Определение по дело №8464/2012 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. София, 15.11.2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в откритото заседание на двадесет и осми август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

с участието на секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.дело N 8464 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.692, ал.2 и ал.3 от ТЗ по повод подадени възражения, както следва : „С.“ ЕООД /вх. № 104415/08.08.2016 г. подадено по пощата на 5.08.2016 г./, от „А.“ ЕООД /вх. № 104417/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./, от М.Б.С. /вх. № 104419/08.08.2016 г. подадено по пощата на без установяване на датата на подаване/, от ЧЗП Г.С.Р. /вх. № 104422/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./, от Г.С.Р. /вх. № 104424/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./, от Д.Ж.Д. /вх. № 104428/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./, от „Д.2.“ АД /вх. № 104431/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./, от С.Р.И. действащ, като ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ /вх. № 104434/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./, от С.Р.И. /вх. № 104453/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./, от „Г.“ АД /вх. № 104456/08.08.2016 г. подадено по пощата на 05.08.2016 г./ и от Национална агенция за приходите /вх. № 105515/10.08.2016 г.. Възраженията имат за предмет изготвения от синдика - Списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ от страна на посочените търговски дружества, физически лица и НАП в качеството му на дъравен орган оправомощен по смисъла на ЗНАП да представлява Държавата в производства по несъстоятелност .

По възражение вх.№104415/08.08.2016г. подадено от кредитор - „С.“ ЕООД :

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 90604/04.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ дружеството – „С.“ ЕООД, чрез пълномощника му – адв. М. Д. предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, подробно уточнени по основание и размер. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „ОМВ“ ООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 58 000 лв. – главница и 16 143,38 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 2./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „М.“ ЕООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 56 136,67 лв. – главница и 15 624,76 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 3./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „С.“ ООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 11 000 лв. – главница и 3 061,68 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 4./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „К.“ АД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 42 000 лв. – главница и 11 690,04 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 5./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „Р.“ ООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 53 794,63 лв. – главница и 14 972,88 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 6./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „Д. БВ“ ООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 57 068,75 лв. – главница и 15 884,18 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 7./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „Р.****“ ООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 21 760,00 лв. – главница и 6 056,55 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 8./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД ***-Х.“ ЕООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 58 000 лв. – главница и 16 143,38 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; 9./ договор за встъпване в дълг от 31.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.“ АД в дълга на „СВИ“ ООД към „С.“ ЕООД, произтичащ от договор за наем на техническа инфраструктура от 28.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 47 688,32 лв. – главница и 13 273,29 лв. – лихва за забава в периода от 05.07.2013 г. до 30.03.2016 г. Или общите вземания, които посочения кредитор поддържа да има към „М.“ АД са 405 448,37 лв. – главница и 112 850,14 лв. – лихви за забава в плащането на главниците.

На 29.07.2016г. в ТР от синдика са обявени Списъци на приетите и на неприетите вземания на кредиторите съставени на предявените вземания в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от длъжника – „С.“ ЕООД против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите взеемания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че нямало яснота относно мотивите на синдика, с които е приел, че договорите за наем, от които този кредитор черпи правата си са нищожни, поради това че нямат годен предмет /същите са с невъзможен предмет/. Отсъствало и съобразяване на приложените към молбата за предявяване на вземанията писмени документи, които потвърждавали дължимостта на вземанията за наемна цена и обезщетения за забава в плащането й. Не било отчетено и това, че заявените парични претенции били осчетоводени, като дължими на „С.“ ЕООД в счетоводствата на всяко от дружествата – наематели, както и в счетоводството на длъжника – „М.“ АД. Настоява се, че действията по осчетоводяване на описаните суми съставлявали признание от страната, която ги е взела такива счетоводни операции, че дължи същите в полза на субекта, комуто ги е начислила. Наличието на тези задължения било съобразно от съда по несъстоятелността при преценката за неплатежоспособността на длъжника – „М.“ АД, довела до откриването на настоящото производство по несъстоятелност на този субект. Предвид това се поддържа, че всяко едно от предявените в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ парични вземания описани в молбата за предявяване е доказано, както в своето основание, така и по размер и подлежи на приемане, като дължимо чрез включването му в списъка на приетите вземания изготвен и обявен от синдика. В този смисъл се иска съдебна намеса от съда по несъстоятелността, като се извърши изменение в списъка на приетите вземания и тези принадлежащи на кредитора - „С.“ ЕООД се включат в него, респективно изключат от списъка на неприетите вземания.

Депозирано е становище от синдик Р.Т., която счита възражението за неоснователно. Излага конкретни съображения в подкрепа на извода си, като споменава, че вземанията на които кредитора претендира да е носител намиращи своето основание в сключени договори за наем, респективно договори за встъпване в дълг не съществуват, защото валидно наемно правоотношение между страните по ангажираните договори за наем никога не се е пораждало, доколкото сделките са нищожни. Развива се виждането, че всеки от деветте договора за наем има невъзможен предмет, защото отдадената под наем от „С.“ ЕООД инфраструктура не може да бъде експлоатирана от наемателите самостоятелно и изолирано от сградния фонд и цялостта на имота, където същата е разположена. Добавя се и това, че липсата на главно задължение за наемна цена изключва възможността за пораждане на производно такова за обезщетение за забава. Обобщава се, че искането на възразилия кредитор следва да се остави без уважение от съда по несъстоятелността, като се отчетат пороците на правопораждащите основания, от които се черпят субективните права на предявените парични вземания.

Въз основа на изложеното, съдът приема следното:

Целейки да установи съществуването на предявените си в производството по несъстоятелност вземания дружеството - „С.“ ЕООД е ангажирало пред съда по несъстоятелността 9 броя договори за наем на техническа инфраструктура, които е сключило на датата 28.07.2012 г. в качеството си на наемодател с търговски дружества - наематели, както следва : „ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „Д. БВ“ ООД, „Р.****“ ООД, „С.- Х.“ ЕООД и „СВИ“ ООД. С всеки един от тези договори наемодателя прдоставя за временно и възмездно ползване на наемателите техническа инфраструктура, която се състои от : трафопостове, външни електрически ел. мрежи и инсталации, външни ВиК тръбопроводи, водонапорни кули, сондажни кладенци, площадкови водопроводи и канализационна мрежа за отпадни води, както и съответната част от главни и второстепенни вътрешни пътни артерии и друга вертикална планировка и други ел. и ВиК съоражения, които са разположение в имоти принадлежащи на „С.“ ЕООД, ***– С.. Уговорено е всеки от наемателите да заплаща месечна наемна цена от по 5000 лв. без ДДС, като задължението следва да се изпълнява в срок между 1-во и 5-то число на месеца, за които се начислява наема. Наред с договорите за наем стремейки се да докаже паричните си притезания за наемна цена по тях възразилия кредитор - „С.“ ЕООД е приобщил и издадени фактури, в които е отразена съответната начислена от наемодателя месечна наемна вноска по конкретен договор за наем от гореизброените с посочване на дължимия размер. Обсъжданите фактури са едностранно подписани от съставителя им – в случая от представител на наемодателя „С.“ ЕООД. Така фактурираните задължения от „С.“ ЕООД са потвърдени от адресатите им, като необслужени салда към 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. По силата на девет броя договора за встъпване в дълг датиращи от 31.07.2012 г. дружеството – „М.“ АД е встъпило на основание чл. 101 ЗЗД в задълженията на наемателите „ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „Д. БВ“ ООД, „Р.****“ ООД, „С.- Х.“ ЕООД и „СВИ“ ООД, които произтичат от цитираните договори за наем на техническа инфраструктура сключени с наемодателя - „С.“ ЕООД, респективно е приело да отговаря за целия дълг по всеки един от тези договори /главница, лихви, неустойки, евентуално разноски/, както и във всички други задължения на първоначалния длъжник по договора, които биха произтичат или занапред биха произтекли, като последици от всеки от 9-те наемни договори.

Подлагайки на анализ предявените от „С.“ ЕООД парични вземания, съдът по несъстоятелността, намира, че за да се произнесе по върпоса, дали такива вземания съществуват или не към момента на предявяването им, респективно към настоящия момент, то е необходимо да се проследи фактическия състав предвиден за тяхното възникване. Очевидно се касае до заявени претенции за заплащане на наемна цена, като облигационното задължение се мотивира да е възникнало при валидно сключени договори за наем с отделни дружества – наематели, а „М.“ АД е встъпил в тези задължения, като е приел да ги изпълнява наред останалите длъжници посредством сключени договори за встъпване в дълг. Първата и основна предпоставка, която трябва да е налична за да се породят паричните притезания от обозначените девет броя договори за наем е да се установи валидно възникнала облигационна връзка с такъв източник. Тоест да се приеме, че всеки един от договорите за наем е действителен и представлява юридически факт, които може да произведе желаните с него правни последици – отдаване под наем на конкретна вещ или комплекс от вещи срещу заплащането на договорена наемна цена за временното им ползване от наемателя. Така съдът по несъстоятелността съобразявайки отделните елементи на договорната връзка и констатирайки какъв е нейния обект - техническа инфраструктура, която се състои от : трафопостове, външни електрически ел. мрежи и инсталации, външни ВиК тръбопроводи, водонапорни кули, сондажни кладенци, площадкови водопроводи и канализационна мрежа за отпадни води, както и съответната част от главни и второстепенни вътрешни пътни артерии и друга вертикална планировка и други ел. и ВиК съоражения, които са разположение в имоти принадлежащи на „С.“ ЕООД, ***– С., формира извод, че подписаните съглашения при подобен обект на наемане са валидни по своето правно естество. Макар обекта на наемане да е специфичен по своето естество, то този факт не може да опорочи сделките за отдаването му под наем и по конкретно да ги направи нищожни, поради невъзможен предмет. Хипотеза на нищожност поради невъзможен предмет се разкрива тогава, когато към момента на сключването на сделката, вещта която е обект на същата или не съществува фактически или не отговаря на установените в закона изисквания за извършване на разпоредителни сделки. В случая несъменено отдадената чрез договорите за наем техническа инфраструктура съществува към момента на тяхното сключване, а въпросът дали тя може да се ползва самостоятелно/разделно от сградния фонд изобщо не може да интервенира върху годността на обекта на наема, респективно да формира извод за невъзможен предмет. Касае се за валидно възникнали договорни правоотношения, които обвързват страните изразили воля да встъпят в тях. Принципът на договорна свобода разкрива пред правните субекти участващи в граждански и търговския оборот сами да преценяват, конкретните имуществени блага, които са им нужни, както и средствата, с които да си ги набавят. Договорът, като изтичник на облигационни права е именно такова средство и след като в случая дружествата наематели са изразили интерес към това да наемат обсъжданата техническа инфраструктура, то тяхната воля не може да бъде ограничавана и останалите субекти, вкл. и съдът по несъстоятелността трябва да се съобрази с нея. Валидно възникналите договори за наем цитирани по-горе в изложението са създали за страните по тях определени права и задължения, които за да се постигне очаквания договорен резултат е трябвало да се изпълнят. Така основното задължение на наемодателя „С.“ ЕООД се е изразявало в това да предостави за ползване на всеки конкретен наемател описаната в договора техническа инфраструктура, а именно да въведе в държане на същата всяко от дружествата изразили воля да я наемат. Подобен факт не се установява от наличните по делото писмени доказателства. Във всеки един от приобщените договори за наем е предвидена ясна процедура по осигуряване ползването на наеманото оборудване, като тя е разписана в чл. 4 от съглашенията, като макар да не е установено съставянето на конкретен писмен акт, с които това се прави, то е несъмнено, че в доказателствена тежест на наемодателя лежи да установи реализирането на този релевантен за правото му на вземане за наемна цена факт, като средствата за това могат да бъдат всички процесуално установени от законодателя способи. Едностранното издаване на фактури за начисляване на наемна цена не е обстоятелство, което да потвърди изпълнението на задължението да се предаде наетата вещ. Това е така, защото няма данни тези фактури да са били приемани от наемателя или осчетоводявани от него. Вярно е, че всеко едно от дружествата наематели при поискване от „С.“ ЕООД към края на всяка финансова 2012, 2013, 2014 и 2015 г. е потвърдило да има непогасени парични задължения в дадени размери, но от тези доказателства изобщо не може да се изгради заключение, че паричните задължения, които се водят при всяко от дружествата – „ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „Д. БВ“ ООД, „Р.****“ ООД, „С.- Х.“ ЕООД и „СВИ“ ООД имат за източник договори за наем и дължима по тях наемна цена. В молбите за потвърждение не фигурират данни за конкретни фактури, по които са начислени задълженията за да може да се направи евентуална връзка и съпоставка между упоменати в молбата такива и представените по делото, а единствената индивидуализация на неразплатените към края на съответната година вземания е посочването, че се касае до такива от клиенти, респективно адресата на молбата за потвърждение посочва, че назованата по размер сума съставлява задължение към доставчици. Напълно произволно и немотивирано би било съдът по несъстоятелността да заключи, че доколкото размерите на претендираните вземания за наем кореспондират с тези вписани в потвържденията на отделните дружества, то се касае до именно тези задължения. Несъстоятелно е и съждението на възразилия кредитор, че вземанията му за наем били осчетоводени при длъжника – „М.“ АД. Посоченото дружество не е наемател по цитираните наемни договори, а единствено е встъпило и приело да отговаря солидарно с наемателя и други дружества в задълженията произтичащи от тях. То може обаче да договорно да отговаря при така поетата солидарност само ако има установен валидно възникнал паричен дълг. В случая обаче такъв отсъства, защото „С.“ ЕООД не е установил съществена предпоставка от фактическия състав за пораждане на вземането за наемна цена – предаването на обектите предмет на наемните правоотношения в държане на наемателите. По делото, вкл. и от заключението по СФИЕ дадено в рамките на производството по молбата с правно осн. чл. 625 ТЗ няма данни вземанията за наемна цена по издадените във връзка с всеки един от 9 бр. наемни договора фактури да са били осчетоводени при наемателите - „ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „Д. БВ“ ООД, „Р.****“ ООД, „С.- Х.“ ЕООД и „СВИ“ ООД. Следователно общото заключение по претенциите за наличие на изискуеми парични вземания дължими от „М.“ АД в полза на „С.“ ЕООД за наемна цена, като последица от поета солидарна отговорност посредством договори за встъпване в дълг е, че такива не се установяват и крайния извод на синдика да ги отнесе към списъка на неприетите вземания е напълно правилен и трябва да се потвъди с настоящото определение, като възражението на кредитора „С.“ ЕООД се остави без уважение. За пълнота е нужно да се спомене, че при липса на главно лихвоносно вземане /наемна цена/ няма как да възникне акцесорно /производно/ вземане за обезщетение за забава, което прави очевидна неоснователността и на тези претенции изложени в молбата за предявяване на вземания и поддържани с възражението упражнено по смисъла на чл. 690 ТЗ, което и в тази му част се явява неоснователно.

По възражение вх.№104417/08.08.2016г. подадено от кредитор - „А.“ ЕООД :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 90557/04.07.2016г. /подадена по пощата на 01.07.2016 г./ дружеството – „А.“ ЕООД, чрез пълномощника му – адв. М. Д. предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, подробно уточнени по основание и размер. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 04.07.2013 г. – уреждащ встъпване от „А.“ АД, както и от дружествата – „Д.2.“ АД и „С.“ ЕООД в дълга на „М.***“ ЕООД /с предходно наименование „М.“ ООД/-кредитополучател и „М.“ АД и „И.“ – съдлъжници към „Б.Д.“ ЕАД, произтичащ от договор за кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г. и 8 броя анекси към него и от договор от 20.05.2008 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 1 500 000 лв. – главница и 810 000 лв. – неустойка за забава в размер на 54 % /2 % месечно за 27 месеца/ начислена за периода от 31.12.2013 г. до 30.03.2016 г.; 2./ договор за встъпване в дълг от 01.03.2013 г. – уреждащ встъпване от „А.“ АД в дълга на „С.“ ООД в качеството му на кредитополучател, произтичащ от договор за банков кредит № 97КР-АА-0036/15.02.2007 г. и анексите към него и от договор за заместване в дълг от 26.07.2011 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 727 340,00 лв. – главница и 698 246,40 лв. – неустойка за забава в размер на 96 % /3 % месечно за 32 месеца/ начислена за периода от 26.07.2013 г. до 30.03.2016 г.; и 3./ с оглед извършени плащания по изложените кредитни правоотношения, от които се ползват „М.***“ ЕООД /с предходно наименование „М.“ ООД/ и „С.“ ООД и възлизат на сумите, както следва : 3 000 евро /с левова равностойност от 5 859,00 лв./, 9 765,00 лв., 2 500 евро /с левова равностойност от 4 882,50 лв./ и 11 307,00 лв. или общо вземане в размер от 31 813,50 лв., като върху същото се заявява да е възникнало и вземане за лихва за забава в размер на сумата от 9 191,56 лв. начислена за периода от 28.05.2013 г. до 30.03.2016 г.

На 29.07.2016г. в ТР от синдика са обявени Списъци на приетите и на неприетите вземания на кредиторите съставени по предявените вземания в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от длъжника – „А.“ ЕООД против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията по т.1 и т. 2 от молбата се основавал на неправилно възприети от него схващания относно съществуването на тези вземания, като се е отклонил от сведенията, които се разкриват от приложените към молбата писмени доказателства. Отсъствала вярна преценка относно правата и задълженията, които се създавали между страните по приложените съглашения. Кредиторът явно се противопоставя на тезата на синдика, че сделките, от които кредитора се опитва да черпи права са нищожни, поради липсва на основание. Обръща се внимание и на отклонените вземания по т. 3 от молбата за предявяване, като се настоява, че и тези вземания са успешно установени, като съществуващи в правната сфера на „А.“ ЕООД и за това свидетелствали придружаващите молбата за предявяване писмени доказателства. Заключва се, че всички предявени от кредитор - „А.“ ЕООД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречи на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат към изготвения списък на приетите вземания.

Депозирано е становище от синдик Р.Т., която счита възражението за неоснователно. Излага конкретни съображения в подкрепа на извода си, като се спира на всяко едно от заявените вземания и излага съображения във връзка с източника, от които същите произтичат. Съществено внимание се отделя на правната природа на договора от 20.05.2008 г., като се заключава, че се касае до сделка в полза на трето лице и същата има характеристиката на каузален договор, а това означава, че основанието на договора е елемент от неговия фактически състав, а когато такова липсва последицата е нищожност на сделката. Синдикът обосновава виждането си, защо според него при изследваната сделка отсъства кауза, доколкото за дружеството – „М.“ АД към момента на сключване на сделката не е била налице причина да преследва договорен резултат, посредством които да се постигне обезпечаване дълга на дружеството „М.“ ООД, което има качеството на солидарен длъжник по договора за кредит – овърдрафт сключен с „Б. ДСК“ АД. Синдикът подчертава и това, че съобразно съдържанието на кредитната сделка оптималният срок за нейното продължаване е 08.12.2011 г. и няма обяснима причина, която да налага обезпечаване на задълженията по тази сделка в период до 31.12.2013 г. в какъвто смисъл е било изразено съгласие с договора от 20.05.2008 г. Акцентира се върху това, че валидността на всеки един договор е обстоятелство, което се преценява към момента на сключването му и не може да се влияе от развили се след това промени в правоотношението, поради което настъпилото продължаване в действието на кредитната сделка до 2012 г. не следва да се взема под внимание. На следващо място синдикът излага при условията на евентуалност, че вземанията поддържани от кредитора - „А.“ ЕООД, като главници са се погасили, защото в дружеството са се слели качествата на длъжник и кредитор. Относно вземането за неустойка се излага, че такова не е налице, тъй като отсъства главното вземане забавата на което да обуслови пораждането на производно вземане за неустойка. Еднотипно е разбирането на синдика и по отношение на предявените от „А.“ ЕООД вземания произтичащи от договора за встъпване в дълг в задълженията, породени от кредитната сделка сключена с „ПИБ“ АД. Що се касае до вземанията навеждани от кредитора, които са се породили, като последица от осъществени от него плащания в полза на трети лица, синдик – Т. проследява фактическата обстановка осъществила се във връзка със споменатите от кредитора плащания, като акцентира върху основанието, което е вписано от кредитора при всяко едно от четирите плащания : две от плащанията са с отбелязване „Погасяване на кредит – „С.“, а другите две отбелязване „Погасяване на кредит“ и „Съгласно договор“. Изтъква се това, че от обстоятелствата упоменати в молбата за предявяване на вземанията на „А.“ ЕООД нямало каквато и да е било конкретизация, която да позволи извеждането на основанието, което е провокирало тези плащания предприети от цитирания кредитор. Да се допусне, че това са двата договора за кредит би било единствено в сферата на предположенията. Ако условно се възприеме, че именно това са основанията за осъществяването на плащанията, синдикът подчертава, че три от четирите плащания са реализирани в период предхождащ сключването на договорите за встъпване в дълг от 01.03.2013 г. и от 04.07.2013 г., като изключение от това фактическо положение е важимо само за плащането станало на 08.04.2013 г. Предвид това синдикът мотивира, че няма необходимите данни дружеството - „А.“ ЕООД да е осъществило плащанията в качеството му на съдлъжник по двата договора за кредит, а оттам в негова полза не били възниквали регресни права срещу дружеството „М.“ АД, респективно парични вземания за изплатените суми от 31.813,50 лв., както и за обезщетение за забава върху това вземане. Тези правни аргументи мотивират синдика да поиска от съда по несъстоятелността да остави без уважение възражението на дружеството - „А.“ ЕООД и не се допуска промяна в списъка на приетите вземания.

Целейки да установи съществуването на предявените си в производството по несъстоятелност вземания в размер от 1 500 000 лв. – главница и 810 000 лв. – неустойка за забава дружеството - „А.“ ЕООД е ангажирало пред съда по несъстоятелността договор за кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г., както и Анекс 8/13.07.2011 г. към този договор, така също договор от 20.05.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 04.07.2013 г. Анализът на тези доказателства показва, че на 08.12.2006 г. „Б.Д.“ ЕАД е изразила съгласие да предостави в полза на „М.“ ООД /с променено наименование на „М.***“ ООД/ кредит-овърдрафт с цел попълване на временен недостиг от оборотни средства за основната му дейност, като договорения максимален размер на кредита е 1 500 000 лв. и крайна падежна дата – 08.12.2007 г., като този срок подлежи на продължаване във времето чрез подписване на анекси между страни, но при ограничение за не повече от 5 години, считано от сключване на първоначалния договор. В качеството им на съдлъжници по договора дружествата – „М.“ АД и „И.“ АД са приели да отговарят солидарно наред с кредитополучателя за изпълнението на задълженията произтичащи от цитирания договор за кредит. По волята на страните кредитното правоотношение е претърпяло изменения и допълнения, като чрез Анекс 8 от 13.07.2011 г. те са постигнали съгласие, че допустимия размер за ползване на кредита се намалява до сумата от 1 480 000 лв., като се преустановява усвояването и револвирането по кредита и дългът в размер от 1 480 000 лв. започва да се погасява по изготвен погасителен план, които ще бъде неразделна част от обсъждания анекс и договора за кредит. Възприето е, че срокът за погасяване на задълженията по договора за кредит ще се счита за продължен до 13.04.2021 г. Междувременно на 20.05.2008 г. дружеството-кредитополучател „М.“ ООД /с променено наименование на „М.***“ ООД/ е встъпило в договорни правоотношения с „М.“ АД, като последното се е задължило в срок до 31.12.2013 г. да заплати сумата в размер от 1 500 000 лв. на всяко юридическо/физическо лице, което до тази дата е поело дълга /встъпило или заместило в дълга, поръчителствало по дълга, или по какъвто и да е било друг начин се е задължило да изпълни/погаси формирания дълг към „Б.Д.“ ЕАД, като последица от сключения договор за кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г. Предвидено е, че ако тези лица са повече от едно, то „М.“ АД се задължава да заплати сумата солидарно на което и да е било от тях, като плащането на сумата в полза на което и да е от тези лица, погасява задължението по предходното изречение към всички лица, отговарящи на посоченото условие. Според чл. 2 от договора в хипотезата, че „М.“ АД не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1 в срок до 31.12.2013 г., то същото дължи върху главницата по този текст неустойка в размер на 2 % месечно или 24 % годишно върху неизплатената част от задължението в срок. На 04.07.2013 г. е възникнало ново договорно правоотношение засягащо обслужването на дълга по договор за кредит-овърдрафт от 08.12.2006 г. и анексите към него, като с това правоотношение дружествата – „Д.2.“ АД, „А.“ ЕООД и „С.“ ЕООД на основание чл. 101 ЗЗД са встъпили в дълга на „М.“ ООД /с променено наименование на „М.***“ ООД/ възникнал по цитирания договор за кредит. Страните са приели, че към датата на подписване на този договор дълга по сключената кредитна сделка възлиза на сумата от 1 466 500 лв., като те встъпват в качеството на съдлъжници и приемат да отговарят наравно с кредитополучателя - „М.“ ООД /с променено наименование на „М.***“ ООД/ и първоначалните солидарни длъжници - „М.“ АД и „И.“ АД. Възразилият кредитор „А.“ ЕООД основава вземането си в размер на сумата от 1 500 000 лв., като сочи да е ползващо се лице от сключения на 20.05.2008 г. договор, чрез който „М.“ АД е поел определени задължения в качеството му на обещател по сделка в полза на трето лице/лица, а именно да заплати в полза на лица, които до 31.12.2013 г. са встъпили, заместили или поръчителствали по дълга създаден, като последица от сключения с „Б.Д.“ ЕАД договор за кредит от 2006 г. Най-напред съдът по несъстоятелността намира, че по цитирания договор за кредит съобразно неговото съдържание и последици, ангажираните доказателства разкриват изпълнение на задължението на Б.та да предостави в полза на дружеството-кредитополучател кредитен ресурс, които към датата - 04.07.2013 г. възлиза на сумата от 1 466 500 лв. Следователно налице е формиран и непогасен дълг, които може да бъде предмет на договори за встъпване и заместване в дълг, както и на поръчителстване. Без съмнение се установява и това, че „А.“ ЕООД е встъпила на основание чл. 101 ГПК, като солидарен длъжник поел отговорност пред кредитора да изпълни същия при наличие на предпоставки за плащане. Съдът по несъстоятелността не открива признаци на нищожност на договора от 20.05.2008 г. имащ характеристиката на такъв сключен в полза на трето лице. По конкретно няма основание да се приеме, че същия е бил сключен без кауза /основание/, доколкото причината за сключването на сделката не е нужно да се изказва от страните в съдържанието на самия договор. Каузата винаги се предполага, тоест приема се, че след като страните са постигнали обща воля да встъпят в дадена правна сделка, то те преследват конкретна причина от възникването й в правната действителност. Ако дадена страна по сделката, счита, че същата е сключена без кауза нейна е тежестта да установи това обстоятелство. Подобно доказване в настоящото производство не е проведено от длъжника - „М.“ АД, като поетото от него задължение да отговаря пред лицата, които са встъпили, заместили или поръчителствали по дълга на „М.“ ООД /с променено наименование на „М.***“ ООД/ към „Б.Д.“ ЕАД е валидно възникнало. Това задължение обаче се е погасило, дотолкова доколкото при „М.“ АД качествата длъжник и кредитор по договора от 20.05.2008 г. са се обединили/слели. Това е така защото „М.“ АД наред с това, че е приело да е носител на задължение според цитирания договор от 20.05.2008 г. се явява и ползващо се от този договор лице, доколкото това са всички юридически или физически лица, които до датата – 31.12.2013 г. са поели/встъпили, заместили в дълга или поръчителствали по дълга, който „М.“ ООД /с променено наименование на „М.***“ ООД/ има към „Б.Д.“ ЕАД. Още с договора за кредит от 08.12.2006 г., които се явява източник пораждащ дълга за връщане на отпуснат кредит е видно, че дружеството „М.“ АД е поело отговорността солидарно наред с кредитополучателя да отговаря пред кредитора за изпълнението на задължението да се върне усвоения кредитен ресурс. Тази солидарна отговорност на „М.“ АД е възникнала именно по силата на договор за встъпване в дълг, които е сключен наред с договора за кредит и цели да обезпечи изпълнението на последния, като осигури още един длъжник, които да отговаря за връщането на усвоения кредитен ресурс. Следователно още към датата – 08.12.2006 г. дружеството „М.“ АД има качеството на юридическо лице, което е встъпило в дълга поет към „Б.Д.“ ЕАД и е адресат на вземане по учреденото правоотношение с договора от 20.05.2008 г., по което „М.“ АД съставлява и длъжник. Договорът не прави разграничение между лицата, които имат качеството на кредитори, което означава, че такъв може да бъде и самия длъжник. Нещо повече към момента на сключване на договора от 20.05.2008 г. извън „М.“ АД „И.“ АД няма други дружества, които да са встъпили в дълга на „М.“ ООД /с променено наименование на „М.***“ ООД/ и да могат да се ползват от последиците на този договор. Предвид това, че няма уговорен падеж на възникналото с обсъждания договор задължение възлизащо на сумата от 1 500 000 лв., то същото е било изискуемо от момента на възникването му, респективно е могло да бъде погасено. Това е станало, както вече се посочи чрез сливане на качествата длъжник и кредитор в едно лице, което пък е довело до отпадане на отговорността на „М.“ АД към другите лица, които са придобили качеството на субекти отговарящи на критериите визирани в чл. 1.1 от договора. Така възразилия кредитор - „А.“ ЕООД няма как да ангажира успешно договорната отговорност на „М.“ АД, като черпи права от цитираното съглашение, защото тези права са отпаднали с оглед възприетия способ за погасяване на договорното задължение първоначално създадено за „М.“ АД. Посоченото мотивира съдът по несъстоятелността да приеме, че „А.“ ЕООД не доказва по основание вземането си в размер на сумата от 1 500 000 лв., което е предявило надлежно с молба в сроковете по чл. 688, ал. 1 ТЗ за приемане пред синдика и в този контекст напълно обосновано синдика е отнесъл така предявеното вземане към изготвения списък с неприетите такива. Липсата на главно вземане в размер на 1 500 000 лв. по очертаното основание – чл. 1.1. от договор сключен на 20.05.2008 г. препятства договорната възможност в полза на „А.“ ЕООД да се е породило и вземане за неустойка за забава, уговорено по смисъла на чл. 2 от договора. По този аргумент и заявеното неустоечно вземане в размер на 810 000 лв. съвсем правилно е било включено от синдика в списъка на неприетите вземания изготвени в откритото производство по несъстоятелност на дружеството - „М.“ АД.

Целейки да установи съществуването на предявените си в производството по несъстоятелност вземания в размер от 727 340,00 лв. – главница и 698 246,40 лв. – неустойка за забава дружеството - „А.“ ЕООД е ангажирало пред съда по несъстоятелността договор за заместване в дълг от 26.07.2011 г., договор от 26.07.2011 г. и договор за встъпване в дълг от 01.03.2013 г. Анализът на тези доказателства показва, че на 26.07.2011 г. между „П.И. Б.“ АД /кредитор/, „С.“ ООД /нов длъжник/ и Г.С.Р., регистрирана като частен земеделски производител /стар длъжник/ се постигнато договорно съгласие, въз основа на което кредитора е приел поемателя /„С.“ ООД/, като длъжник за уреждане на задълженията по действащ договор за банков кредит № 97КР-АА-0036/15.02.2007 г. сключен между „ПИБ“ АД и ЧЗП Г.С.Р., като стария длъжник бива освободен от задълженията му по договора за кредит, но се запазват дадените от него обезпечения за изпълнение на поетото задължение за връщане на предоставения кредитен ресурс. Възприето е, че размерът на непогасения банков кредит към момента на сключване на този договор възлиза на сумата от 727 340,00 лв., като крайния срок за погасяване на същото е 20.12.2013 г., а начина на погасяване е утвърден с приложение 1Г, съставляващо неразделна част от Анекс № 4. По смисъла на чл. 1, ал. 4, т. 3 от клаузите на съглашението става ясно, че задължението произтичащо от кредитната сделка е обезпечено, вкл. с поето поръчителство от дружеството - „М.“ АД. Същевременно отново на 26.07.2011 г. се подписва договор, с които „М.“ АД и „С.“ ООД /новия длъжник по договора за банков кредит/ се постига съгласие, че „М.“ АД ще заплати в 2-годишен срок, считано от датата на подписване на цитираното съглашение, а именно до 26.07.2013 г. сумата от 727 340,00 лв. на всяко физическо или юридическо лице, което до тази дата е поело/встъпило, заместило или поръчителствало по дълга или по какъвто и да е било друг начин се е задължило да изпълни/погаси дълга към кредитора – „ПИБ“ АД по цитирания договор за банков кредит от 15.02.2007 г. Уговорено е, че ако тези лица са повече от едно, то „М.“ АД се задължава да изплати сумата солидарно, на което и да е било от тях, като плащането на сумата в полза на което и да е било от тези лица, погасява задължението по предходното изречение към всички лица, отговарящи на посоченото условие. Според чл. 2 от договора в хипотезата, че „М.“ АД не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1 в срок до 26.07.2013 г., то същото дължи върху главницата по този текст неустойка в размер на 3 % месечно или 36 % годишно върху неизплатената част от задължението в срок. На 01.03.2013 г. е възникнало ново договорно правоотношение засягащо обслужването на дълга по договор за банков кредит № 97КР-АА-0036/15.02.2007 г., като с това правоотношение дружеството „А.“ ЕООД на основание чл. 101 ЗЗД е встъпило в дълга на „С.“ ООД възникнал по цитирания договор за кредит. Страните са приели, че към датата на подписване на този договор дълга по сключената кредитна сделка възлиза на сумата от 764 643,04 лв., като „А.“ ЕООД встъпва в качеството му съдлъжник и приема да отговарят наравно с кредитополучателя – „С.“ ООД. Възразилият кредитор „А.“ ЕООД основава вземането си в размер на сумата от 727 340,00 лв., като сочи да е ползващо се лице от сключения на 20.05.2008 г. договор, чрез който „М.“ АД е поел определени задължения в качеството му на обещател по сделка в полза на трето лице/лица, а именно да заплати в полза на лица, които до 26.07.2013 г. са встъпили, заместили или поръчителствали по дълга създаден, като последица от сключения с „ПИБ“ АД договор за банков кредит от 2007 г. Най-напред съдът по несъстоятелността намира, че по цитирания договор за кредит съобразно неговото съдържание и последици, ангажираните доказателства разкриват изпълнение на задължението на Б.та да предостави в полза на първоначалния кредитополучател – Г.Р. кредитен ресурс, които към датата - 26.07.2011 г. възлиза на сумата от 727 340,00 лв. Следователно налице е формиран и непогасен дълг, които може да бъде предмет на договори за встъпване и заместване в дълг, както и на поръчителстване. Без съмнение се установява и това, че дружеството „А.“ ЕООД е встъпил на основание чл. 101 ГПК, като солидарен длъжник поел отговорност пред Б.та-кредитор да изпълни паричното задължение при наличие на предпоставки за това. Съдът по несъстоятелността не открива признаци на нищожност на договора от 26.07.2011 г. имащ характеристиката на такъв сключен в полза на трето лице. По конкретно няма основание да се приеме, че същия е бил сключен без кауза /основание/, доколкото причината за сключването на сделката не е нужно да се назовава от страните в съдържанието на самия договор. Каузата винаги се предполага, тоест приема се, че след като страните са формирали еднопосочна и обща воля да встъпят в дадена правна сделка, то те преследват конкретна причина от възникването й в правната действителност. Ако дадена страна по сделката, счита, че същата е сключена без кауза нейна е тежестта да обори презумпцията за наличие на основание. Подобно доказване в настоящото производство не е инициирано от длъжника - „М.“ АД, като поетото от него задължение да отговаря пред лицата, които са встъпили, заместили или поръчителствали по дълга на „С.“ ООД към „ПИБ“ АД е валидно възникнало. Това задължение обаче се е погасило, дотолкова доколкото при „М.“ АД качествата длъжник и кредитор по договора от 26.07.2011 г. са се обединили/слели. Това е така защото „М.“ АД наред с това, че е приело да е носител на задължение според цитирания договор от 26.07.2011 г. се явява и ползващо се от този договор лице, доколкото това са всички юридически или физически лица, които до датата – 26.07.2013 г. са поели/встъпили, заместили в дълга или поръчителствали по дълга, който „С.“ ООД има към „ПИБ“ АД. Макар да не е представен по делото, от съдържанието на съглашението за заместване в дълг подписано на 26.07.2011 г. безпротиворечиво се установява обстоятелството, че вземането, което е предмет на банковата сделка /договор за кредит от 2007 г./ и по което въз основа на заместване в дълг е подменен първоначалния длъжник с нов такъв е било обезпечено с поръчителство от страна на дружеството - „М.“ АД, което е гарантирало, че ако главния длъжник не изпълнил ангажимената си да върне отпуснатия му кредит, то това такова изпълнение ще бъде осъществено от поръчителя. Следователно още преди датата – 26.07.2011 г. дружеството „М.“ АД има качеството на юридическо лице, което е поръчителствало във връзка с гарантиране изпълнението на дълга поет към „ПИБ“ АД, а това означава, че същото трябва да се възприема и за носител на вземане по учреденото правоотношение с договора от 26.07.2011 г., по което едновременно с това „М.“ АД съставлява и длъжник. Договорът не прави разграничение между лицата, които имат качеството на кредитори, което означава, че такъв може да бъде и самия длъжник. Нещо повече към момента на сключване на договора от 26.07.2011 г. извън „М.“ АД няма сведения за други дружества, които да са обезпечили изпълнението на задължението на „С.“ ООД за връщане на отпуснатия и усвоен банков кредит, респективно да могат да се ползват от юридическите последици създадени от съществуването на подобен договор. Предвид това, че няма уговорен падеж на възникналото с обсъждания договор задължение възлизащо на сумата от 727 340,00 лв., то същото е било изискуемо от момента на възникването му, респективно е могло да бъде погасено. Това е станало, както вече се спомена чрез сливане на качествата длъжник и кредитор в едно лице, което пък е довело до отпадане на отговорността на „М.“ АД към другите лица, които са придобили качеството на субекти отговарящи на критериите визирани в чл. 1.1 от договора. Така възразилия кредитор - „А.“ ЕООД няма как да ангажира успешно договорната отговорност на „М.“ АД, като черпи права от цитираното съглашение от 26.07.2011 г., защото тези права са отпаднали с оглед възприетия способ за погасяване на договорното задължение първоначално създадено за „М.“ АД. Посоченото мотивира съдът по несъстоятелността да приеме, че „А.“ ЕООД не доказва по основание вземането си в размер на сумата от 727 340,00 лв., което е предявило надлежно с молба в сроковете по чл. 688, ал. 1 ТЗ за приемане пред синдика и в този контекст напълно обосновано синдика е отнесъл така предявеното вземане към изготвения списък с неприетите такива. Липсата на главно вземане в размер на 727 340,00 лв. по очертаното основание – чл. 1.1. от договор сключен на 26.07.2011 г. препятства договорната възможност в полза на „А.“ ЕООД да се е породило и вземане за неустойка за забава, уговорено по правилото на чл. 2 от договора. По този аргумент и заявеното неустоечно вземане в размер на 698 246,40 лв. съвсем правилно е било включено от синдика в списъка на неприетите вземания изготвен по повод на откритото производство по несъстоятелност на дружеството - „М.“ АД.

Целейки да установи съществуването на предявените си в производството по несъстоятелност вземания в размер от 3 000 евро /с левова равностойност от 5 859,00 лв./, 9 765,00 лв., 2 500 евро /с левова равностойност от 4 882,50 лв./ и 11 307,00 лв. или общо вземане в размер от 31 813,50 лв., съответно за сумата от 9 191,56 лв. – начислено обезщетение за забава в периода от 28.05.2013 г. до 30.03.2016 г. дружеството - „А.“ ЕООД е ангажирало пред съда по несъстоятелността извлечения от поддържаните от него банкови сметки в лева и евро при „Б.Д.“ ЕАД и в лева при „Търговска Б.Д“ АД, придружени от 2 бр. операционни бележки, преводно нареждане за кредитен превод и платежно нареждане данните по които показват, че на 08.04.2013 г. е осъществено плащане на сумата в размер на 9 765,00 лв. в полза на „С.“ ООД с отразено основание – „погасяване на кредит „С.“ ООД СДБ- К97КР-АА-0036; на 21.02.2013 г. е осъществено плащане на сумата от 3 000 евро /с левова равностойност от 5 859 лв./ в полза на „С.“ ООД послужило за погасяване на кредит „С.“ ООД СДБ- К97КР-АА-0036; на 21.02.2013 г. е осъществено плащане на сумата от 2 500 евро /с левова равностойност от 4 882,50 лв./ в полза на „М.***“ ООД послужило за погасяване на кредит; и на 27.05.2013 г. е осъществено плащане на сумата от 11 307,00 лв., която е била наредена в полза на „М.***“ ООД – съгласно договор. Дружеството - „А.“ ЕООД поддържа да има кредиторово качество спрямо „М.“ АД за така платените от него суми в полза на изброените трети лица, като извежда легитимацията си от това, че като изпълнил солидарен длъжник има правото да се суброгира в правата на кредитора и да иска изпъление от останалите солидарни длъжници за тяхната част от задължението. За да възникне обаче фактическия състав на едно такова регресно облигационно вземане, което да се породи в правната сфера на „А.“ ЕООД е необходимо посоченото дружество да установи, че е погасило дълг, по които както то самото, така и „М.“ АД имат качеството на солидарни длъжници, а така също плащането да е направено в полза на кредитора/кредиторите – в случая „Б.Д.“ ЕАД и „ПИБ“ АД. От вече обсъдените доказателства стана ясно, че „А.“ ЕООД надлежно по установения от законодателя договорен ред е встъпил в учредени кредитни правоотношения, като солидарен длъжник и това е сторил на 04.07.2013 г. по отношение дълга на „М.***“ ООД /с предходно наименование „М.“ ООД/ и на 01.03.2013 г. по отношение дълга на „С.“ ООД. Съпоставката на извършените плащания с момента на възникване на посочените правоотношения с източници договори за встъпване в дълг показва, че плащанията извършени от „А.“ ЕООД по дълга на „М.***“ ООД предхождат момента, в които „А.“ ЕООД е придобило качеството солидарен длъжник по правоотношението на „М.***“ ООД и „Б. Д.“ ЕАД. Това означава, че осъществяването на посочените погашения по дълга няма как да създаде регресни права спрямо „М.“ АД, което действително към момента на тези парични трансфери е имало качеството на солидарен длъжник по индивидуализирания по-горе дълг. Изложеното важи и за плащането от „А.“ ЕООД направено на 21.02.2013 г. по дълга на „С.“ ООД към „ПИБ“ АД. По отношение извършеното плащане от „А.“ ЕООД по дълга на „С.“ ООД към „ПИБ“ АД реализирало се на 08.04.2013 г. в размер на сумата от 9 765 лв. вече е налице обезпечително правоотношение по поета солидарна отговорност от страна на „А.“ ЕООД за изпълнение дълга на „С.“ ООД към „ПИБ“ АД. Регресна отговорност на „М.“ АД към „А.“ ЕООД не е налице, защото по обсъжданото кредитно правоотношение „М.“ АД не е участвало, като солидарен длъжник и няма как да носи отговорност спрямо платилия солидарен длъжник „А.“ ЕООД по смисъла на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. За „М.“ АД се установява качеството поръчител, за когото отговорност по цитирания текст не може да се търси. Дори обаче да се допусне, че „М.“ АД е сред лицата, които биха носили отговорност пред платилия солидарен длъжник в случая – „А.“ ЕООД, то съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД предвиждаща, че „доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно“ няма как да намери приложение в изследваното правоотношение, тъй като общия размер на дълга на „С.“ ООД към Б.та възлиза на 727 340,00 лв. и осъществяване на плащане в порядъка на 9 765,00 лв. при прилагане на правилото за понясне по-равно на отговорността е невъзможно да покрие дела на „А.“ ЕООД в общия паричен дълг, респективно да го надхвърли и да създаде за него регресно право да претендира от останалите солидарни длъжници сумата, съставляваща разликата над дела му и платеното от него. Що се касае до заявеното акцесорно вземане за обезщетение за забава в изпълнението на главните парични задължения, то съобразно извода, че главни задължения изобщо не са се пораждали и не съществуват в правната сфера на „А.“ ЕООД, то няма как същото да стане титуляр и на производни вземания за обезщетения за забава. Гореизложеното мотивира съдът по несъстоятелността да обобщи, че и третата група вземания предявени от дружеството „А.“ ЕООД не се установява да съществуват и сбект на отговорност по тях да е „М.“ АД. Предвид това крайния извод на синдика да ги отнесе към списъка на неприетите вземания е напълно правилен и трябва да се потвъди с настоящото определение, като възражението на кредитора „А.“ ЕООД се остави без уважение.

По възражение вх.№104419/08.08.2016г. подадено от кредитор – М.Б.С. :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89825/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ физическото лице – М.Б.С. предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по в тяхното основание и размери. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 20.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /“М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – М.Б.С., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и анекс към него от 16.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 52 000 лв. – главница; 35 152,00 лв. – договорна лихва и 335 983,05 лв. – неустойка; 2./ договор за встъпване в дълг от 20.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /“М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – М.Б.С., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и анекс към него от 16.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 50 000 лв. – главница; 27 050,00 лв. – договорна лихва и 248 361,39 лв. – неустойка; 3./ договор за встъпване в дълг от 20.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /“М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „ОМВ“ ООД към кредитора – М.Б.С., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и анекс към него от 16.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 48 000 лв. – главница; 32 448,00 лв. – договорна лихва и 310 138, 20 лв. – неустойка.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от длъжника – М.Б.С. против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията предявени от С. е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен на приобщените по делото доказателства. Възразилият кредитор развива тезата, че консултантските договори имат особен по своето естество предмет, като същия изисква консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да поркие изпълнението на договорния резултат очакван по сделката. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самите договори било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. Отбелязва се и това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е С., като това са направили и дружествата възложители, в за чиито парични задължения по цитираните консултантски договори от „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението им пред кредитора. Заключва се, че всички предявени от кредитор – М.С. в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат към изготвения списък на приетите вземания.

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от физическото лице - М.С. е следната :

На 28.12.2010 г. между „С.“ ООД /възложител/ и М.Б.С. /консултатнт/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъщестяването на специализирана консултантска дейност относно проучаване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 52 000 лв., а срокът за неговото изплащане е до 30.06.2012 г., като след този момент ако сумата не бъде заплатена се начислява годишна лихва в размер на 18 % за периода на просрочието. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/16.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи конмулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

С договор за встъпване в дълг от 20.03.2012 г. е постигнато съглаие между кредитора – М.Б.С. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и Анекс 1 към него от 16.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 30.05.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 28.12.2010 г. с които е констатирано това, че консултанта – М.С. предава, а възложителя – „С.“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 01.07.2012 г., с която кредитора – М.С. е подканила длъжника - „С.“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 28.12.2012 г., като в 10-дневен срок, считано от връчаване на поканата й да изплати сумата в размер на 52 000 лв. по банковата й сметка, ведно с дължимата лихва упомената в договора относно допуснатата забава. Няма данни, дали и кога тази покана е достигнала до адресата й.

На 28.12.2010 г. между „С.“ ООД /възложител/ и М.Б.С. /консултатнт/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъщестяването на специализирана консултантска дейност относно проучаване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 50 000 лв., а срокът за неговото изплащане е до 30.06.2012 г., като след този момент ако сумата не бъде заплатена се начислява годишна лихва в размер на 18 % за периода на просрочието. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/27.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи конмулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

С договор за встъпване в дълг от 20.03.2012 г. е постигнато съглаие между кредитора – М.Б.С. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и Анекс 1 към него от 27.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 01.07.2012 г., с която кредитора – М.С. е подканила длъжника - „С.“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 28.12.2012 г., като в 10-дневен срок, считано от връчаване на поканата й да изплати сумата в размер на 50 000 лв. по банковата й сметка, ведно с дължимата лихва упомената в договора относно допуснатата забава. Няма данни, дали и кога тази покана е достигнала до адресата й.

На 28.12.2010 г. между „ОМВ“ ООД /възложител/ и М.Б.С. /консултатнт/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъщестяването на специализирана консултантска дейност относно проучаване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 48 000 лв., а срокът за неговото изплащане е до 30.06.2012 г., като след този момент ако сумата не бъде заплатена се начислява годишна лихва в размер на 18 % за периода на просрочието. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/17.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи конмулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

С договор за встъпване в дълг от 20.03.2012 г. е постигнато съглаие между кредитора – М.Б.С. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „ОМВ“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и Анекс 1 към него от 17.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 30.05.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 28.12.2010 г. с които е констатирано това, че консултанта – М.С. предава, а възложителя – „ОМВ“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 01.07.2012 г., с която кредитора – М.С. е подканила длъжника - „ОМВ“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 28.12.2012 г., като в 10-дневен срок, считано от връчаване на поканата й да изплати сумата в размер на 48 000 лв. по банковата й сметка, ведно с дължимата лихва упомената в договора относно допуснатата забава. Няма данни, дали и кога тази покана е достигнала до адресата й.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдените три броя договори за консултантски услуги датиращи от 28.12.2010 г. тези изисквания са постигнати в предметното съдържание на всяка една от сделките. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състояи в осъщестяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучаване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделката са възприели конкретен механизъм по индивидуализирането на конкретните задачи пред консултатанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключваните сделки за консултантски услуги. По изтъкнатите съображения не може да се приме и, че същите са опорочени, като юридически факти създаващи права и задължения за субектите, които са страни по тях, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучаване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделките съставщяващи договори за услуга не могат да се подведат под категорията на такива накърняващи добрите нрави, респективно да се приемат за невалидни. Тези сделки са израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договорите за услуги, каквито са и трите договора за консултантски услуги /дейности/, от които кредитора черпи права са разновидност на договора за изработка и следователно се подчиняват на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

По отношение на първата предпоставка съдът по несъстоятелността вече разви виждане, че налична – породени са валидни правоотношения между кредитора и всяко едно от дружествата – възложители по сключени договори за консултантски услуги.

Основното задължение на изпълнителя /консултанта/ е да изпълни възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя – чл.258 ЗЗД, чл.264, ал.1 ЗЗД, чл.265 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД. Изпълнението следва да е извършено по такъв начин, че резултатът от изпълнението да е годен за обикновеното или предвидено в договора предназначение–чл.261, ал.1 ЗЗД.

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследваните три договора за консултантски услуги най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е натоварил по всеки един от договорите упоменати в настоящото изложение с конкретено задание, което да е станало било в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особенностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самите консултантски договори е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка иили действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналите правоотношения са длъжни да се подчинят и да изпълняват същите стриктно при съдържанието, което по своя воля за вложили в тях. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма ка да претендира получаването на насещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по отделните сделки са подписани приемо-предавателни протколи за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че в самите протоколи е отбелязано, че те се съставят на базата на изготвен от консултанта доклад за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантските договори са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се осъществи. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглежданите консултантски договори. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че М.С. не се легитимира, като носител на предявените от нея в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания за възнаграждения от положени консултантски услуги по три договора от 28.12.2010 г. сключени с възложителите „С.“ ООД, „С.“ ООД и „ОМВ“ ООД, респективно „М.“ АД не е станло адресат на солидарна отговорност наред с тези дружества за парични задължения от подобени облигационни източници и с ностител - М.С.. Липсата на доказани главни вземания, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в тяхното изпълнение, а това означава, че предявените вземания с такъв предмет /договорна лихва и неустойка/ също са несъществуващи и няма основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Т този смисъл, като е включил тези вземания в списъка на неприетите такива синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от М.С. изцяло съобразно закона и доказателстата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора - М.С..

По възражение вх.№104422/08.08.2016г. подадено от кредитор – Г.С.Р. в качеството й на регистриран частен земеделски производител :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89861/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ физическото лице – Г.С.Р., в качеството й на регистриран частен земеделски производител предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по в тяхното основание и размери. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в дълга на „ОМВ“ ООД към кредитора – ЧЗП Г.С.Р., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 400 000 лв. – главница; 2 492 000,00 лв. – договорна лихва; 2./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /“М.“ ЕООД, „К.“ АД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Р.“ ООД към кредитора – ЧЗП Г.С.Р., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 300 000 лв. – главница; 1 869 000,00 лв. – договорна лихва; 3./ договор за встъпване в дълг от 15.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „М.“ ООД към кредитора – ЧЗП Г.С.Р., произтичащ от договор за паричен заем от 29.08.2007 г. и анекс към него от 14.02.2012 г., договор за паричен заем от 06.12.2007 г. и анекс към него от 14.02.2012 г. и договор за паричен заем от 28.12.2007 г. и анекс към него от 14.02.2012 г. по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 916 397,60 лв. – главница; 537 535,46 лв. – договорна лихва и 5 352 677,07 лв. – неустойка.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от длъжника – ЧЗП Г.С.Р. против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията предявени от ЧЗП Р. е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен анализ на приобщените по делото доказателства. Възразилият кредитор развива тезата, че консултантските договори имат особен по своето естество предмет, като същия изисква консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да покрие изпълнението на договорния резултат очакван по сделката. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самите договори било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. Относно отказа на синдика да приеме вземанията имащи за свое договори за паричен заем се изтъква, че сами по себе си ангажираните договори с такъв предмет били достатъчни за да се направи заключение за възникване на задължението за връщане на предоставените по тях парични средства от заемателя. Въпреки това се посочва, че кредитора допълнително представя към възражението си платежните нареждания установяващи превода на заетите суми в полза на заемополучателя. Пояснява се, че посоченото в платежните нареждания основание – плащане по фактури, но тъй като сделките по фактурите били анулирани, защото не са се осъществили, то преведените суми се преобразували в такива дадени в заем на получилото ги лице. За да подкрепи тезата си възразилия кредитор представя и приходни касови ордери, от които ставало видно, че част от дадените в заем суми били възстановени на заемодателя от получилото ги лице. На следващо място от възразилия кредитор касателно всички изброени от него вземания са акцентира и върху това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е ЧЗП Р., като това са направили и дружествата възложители, в за чиито парични задължения по цитираните консултантски и заемни договори от „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението им пред кредитора. Заключава се, че всички предявени от кредитор – ЧЗП Р. в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат към изготвения списък на приетите вземания.

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от Г.Р. в качеството й на регистриран частен земеделски производител е следната :

На 30.06.2012 г. между „ОМВ“ ООД /възложител/ и ЧЗП – Г.С.Р. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 400 000 лв., като периода на изпълнението на услугите е от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява лихва в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/17.07.2012 г., като с него са възприели, че срокът за изпълнение на възложените услуги се променя и вместо от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г. ще се счита важим от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., промяна има и в срока до чието настъпване трябва да се изплати уговореното възнаграждение, а именно вместо до 31.03.2013 г. е възприет срок до 31.10.2012 г.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – ЧЗП – Г.С.Р. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „ОМВ“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 17.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 08.08.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2012 г. с които е констатирано това, че консултанта – ЧЗП Р. предава, а възложителя – „ОМВ“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

На 29.08.2007 г. между ЧЗП – Г.С.Р. /заемодател/ и “М.“ ООД /заемател/ е сключен договор за паричен заем, по смисъла на който заемодателката се е задължила да предостави на заемателя в заем сумата от 120 000 лв., а на свои ред заемателя се е съгласил да върне тази сума, ведно с уговорено възнаграждение на падеж след изтичане срока на договора за заем, а именно 31.12.2009 г. Уговорено е предаването на заемната сума да стане на части в брой или по банков път. В раздел VI от договора са предвидени и хипотези на отговорност на заемодател и на заемател при допуснато договорно неизпълнение на техни задължения, като е предвидено да дължат неустойка в съответния установен с договора размер. По силата на Анекс 1/14.02.2012 г. към цитирания договор за паричен заем е въведено изменение в неговото съдържание, а именно текста на чл. 12.1. е придобил следната редакция : дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.

На 06.12.2007 г. между ЧЗП – Г.С.Р. /заемодател/ и “М.“ ООД /заемател/ е сключен договор за паричен заем, по смисъла на който заемодателката се е задължила да предостави на заемателя в заем сумата от 345 000 лв., а на свои ред заемателя се е съгласил да върне тази сума, ведно с уговорено възнаграждение на падеж след изтичане срока на договора за заем, а именно 31.12.2009 г. Уговорено е предаването на заемната сума да стане на части в брой или по банков път. В раздел VI от договора са предвидени и хипотези на отговорност на заемодател и на заемател при допуснато договорно неизпълнение на техни задължения, като е предвидено да дължат неустойка в съответния установен с договора размер. По силата на Анекс 1/14.02.2012 г. към цитирания договор за паричен заем е въведено изменение в неговото съдържание, а именно текста на чл. 12.1. е придобил следната редакция : дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.

На 28.12.2007 г. между ЧЗП – Г.С.Р. /заемодател/ и “М.“ ООД /заемател/ е сключен договор за паричен заем, по смисъла на който заемодателката се е задължила да предостави на заемателя в заем сумата от 1 166 400 лв., а на свои ред заемателя се е съгласил да върне тази сума, ведно с уговорено възнаграждение на падеж след изтичане срока на договора за заем, а именно 31.12.2011 г. Уговорено е предаването на заемната сума да стане на части в брой или по банков път. В раздел VI от договора са предвидени и хипотези на отговорност на заемодател и на заемател при допуснато договорно неизпълнение на техни задължения, като е предвидено да дължат неустойка в съответния установен с договора размер. По силата на Анекс 1/14.02.2012 г. към цитирания договор за паричен заем е въведено изменение в неговото съдържание, а именно текста на чл. 12.1. е придобил следната редакция : дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.

Съгласно приложено преводно нареждане от дата – 29.08.2007 г. се установява, че Г.С.Р. е превела по сметка на “М.“ ООД сумата в размер от 120 000 лв., а като основание за осъществяването на превода е посочена фактура № **********/28.08.2007 г.

Съгласно приложено преводно нареждане от дата – 06.12.2007 г. се установява, че Г.С.Р. е превела по сметка на “М.“ ООД сумата в размер от 344 997,60 лв., а като основание за осъществяването на превода е посочена фактура № 78/13.12.2007 г.

Съгласно приложено преводно нареждане от дата – 28.12.2007 г. се установява, че Г.С.Р. е превела по сметка на “М.“ ООД сумата в размер от 568 800 лв., а като основание за осъществяването на превода е посочена фактура № ********** /27.12.2007 г.

Съгласно приложено преводно нареждане от дата – 28.12.2007 г. се установява, че Г.С.Р. е превела по сметка на “М.“ ООД сумата в размер от 597 600 лв., а като основание за осъществяването на превода е посочена фактура № ********** /28.12.2007 г.

Сред доказателствата прието по делото са и три броя приходни касови ордери, които съдържат сведения, че на датите 20.02.2008 г., 30.04.2008 г. и 30.09.2008 г. дружеството - “М.“ ООД е възстановило на каса в полза на ЧЗП Г.С.Р. сумите в размер от по 100 000 лв., 120 000 лв. и 255 000 лв., като за основание стоящо зад извършването на всяко от цитираните плащания е отразено - възстановяване на паричен заем.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдения договор за консултантски услуги датиращ от 30.06.2012 г. може да се заключи, че тези изисквания са намерили отражение в предметното съдържание на изследваната двустранна сделка. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състои в осъществяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделката са възприели конкретен механизъм по индивидуализирането на конкретните задачи пред консултанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатъчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключване на сделката за консултантски услуги. По изтъкнатите съображения не може да се приеме и, че тази сделка е опорочена, като юридически факти създаващи права и задължения за субектите, които са страни по нея, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделката съставляваща договор за услуга не може да се подведе под категорията на такава накърняваща добрите нрави, респективно да се приеме за невалидна. Тези сделка е израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договорите за услуги, каквито е и разглеждания назован – консултантски , от който кредитора черпи права са разновидност на договора за изработка и следователно се подчиняват на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

По отношение на първата предпоставка съдът по несъстоятелността вече разви виждане, да е налична – породени са валидни правоотношения между кредитора и всяко едно от дружествата – възложители по сключени договори за консултантски услуги.

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследвания договор за консултантски услуги най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е натоварил по упоменатия в настоящото изложение договор с конкретно задание, което да е станало било в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано надлежно възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особеностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма за това. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самите консултантски договори е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка и/или действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналото облигационно правоотношение са длъжни да се подчинят и да изпълняват същото стриктно при съдържанието, което по своя воля за вложили в него. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма как да претендира получаването на насрещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по сделката е подписан приемо-предавателен протокол за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че в самия протокол е отбелязано, че същия се съставят на базата на изготвен от консултанта доклад за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантския договор са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се осъществи. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглеждания консултантски договор. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че ЧЗП Г. Р. не се легитимира, като носител на предявените от нея в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания за възнаграждения от положени консултантски услуги по договор от 30.06.2012 г. сключени с възложителя „ОМВ“ ООД, респективно „М.“ АД не е станало адресат на солидарна отговорност наред с цитираното дружество-възложител за парични задължения от подобни облигационни източници и с носител – ЧЗП Г. Р.. Липсата на доказано главно вземане, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в тяхното изпълнение, а това означава, че предявените вземания с такъв предмет /договорна лихва и неустойка/ също са несъществуващи и няма основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Във връзка със заявените от възразилия кредитор – ЧЗП Р. парични вземания, за които сочи да е титуляр и да имат за пораждащи ги източници цитираните по-горе три договора за паричен заем и договор за встъпване в дълг съдът по несъстоятелността има следната позиция :

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД „с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество”. Следователно за да може да се породи вземане с такъв договорен източник от лицето сочещо себе си за кредитор трябва да се установят в кумулативност следните предпоставки: 1) съществуването на договор за заем между страните; 2) предаването на заемната сума на ответника; 3) изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума. Тези изисквания отнесени към разглежданите заемни правоотношения учредени по волята на ЧЗП- Р. и търговско дружество “М.“ ООД не се установява да са се реализирали в очертаното единство. Несъмнено е налице доказване, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на определени парични суми в заем от ЧЗП- Р. в полза на “М.“ ООД, като последното е приело да ги върне в договорно разписания за това срок. Отсъства обаче следващата предпоставка от фактическия състав обуславящ вземане за връщане на дадена в заем сума, а именно, че заемодателя реално е предал в полза на заемателя упоменатите с всеки един договор за заем парични суми. В тези договори ясно е уговорено, че сумите ще се предоставят на части в брой или по банков път. Доказване за сбъдване на тази предпоставка обаче не е проведено от възразилия кредитор – ЧЗП Г.Р.. Ангажираните платежни нареждания за превод на определени парични суми установяват, че плащанията на същите са извършени с оглед различно от заемното правоотношение основание, а именно нарочно упоменати фактури, които са издадени за дейности предмет на съвсем различни договорни правоотношения сложили се между ЧЗП Г.Р. и “М.“ ООД. Без всякаква юридическа опора би бил извод, че тези плащания са се трансформирали от такива имащи първоначално различно основание в такива по сключени заемни сделки. Принципно е възможно по волята на страните да се промени задължението по едно вече възникнало материално правоотношение с друго, но това по смисъла на чл. 107 ЗЗД става винаги със ново съглашение, за каквото в случая няма данни да постигнато. В този смисъл промяната в основанието за осъществените от ЧЗП Г.Р. плащания в полза на “М.“ ООД не се споделя от съда по несъстоятелността, респективно недоказано остава предаването на договорените заемни суми от заемодател на заемател. С оглед на това в патримониума на ЧЗП Г.Р. в нито един момент не е възниквало субективното право да получи връщане на заети суми, като последица от облигационно задължение на “М.“ ООД по приобщените към делото три договора за заем на парични суми. Липсата на такова задължение съвсем естествено изключва и правото на ЧЗП Г.Р. да търси и договорна лихва за ползването на сумите, респективно неустойка за евентуално допусната забава в тяхното връщане. В разгърнатия контекст „М.“ АД макар да е встъпило в задълженията на “М.“ ООД с валиден и обвързващ го договор за встъпване в дълг, то съобразно това, че не се установява възникването на подобна категория парични задължения упоменати в съглашението за встъпване в дълг няма как „М.“ АД да носи отговорност за тяхното изпълнение в качеството му на солидарно отговорен длъжник пред ЧЗП Г.Р., защото последната няма качеството на кредитор по тях.

Така и тази категория предявения от кредитора - ЧЗП Г.Р. се констатира да са несъществуващи, а оттук и да не е налично основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В обобщение, като е включил в списъка на неприетите такива вземанията заявени от ЧЗП Г.Р. синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от този субект изцяло съобразно закона и доказателствата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора – ЧЗП – Г.С.Р..

По възражение вх.№ 104424/08.08.2016г. подадено от кредитор – Г.С.Р. :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89755/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ физическото лице – Г.С.Р. предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по в тяхното основание и размери. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Д. БВ“ ООД към кредитора – Г.С.Р., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 05.01.2011 г. и анекс към него от 22.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 80 000 лв. – главница; 57 891,10,00 лв. – договорна лихва; и 532 942,85 лв. – неустойка; 2./ договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – Г.С.Р., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 02.02.2011 г. и анекс към него от 24.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 569 873,76 лв. – главница; 333312,55 лв. – договорна лихва; и 2 918585,54 лв. – неустойка.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от длъжника – Г.С.Р. против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията предявени от кредитора - Р. е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен анализ на приобщените по делото доказателства. Възразилият кредитор развива тезата, че консултантските договори имат особен по своето естество предмет, като същите изискват консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да покрие изпълнението на договорния резултат очакван по сделките. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самите договори било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. На следващо място от възразилия кредитор се акцентира и върху това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е Г.Р., като това са направили и дружествата възложители, в за чиито парични задължения по цитираните консултантски договори от „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението им пред кредитора. Заключава се, че всички предявени от кредитор – Р. в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат по изготвения списък на приетите вземания.

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от Г.Р. е следната :

На 02.02.2011 г. между „С.“ ООД /възложител/ и Г.С.Р. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 500 000 лв. или 8 % от целия оборот от експерта на „С.“ ООД, като периода на изпълнението на услугите е фиксиран от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 30.04.2012 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява годишна лихва в размер на 18.5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/24.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

С договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора - Г.С.Р. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 02.02.2011 г. и Анекс 1 към него от 24.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Представени са два броя справки обхващащи данни за извършен от дружеството - „С.“ ООД в периода м.01.2011 г. – 12.2011 г. износ на живи агнета, конско месо и пр. месни изделия /луканки и суджуци/ изобщо и в страни от ЕС, като от същите е видно, че общия стойност на изнесената продукция възлиза на 6 997296,61 лв. по първата справка и 81 244,83 лв. по втората справка.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 23.04.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 02.02.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – Г.Р. предава, а възложителя – „С.“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 07.05.2012 г., с която кредитора – Г.С.Р. е подканила длъжника - „С.“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 02.02.2012 г., като в 7-дневен срок, считано от връчване на поканата й да изплати сумата в размер на 569 873,76 лв. по банковата й сметка. Няма данни, дали и кога тази покана е достигнала до адресата й.

На 05.01.2011 г. между „Д.-БВ“ ООД /възложител/ и Г.С.Р. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 80 000 лв., като периода на изпълнението на услугите е фиксиран от 06.01.2011 г. до 31.12.2011 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 30.04.2012 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява годишна лихва в размер на 18.5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/22.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

С договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора - Г.С.Р. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „С.“ ООД „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „Д. БВ“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 05.01.2011 г. и Анекс 1 към него от 22.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 26.04.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 02.02.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – Г.Р. предава, а възложителя – „Д. БВ“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 04.06.2012 г., с която кредитора – Г.С.Р. е подканила длъжника - „Д.-БВ“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 05.01.2011 г., като в 7-дневен срок, считано от връчване на поканата й да изплати сумата в размер на 80 000 лв. по банковата й сметка. Няма данни, дали и кога тази покана е достигнала до адресата й.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдените два договора за консултантски услуги датиращи от 05.01.2011 г. и от 02.02.2011 г. може да се заключи, че тези изисквания са намерили отражение в предметното съдържание на изследваните двустранни сделки. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състои в осъществяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделките са възприели ясен механизъм по индивидуализирането на конкретните задачи пред консултанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатъчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключване на сделките за консултантски услуги. По изтъкнатите съображения не може да се приеме и, че тези сделки са опорочени, като юридически факти създаващи права и задължения за субектите, които са страни по тях, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделките съставляващи договори за услуга не могат да се подведат под категорията на такива накърняващи добрите нрави, респективно да се приемат за невалидни. Тези сделки са израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договорите за услуги, каквито са и разглежданите назовани – консултантски, от който кредитора черпи права са разновидност на договора за изработка и следователно се подчиняват на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследваните договори за консултантски услуги най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е натоварил по упоменатия в настоящото изложение договор с конкретно задание, което да е станало било в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано надлежно възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особеностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма за това. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самите консултантски договори е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка и/или действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналите облигационни правоотношения са длъжни да се подчинят и да изпълняват същите стриктно при съдържанието, което по своя воля за вложили в тях. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма как да претендира получаването на насрещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по всяка от сделките е бил подписан приемо-предавателен протокол за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че в самите протоколи е отбелязано, че същите се съставят на базата на изготвен от консултанта доклад за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантските договори са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се осъществи. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглежданите консултантски договори. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че Г.Р. не се легитимира, като носител на предявените от нея в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания за възнаграждения от положени консултантски услуги по договор от 05.01.2011 г. сключени с възложителя „Д.-БВ“ ООД и договор от 02.02.2011 г. сключени с възложителя „С.“ ООД, респективно „М.“ АД не е станало адресат на солидарна отговорност наред с цитираните дружества-възложители за парични задължения от подобни облигационни източници и с носител – Г. Р.. Липсата на доказано главно вземане, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в тяхното изпълнение, а това означава, че предявените вземания с такъв предмет /договорна лихва и неустойка/ също са несъществуващи и няма основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В обобщение, като е включил в списъка на неприетите такива вземанията заявени от физическото лице – Г.Р. синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от този субект изцяло съобразно закона и доказателствата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора – Г.С.Р..

По възражение вх.№ 104428/08.08.2016г. подадено от кредитор – Д.Ж.Д. :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89819/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ физическото лице – Д.Ж.Д. предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по в тяхното основание и размери. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 31.05.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – Д.Ж.Д., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и анекс към него от 20.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 100 000 лв. – главница; 54 100 лв. – договорна лихва; и 496 722,75 лв. – неустойка; 2./ договор за встъпване в дълг от 31.05.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „ОМВ“ ООД към кредитора – Д.Ж.Д., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и анекс към него от 22.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 50 000 лв. – главница; 30 800 лв. – договорна лихва; и 323 060,64 лв. – неустойка.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от длъжника – Д.Ж.Д. против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията предявени от кредитора - Д. е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен анализ на приобщените по делото доказателства. Възразилият кредитор развива тезата, че консултантските договори имат особен по своето естество предмет, като същите изискват консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да покрие изпълнението на договорния резултат очакван по сделките. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самите договори било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. На следващо място от възразилия кредитор се акцентира и върху това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е Д.Д., като това са направили и дружествата възложители, в за чиито парични задължения по цитираните консултантски договори от „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението им пред кредитора. Заключава се, че всички предявени от кредитор – Д. в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат по изготвения списък на приетите вземания.

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от Д.Д. е следната :

На 28.12.2010 г. между „С.“ ООД /възложител/ и Д.Ж.Д. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на 1 % от целия оборот от вноса на „С.“ ООД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., но не по-малко от 100 000 лв., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 30.06.2012 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява годишна лихва в размер на 18.5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/20.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

С договор за встъпване в дълг от 31.05.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – Д.Ж.Д. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и Анекс 1 към него от 20.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Представена е справка обхващаща данни за извършен от дружеството - „С.“ ООД в периода м.01.2011 г. – 12.2011 г. износ на живи агнета, телета и овце, като от същата е видно, че общия стойност на изнесената продукция възлиза на 7 994 732,26 лв.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 30.05.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 28.12.2010 г. с които е констатирано това, че консултанта – Д.Д. предава, а възложителя – „С.“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 01.07.2012 г., с която кредитора – Д.Ж.Д. е подканила длъжника - „С.“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 28.12.2010 г., като в 10-дневен срок, считано от връчване на поканата й да изплати сумата в размер на 100 000 лв. по банковата й сметка. Няма данни, дали и кога тази покана е достигнала до адресата й.

На 28.12.2010 г. между „ОМВ“ ООД /възложител/ и Д.Ж.Д. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на 5 % от целия оборот на „ОМВ“ ООД за периода 01.01.2011 г. -31.12.2011 г. , но не по-малко от 50 000 лв., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 30.06.2012 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява годишна лихва в размер на 18.5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/22.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

С договор за встъпване в дълг от 31.05.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – Д.Ж.Д. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „С.“ ООД „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „ОМВ“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 28.12.2010 г. и Анекс 1 към него от 22.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Представена е справка обхващаща данни за извършен от дружеството - „ОМВ“ ООД в периода м.01.2011 г. – 12.2011 г. износ на живи агнета, като от същата е видно, че общия стойност на изнесената продукция възлиза на 805 548,20 лв.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 30.05.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 28.12.2010 г. с които е констатирано това, че консултанта – Д.Д. предава, а възложителя – „ОМВ“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 01.07.2012 г., с която кредитора – Д.Ж.Д. е подканила длъжника - „ОМВ“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 28.12.2010 г., като в 7-дневен срок, считано от връчване на поканата й да изплати сумата в размер на 50 000 лв. по банковата й сметка. Няма данни, дали и кога тази покана е достигнала до адресата й.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдените два договора за консултантски услуги датиращи от 28.12.2010 г. може да се заключи, че тези изисквания са намерили отражение в предметното съдържание на изследваните двустранни сделки. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състои в осъществяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделките са възприели ясен механизъм по индивидуализирането на конкретните задачи пред консултанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатъчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключване на сделките за консултантски услуги. По изтъкнатите съображения не може да се приеме и, че тези сделки са опорочени, като юридически факти създаващи права и задължения за субектите, които са страни по тях, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделките съставляващи договори за услуга не могат да се подведат под категорията на такива накърняващи добрите нрави, респективно да се приемат за невалидни. Тези сделки са израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договорите за услуги, каквито са и разглежданите назовани – консултантски, от който кредитора черпи права са разновидност на договора за изработка и следователно се подчиняват на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследваните договори за консултантски услуги най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е натоварил по упоменатия в настоящото изложение договор с конкретно задание, което да е станало било в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано надлежно възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особеностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма за това. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самите консултантски договори е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка и/или действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналите облигационни правоотношения са длъжни да се подчинят и да изпълняват същите стриктно при съдържанието, което по своя воля за вложили в тях. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма как да претендира получаването на насрещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по всяка от сделките е бил подписан приемо-предавателен протокол за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че в самите протоколи е отбелязано, че същите се съставят на базата на изготвен от консултанта доклад за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантските договори са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се осъществи. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглежданите консултантски договори. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че Д.Д. не се легитимира, като носител на предявените от нея в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания за възнаграждения от положени консултантски услуги по договори от 28.12.2010 г. сключени с възложителите „С.“ ООД и „ОМВ“ ООД. Респективно „М.“ АД не е станало адресат на солидарна отговорност наред с цитираните дружества-възложители за парични задължения от подобни облигационни източници и с носител – физическото лице Д.Д.. Липсата на доказано главно вземане, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в тяхното изпълнение, а това означава, че предявените вземания с такъв предмет /договорна лихва и неустойка/ също са несъществуващи и няма основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В обобщение, като е включил в списъка на неприетите такива вземанията заявени от физическото лице – Д.Д. синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от този субект изцяло съобразно закона и доказателствата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора – Д.Ж.Д..

По възражение вх.№ 104431/08.08.2016г. подадено от кредитор – „Д.2.“ АД :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89769/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ търговско дружество – „Д.2.“ АД, чрез законния си представител изпълнителния директор – Р.И.предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по в тяхното основание и размери. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – „Д.2.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 650 000 лв. – главница; и 2 433 715,81 лв. – договорна лихва; 2./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „К.“ АД към кредитора – „Д.2.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 18.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 630 000 лв. – главница; и 3 431 835,00 лв. – договорна лихва; 3./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „СВИ“ ООД и „К.“ АД в дълга на „И.“ АД към кредитора – „Д.2.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 18.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 56 000 лв. – главница; и 288 040,00 лв. – договорна лихва; и 3./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „СВИ“ ООД и „К.“ АД в дълга на „Р.****“ ООД към кредитора – „Д.2.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 155 354,00 лв. – главница; и 803 333,72 лв. – договорна лихва.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от длъжника – „Д.2.“ АД против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията предявени от кредитора - „Д.2.“ АД е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен анализ на приобщените по делото доказателства. Възразилият кредитор развива тезата, че консултантските договори имат особен по своето естество предмет, като същите изискват консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да покрие изпълнението на договорния резултат очакван по сделките. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самите договори било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. На следващо място от възразилия кредитор се акцентира и върху това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е „Д.2.“ АД, като това са направили и дружествата възложители, в за чиито парични задължения по цитираните консултантски договори от „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението им пред кредитора. Заключава се, че всички предявени от кредитор – „Д.2.“ АД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат по изготвения списък на приетите вземания.

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от „Д.2.“ АД е следната :

На 30.06.2012 г. между „С.“ ООД /възложител/ и „Д.2.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на 650 000 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява лихва за всеки ден забава в размер на 0,5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/17.07.2012 г., като с него са внесени изменения в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Д.2.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 17.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 03.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2012 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Д.2.“ АД предава, а възложителя – „С.“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Приобщени за доказателства са и справка за задълженията на „С.“ ООД към „Д.2.“ АД към датата – 30.03.2016 г., споразумителни протоколи за прихващания, в които участие са взели - „С.“ ООД и „Д.2.“ АД, както и молби за потвърждение отправени от „Д.2.“ АД към „С.“ ООД относно осъществявана от „Д.2.“ АД годишна инвентаризация на разчети с клиенти, доставчици и други дебитори и кредитори, в които са отразени необслужени задължения на „С.“ ООД към приключване на 2013, 2014 2015 и 2016 финансови години.

На 30.06.2012 г. между „К.“ АД /възложител/ и „Д.2.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на 630 000 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява лихва за всеки ден забава в размер на 0,5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/18.07.2012 г., като с него са внесени изменения в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Д.2.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „СВИ“ ООД и „С.“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „К.“ АД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 18.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 05.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2012 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Д.2.“ АД предава, а възложителя – „К.“ АД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Приобщени за доказателства са и справка за задълженията на „К.“ АД към „Д.2.“ АД към датата – 30.03.2016 г., споразумителни протоколи за прихващания, в които участие са взели - „К.“ АД и „Д.2.“ АД, както и молби за потвърждение отправени от „Д.2.“ АД към „К.“ АД относно осъществявана от „Д.2.“ АД годишна инвентаризация на разчети с клиенти, доставчици и други дебитори и кредитори, в които са отразени необслужени задължения на „К.“ АД към приключване на 2013, 2014 2015 и 2016 финансови години.

На 30.06.2012 г. между „И.“ АД /възложител/ и „Д.2.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на 400 000 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява лихва за всеки ден забава в размер на 0,5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/18.07.2012 г., като с него са внесени изменения в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Д.2.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „СВИ“ ООД, „С.“ ООД и „К.“ АД да встъпят в задължението на длъжника „И.“ АД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 18.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 01.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2012 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Д.2.“ АД предава, а възложителя – „И.“ АД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Приобщени за доказателства са и справка за задълженията на „И.“ АД към „Д.2.“ АД към датата – 30.03.2016 г., споразумителни протоколи за прихващания, в които участие са взели - „И.“ АД и „Д.2.“ АД, както и молби за потвърждение отправени от „Д.2.“ АД към „И.“ АД относно осъществявана от „Д.2.“ АД годишна инвентаризация на разчети с клиенти, доставчици и други дебитори и кредитори, в които са отразени необслужени задължения на „И.“ АД към приключване на 2013, 2014 2015 и 2016 финансови години.

На 30.06.2012 г. между „Р.****“ ООД /възложител/ и „Д.2.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на 300 000 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена върху неизплатената стойност се начислява лихва за всеки ден забава в размер на 0,5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/17.07.2012 г., като с него са внесени изменения в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Д.2.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ООД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „СВИ“ ООД, „С.“ ООД и „К.“ АД да встъпят в задължението на длъжника „Р.****“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 17.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 10.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2012 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Д.2.“ АД предава, а възложителя – „Р.****“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Приобщени за доказателства са и справка за задълженията на „Р.****“ ООД към „Д.2.“ АД към датата – 30.03.2016 г., споразумителни протоколи за прихващания, в които участие са взели - „Р.****“ ООД и „Д.2.“ АД, както и молби за потвърждение отправени от „Д.2.“ АД към „Р.****“ ООД относно осъществявана от „Д.2.“ АД годишна инвентаризация на разчети с клиенти, доставчици и други дебитори и кредитори, в които са отразени необслужени задължения на „Р.****“ ООД към приключване на 2013, 2014 2015 и 2016 финансови години.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдените четири договора за консултантски услуги датиращи от 30.06.2012 г. може да се заключи, че тези изисквания са намерили отражение в предметното съдържание на изследваните двустранни сделки. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състои в осъществяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделките са възприели ясен механизъм по индивидуализирането на конкретните задачи пред консултанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатъчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключване на сделките за консултантски услуги. По изтъкнатите съображения не може да се приеме и, че тези сделки са опорочени, като юридически факти създаващи права и задължения за субектите, които са страни по тях, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделките съставляващи договори за услуга не могат да се подведат под категорията на такива накърняващи добрите нрави, респективно да се приемат за невалидни. Тези сделки са израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договорите за услуги, каквито са и разглежданите назовани – консултантски, от който кредитора черпи права са разновидност на договора за изработка и следователно се подчиняват на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследваните договори за консултантски услуги най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е натоварил по упоменатия в настоящото изложение договор с конкретно задание, което да е станало било в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано надлежно възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особеностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма за това. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самите консултантски договори е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка и/или действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналите облигационни правоотношения са длъжни да се подчинят и да изпълняват същите стриктно при съдържанието, което по своя воля за вложили в тях. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма как да претендира получаването на насрещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по всяка от сделките е бил подписан приемо-предавателен протокол за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че в самите протоколи е отбелязано, че същите се съставят на базата на изготвен от консултанта доклад за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантските договори са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се осъществи. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглежданите консултантски договори. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че „Д.2.“ АД не се легитимира, като носител на предявените от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания за възнаграждения от положени консултантски услуги по договори от 30.06.2012 г. сключени с възложителите „С.“ ООД и „К.“ АД, „И.“ АД и „Р.****“ ООД. Респективно „М.“ АД не е станало адресат на солидарна отговорност наред с цитираните дружества-възложители за парични задължения от подобни облигационни източници и с носител – търговско дружество - „Д.2.“ АД. Липсата на доказано главно вземане, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в тяхното изпълнение, а това означава, че предявените вземания с такъв предмет /договорна лихва/ също са несъществуващи и няма основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В обобщение, като е включил в списъка на неприетите такива вземанията заявени от търговско дружество - „Д.2.“ АД

синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от този субект изцяло съобразно закона и доказателствата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора – „Д.2.“ АД.

По възражение с вх.№104434/08.08.2016г. подадено от кредитор – С.Р. И., действащ в качеството му на ЕТ „Б.Ф.– С.И.“

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89762/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ С.Р. И., действащ в качеството му на ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по тяхното основание и размери. Вземанията се сочи да са породени от действието на договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /“М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Р.****“ ООД към кредитора – С.Р. И., действащ в качеството му на ЕТ „Б.Ф.– С.И.“, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 16.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 200 000 лв. – главница и 1 110 815,40 лв. – договорна лихва.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от кредитора – С.Р.И., действащ в качеството му на ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията предявени от ЕТ е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен на приобщените по делото доказателства. Възразилият кредитор развива тезата, че консултантския договор има особен по своето естество предмет, като същия изисква консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да покрие изпълнението на договорния резултат очакван по сделката. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самия договор било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. Отбелязва се и това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е ЕТ „Б.Ф.– С.И.“, като това е направило и дружеството - възложител, в за чиито парични задължения по цитирания консултантски договор от „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението му пред кредитора. Заключава се, че всички предявени от кредитор – ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат към изготвения списък на приетите вземания.

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от физическото лице – С.Р. И., действащ в качеството му на ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ е следната :

На 30.06.2012 г. между „С.“ ООД /възложител/ и ЕТ „Б.Ф.- С.И.“ /консултатнт/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъщестяването на специализирана консултантска дейност относно проучаване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на 200 000 лв., като услугите е предвидено да се престират в периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г., а срокът за неговото изплащане е до 31.03.2013 г., като след този момент ако сумата не бъде заплатена се начислява лихва от 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/16.07.2012 г., като с него са внесени изменения в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съглаие между кредитора – ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „Р.-***“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 16.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 11.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2012 г. с които е констатирано това, че консултанта – ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ предава, а възложителя – „Р.****“ ООД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдения договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. тези изисквания са постигнати в предметното съдържание на сделката. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състои в осъществяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучаване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделката са възприели конкретен механизъм по индивидуализирането на съответните задачи пред консултатанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключваната сделка за консултантска дейност. По изтъкнатите съображения не може да се приме, че този договор е опорочен, като юридически факти създаващ права и задължения за субектите, които са страни по него, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучаване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделката съставщяваща договор за услуга не може да се подведе под категорията на такава накърняващ добрите нрави, респективно да се приеме за невалидна. Теза сделка е израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договора за услуга, какъвто по своята правна природа е договора за консултантска услуга /дейност/, от които кредитора черпи права е разновидност на договора за изработка и следователно се подчинява на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследвания договор за консултантска услуга най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е сезирал с конкретено задание, което да е станало в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особенностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самия консултантски договор е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка или действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналото правоотношения са длъжни да се подчинят и да изпълняват същите стриктно при съдържанието, което по своя воля са вложили в тях. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма как да претендира получаването на насрещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по сделката е подписан приемо-предавателен протокол за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че в самия протокол е отбелязано, че се съставя на базата на изготвен от консултанта доклад за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантския договор са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се дефинира. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглеждания консултантски договор. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ не се легитимира, като носител на предявеното от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземане за възнаграждение от положени консултантски услуги по договора от 30.06.2012 г. сключен с възложителя „Р.-***“ ООД, респективно „М.“ АД не е станало адресат на солидарна отговорност наред с посоченото дружество за парични задължения от подобен облигационен източник и с ностител – ЕТ „Б.Ф.– С.И.“. Липсата на доказано главно вземане, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в неговото изпълнение, а това означава, че предявеното вземане с такъв предмет именовано от страните договорна лихва също е несъществуващо и няма основание да бъде включвано от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл, като е включил тези вземания в списъка на неприетите такива синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от ЕТ „Б.Ф.– С.И.“ изцяло осланяйки се на закона и доказателстата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора - ЕТ „Б.Ф.– С.И.“.

По възражение вх.№104453/08.08.2016г. подадено от кредитор – С.Р.И. :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89855/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ физическото лице – С.Р.И. предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по в тяхното основание и размери. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за консултантска дейност от 27.12.2010 г. сключен между С.Р.И., в качеството му на консултант и „М.” АД, в качеството му на възложител, по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 583 177,79 лв. – главница; 412 014, 96 лв. – договорна лихва; и 3 873 422,43 лв. – неустойка; 2./ договор за консултантска дейност от 28.12.2011 г. сключен между С.Р.И., в качеството му на консултант и „М.” АД, в качеството му на възложител, по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 500 000 лв. – главница; 383 000 лв. – договорна лихва; и 3 497 231,25 лв. – неустойка; 3./ договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “ОМВ“ ЕООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „М.“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 06.01.2011 г. и анекс към него от 28.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 500 000 лв. – главница; 340 194,43 лв. – договорна лихва; и 3 077 937,77 лв. – неустойка; 4./ договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „ОМВ“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 05.07.2011 г. и анекс към него от 27.02.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 84 879,47 лв. – главница; 59 967,23 лв. – договорна лихва; и 563 762, 23 лв. – неустойка; 5./ договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „ОМВ“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Р.“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за управление датиращ от 30.12.2011 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 25 354,05 лв. – главница; 8 794,16 лв. – лихва; 6./ договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „ОМВ“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за управление датиращ от 30.12.2011 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 25 562,37 лв. – главница; 8 866,41 лв. – лихва; 7./ договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Д.М.К. 2003“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за управление датиращ от 30.12.2011 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 7 384,18 лв. – главница; 2 561,23 лв. – лихва; 8./ договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, “М.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за управление датиращ от 30.12.2011 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 25 396, 58 лв. – главница; 8 808,91 лв. – лихва; 9./ договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, “М.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за управление датиращ от 30.12.2011 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 20 773, 64 лв. – главница; 7 205,44 лв. – лихва; 10./ договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, “С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „М.“ ООД към кредитора – С.Р.И., произтичащ от договор за управление датиращ от 30.12.2011 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 25 531,58 лв. – главница; 8 855,74 лв. – лихва.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от кредитора С.Р.И. против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която предявените от този кредитор вземания с упоменатата по-горе молба са били отнесени изцяло към неприетите вземания и вкл. именно в този изготвен от синдика списък. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме вземанията предявени от С.И. е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен анализ на приобщените по делото доказателства. Възразилият кредитор развива тезата, че консултантските договори имат особен по своето естество предмет, като същия изисква консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да покрие изпълнението на договорния резултат очакван по сделката. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самите договори било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. Относно отказа на синдика да приеме вземанията имащи за свое основание договори за възлагане на управление се изтъква, че мотивировката на синдика базирана на това, че отсъстват решения взети по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ТЗ на ОС на дружествата, чиито управител е бил С.И. не намира нормативна опора във фактическия състав, които е необходимо да е налице за да може да възникне вземане с подобна характеристика. Отбелязва се, че липсата на такива решения не рефлектира върху валидността на сделките за управление, а евентуално може да бъде предпоставка да се търси отговорност от лицата, които са представлявали всяко едно от дружествата възложители по тези управленски договори. Кредиторът изразява и предположение, че такива решения най-вероятно са били вземани от компетентните да го сторят органи във всяко от дружествата, но той просто не разполага с тях. На следващо място от възразилия кредитор касателно всички изброени от него вземания са акцентира и върху това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е С.Р.И., като това са направили и дружествата възложители, в за чиито парични задължения по цитираните консултантски и заемни договори от „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението им пред кредитора. Заключава се, че всички предявени от кредитор – Ст. И. в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат към изготвения списък на приетите вземания.

Депозирано е становище от синдик Р.Т., която счита възражението за неоснователно. Излага конкретни съображения в подкрепа на извода си, като се спира на всяко едно от заявените вземания и излага съображения във връзка с източника, от които същите произтичат. Съществено внимание се отделя на действителността на договора за консултантски услуги, от който кредитора черпи част от правата си на вземания, като се обосновава възглед, че същия е нищожен, защото противоречат на добрите нрави. Мнението на синдика е, че към момента на сключването на тази сделки е била налице липса на еквивалентност на насрещните престации, която е от порядък достатъчен да обуслови порочност на съглашението водеща до неговата нищожност. Синдикът се спира и на това, че отсъства необходимото доказване за осъществено изпълнение в поетото от консултанта задължение по договора, което е достатъчно основание да се приеме, че насрещното му вземане за възнаграждение в уговорените с контракта размери изобщо не е възникнало, а оттам е й недължимо. Във връзка с правата на кредитора основани на договорите за управление сключени с конкретни търговски дружества от синдика се акцентира върху това, че действително по партидите на търговски дружества – „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „Д.М.К. 2003“ ООД и „С.“ ООД са налице вписвания, че С.Р.И. е бил избран за управител на всяко едно от изброените дружества с решения на техните ОС взети все на датата – 21.06.2011 г. Синдикът не пропуска да отбележи и това, че съгласно съдържанието на обявените протоколи от проведените ОС на дружествата, за чиито управител е бил избран – С.И. е видно, че в тях присъстват единствено решения приети по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 5, пр. 1 ТЗ, но не й такива по чл. 137, ал.1, т. 5, пр. 2 ТЗ за определяне на възнаграждението на избирания управител. Отбелязва се и това, че по търговката партида на всяко едно от цитираните по-горе дружества са оповестени и договорите за възлагане на тяхното управление, в които контракти обаче липсвало посочване на дължимото в полза на натовареното да ги управлява лице договорно възнаграждение. По отношение на управлението на дружеството – „М.“ ЕООД от синдика се подчертава, че по силата на взето решение от 28.06.2011 г. на едноличния собственик на капитала на същото за негов управител е бил избран – С.И., но и в този случай липсват данни за прието решение с предметно съдържание по чл. 137, ал.1, т. 5, пр. 2 ТЗ изискващо определяне на възнаграждението. И тук се споменава, че има подписан договор за управление между управителя и дружеството, но няма конкретизация на възнаграждението, което ще се следва по този договор в полза на натовареното с управлението лице. По отношение на управлението на дружеството – „С.“ ООД от синдика се подчертава, че по силата на взето решение от 13.12.2010 г. на ОС на търговеца за негов управител е бил избран – С.И., като и тук от компетентния орган липсва установена воля за определяне размера на следващото му се възнаграждение. Налице е сключен договор за управление, в които страните са се съгласили, че в полза на управителя – Ст. И. ще бъде плащано възнаграждение в съответния нормативно определен минимален размер за заемната длъжност, като отново няма посочване на дължимата сума. По инициатива на кредитора с молбата му по чл. 688 ТЗ са представени нови 6 броя договора за управление всички с дата – 30.12.2011 г. при определено идентично по размер месечно възнаграждение следващо се на управителя - Ст. И.. Независимо от това обаче отново не са представени доказателства за взети решения по смисъла на чл. чл. 137, ал.1, т. 5, пр. 2 ТЗ от дружествата възложители на управлението. Подобни данни не се откриват и при проверката по партидите на дружествата в търговския регистър. Становището се допълва от синдика с тезата, че липсата на доказване в основанието на главните претенции на кредитора довежда до липса на възникване отговорност за производните такива, а именно за уговорени неустойка за забава. Отрича се и твърдението на кредитора, че вземанията дължими му от „М.“ АД са надлежно осчетоводени при последното и са вписани, като такива по които титуляр е С.И..

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от С.Р.И. е следната :

На 27.12.2010 г. между „М.“ АД /възложител/ и С.Р.И. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 550 000 лв. или 9 % от целия оборот от експорта на „М.“ АД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. Срокът за изплащане на възнаграждението е уговорен до 30.04.2012 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява годишна лихва в размер на 18 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/23.02.2012 г., като с него са възприели, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва. Според протокол от 23.12.2010 г. от заседание на Съвета на директорите на „М.“ АД е видно, че цитираното търговско дружество е взело решение за сключване на описания договор за възлагане на консултантска дейност, която да се осъществява от С.Р.И..

Представена е справка обхващаща данни за извършен от дружеството - „М.“ АД в периода м.01.2011 г. – 12.2011 г. износ на живи агнета, като от същата е видно, че общия стойност на изнесената продукция възлиза на 6 005 755,62 лв.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 27.04.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 27.12.2010 г. с които е констатирано това, че консултанта – С.Р.И. предава, а възложителя – „М.“ АД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 14.05.2012 г., с която кредитора – С.И. е подканил длъжника - „М.“ АД да пристъпи към доброволно изпълнение за задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност 27.12.2011 г., като в 7-дневен срок, считано от връчване на поканата му да изплати сумата в размер на 583 177,79 лв. по банковата му сметка. Поканата е получена от адресата й на 15.05.2012 г.

На 28.12.2011 г. между „М.“ АД /възложител/ и С.Р.И. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги в размер на не по-малко от 500 000 лв., като сумата от 250 000 лв., която представлява 50 % от цялото възнаграждение следва да се изплати за периода от 01.08.2012 г. до 06.08.2011 г., а остатъка от уговореното възнаграждение възлизащ също на 250 000 лв. следва да се изплати до 30.04.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява годишна лихва в размер на 18 % за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/31.05.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в клаузата на чл. 3, която е придобила следната редакция „Възложителят се задължава да заплати на консултанта възнаграждение за осъществяваната от него консултантска дейност в размер на 500 000 лв., като цялото възнаграждение следва да се изплати в периода от 01.08.2012 г. до 06.08.2012 г. При неплащане на сумата в така посочения срок се начислява годишна лихва в размер на 18 % за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Ново допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 2/04.06.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в съглашението, а именно към чл. 3 от съглашението е създадена нова алинея, която предвижда, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 3.1. от контракта дължима лихва.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 01.08.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 28.12.2010 г. с които е констатирано това, че консултанта – С.Р.И. предава, а възложителя – „М.“ АД приема в писмен вид доклад за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

С договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – С.Р.И. и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „М.“ ЕООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 06.01.2011 г. и Анекс 1 към него от 28.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 06.01.2011 г. между „М.“ ЕООД /възложител/ и С.Р.И. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 06.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 500 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 30.04.2012 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява годишна лихва в размер на 18,5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/28.02.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в клаузата на чл. 4 от съглашението е създадена нова алинея, която предвижда, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 4.1. от контракта дължима лихва.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 24.04.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 06.01.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – С.Р.И. предава, а възложителя – „М.“ ЕООД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 01.06.2012 г., с която кредитора – С.И. е подканил длъжника - „М.“ ЕООД да пристъпи към доброволно изпълнение на задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност от 06.01.2011 г., като в 7-дневен срок, считано от връчване на поканата му да изплати сумата в размер на 500 000 лв. по банковата му сметка. Няма данни тази покана да е достигнала до адресата си.

С договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – С.Р.И. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „ОМВ“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 05.07.2011 г. и Анекс 1 към него от 27.02.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 05.07.2011 г. между „ОМВ“ ООД /възложител/ и С.Р.И. /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на не по-малко от 80 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 30.04.2012 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява годишна лихва в размер на 18,5 %. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/27.02.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в клаузата на чл. 4 от съглашението е създадена нова алинея, която предвижда, че при неосъществяване на плащане на договореното възнаграждение заедно с начислената лихва до 31.12.2012 г., възложителя дължи на консултанта неустойка в размер на 0,5 % на ден върху неплатения размер на възнаграждението и начислената, но незаплатена лихва до 31.12.2012 г. Неустойката се дължи кумулативно, заедно с договорената в чл. 4.1. от контракта дължима лихва.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 25.04.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 05.07.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – С.Р.И. предава, а възложителя – „ОМВ“ ООД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

Представена е покана за доброволно изпълнение датирана от 10.05.2012 г., с която кредитора – С.И. е подканил длъжника - „ОМВ“ ООД да пристъпи към доброволно изпълнение на задължението си по изпълнен договор за консултантска дейност от 25.04.2012 г., като в 7-дневен срок, считано от връчване на поканата му да изплати сумата в размер на 84 879,47 лв. по банковата му сметка. Тази покана е била надлежно връчена на адресата й на 14.05.2012г.

С договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – С.Р.И. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „ОМВ“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „Р.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за управление на „Р.“ ООД датиращ от 30.12.2011 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.12.2011 г. между представляващия дружеството „М.“ АД, в качеството му на възложител и С.Р.И. в качеството му на управител се сключва договор за управление, въз основа на които възложителя възлага, а управителя приема да управлява и представлява търговско дружество - „Р.“ ООД. Уговорено заплащане на брутно месечно възнаграждение в размер на сумата от 3500 лв., като договора влиза в сила, считано от 01.01.2012 г. и не е ограничен с краен срок.

Приложена е служебна бележка, на която е даден вид да е подписана от представляващия дружеството - „Р.“ ООД и в текста на която е удостоверено, че дружеството дължи на С.Р.И. заплати и обезщетения в общ размер на 25 354,05 лв. за периода от м. 01.2012 г. до м. 09.2012 г. вкл.

С договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – С.Р.И. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „ОМВ“ ООД към кредитора, което произтича от договор за управление на „ОМВ“ ООД датиращ от 30.12.2011 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.12.2011 г. между представляващия дружеството „М.“ АД, в качеството му на възложител и С.Р.И. в качеството му на управител се сключва договор за управление, въз основа на които възложителя възлага, а управителя приема да управлява и представлява търговско дружество - „ОМВ“ ООД. Уговорено заплащане на брутно месечно възнаграждение в размер на сумата от 3500 лв., като договора влиза в сила, считано от 01.01.2012 г. и не е ограничен с краен срок.

Приложена е служебна бележка, на която е даден вид да е подписана от представляващия дружеството - „ОМВ“ ООД и в текста на която е удостоверено, че дружеството дължи на С.Р.И. заплати и обезщетения в общ размер на 25 562,37 лв. за периода от м. 01.2012 г. до м. 09.2012 г. вкл.

С договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – С.Р.И. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „Д.М.К. 2003“ ООД към кредитора, което произтича от договор за управление на „Д.М.К. 2003“ ООД датиращ от 30.12.2011 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.12.2011 г. между представляващия дружеството „М.“ АД, в качеството му на възложител и С.Р.И. в качеството му на управител се сключва договор за управление, въз основа на които възложителя възлага, а управителя приема да управлява и представлява търговско дружество - „Д.М.К. 2003“ ООД. Уговорено заплащане на брутно месечно възнаграждение в размер на сумата от 3500 лв., като договора влиза в сила, считано от 01.01.2012 г. и не е ограничен с краен срок.

Приложена е служебна бележка, на която е даден вид да е подписана от представляващия дружеството – „Д.М.К. 2003“ ООД и в текста на която е удостоверено, че дружеството дължи на С.Р.И. заплати и обезщетения в общ размер на 7 384,18 лв. за периода от м. 01.2012 г. до м. 04.2012 г. вкл.

С договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – С.Р.И. и дружествата – „М.“ АД, “М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за управление на „С.“ ООД датиращ от 30.12.2011 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.12.2011 г. между представляващия дружеството „М.“ АД, в качеството му на възложител и С.Р.И. в качеството му на управител се сключва договор за управление, въз основа на които възложителя възлага, а управителя приема да управлява и представлява търговско дружество - „С.“ ООД. Уговорено заплащане на брутно месечно възнаграждение в размер на сумата от 3500 лв., като договора влиза в сила, считано от 01.01.2012 г. и не е ограничен с краен срок.

Приложена е служебна бележка, на която е даден вид да е подписана от представляващия дружеството - „С.“ ООД и в текста на която е удостоверено, че дружеството дължи на С.Р.И. заплати и обезщетения в общ размер на 25 396,58 лв. за периода от м. 01.2012 г. до м. 09.2012 г. вкл.

На 30.12.2011 г. между представляващия дружеството „М.“ АД, в качеството му на възложител и С.Р.И. в качеството му на управител се сключва договор за управление, въз основа на които възложителя възлага, а управителя приема да управлява и представлява търговско дружество –„С.“ ООД. Уговорено заплащане на брутно месечно възнаграждение в размер на сумата от 3500 лв., като договора влиза в сила, считано от 01.01.2012 г. и не е ограничен с краен срок.

Приложена е служебна бележка, на която е даден вид да е подписана от представляващия дружеството - „С.“ ООД и в текста на която е удостоверено, че дружеството дължи на С.Р.И. заплати и обезщетения в общ размер на 20 773,64 лв. за периода от м. 01.2012 г. до м. 09.2012 г. вкл.

С договор за встъпване в дълг от 12.03.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – С.Р.И. и дружествата – „М.“ АД, “С.“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „М.“ ЕООД към кредитора, което произтича от договор за управление на „М.“ ЕООД датиращ от 30.12.2011 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.12.2011 г. между представляващия дружеството „М.“ АД, в качеството му на възложител и С.Р.И. в качеството му на управител се сключва договор за управление, въз основа на които възложителя възлага, а управителя приема да управлява и представлява търговско дружество „М.“ ЕООД. Уговорено заплащане на брутно месечно възнаграждение в размер на сумата от 3500 лв., като договора влиза в сила, считано от 01.01.2012 г. и не е ограничен с краен срок.

Приложена е служебна бележка, на която е даден вид да е подписана от представляващия дружеството – „М.“ ЕООД и в текста на която е удостоверено, че дружеството дължи на С.Р.И. заплати и обезщетения в общ размер на 25 531,58 лв. за периода от м. 01.2012 г. до м. 09.2012 г. вкл.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдените договори за консултантски услуги датиращи от 27.12.2010 г., 28.12.2011 г., 06.01.2011 г. и 05.07.2011 г. може да се заключи, че тези изисквания са намерили отражение в предметното съдържание на всяка една от така изследваните двустранни сделки. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състои в осъществяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделката са възприели конкретен механизъм по индивидуализирането на конкретните задачи пред консултанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатъчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключване на сделката за консултантски услуги. По изтъкнатите съображения не може да се приеме и, че тези сделки са опорочени, като юридически факти създаващи права и задължения за субектите, които са страни по тях, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделките съставляващи договори за услуги не могат да се подведат под категорията на такива накърняваща добрите нрави, респективно да се приемат за невалидни. Тези сделки са израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договорите за услуги, каквито са и разглежданите назовани – консултантски, от който кредитора черпи права са разновидност на договора за изработка и следователно се подчиняват на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследваните договори за консултантски услуги най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е натоварил по упоменатите в настоящото изложение договори с конкретно задание, което да е станало било в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано надлежно възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особеностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма за това. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самите консултантски договори е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка и/или действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналите облигационни правоотношения са длъжни да се подчинят и да изпълняват същите стриктно при съдържанието, което по своя воля за вложили в тях. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма как да претендира получаването на насрещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по сделките са подписани приемо-предавателни протоколи за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че във всеки един от тези протоколи е отбелязано, че същия се съставя на базата на изготвен от консултанта доклад/доклади за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантските договори са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се осъществи. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглеждания консултантски договор. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че С.И. не се легитимира, като носител на предявените от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания за възнаграждения от положени консултантски услуги по договори от 27.12.2010 г., 28.12.2011 г., 06.01.2011 г. и 05.07.2011 г. сключени с възложителите – „М.“ АД, М.“ ЕООД и „Р.“ ООД, респективно относно последните две сделки „М.“ АД не е станало адресат на солидарна отговорност наред с цитираните дружество-възложители за парични задължения от подобни облигационни източници и с носител – С.Р.И.. Липсата на доказано главно вземане, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в тяхното изпълнение, а това означава, че предявените вземания с такъв предмет /договорна лихва и неустойка/ също са несъществуващи и няма основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Във връзка със заявените от възразилия кредитор – С.Р.И. парични вземания, за които сочи да е титуляр и да имат за пораждащи ги източници цитираните по-горе шест на брой договора за възлагане на управление и толкова договора за встъпване в дълг съдът по несъстоятелността има следната позиция :

Правоотношенията между страните се основават на посочените договори за управление, които са вид договор за поръчка и се уреждат от общите правила на чл. 280 и сл. ЗЗД, доколкото няма специални правила, съдържащи в Търговския закон. Последният нормативен акт в разпоредбата на чл. 141, ал. 7 ТЗ дефинира единствено това, че отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управление, като за сключването му е предвидена писмена форма за действителност. От представените към молбата по чл. 688 ТЗ писмени доказателства /договори за възлагане на управление и служебни бележки/, както и от осъществени от съда по несъстоятелността служебни справки по партидите на дружествата : „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „Д.М.К. 2003“ ООД, „С.“ ООД, „М.“ ЕООД и „С.‘ ООД се установява, че органите им на управление, в лицето на общите им събрания /при дружествата учредени във формат на ООД/, респективно едноличния собственик на капитала в ЕООД са взели решения за избор на техен управител в лицето на кредитора – С.Р.И.. Това е станало на 21.06.2011 г. касателно дружествата „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „Д.М.К. 2003“ ООД, „С.“ ООД; на 28.06.2011 г. по отношение на „М.“ ЕООД; и на 13.12.2010 г. по отношение на „С.‘ ООД. Обстоятелствата свързани с тези избори са отразени в ТР по партидата на всяко едно от дружествата. Така също към момента на вписване на тези обстоятелства в ТР са представени договори за възлагане на управление сключени с С.Р.И., от съдържанието на които не е видно да е уговорен конкретен размер на следващото му се възнаграждение. В сключените към 30.12.2011 г. нови шест договора за възлагане на управление обаче вече са уговорени конкретни възнаграждения дължими в полза на С.Р.И. поел задължението да управлява всяко едно от цитираните търговски дружества, като тези възнаграждения се установява да възлизат на сумата от по 3 500 лв., като са уговорени по-месечно и в брутен размер. Съдът по несъстоятелността, намира, че вземането за възнаграждение по договор за управление възниква ако се установи, че ОС на дружеството, което е пристъпило към избор на дадено лице за негов управител е взело решение за определяне на размер на възнаграждение в полза на така избраното лице, с него е бил валидно сключен договор за възлагане на управление, като по силата на същия управителя е престирал управление и представителство на дадено търговско дружество за конкретен период от време. В хипотезата, когато се констатира, че уговореното в договора за възлагане на управление възнаграждение не е предмет на изрично взето решение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, тоест не е определено от ОС на търговското дружество, което е извършило възлагането на управлението няма основание субективното парично право на вземане да се счете за породено. Това е така, защото законодателя е въздигнал волята на колективния орган на управление в задължителен елемент освен относно персоналния избор на лицето, което да бъде определено за управител на дружеството с ограничена отговорност, но в правомощията на този орган е възложено да определи и следващото се възнаграждение на лицето, което се избира да осъществява управлението и представителството на даденото търговско дружество. Още повече, че както вече се спомена договора за възлагане на управление е разновидност на договора за поръчка /мандатния договор/, което съглашение по дефиниция е едностранно – задължения възникват само за едната страна по правоотношението, освен ако не е договорено друго. В този смисъл няма пречка възлагането на управлението на дадено търговско дружество в правомощията на определено лице управител да не е придружено от уговорка за получаване на възнаграждение, а работата да е прието да се изпълнява безвъзмездно. В този смисъл липсата на изрична воля у колективния орган за определяне на възнаграждение, което да се изплаща на С.Р.И. за повереното му управление на изброените в настоящото изложение търговски дружества е възможно да е израз именно на възприета безвъзмездност на работата. В потвърждение на това са и първоначалните договори за управление, които са сключени между дружествата и управителя - С.Р.И., в които няма изрично определяне размер на дължимо му възнаграждение за възложения му мандат по управление на търговски дружества. Сключването впоследствие на нови договори за управление, в които вече фигурират конкретни параметри на възнаграждение не променя първоначално формирания извод за липса на елемент от фактическия състав за възникването на подобно субективно право в сферата на С.И., защото не се установява към нито един момент ОС на обсъжданите дружествата да е вземало изрично решение с предметен обхват по чл. 137, ал. 1, т. 5, пр. 2 ТЗ. Неуместна би била аналогията с нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, която е предмет и на тълкувателна практика на ВКС дадена с ТР № 3 / 2013 г. ОСГТК, защото при нея се касае до рефлектиране към външни за дружествените работи лица, чиито права и интереси могат да бъдат накърнени. В случая обаче С.И. е дал недвусмислено писмено съгласие да поеме управлението и представителството на дружествата съзнавайки, че липсва определено му възнаграждение за тази дейност. Подписването към даден етап от изпълнението на органното представителство поето от С.И. на договори за възлагане на управление на конкретните търговски дружества – „Р.“ ООД, „ОМВ“ ООД, „Д.М.К. 2003“ ООД, „С.“ ООД, „М.“ ЕООД и „С.‘ ООД не заменя липсата на воля у компетентния орган да определи възнаграждение, което да се получава от избрания и вписан в ТР управител за извършваната от него правна и фактическа дейност предвидена в закона и действащия устав на всяко от дружествата. Липсата на доказано главно вземане за възнаграждение търсено по повод изпълнение на възложено управление на търговски дружества делегитимира възразилия кредитор - С.И. и като носител на производното право на вземане за обезщетение за забава, доколкото такова обезщетение би се следвало единствено ако е налице изискуем главен дълг, което фактическо положение в разглежданата хипотеза не се наблюдава. Така и тази категория предявени от кредитора – С.Р.И. парични вземания се констатира да са несъществуващи, а оттук и да не е налично основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В обобщение, като е включил в списъка на неприетите такива вземанията заявени от С.Р.И. синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от този субект изцяло съобразно закона и доказателствата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора – С.Р.И..

По възражение вх.№104456/08.08.2016г. подадено от кредитор – „Г.“ АД :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 89868/01.07.2016г. /подадена по пощата на 30.06.2016 г./ търговско дружество – „Г.“ АД предявява по реда на чл.688, ал.1 ТЗ вземанията си срещу длъжника „М.” АД, индивидуализирани по тяхното основание и размери. Сред предявените вземания фигурират такива имащи за свои източници : 1./ договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “ОМВ“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., по силата на който са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 9 000 лв. – главница; и сумата от 3 118,75 лв. – лихва за забава дължима за периода от 03.11.2012 г. до 30.03.2016 г.; 2./ договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„С.“ ООД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “ОМВ“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в дълга на „К.“ АД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., по силата на който са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 9 000 лв. – главница; и сумата от 3 118,75 лв. – лихва за забава дължима за периода от 03.11.2012 г. до 30.03.2016 г.; 3./ договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “ОМВ“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в дълга на „И.“ АД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., по силата на който са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 9 000 лв. – главница; и сумата от 3 118,75 лв. – лихва за забава дължима за периода от 03.11.2012 г. до 30.03.2016 г.; 4./ договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “ОМВ“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Д.М.К. 2003“ ООД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., по силата на който са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 9 000 лв. – главница; и сумата от 3 118,75 лв. – лихва за забава дължима за периода от 03.11.2012 г. до 30.03.2016 г.; 5./ договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “ОМВ“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „СВИ“ ООД в дълга на „М.***“ ООД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., по силата на който са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 9 000 лв. – главница; и сумата от 3 118,75 лв. – лихва за забава дължима за периода от 03.11.2012 г. до 30.03.2016 г.; 6./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Д. БВ“ ООД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 350 000 лв. – главница, и 1 077 730,48 лв. – договорна лихва; 7./ договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 625 000 лв. – главница, и 3 525 571,72 лв. – договорна лихва; 8./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „Р.****“ ООД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 300 000 лв. – главница, и 1 496 514, 20 лв. – договорна лихва; 9./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „К.“ АД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 450 000 лв. – главница, и 2 258 359,87 лв. – договорна лихва; 10./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, “М.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „С.“ ООД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 600 000 лв. – главница, и 2 220 554,35 лв. – договорна лихва; 11./ договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. – уреждащ встъпване от „М.” АД, както и от редица други дружества /„К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД, „ОМВ“ ООД и „СВИ“ ООД в дълга на „М.“ ЕООД към кредитора – „Г.“ АД, произтичащ от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и анекс към него от 17.07.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 350 000 лв. – главница, и 1 732 500,00 лв. – договорна лихва; 12./ договор за заем за послужване датиращ от 01.01.2012 г., по силата на които са възникнали и съществуват парични задължения, съставляващи : сумата от 100 000 лв. – главница /неустойка/, и 32 987,60 лв. – обезщетение за забава дължимо за периода от 21.07.2015 г. до 30.03.2016 г.

На 29.07.2016г. в ТР от синдика са обявени Списъци на приетите и на неприетите вземания на кредиторите съставени по предявените вземания в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тези списъци част от вземанията са приети от синдика, а други не.

На 08.08.2016г. /изпратено по пощата на 05.08.2016 г./ е депозирано процесното възражение от кредитора „Г.“ АД против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която не са приети част от предявените от този кредитор вземания. Изтъква се, че отказа на синдика да приеме една част от вземанията предявени от „Г.“ АД е последица от липсата на правилен, пълен и всестранен анализ на приобщените по делото доказателства. Относно отказа на синдика да приеме вземания предявени от „Г.“ АД обособени в т. 1-5 от молбата му по чл. 688, ал. 1 ТЗ съставляващи вземания за дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху признатите за дължими вземания за наемна цена относно отдадени под наем недвижими имоти, за които „М.“ АД /н./ е изразил съгласие солидарно да отговаря наред с дружествата наематели се изтъква, че същия е неправилен, защото застъпената от синдика позиция, че вземанията за наемна цена не е установено да са станали изискуеми спрямо солидарния длъжник „М.“ АД /н./ не отговаря на реализиралата се фактическа обстановка и приложимия към нея материален закон уреждащ момента на настъпване изискуемостта на същите. Сам по себе си факта на осчетоводяване на вземанията за наемна цена при всеки един от наемателите говорел за това, че вземанията за наемана цена, чиито носител е „Г.“ АД са придобили характеристиката на изискуеми такива, съответно неосъществяването на тяхното погашение е довело до забава, която е акумулирала вземане за обезщетение. В съзвучие с тези разсъждения била и нормата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Относно вземанията обособени в т. 6 до 11 от молбата за предявяване по чл. 688, ал. 1 ГПК оспорващия кредитор развива тезата, че консултантските договори имат особен по своето естество предмет, като същия изисква консултанта да осъществява една перманентна понякога ежедневна дейност за да покрие изпълнението на договорния резултат очакван по сделката. В този смисъл било невъзможно да се иска за всяка една дейност предприета от консултанта да е имало предходно конкретно възлагане от страна на консултираното лице. Именно заради това и в самите договори било разписано, че заявките се правят устно. Това било съвсем обяснимо, защото консултациите засягали множество сделки, в които встъпвало консултираното лице, а този процес бил съпътстван от множество обсъждания и разискване на различни въпроси. В този контекст не можело да се очаква, че за всяко едно действие предприето от консултанта ще се съставят писмени документи, които да го индивидуализират по вид, място на извършване и обем. На следващо място от възразилия кредитор се акцентира и върху това, че от синдика не било съобразено, че длъжника е осчетоводил при себе си вземанията, чиито титуляр е „Г.“ АД, като това са направили и дружествата възложители, за чиито парични задължения по цитираните консултантски договори от страна на „М.“ АД е прието солидарно да отговаря за изпълнението им пред кредитора. Заключава се, че всички предявени от кредитор – „Г.“ АД в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания били доказани в своите основания и размери, като становището на синдика да не отнесе една част от същите в списъка на приетите вземания противоречало на закона и събраните доказателства. Иска се преодоляване на това правно положение чрез постановяване на определение от страна на съда по несъстоятелността, с което очертаните от този кредитор парични вземания в молбата му за предявяването им в производството по несъстоятелност да се приемат за съществуващи и се включат към изготвения списък на приетите вземания.

Депозирано е становище от синдик Р.Т., която счита възражението за неоснователно. Излага конкретни съображения в подкрепа на извода си, като се спира на всяко едно от заявените вземания и излага съображения във връзка с източника, от които същите произтичат. Съществено внимание се отделя на действителността на договора за консултантски услуги, от който кредитора черпи част от правата си на вземания, като се обосновава възглед, че същия е нищожен, защото противоречат на добрите нрави. Мнението на синдика е, че към момента на сключването на тази сделки е била налице липса на еквивалентност на насрещните престации, която е от порядък достатъчен да обуслови порочност на съглашението водеща до неговата нищожност. Синдикът се спира и на това, че отсъства необходимото доказване за осъществено изпълнение в поетото от консултанта задължение по договора, което е достатъчно основание да се приеме, че насрещното му вземане за възнаграждение в уговорените с контракта размери изобщо не е възникнало, а оттам е й недължимо. Във връзка с правата на кредитора основани на договорите за наем и по конкретно претенциите за следващи се вземания за обезщетения относно допусната забава в изпълнението на главните задължения за заплащане на наемната цена се застъпва схващане, че не са налично доказателства, които да разкриват фактическа обстановка при която да става ясно, че оспорващия кредитор се е обърнал към длъжника – „М.“ АД /н./ с покана да получи плащане на парични задължения за наемна цена следваща се за периода м.септември – ноември 2012 г. Аргумент за обратното не следвал от представените сред доказателствата – фактури, защото същите сочели, като получатели на услугите фактурирани с тях конкретните дружества наематели по договорите за наем на недвижими имоти, но не визирали солидарния длъжник - „М.“ АД /н./, което означавало, че същия не е поставен в състояние на забава и от него не може да се търси плащане на парично обезщетение за допускане на забава в изпълнение на задължението му да заплати наемните цени за м. септември – ноември 2012 г. по всеки един от сключените договори за наем. Без всякакво правно значение било поведението на наемателите, които са признали задълженията за наемна цена, като са ги вкл. в счетоводните си записвания, защото това признание не обвързвало солидарния длъжник „М.“ АД /н./, които е трябвало да бъде поканен на самостоятелно основание да предприеме погасяване на чужди парични дългове, за които е поел солидарна отговорност наред с главните длъжници. Становището се допълва от синдика с тезата, че липсата на доказване в основанието на главните претенции на кредитора довежда до липса на възникване отговорност за производните такива, а именно за уговорени неустойка за забава. Отрича се и твърдението на кредитора, че вземанията дължими му от „М.“ АД са надлежно осчетоводени при последното и са вписани, като такива по които титуляр – „Г.“ АД.

Фактическата обстановка, която се разкрива по повод вземанията предявени от „Г.“ АД е следната :

Въз основа на договор за наем на недвижим имот от 01.01.2012 г. сключен между „Г.“ АД в качеството му на наемодател и „С.“ ООД, в качеството му на наемател се установява, че между страните е възникнал наемно правоотношение при съдържанието на което наемодателя е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя недвижим имот, съставляващ Офис, намиращ се в гр. С. срещу задължение на наемателя да му заплаща наемна цена в размер на 2500 лв. месечно без ДДС, като плащането е уговорено да става до 30-то число на месеца, за които се дължи наемната цена, като начина е по банков път или посредством съставяне на споразумителен протокол.

Представени са два броя фактури от 02.10.2012 г. и 02.11.2012 г., които са издадени от „Г.“ АД и имат за получател „С.“ ООД, а основанието за тяхното издаване е начислена месечна вноска за наем недвижим имот /офис/ за месец 10.2012 г. и месец 11.2012 г., като всяка от сумите по фактурите възлиза на 3000 лв. с вкл. ДДС.

С договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ ООД към кредитора, което произтича от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Въз основа на договор за наем на недвижим имот от 01.01.2012 г. сключен между „Г.“ АД в качеството му на наемодател и „К.“ АД, в качеството му на наемател се установява, че между страните е възникнал наемно правоотношение при съдържанието на което наемодателя е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя недвижими имоти, съставляващи Опаковъчно – месопреработка с площ от 326 кв.м., Хладилен блок с площ от 238 кв.м. и Хладилен блок с площ от 186 кв.м., намиращи се в гр. С. срещу задължение на наемателя да му заплаща наемна цена в размер на 2500 лв. месечно без ДДС, като плащането следва да се извършва по банков път или посредством съставяне на споразумителен протокол.

Представени са три броя фактури от 01.09.2012 г., 02.10.2012 г. и 02.11.2012 г., които са издадени от „Г.“ АД и имат за получател „К.“ АД, а основанието за тяхното издаване е начислена месечна вноска за наем недвижим имот за месец, 09.2012 г., месец 10.2012 г. и месец 11.2012 г., като всяка от сумите по фактурите възлиза на 3000 лв. с вкл. ДДС.

С договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „С.“ ООДД, „Р.“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „К.“ АД към кредитора, което произтича от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Въз основа на договор за наем на недвижим имот от 01.01.2012 г. сключен между „Г.“ АД в качеството му на наемодател и „И.“ АД, в качеството му на наемател се установява, че между страните е възникнал наемно правоотношение при съдържанието на което наемодателя е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя недвижим имот, съставляващ Офис, намиращ се в гр. С. срещу задължение на наемателя да му заплаща наемна цена в размер на 2500 лв. месечно без ДДС, като плащането е уговорено да става до 3-то число на месеца, за които се дължи наемната цена, като начина е по банков път или посредством съставяне на споразумителен протокол.

Представени са три броя фактури от 01.09.2012 г., 02.10.2012 г. и 02.11.2012 г., които са издадени от „Г.“ АД и имат за получател „И.“ АД, а основанието за тяхното издаване е начислена месечна вноска за наем недвижим имот /офис/ за месец 09.2012 г., месец 10.2012 г. и месец 11.2012 г., като всяка от сумите по фактурите възлиза на 3000 лв. с вкл. ДДС.

Представени са 4 броя молби за потвърждение изхождащи от „Г.“ АД до „И.“ АД, с които е поискано на основание чл. 34 от ЗСч. с оглед провеждана при „Г.“ АД годишна инвентаризация към 31.12.2012г., 31.12.2013г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015г. дружеството „И.“ АД да потвърди остатъци по вземания на „И.“ АД спрямо него, които възлизат на 9 000 лв., като такова потвърждение е направено от представител на „И.“ АД.

С договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „И.“ АД към кредитора, което произтича от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Въз основа на договор за наем на недвижим имот от 01.01.2012 г. сключен между „Г.“ АД в качеството му на наемодател и „Д.М.К. 2003“ АД, в качеството му на наемател се установява, че между страните е възникнал наемно правоотношение при съдържанието на което наемодателя е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя недвижим имот, съставляващ Офис, намиращ се в гр. С. срещу задължение на наемателя да му заплаща наемна цена в размер на 2500 лв. месечно без ДДС, като плащането е уговорено да става до 3-то число на месеца, за които се дължи наемната цена, като начина е по банков път или посредством съставяне на споразумителен протокол.

Представени са три броя фактури от 01.09.2012 г., 02.10.2012 г. и 02.11.2012 г., които са издадени от „Г.“ АД и имат за получател „Д.М.К. 2003“ АД, а основанието за тяхното издаване е начислена месечна вноска за наем недвижим имот /офис/ за месец 09.2012 г., месец 10.2012 г. и месец 11.2012 г., като всяка от сумите по фактурите възлиза на 3000 лв. с вкл. ДДС.

Представени са 4 броя молби за потвърждение изхождащи от „Г.“ АД до „Д.М.К. 2003“ АД, с които е поискано на основание чл. 34 от ЗСч. с оглед провеждана при „Г.“ АД годишна инвентаризация към 31.12.2012г., 31.12.2013г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015г. дружеството „Д.М.К. 2003“ АД да потвърди остатъци по вземания на „Д.М.К. 2003“ АД спрямо него, които възлизат на 9 000 лв., като такова потвърждение е направено от представител на „Д.М.К. 2003“ АД.

С договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „Д.М.К. 2003“ АД към кредитора, което произтича от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Въз основа на договор за наем на недвижим имот от 01.01.2012 г. сключен между „Г.“ АД в качеството му на наемодател и „М.***“ ООД, в качеството му на наемател се установява, че между страните е възникнал наемно правоотношение при съдържанието на което наемодателя е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя недвижим имот, съставляващ Офис, намиращ се в гр. С. срещу задължение на наемателя да му заплаща наемна цена в размер на 2500 лв. месечно без ДДС, като плащането е уговорено да става до 3-то число на месеца, за които се дължи наемната цена, като начина е по банков път или посредством съставяне на споразумителен протокол.

Представени са три броя фактури от 01.09.2012 г., 02.10.2012 г. и 02.11.2012 г., които са издадени от „Г.“ АД и имат за получател „М.***“ ООД, а основанието за тяхното издаване е начислена месечна вноска за наем недвижим имот /офис/ за месец 09.2012 г., месец 10.2012 г. и месец 11.2012 г., като всяка от сумите по фактурите възлиза на 3000 лв. с вкл. ДДС.

Представени са 4 броя молби за потвърждение изхождащи от „Г.“ АД до „М.***“ ООД, с които е поискано на основание чл. 34 от ЗСч. с оглед провеждана при „Г.“ АД годишна инвентаризация към 31.12.2012г., 31.12.2013г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015г. дружеството „М.***“ ООД да потвърди остатъци по вземания на „М.***“ ООД спрямо него, които възлизат на 9 000 лв., като такова потвърждение е направено от представител на „М.***“ ООД.

С договор за встъпване в дълг от 05.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – „Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „М.“ ЕООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „М.***“ ООД към кредитора, което произтича от договор за наем на недвижим имот датиращ от 01.01.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.06.2012 г. между „Д. -БВ“ ООД /възложител/ и „Г.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 350 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява лихва от 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/16.07.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 25.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Г.“ АД предава, а възложителя – „Д. -БВ“ ООД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

С договор за встъпване в дълг от 27.04.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – “Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „Д. БВ“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 16.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.06.2012 г. между „М.“ АД /възложител/ и „Г.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 625 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява лихва от 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/17.07.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 08.08.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Г.“ АД предава, а възложителя – „М.“ АД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

На 30.06.2012 г. между „Р.****“ ООД /възложител/ и „Г.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 300 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява лихва от 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/16.07.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 12.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Г.“ АД предава, а възложителя – „Р.****“ ООД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – “Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД, „К.“ АД, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „Р.****“ ООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 16.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.06.2012 г. между „К.“ АД /възложител/ и „Г.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 450 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява лихва от 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/18.07.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 04.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Г.“ АД предава, а възложителя – „К.“ АД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – “Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД“, „Р.“ ООД, „С.“ ООД, „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „К.“ АД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 18.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.06.2012 г. между „С.“ ООД /възложител/ и „Г.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 600 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява лихва от 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/17.07.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 02.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Г.“ АД предава, а възложителя – „С.“ ООД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – “Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „М.“ ЕООД“, „Р.“ ООД, „К.“ АД „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „С.“ АД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 17.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

На 30.06.2012 г. между „М.“ ООД /възложител/ и „Г.“ АД /консултант/ се сключва договор за консултантска дейност. С него се предвижда, че възложителя възлага, а консултанта приема да изпълни срещу заплащане на уговорено възнаграждение осъществяването на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Според чл. 2 от обсъждания договор консултанта трябва да извършва възложената му работа по предварителна писмена или устна заявка – задание давани от възложителя, в които ясно са формулирани въпросите изискващи специализирани познания в която консултанта притежава експертни знания и умения. В тези заявки се очертават и целите на заданието, както и сроковете за неговото осъществяване, респективно датите на които предоставянето на консултацията ще е необходимо на възложителя. Последният на свои ред е поел насрещно задължение да заплати в полза на консултанта възнаграждение за осъществената от него дейност – финансови, счетоводни, консултантски услуги за периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 350 000 лв., като е уговорено, че сумата следва да се изплати в срок до 31.03.2013 г. В хипотезата, че в упоменатия срок сумата не бъде заплатена се начислява лихва от 0,5 % за всеки просрочен ден. Допълнение в договора е осъществено по силата на подписан от страните Анекс 1/16.07.2012 г., като с него от страните е внесено изменение в периода на изпълнение на възложените консултантски услуги, а именно същия е придобил следната редакция от 01.07.2012 г. до 15.09.2012 г., а срокът за изплащане на възнаграждението е фиксиран до 31.10.2012 г.

Ангажиран е приемо-предавателен протокол съставен на 04.09.2012 г. носещ подписите на възложителя и консултанта по сделката от 30.06.2011 г. с които е констатирано това, че консултанта – „Г.“ АД предава, а възложителя – „М.“ ЕООД приема в писмен вид доклади за цялостната работа, която е била извършена по предварителна заявка дадена от възложителя. В протокола е отбелязано и това, че възложителя е приел изцяло извършената от консултанта дейност без да има бележки и възражения по нея.

С договор за встъпване в дълг от 19.07.2012 г. е постигнато съгласие между кредитора – “Г.“ АД и дружествата – „М.“ АД, “ОМВ“ ООД, „С.“ АД, „Р.“ ООД, „К.“ АД „С.“ ООД и „СВИ“ ООД да встъпят в задължението на длъжника „М.“ ЕООД към кредитора, което произтича от договор за консултантска дейност датиращ от 30.06.2012 г. и Анекс 1 към него от 16.07.2012 г., а именно за целия дълг /главница, лихви, неустойки и разноски/. Всяко от дружествата встъпващи в задълженията по цитирания консултантски договор е поело ангажимент да отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на поетите задължения от първоначалния длъжник към кредитора.

Относно вземанията на оспорващия кредитор основани на неизпълнени задължения за плащане на предоставени консултантски услуги по 6 броя договори надлежно обсъдени по-горе.

Договорът за услуга, като разновидност на договора за изработка, е консенсуален и неформален, като за сключването му е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора - услуга и възнаграждение. Отнесени към обсъдените договори за консултантски услуги датиращи все от 30.06.2012 г. може да се заключи, че тези изисквания са намерили отражение в предметното съдържание на всяка една от така изследваните двустранни сделки. Посочено е, че задължението на консултанта ще се състои в осъществяването в полза на възложителя на специализирана консултантска дейност относно проучване и съдействие за експорт в страните от ЕС и трети страни на живи агнета, месо от ДРД, колбаси, конско, телешко и свинско месо и карантия. Вярно е, че формулирането на самото облигационно задължение не е детайлно, но доколкото страните по сделката са възприели конкретен механизъм по индивидуализирането на конкретните задачи пред консултанта /посредством писмени или устни задания/, то уговорената в тежест на консултанта престация трябва да се приеме да е достатъчно индивидуализирана, че да създаде преследваното от страните облигационно правоотношение, като пределите на възникващите по него права и задължения са последващ въпрос, които не оказва влияние върху успешното завършване на фактическия състав по сключване на сделката за консултантски услуги. По изтъкнатите съображения не може да се приеме и, че тези сделки са опорочени, като юридически факти създаващи права и задължения за субектите, които са страни по тях, защото престацията на възложителя е ясно определена, а тази на консултанта е определяема, като няма ограничение в срока на нейното изпълнение, а обемът на следващото се проучване и съдействие подлежи на конкретизация по фиксиран от страните ред - изготвяне на заявка/задание. В този смисъл няма данни за изначална съществена несъизмеримост на уговорените насрещни престации и сделките съставляващи договори за услуги не могат да се подведат под категорията на такива накърняваща добрите нрави, респективно да се приемат за невалидни. Тези сделки са израз на автономната воля на страните да постигнат преследван от тях договорен резултат чрез даването на определена по вид престация една на друга. На следващо място, както вече се отбеляза договорите за услуги, каквито са и разглежданите назовани – консултантски, от който кредитора черпи права са разновидност на договора за изработка и следователно се подчиняват на установените в гражданския закон специални правила уреждащи правата и отговорностите на страните по този вид сделки. В този ред на мисли съгласно чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”. Според чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета работа. Следователно за да може успешно да се породи материалното право на вземане за лицето извършващо услугата /консултанта/, то трябва да се осъществи пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД; 2) изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от поръчващия (чл.264 ЗЗД).

Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение (по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа). Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му. При прилагането на тези общи законови положения по отношение на изследваните договори за консултантски услуги най-напред трябва да се проследи, дали консултанта е предоставил очаквания от него договорен резултат в полза на възложителя. Тежестта за доказването на срочното, количествено и качествено изпълнение на услугите се носи от консултанта. За да проведе такова доказване обаче същия най-напред трябва да установи, че възложителя го е натоварил по упоменатите в настоящото изложение договори с конкретно задание, което да е станало било в писмена или пък в устна форма. Само при констатирано надлежно възлагане на конкретно по своето съдържание задание може да се разсъждава, дали консултанта е престирал по него определена работа. Очевидно е, че подобни заявки не са представени по делото, респективно не е доказано да са били направени в устна форма от страна на възложителя към консултанта. Напразни са аргументите на възразилия кредитор в насока, че доколкото ежедневно е престирал работа по различни задачи и сделки предприемани от възложителя, то няма как за всяка конкретна работа да се очаква конкретно възлагане. Договорът е този, които поставя рамките, в които страните по него трябва да действат при изпълнение на правата, респективно задълженията си. В случай, че страните в периода на започналото изпълнение констатират, че тези рамки са прекалено ограничителни с оглед параметрите и особеностите на престациите, то те разполагат с механизъм да ги променят, а именно да изменят чрез подписването на допълнително споразумение, анекс и прочие начина на възлагане на работата от възложителя на консултанта, като предвидят друга по-подходяща форма за това. При всички случай обаче с оглед базисната индивидуализация на престацията на консултанта конструирана първоначално в съдържанието на самите консултантски договори е необходимо, когато се пристъпи към конкретно изпълнение възложителя да обозначи работата, която очаква да получи от консултанта във връзка с дадена сделка и/или действие, които предстои да осъществи по повод търговската си дейност. Като не са сторили това субектите на възникналите облигационни правоотношения са длъжни да се подчинят и да изпълняват същите стриктно при съдържанието, което по своя воля за вложили в тях. Следователно при положение, че консултанта не провежда нужното доказване да е бил натоварен с конкретни задания, които да е изпълнил няма как да претендира получаването на насрещната уговорена престация, каквото е паричното възнаграждение. Обстоятелството, че между страните по сделките са подписани приемо-предавателни протоколи за извършени дейности по предварителна заявка направена от възложителя не замества нуждата от установяване съдържанието на всяка конкретна заявка. Този типов по своята правна природа документ не може да изпълни функцията по индивидуализация на заявките дадени към консултанта, респективно, че заданията по тях са били изпълнени от същия във вида и обема поставени от възложителя. Нещо повече видно е, че във всеки един от тези протоколи е отбелязано, че същия се съставя на базата на изготвен от консултанта доклад/доклади за цялостната му работа, какъвто обаче по делото не е представен. В този контекст тезата на кредитора, че възлагането и отчета на извършената работа не може да бъде поднесена в систематичен вид също не издържа. На последно място неоснователни са твърденията на възразилия кредитор, че вземанията му по консултантските договори са осчетоводени при дружеството – „М.“ АД, тъй като от отговорите дадени от СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ подобен решаващ извод не може да се осъществи. Дори да има записвания за задължения на „М.“ АД към възразилия кредитор, то не може да се приеме, че те са именно вземанията по разглеждания консултантски договор. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че „Г.“ АД не се легитимира, като носител на предявените от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания за възнаграждения от положени консултантски услуги по договори от 30.06.2012 г. сключени с възложителите – „М.“ АД, „Р.****“ ООД, „Д.-БВ“ ООД, „К.“ АД. С.“ ООД и М.“ ЕООД, респективно относно последните пет сделки „М.“ АД не е станало адресат на солидарна отговорност наред с цитираните дружество-възложители за парични задължения от подобни облигационни източници и с носител – „Г.“ АД. Липсата на доказано главно вземане, изключва възможността за пораждането на акцесорната отговорност за неустойка за забава в тяхното изпълнение, а това означава, че предявените вземания с такъв предмет /договорна лихва и неустойка/ също са несъществуващи и няма основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Във връзка със заявените от възразилия кредитор – „Г.“ АД парични вземания за обезщетения за забава, за които сочи да е титуляр и да имат за правопораждащи ги източници допусната забава в плащането на уговорената и дължима наемна цена по пет договора за наем датиращи от 05.07.2012 г. и толкова договора за встъпване в дълг съдът по несъстоятелността има следната позиция :

Предвид това, че в изготвените от синдика списъци на приетите вземания, които са предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ от страна на „Г.“ АД са включени тези касаещи договорената с обсъдените по-горе съглашения наемна цена и по отношение на тях няма упражнено възражение, то съдът по несъстоятелността е обвързан от решението на синдика, което се е стабилизирало в тази си част и не подлежи на ревизия. Следователно няма съмнение, че в отношенията между „Г.“ АД и „М.“ АД е установено, че последното дължи суми по непогасена наемна цена за периода м. септември 2012 г. – м.ноември 2012 г. възникнала по повод съществуващи наемни правоотношения от сключени и действали за този период наемни договори, за която наемна цена „М.“ АД е поело изрично задължение да отговаря при условията на солидарна отговорност във връзка с парафирани от него договори за встъпване в дълг на отделните наематели по сделките. Отговорът които съдът по несъстоятелността трябва да даде по отношение на претенциите на „Г.“ АД във връзка с цитираните договори за наем от 01.01.2012 г. е дали от страна на дружеството - „М.“ АД е била допусната забава в изпълнението на договорния му ангажимент за заплащане на чуждите дългове за наемна цена в полза на наемодателя. Само при наличие на такава забава в изпълнението е възможно „М.“ АД да стане адресат на акцесорно задължение за обезщетение за забава. Вярно е, че с договорите за наем е уговорен изричен падеж относно задължението за заплащане на наемната цена, което се носи от наемателите, респективно като не са извършили очакваните от тях погашения на генерираните наемни вноски за съответните месеци изборни по-горе, те са изпаднали в състояние на забава, респективно са станали адресати и на задължения за обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва. Това задължение обаче няма как автоматично да се пренесе върху солидарния длъжник - „М.“ АД, защото същия не е страна по всяко едно от наемните правоотношения, в които се установяват падежи за плащане на договорената наемна цена. За да приеме „Г.“ АД качеството на кредитор за вземания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /обезщетения за забава/ спрямо дружеството „М.“ АД е трябвало да го уведоми изрично за настъпилата изискуемост на главните задължения, които не са били обслужени на съответните падежи от техните адресати – наемателите по сделките, като едва от този момент солидарния длъжник може да се възприема, като адресат на изискуемо парични задължение неизпълнението на което да създаде допълнителна отговорност за заплащане на лихва за забава. Сред приложените от кредитора доказателства отсъстват такива, от съдържанието на които да е възможно да се заключи, че „Г.“ АД е известил към датата – 03.11.2012 г. „М.“ АД за настъпилата изискуемост на дългове по сключените наемни договори, което означава, че до момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо „М.“ АД вземанията за наемна цена не са имали характеристиката на изискуеми парични притезания спрямо него. Аргумент в обратна посока не може да създаде обстоятелството, че вземанията на „Г.“ АД за обезщетения за забава са осчетоводени при всяко от дружествата – наематели, защото признаването на този дълг от наемателите не замества необходимостта носителя на вземанията за наемна цена да уведоми за просрочието им солидарния длъжник -„М.“ АД. Липсата на изискуем главен дълг препятства възникването на право за обезщетение за забава в неговото плащане. Предвид това в полза на „Г.“ АД подобни акцесорни вземания не са се породили за заявените периоди от 03.11.2012 г. до 30.03.2016 г. Така и тази категория предявени от кредитора – „Г.“ АД парични вземания се констатира да са несъществуващи, а оттук и да не е налично основание да бъдат включвани от синдика в списъците на приетите вземания изготвени и обявени от него в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В обобщение, като е включил в списъка на неприетите вземания обсъдените по-горе заявени от „Г.“ АД синдика е осъществил правомощията си по преценка предявените вземания от този субект изцяло съобразно закона и доказателствата по делото и съда по несъстоятелността не трябва да внася правна промяна в този подход, а да го потвърди, като остави без уважение възражението на кредитора – „Г.“ АД.

По възражение вх.№ 105515/04.08.2016г. подадено от Национална агенция за приходите :

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692, ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С молба вх.№ 84541/21.06.2016г. /подадена по пощата на 20.06.2016 г./ Национална агенция за приходите чрез Директор на дирекция „Държавни вземания“ предявява по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ свои публични вземания срещу длъжника „М.” АД, подробно уточнени по основание и размер, които вземания представляват такива за начислени данъци /републикански и местни/, местни такси, имуществени санкции, както и лихвени плащания върху така възникналите публични вземания.

На 29.07.2016г. в ТР от синдика са обявени Списъци на приетите и на неприетите вземания на кредиторите съставени по предявените вземания в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тези списъци част от вземанията на НАП са приети от синдика, а друга част не.

На 04.08.2016г. е депозирано процесното възражение от кредитора „Г.“ АД против Списъка на неприетите вземания в частта му, с която не са приети част от предявените от този кредитор вземания. Изтъква се, че относно сумата от 1 436,29 лв. – главници, както и начислени лихви след 20.06.2016 г. – момента на предявяване на вземанията от НАП до окончателното изплащане на главните вземания от страна на синдика е осъществен неправилен извод за липса на така съществуващи вземания с публичен характер и титуляр НАП. Посочва се, че тези вземания представляват дължим от „М.” АД данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски за начислени възнаграждения и същите са били декларирани пред приходната агенция посредством подаването на Декларация образец 6 с вх. № 220021604025146/25.04.2016 г. и на Декларация образец 6 с вх. № 220021605053763/25.05.2016 г. Тези декларации били подадени от „М.“ АД съобразно реда установен в КСО и ЗДДФЛ. Същите съставлявали частни свидетелстващи документи, които изхождат от данъчно и осигурително задълженото лице „М.“ АД служещи за оповестяване на обстоятелства, които са необходими за определяне на дължимия данък върху доходите на физическите лица удържан от работодателя, като този размер е регламентиран нормативно и е определен съобразно правно-релевантните по съответните закони факти. Подавайки тези декларации по образец длъжникът извънсъдебно бил признал размера на дължимия от него данък, който подлежи на внасяне във визираните в данъчните закони срокове. Идентично е положението и за декларираните задължителни осигурителни вноски по отношение на осигурените лица относно визираните в КСО осигурени социални рискове. С оглед изложеното се иска от съда по несъстоятелността да се произнесе с определение по смисъла на чл. 692 ТЗ, с което да изключи от списъка на неприетите вземания сумата от 1 436,29 лв. и дължимите върху нея лихви и да включи тези публични по своя характер вземания с носител НАП в списъка на приетите вземания.

В установения от ТЗ тридневен срок синдика на „М.“ АД е изразил писмено становище по така подаденото възражение, като репликирал по аргументите на НАП във връзка с поддържаните съображения за наличие на публични вземания. Синдикът извършва проследяване в регистрираните промени в персоналния състав на органите на управление на „М.“ АД и в частност на УС на дружеството, като споменава, че на 30.10.2013 г. е бил заличен и последния член на УС на „М.“ АД, а след това не е било свиквано ОС на акционерите за попълване на овакантените постове на членове на УС. Именно заради това с решение на СГС по смисъла на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ от 13.06.20134 г. е постановено прекратяване на „М.“ АД, като този съдебен акт е бил обявен в ТР на 24.02.2015 г. Последвало е назначаване на ликвидатор в лицето на Силвана Ангелковска – Тодорова, която обаче е поискала отмяна на този акт на АВ, защото не е могла да установи контакт с управителните органи на „М.“ АД. Така на 22.03.2016 г. е бил назначен нов ликвидатор на търговското дружество, но същия е отказал да встъпи в длъжност, защото е изтъкнал служебна ангажираност. Назначените впоследствие до момента на откриване на производството по несъстоятелност ликвидатори също не са встъпили във функциите си на такива, като са направили откази. Така с решение от 30.03.2016 г. по отношение на дружеството - „М.“ АД е открито производство по несъстоятелност, като му е назначен временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите. Решението е вписано в ТР на 01.04.2016 г. Допълва се и това, че към момента на изготвяне на становището при дружеството „М.“ АД не са наети работници и служители, което означава, че то не е страна по действащи трудови и/или граждански договори във връзка, с които в тежест на „М.“ АД да възникват данъчно – осигурителни задължения в качеството му на работодател. Ето защо, доколкото в периода м.03.-м.04.2016 г. дружеството „М.“ АД не разполага с функциониращи управителни органи, които да са в състояние да формират воля и да отправят изявления към държавната администрация, респективно доколкото обсъжданите декларации обр. 6 не са подавани от назначения синдик – Т. няма основание да се приеме, че те са произвели необходимия сезиращ и декларативен ефект, които да формира за „М.“ АД задължение за заплащане на публични задължения за данъци и осигурителни вноски.

На 29.07.2016г. в ТР е обявен Списъка на приетите и на неприетите вземания на кредиторите на основание чл.685 от ТЗ.

На 04.08.2016г. по пощата е депозирано процесното възражение от кредитора – Национална агенция за приходите.

Съдът по несъстоятелността, като се запозна със съображенията на кредитора изложени във визираното негово възражение и характера на заявените за приемане публични вземания, респективно с отрицателното становището на синдика, както и с приложените към молбата по чл. 688, ал. 1 ТЗ писмени доказателства и с тези представени в съдебно заседание от 28.08.2017 г. намира, че възражението е неоснователно. Публичните вземания, за които НАП се стреми да осъществи доказване са такива за дължим данък върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски за м.03. и м. 04.2016 г., които „М.“ АД в качеството му на работодател е длъжен да внесе във фиска. За да могат да възникнат подобни вземания обаче най-напред е нужно да се докаже, че „М.“ АД е имало качеството на работодател към тези месеци на конкретни физически лица, за които дружеството следва да начисли данък върху изплащаните им доходи за работна заплата по смисъла на ЗДДФЛ, респективно да им го удържи, това важи и за следващите се осигурително вноски. При наличието на тези материални предпоставки „М.“ АД в качеството му на данъчно задължено лице и на осигурител следва да подаде пред НАП съответните декларации по образец 6, с които да оповести пред приходната администрация посочените факти и размерите на подлежащите на внасяне данъци и осигурителни вноски. По делото няма доказателства, които да подкрепят наличието на изложените предпоставки за възникването на публичните вземания, за които НАП се домогва да установи, че е носител. Най-напред отсъстват, каквито и да е било доказателства, че „М.“ АД към месеците – март и април 2016 г. е имало ангажирани при себе си работници или служители по трудови или приравнени на тях правоотношения, които да създават основание за начисляване на трудово възнаграждение и извършване на отчисления на данък общ доход върху него, респективно на осигурителни вноски за предвидените в КСО осигурени социални рискове. Въпреки, че се позовава на подадени пред себе си Декларации Обр. 1 и Обр. 6 относно месеците март и април 2016 г. НАП не ги представя по делото за да може съда по несъстоятелността да съобрази отразените в тях факти и евентуално да разсъждава по доказателствената им стойност. На следващо място представените заявления за подаване на документи по електронен път пред органите на НАП, респективно протоколите за тяхното приемане не могат да заместят посочените декларации, доколкото тези книжа не съдържат сведения за конкретните заети лица и параметри на начислени им възнаграждения. На самостоятелно основание детайлната справка на юридическия статут на „М.“ АД откъм представителството му, като субект на правото към датите на подаване на поддържаните декларации по образец 25.04.2016 г. и 25.05.2016 г. не обосновава извод, че подалото ги лице Николай Петров Ж. е легитимиран по смисъла на закона представляващ дружеството субект, които е снабден с правомощието да осъществява подобна кореспонденция с НАП, респективно да обвързва „М.“ АД с деклариране на обстоятелства пред приходната администрация. Обратното към тази дата дружеството „М.“ АД вече е имало назначен служебен синдик в лицето на Р.Т. по отношение на която не се установява да е подавала декларации с твърдяното от НАП съдържание. Успоредно с това в конституираните органи на управление на „М.“ АД се установява към тези дати да не е налице персонален състав от субекти – членове на УС, които да осъществяват законовото представителство на дружеството и надлежно да са упражнили такова подавайки обсъжданите декларации. Тоест няма легитимирано сезиране на НАП, което да обвърже „М.“ АД с обстоятелствата посочени в цитираните декларации и същите дори и да бяха налице по делото не би могло да обвържат страните по твърдяното публично правоотношение, по начин, че да формират извод за създадени в тежест на „М.“ АД публични задължения за данъци и осигурителни вноски дължими за месеците март и април 2016 г. в размер на сумата от 1 436,29 лв., респективно за лихва за забава в плащането на това задължение.

Воден от горното, съдът намира, че възражението на Национална агенция за приходите следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104415/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от „С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104417/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104419/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от М.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104428/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от Д.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104422/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от Г.С.Р., ЕГН **********, регистрирана в качеството й на частен земеделски производител и имаща адрес в гр. София.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104424/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от Г.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104431/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от „Д.2.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104434/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено С.Р.И. действащ в качеството му на регистриран едноличен търговец – ЕТ „Б.Ф.– С. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104453/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от С.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 104456/08.08.2016г. /депозирано по пощата на 05.08.2016 г./ подадено от „Г.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. № 105515/10.08.2016г. подадено от Национална агенция за приходите, с адрес – гр. София, ул. „*********

ОДОБРЯВА на основание чл.692, ал.1 и ал.3 и ал. 4 от ТЗ, Списъка на приетите вземания по чл.688, ал.1 ТЗ и Списъка на неприетите вземания по чл.688, ал.1, изготвени от синдика на „М.” АД, депозирани пред съда и обявени в ТР на 29.07.2016г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се извърши обявяване на определението в търговския регистър, воден от АВ, на основание чл. 692 ал.5 от ТЗ.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	6839
Дата:	15 ноември 2017 г.
Съдия:	Атанас Ангелов Маджев

Дело:	20121100908464
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	26 ноември 2012 г.

Определение по дело №8464/2012 на Софийски градски съд

Съдържание на акта