Решение по дело №247/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 3
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20203250100247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Тервел , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на първи февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен И. Балкански
при участието на секретаря Ж.Ж.
като разгледа докладваното от Росен И. Балкански Гражданско дело №
20203250100247 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Гр. дело № 20203250100247 /2020 година е образувано по предявена
искова молба с вх. № 1694 от 04.09.2020 година /вписана при службата по
вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 2464 от 05.10.2020 година с акт № 188,
том 4, дело № 1617/ 2020 година / от П. М. П. с ЕГН ********** с постоянен
адрес ********, срещу А. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ********
.
Анализирайки доказателства, обстоятелствената част на исковата
молба и петитума на същата, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл.108 от ЗС / Закона за собствеността/ .
Заявена е претенция съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ищеца е собственик на ½ и.д. част от процесния
недвижим имот – нива с площ от 29,498 дка. Имот № 021029 по плана на
село Кладенци, общ. Тервел сега с имот с идентификатор 37157.21.29, като и
ответника да бъде осъден да освободи и предаде на ищеца владението върху
тази идеална част от имота .
1
С исковата молба ищеца твърди следното :
Твърди, че заедно с трето за делото лице – ********, а и други лица са
били съсобственици по наследство на процесния недвижим имот –
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с площ от 29,498 дка. Имот № 021029 по плана
на село Кладенци, общ. Тервел сега с имот с идентификатор 37157.21.29 .
Ищецът твърди, че е признат за собственик на ½ и.д. част от
процесния недвижим имот на основание влязло в сила Решение №
55/08.07.2020г. на PC Тервел, постановено по гр. дело № 142 / 2019 година
по описа на съда, в законна сила от 31.07.2020 година вписано при службата
по вписванията гр. Тервел с вх. Рег. № 2124 от 30.08.2020 година , акт № 80,
том 4, дело № 1307 / 2020 година.
Ищецът твърди , че е установил по време на воденото гр. Дело № 142 /
2019 година по описа на РС Тервел , следното :
Твърди , че с договор за покупко – продажба от 02.02.2018г., обективиран
в нотариален акт № 67, том I, рег№ 273, дело №47 от 2018 г. на Нотариус
Р.П.Д, с per. № 191 с район на действие PC Тервел, ответника К., възмездно е
придобил от ******** собствеността върху 15,000/ 29.498 идеални части от
процесния недвижим имот , като преди продажбата ищеца твърди и в тази
насока е представил доказателство по делото / писмено /, че Д. М. е
претендирала и е била призната за собственик на целия имот от нотариус Р.
Д., който със свое постановление издадено въз основа на извършена от него
обстоятелствена проверка – от 02.02.2018 година е признал същата за
собственик на процесния имот като и на основание това си постановление,
нотариуса е издал в полза на М. и нотариален акт- нот. Акт №66, том 1 рег.
№ 272, дело №46 / 2018 година , вписан при службата по вписванията гр.
Тервел вх. Рег. № 165 от 02.02.2018 година, акт №104, том 1, дело №
79/2018 година .
Съдът с разпореждане № 527 от 09.10.2020 година след изправянето на
определени нередовности по исковата молба на основание чл. 131 от ГПК
разпореди препис от ИМ ведно с доказателствата да се изпрати на ответника
А. К. – на посочен по ИМ адрес за призоваване . Книжата са връчени на
ответника на 06.11.2020 година .
2
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба – вх. № 1760 от
12.11.2020 година- писмен отговор даден от ответника А. К., чрез
процесуалния му представител – адвокат Х.Х. АК Добрич, със съдебен адрес
за кореспонденция ******** . С дадения писмен отговор процесуалния
представител на ответника прави своите възражения по иска .

С Определение № 208 от 14.12.2020 година съдът по делото изготви
проекто доклад , който не е оспорен от страните и с който доклад
разпредели на страните доказателствената тежест.
По делото ищеца редовно призован се явява лично и с процесуален
представител – съпругата му Д.Ф.П.. Страната подържа иска- по основание.
По делото ответника редовно призован, не се явява, представлява се по
делото от процесуалния си представител – адвокат Х.Х. АК Добрич. В
цялост в съдебно заседание процесуалния представител на ответника се
придържа към становището обективирано в дадения писмен отговор, като
приема, че отв.К. с договора за покупко- продажба, придобивайки
собствеността върху посочената идеалан част не е накърнил правото на
ищеца, макар и да не е знаел, че праводателя му не е едноличен собственик
на процесния недвижим имот.
От събраните по делото доказателства – тези депозирани с исковата
молба, писмените доказателства от постановената от съда разкрита
нотариална тайна –изисканите писмени доказателства съдържащи се по
преписки по нотариални дела №, №66 и 67 от 2018 година по описа на
нотариус Р. Д.,съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 02.02.2018 година трета за делото страна – ******** на основание
постановляние от същата дата е призната от нотариус Р. Д. за собственик на
процесния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с площ от 29,498 дка.
Имот № 021029 по плана на село Кладенци, общ. Тервел сега с имот с
идентификатор 37157.21.29 и с площ по КК 29503 кв.м., за което и
нотариуса е съставил нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство - № 66, том 1 , рег. № 272, дело
№ 46 от 2018 година ,вписан при службата по вписванията гр. Тервел, вх.
3
Рег. № 165 от 02.02.2018 година , акт № 104, том 1 дело № 79 / 2018 година
.
На 02.02.2018 година ******** с договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт акт № 67, том I, рег№ 273, дело №47 от 2018 г.
на Нотариус Р.П.Д, с per. № 191 с район на действие PC Тервел, вписан при
службата по вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 166 от 02.02.2018 година с
акт № 105 , том 1 дело № 80 / 2018 година, продава на ответника по
настоящото дело А. К. свои 15,000/29,498 ид.ч. от процесния нидвижим
имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с площ от 29,498 дка. Имот № 021029 по
плана на село Кладенци, общ. Тервел сега с имот с идентификатор
37157.21.29 и с площ по КК 29503 кв.м. .
Същевременно - установи се по делото и по това обстоятелства между
страните липсва спор , че с Решение /по иск с правно основание чл. 124 от
ГПК, предявен на 19.04.2019 година/ състав на Тервелски районен съд е
признал за установено по отношение на ********, че ищеца- П. М. П. е
собственик по наследство на ½ и.д. част от процесния недвижим имот.
Решението е влязло в законна сила на 31.07.2020 година и е вписано при
Службата по вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 2124 от 30.08.2020 година, с
акт № 80, том 4 дело № 1387 от 2020 година.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът приема за
установено по делото от правна страна следното:
Предявеният ревандикационен иск е допустим, тъй като е подаден
от лице имащо активна процесуално-правна легитимация. Разгледан по
същество същия се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да
се отхвърли, като съображенията на съда са следните :
Съгласно гражданско-правната доктрина, собственикът на недвижим
имот, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на
собственост, притежава правото да го владее - лично или чрез избрано от
него лице, упражнявайки фактическа власт върху него, която изключва
упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице.
Когато това право е нарушено, законът – чл.108 от ЗС, установява право за
собственика да иска своят имот от всяко трето лице, което го владее/държи
без да има основание за това. Целта на иска и на търсената с него защита е да
4
върне фактическата власт върху недвижимия имот на носителя на правото на
собственост върху него, с оглед на което ревандикационният иск се определя
като “иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за
връщане на отнетият имот”.
Относно правната квалификация:
Правната квалификация на иска се определя от съда, съобразно въведените
от ищцовата страна твърдения.
За да определи действителното основание на спорното материално
право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на
исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора
факти.
Анализирайки петитума на исковата молба съдът е мотивиран да приеме
и това свое убеждение е обективирал в проекто доклада – неоспорен от
страните, че ревандикационнаната претенция е за ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот целия с площ от 29,498 дка. а не както е посочено по
исковата молба - да бъде признато за установено,че ищеца е собственик на
1/2ид.ч. от нива от 15,00 дка., трета категория представляваща част от имот
№ 021029 сего с идентификатор 37157.21.29. по плана за земеразделяне
землището на село Кладенци .
За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо
наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца да е
собственик на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и
последният да я държи без правно основание.
Предявената претенция с правно основание чл.108 ЗС включва в себе си
и установяване на правото на собственост, както и предаване на владението
на процесния имот. Ревандикацията включва две свързани помежду си
искания - да се установи съществуването на правото на собственост или друго
вещно право на ищеца, и да се осъди ответникът да прекрати по-нататъшното
упражнение на фактическото владение върху спорния обект, като го предаде
във владение на собственика или носителя на вещното право, ако се касае за
5
последното.
Ищецът по делото П. М. П. доказа ,чрез представения заверен препис
от съдебно Решение № 55/08.07.2020г. на PC Тервел, постановено по гр.
Дело № 142 / 2019 година по описа на съда ,че е признат за собственик по
наследство, като наследник по закон на П.М.И. роден на ******** година и
починал на 13.12.1970 година б. ж. на село Нова Камена, общ. Тервел на 1/
2 и.д. част от процесния недвижим имот. Решението е влязло в законна сила
на 31.07.2020 година , като и същото е отбелязано при службата по
вписванията гр. Тервел - вх. Рег. № 2124 от 30.08.2020 година, акт № 80,
том 4, дело № 1397.
Ответника от своя страна се позовава на договора за продажба от
02.02.2018 година, в нотариален акт акт № 67, том I, рег№ 273, дело №47 от
2018 г. на Нотариус Р.П.Д, с per. № 191 с район на действие PC Тервел,
вписан при службата по вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 166 от
02.02.2018 година с акт № 105 , том 1 дело № 80 / 2018 година, като
твърди,че е закупил посочената по акта идеална част от от процесния
недвижим имот , като по никакъв ред не е нарушил частта на ищеца П.М.П.
.
От събраните по делото писмени доказателства се налага неразколебания
извод, че принадлежащото на ищеца П. М. П. право на собственост върху
процесния недвижим имот, представляващо ½ и.д.част от недвижимия имот
не е смутено, дори не е правен опит частта му да бъде отчуждавана в
полза на ответника по настоящото дело К. от трето за делото лице –
********.
По делото ищеца не доказа обстоятелството ответника да владее
цялата съсобствена вещ и без да има основание за това.
В цялост не се установи по делото исканите от закона кумулативно
дадените три предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск
по чл. 108 от ЗС.
Да на първо място се установи, че ищеца е собственик на ½ и.д.
част от процесния недвижим имот.Това негово право се установи, на
основание съдебно решение, описано по- горе и влязло в законна сила.
6
Установи се по делото въпроса за правото на собственост върху процесния
недвижим имот у ищеца. С решение № 55 от 08.07.2020 година по гр. дело
№ 142 на РС Тервел ищеца е признат за собственик на ½ ид. част. от
процесния имот. Съдът намира, че въпросът за правото на собственост между
ищеца от една страна и от друга страна праводателя на ответника е бил
решен с влязло в сила съдебно решение, чиято сила следва да бъде зачетена и
съдът следва да приеме, че в отношенията между страните по делото, вече
съсобственици върху процесния недвижим имот не може да бъде решаван.
Съглано чл. 299, ал.1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може
да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Не се установи втората и третата кумулатовно дадена предпоставка
– за това, че понастоящем ответника владее цялата съсобствена вещ и при
липса на такова основание .
При съсобственост, такава каквато се установи по делото между ищеа
от една страна и от друга страна ответника правото на собственост се
съпритежаава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31 ал. 1 от ЗС
гаратнира правото на всеки един от съсобствениците да ползва общата вещ
от една страна и от друга страна задължението на всеки един от тези
съсобственици да не пречи за упражняване правото на собственост на
останалите съсобственици според правата им.
Ищецът не само, че не сочи доказателства, но и не въвежда
твърдения по самата си искова молба ответника да е осъществявал
фактическа власт върху целия имот на основание на придобито от него
право на собственост. Когато съсобствената вещ се ползва от всички
съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на
обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е
да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на
правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 ЗС може да бъде
постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по
реда на чл. 32 ЗС. Съсобственикът, на когото е предоставено по този ред
ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението
върху нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има
противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ,
съгласно чл. 31, ал.1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи
7
от наличието на множество еднородни права върху един и същ обект.

Договора за покупко – продажба от 02.02.2018 година не е оспорен от
настоящия ищец с правомощията му по реда на чл. 33, ал.2 ЗС следователно
ответника има качеството на собственик на придобитата чрез договор за
покупко – продажба естанала ½ ид.ч. от имота и макар съдът да не е
солидарен с посочената по нотариалния акт дроб сочеща размера на
прехвърлената на ответника идеална част процесния имот на деривативно
основание - правна сделка, която идеална част не може да е в размер повече
от ½ ид.ч.- съгл. цитираното съдебно решение то се налага извода , че
страните са съсобственици на процесния имот при дялове по ½ ид.ч. от
имота .
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява
неоснователен и недоказан, тъй като не са доказани две от трите
кумулативно дадени от закона предпоставки за уважаване на предявения
ревандикационен иск.
По изложените съображения за отсъствието на предпоставките за
уважаването му искът по чл.108 от ЗС трябва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора на ответника се следват разноски. Видно от
представеното адвокатско пълономощно ответника К. е сторил по делото
съдебно деловодни разноски по изплатен адвокатски хонорар за един
процесуален представител в размер на 1000,00 / хиляда / лева , което и
налага извода ,че разноски и до този размер му се следват от ищеца по
делото .

Водим от гореизложените съображения, Тервелски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ал.1 от ЗС предявен от П. М. П. с ЕГН
********** с постоянен адрес ********, срещу А. К. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ******** за признаване за установено, че ищеца притежава
8
правото на собственост върху на ½ ид. част от следния недвижим имот :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива с площ от 29,498 дка. Имот № 021029 по плана
на село Кладенци, общ. Тервел сега с имот с идентификатор 37157.21.29 и с
площ по КК 29503 кв.м., и осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението на описания имот, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******** да
заплати на А. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******** сторените от
последния съдебно деловодни разноски по изплатен адвокатски хонорар за
един процесуален представител в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
9