РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Габрово, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно административно
наказателно дело № 20224200600235 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на обвиняемия К. С.
К. от гр. Габрово, чрез договорния защитник адв. Д. Д. от АК Габрово против
Решение № 20 от 06.10.2022 година, постановено по АНД № 81/2022 г. на
Дряновски районен съд.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
обвиняемия К. С. К., роден на *** г. в с. С., обл. М., живущ в гр. Габрово, кв.
„**, българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.07.2022 г., около
20,15 ч. в дворно пространство на къща в с. Ц., общ. Дряново, ул. „***“ **,
след като със Заповед за защита № 11/06.12.2021 г. г., издадена на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита срещу домашно насилие по Гр. дело
№ 1830/2021 г. по описа на Районен съд Габрово, връчена му и влязла в сила
на 14.12.2021 г., е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Б. Н. Г. и му е било забранено да приближава Г., дома й в гр.
1
Габрово, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на по-
малко от 200 метра, за срок от осемнадесет месеца, не изпълнил посочената
заповед, като влязъл в двора на къщата й в с. Ц., общ. Дряново, ул. "***" **,
приближил се непосредствено до Б. Г. и опитал да отнеме и счупи мобилния
й телефон, с което е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му е наложил административно наказание - ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1000 лв. (хиляда лева), която да заплати по
сметка на Дряновски районен съд.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано. По делото било безспорно установено, че между обв. К. и
свид. Б. Г. имало дългогодишна връзка, изразяваща се в приятелски, интимни
отношения и съвместно фактическо съжителство. В един момент
отношенията между тях се влошили и те се разделили. В края на месец
декември миналата година, след проведено производство по реда на ЗЗДН,
спрямо обвиняемия била издадена заповед за защита. Тя била връчена лично
и той бил запознат с нейните ограничения, което също било безспорно
установено. От събраните доказателства по делото, както писмени, така и
гласни, в настоящото съдебно производство ставало ясно, че престъплението,
за което е предаден на съд, и за което е образувано съответно бързо
производство в РУ Дряново по чл. 296, ал. 1 от НК, наистина било извършено
формално от гледна точка на буквата на закона. Действително К. К. влязъл в
двора на имота на свид. Г. в с. Ц. и провел разговор с нея в нарушение на
ограничителната заповед. Това обаче той правил множество пъти, преди и
след инкриминираната дата, и то със съгласието на свидетелката. Това
деяние, с оглед доказаните отношения между двамата, се явявало инцидентно
и не можело да се говори за наличие на обществена опасност на същото.
Обществената опасност на дееца също следвало да се съобрази. Тя била
ниска. В материалите по делото липсвали доказателства от датата на
постановяване на заповедта за защита по ЗЗДН до инкриминираната дата, а и
след това, да е имало нарушение на Заповед за защита № 11/06.12.2021 г. г.,
2
издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита срещу
домашно насилие по Гр. дело № 1830/2021 г. по описа на Районен съд
Габрово. В настоящият казус, решаващата съдебна инстанция следвало да
съобрази искането за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Следвало да се съобрази, че оценката на степента на обществена опасност на
деянието била водеща. На второ място стояла степента на обществена
опасност на дееца. Ако деянието било такова, че въобще не може да окаже
отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово
въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не
застрашава този обект, щяла да е налице малозначителност в най-висша
степен. Деянието нямало да бъде обществено опасно и нямало да бъде и
престъпно. Дори и когато тази малозначителност не изключвала изобщо
обществената опасност на деянието, но обуславяла една нейна
незначителност, т.е. имало такава ниска степен на засягане на обществените
отношения, която не е достатъчна, за да бъде третирано деянието като
престъпление, отново щяла да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Такава била константната практика. С оглед събраните доказателства
следвало да се счита, че сме изправени пред последния казус. От
непосредствено дадените пред съда показания на свидетелката Г. било видно,
че през периода, в който е извършено това деяние, те били не само в добри
отношения, не само имали интимна връзка, а тя дори била бременна от
обвиняемия. В подкрепа на тази теза били и останалите доказателства по
делото, включително и писмено такова - представения пътен лист.
Свидетелката Г. също не отрекла, че К. е пребивавал както в имота в с. Ц.,
така и в апартамента й в гр. Габрово. Само няколко дни след
инкриминираното деяние, в края на месец юли и началото на месец август, по
нейното собствено желание свидетелката пътувала заедно с обвиняемия в
товарния автомобил, който управлявал. Обяснението, което тя давала за това
пътуване, че се провеждал някакъв разговор относно водените между
страните дела било твърде несъстоятелно. Следвало да се обърне внимание на
инцидента и на гледната точка на независимия свидетел на, каквато била
свидетелката Д. М., близка приятелка на Б. Г.. Тя била и свидетелка по
водените от Г. срещу К. съдебни дела. Полицейският служител Д. следвало да
бъде най-безпристрастен и да се кредитират с доверие показанията му. От
неговите показания, дадени по време на досъдебното производство, станало
3
ясно, че му е показан запис, на който се виждало мъжка фигура, която стои до
фигурата на свидетелката Г.. Свид. Д. не заявил пред разследващия орган, че
Г. му е споделила, че обвиняемият я е нападнал и е извършвал някакви
агресивни действия по отнемането на мобилен телефон. Такива обстоятелства
не били споменати от Г. и не били видени от него на записа. Следвало да се
направи извод, че деянието не е престъпно на основание чл. 9, ал. 2 от НК.
Макар формално да осъществявало състава на престъпление, степента на
обществена опасност била изключително ниска.
Претендира се окръжният съд да отмени решението на Дряновски
районен съд по АНД № 81/2022 г., да признае обв. К. С. К. за невинен и да го
оправдае по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание, проведено на 30.11.2022 г., обв. К. К. и неговият
защитник адв. Д. Д. поддържат жалбата и направеното искане. Защитникът
адв. Д. представи писмено доказателство – заварен препис от молба на Б. Г.
до РС Габрово с вх. № 6834/27.10.2022 г., което съдът прие с протоколно
определение.
Окръжният прокурор изразява становище, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Няколко години обвиняемият К. К. и свидетелката Б. Г. живели на
съпружески начала, като се разделили през 2021 г. Със Заповед за защита №
11/06.12.2021 г. по Гр. дело № 1830/2021 г. по описа на Районен съд Габрово,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното
насилие, обв. К. С. К. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Б. Н. Г., с ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. „**“ **, ***,
като му е забранено да приближава Б. Н. Г., дома й на посочения адрес,
местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, на по-малко от
200 метра за срок от осемнадесет месеца. На 06.12.2021 г. обв. К. лично е
получил препис от Заповед за защита № 11/06.12.2021 г. и Решение №
396/06.12.2021 г. по Гр. дело № 1830/2021 г. на ГРС.
През м. декември 2021 г. обв. К. К. заживял със свид. Д. Б. в дома си в
гр. Габрово. През м. юни 2022 г. свид. Б. си купила къща в с. Ц. и се
преместила да живее там. Свид. Б. Г. също притежавала къща в с. Ц., на ул.
"***" **. На 27.07.2022 г. обв. К. взел свид. Б. от местоработата й в кв. ** в
гр. Габрово и й казал, че ще я закара до дома й в с. Ц. и ще остане при нея.
4
Докато пътували, свид. Г. няколко пъти звъняла на обвиняемия по телефона,
но той не отговорил. След като пристигнали в къщата на свид. Б. в с. Ц., обв.
К. казал, че отива до къщата на свид. Г., за да разбере за какво го е търсила.
Около 20,15 ч. спрял автомобила си пред къщата на свид. Г. в с. Ц., на ул.
"***" ** и влязъл в двора, където в този момент била Г.. След като го видяла,
тя му казала да напусне имота и, че ще извика полиция, при което обв. К. се
опитал да й вземе телефона, който свидетелката държала в ръка. По същото
време от къщата излязла свид. Д. М., която видяла двамата да се "боричкат",
като обв. К. се опитвал да вземе телефона на Г. и заявил, че ще го счупи.
Свид. М. се намесила, разтървала ги и убедила обв. К. да си тръгне. Свид. Г.
подала сигнал на тел. 112. На място пристигнал полицейски автопатрулен
екип в състав свид. П. Д. и Р. С.. Свид. Г. им показала заповедта за защита и
обяснила, че обв. К. я нарушил, като влязъл в двора на къщата й и я доближил
на по-малко от 200 м. Свид. Г. показала на полицейските служители
автомобила на обв. К., който бил паркиран на съседна улица, пред дома на
свид. Б.. Те позвънили на вратата на къщата. Отворил обв. К.. Същият заявил,
че е запознат със заповедта за защита. Не отрекъл, че е бил в имота на свид. Г.
по-рано същата вечер, както и предните две вечери, тъй като Г. го извикала.
След това обв. К. бил задържан и отведен в РУ Дряново.
От показанията на свид. Б. Г. се установява, че въпреки издадената
заповед за защита, се е срещала с обв. К. във връзка с постигане на някакво
споразумение по водените между двамата съдебни дела. Няколко дни преди
27.07.2022 г. обв. К. я посетил в дома й в гр. Габрово и тъй като се
притеснявал заради ограничителната заповед. Свид. Г. го поканила в дома си
за да е сигурен, че няма да извика полиция. Същата вечер двамата имали
интимни отношения. Пак от показанията на свид. Б. Г. и от представения
пътен лист се установява, че на 30.07.2022 г., след процесния случай на
27.07.2022 г., Г. е пътувала заедно с обвиняемия, докато той е извършвал курс
с товарен автомобил по маршрут гр. Габрово - гр. Стара Загора - гр. Бобов дол
- гр. Габрово. От показанията на Г. се установява, че поводът за това
съвместно пътуване са били водените по между им дела, както и изясняване
на отношенията им.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Пред районния съд обв. К. К. е дал
обяснения, в които не отрича, че на 27.07.2022 г., около 20,15 ч. е влязъл
дворно пространство на къща в с. Ц., общ. Дряново, ул. „***“ **, както и, че е
запознат със Заповед за защита № 11/06.12.2021 г. по Гр. дело № 1830/2021 г.
по описа на Районен съд Габрово. Също твърди, че през предходните дни е
имал и други срещи с Г., включително, че е имал интимен контакт с нея.
Отрича да е правил опит да счупи мобилния й телефон. Пред районния съд,
както и пред настоящата инстанция изразява становище, че не е извършил
5
престъпление, тъй като Б. го повикала да се срещнат и не й направил нищо
лошо.
Не можем да се съгласим със становището на жалбоподателя, че
престъплението не е осъществено от обективна и субективна страна. Обв. К.
не оспорва твърдението, че на 27.07.2022 г., около 20,15 ч. е влязъл двора на
къща в с. Ц., общ. Дряново, ул. „***“ ** и е бил в непосредствена близост до
Б. Н. Г.. На л. 24 и 25 от АНД № 81/2022 г. К. К. е дал обяснения, в които
излага, че е посетил имота на Г. и влязъл в двора на къщата, където се
намирала пострадалата, защото преди това тя му звъняла по телефона, но той
не вдигнал. Б. Г. обаче му казала да напусне двора на имота. Предупредила,
че ще извика полиция и извадила телефона си. Обв. К. излязъл и се качил в
колата си. Не отрича, че е запознат със Заповед за защита № 11/06.12.2021 г.
г., издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита срещу
домашно насилие по Гр. дело № 1830/2021 г. по описа на Районен съд
Габрово. Освен това, от материалите по делото е видно, че тази заповед му е
била връчена по съответния ред на 06.12.2021 г. /л. 12 от ДП/.
Фактът, че на 27.07.2022 г., около 20,15 ч. К. е бил в двора на къщата се
потвърждава от показанията на свид. Б. Г.. Тя съобщава, че на тази дата К.
посетил имота й в с. Ц.. Бил „видимо бесен“. Г. му казала да напусне двора на
къщата и, че ще извика полиция. Обвиняемият посегнал да й счупи телефона.
От къщата излязла свидетелката Д. М.. Казала на К. да престане, за да не си
навлече проблеми и го избутала към вратата. Тогава обвиняемият напуснал
двора. Случката била записана с камери, монтирани в имота.
По време на ДП свидетелката Д. М. е потвърдила, че на 27.07.2022 г. е
била на гости при Б. Г. в къщата й в с. Ц.. Около 20,15 часа в двора на имота
влязъл К. К.. Когото М. излязла от помещенията на къщата, видяла Б. и К. да
се боричкат. Обвиняемият казал, че ще счупи телефона на Г.. Свид. М. успяла
да ги разтърве и убедила К. да напусне двора на къщата. Казала му, че има
хора и може да си навлече някоя беля. След това Г. се обадила на телефон
112.
Свид. П. Д. е полицейски служител. В показанията си по време на ДП
съобщава, че около 20,30 часа на 27.07.2022 г. в ОДЧ на РУ Дряново е
получен сигнал, че лице нарушава съдебна заповед за защита от домашно
насилие в с. Ц.. Д. бил изпратен на сигнала. Посетил къщата на ул. „***“ **.
Заварил там Б. Г. и Д. М., които му обяснили, че към 20,15 часа К. К. е бил в
този имот. Б. Г. показала на Д. заповед за защита от домашно насилие и
видеозаписи, на които се виждало, че в двора, в непосредствена близост, Г.
разговаря с лице от мъжки пол с побеляла коса и специфична прическа.
Показала и автомобила на К., паркиран на съседната улица. Свид. Д. позвънил
на вратата на къщата, пред която бил паркиран автомобила. На вратата се
показал К. К., който по осанка и прическа приличал на мъжа от
видеозаписите. Обв. К. не отрекъл, че е бил в имота на Г.. Не отрекъл, че е
запознат и със заповедта за защита, издадена от съда. Тогава К. бил задържан
6
за нарушаване на заповедта.
Свидетелката Д. Б. е съжителка на обв. К. К.. В съдебно заседание пред
районния съд е заявила, че на 27.07.2022 г. е пътувала в автомобила на К.. Б.
Г. му звъняла по телефона, но той не й вдигнал. Когато пристигнали в с. Ц.,
обв. К. казал, че отива до имота на Г., за да види какво иска от него. След
половин час се върнал в къщата на Б. и бил видимо ядосан. После
пристигнали полицейски служители, които го задържали.
При така събраните доказателства, окръжният съд намира за безспорно
доказано, че на 27.07.2022 г., около 20,15 ч. обв. К. К. е влязъл двора на къща
в с. Ц., общ. Дряново, ул. „***“ ** и е бил в непосредствена близост до Б. Н.
Г., което не отрича и самият обвиняем.
Възраженията в жалбата се свеждат до твърдението, че деянието е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като Б. Г. сама повикала
К. в имота, доброволно се срещала с него преди и след тази дата, не
възникнали вреди и застрашаващи ситуации за Г.. Тези възражения са
неоснователни. Престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е формално, т.е.
такова на просто извършване. За съставомерността на деянието не се изисква
да са възникнали вредни последици или застрашаващи ситуации за
пострадалия. Съгласно предложение второ на текста, на наказание подлежи
този, който не изпълни заповед за защита от домашно насилие. Други условия
за съставомерност няма. По делото е приложена Заповед за защита №
11/06.12.2021 г., издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за
защита срещу домашно насилие по Гр. дело № 1830/2021 г. по описа на
Районен съд Габрово, съгласно която К. С. К. е бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Б. Н. Г.. Със същата заповед му е
забранено да приближава Б. Н. Г., дома й в гр. Габрово, местоработата й и
нейните места за социални контакти и отдих, на по-малко от 200 метра за
срок от осемнадесет месеца от датата на постановяване на решението.
Решение № 396 по Гр. дело № 1830/2021 г. е постановено на 06.12.2021 г. и е
влязло в сила на 14.12.2021 г. Заповедта е връчена на К. на 06.12.2021 г.
Видно е, че издадената заповед за защита не съдържа никакви условности и
изключения, които да позволяват приближаване на пострадалата на по-малко
от 200 метра, включително и ако самата тя е пожелала това. Такива
изключеният от наложените мерки за защита не се съдържат и в текста на чл.
5 от Закона за защита от домашно насилие. Логиката на закона е, че всеки
извършител на домашно насилие би могъл да твърди, че е повикан от
пострадалия по един или по друг повод и затова се е наложило да не изпълни
забраната за приближаване на определено разстояние. Вследствие на ново
насилие върху жертвата, дори самата тя би могла да бъде заставена да твърди
такива обстоятелства. Затова законът не предвижда изключения от забраните,
въведени като мерки за защита. Нещо повече. Жертвите на домашно насилие
често са имали предходни интимни отношения с насилника. Случва се на
моменти да подобряват и влошават отношенията си, при което влошаване
обикновено възникват следващите прояви на домашно насилие. Възможно е,
7
водени от интимни потребности и чувства, самите жертви да не осъзнаят, че
така се поставят в риск от нови посегателства. До известна степен, подобен е
и настоящият случай. Затова съдът счита, че законът има за цел да предпази
жертвата, както от агресивното поведение на насилника, така и от
собствените й прояви на моментна слабост и необмислени действия, които да
доведат до подновяване на насилието. Ето защо в ЗЗДН не се съдържат
изключения от забраните за определения вид контакт с пострадалия, дори и
по инициатива на последния. В случай, че адресатът на заповедта и жертвата
на насилие имат да изясняват различни въпроси, същите могат да контактуват
по телефон, чрез електронни съобщения или по друг начин, който да не е
свързан с нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие.
Изложеното по-горе се отнася в пълен обем и за настоящия казус.
Безспорно е, че преди и след 27.07.2022 г. обвиняемият и пострадалата са
имали контакти, дори и интимни, в нарушение на Заповед за защита №
11/06.12.2021 г. по Гр. дело № 1830/2021 г. на ГРС. Свид. Г. е канила К. К. в
жилището си в гр. Габрово, пътувала е с него на курс със служебния му
камион до гр. Бобов дол и дори се твърди, че е забременяла при един от
осъществените интимни контакти по време на забраната да я доближава.
Свид. Г. сама твърди, че на 28.07.2022 г. е ходила в полицията за разпит и е
поискала да види и да говори с К. К.. Горното не води до отпадане на
наказателната отговорност, а напротив, видно е, че обвиняемият е извършил
множество други нарушения на заповедта за защита, което повишава
обществената опасност на стореното. Видно е, че при посещението на К. на
27.07.2022 г., дори и след кратък контакт, отново се е стигнало до
осъществяване на конфликт /боричкане между него и Г. по повод телефона й/
като се е наложило свид. М. да съдейства, за да бъде прекратен. Това
потвърждава, че всякакви срещи между жертвата и насилника са
нежелателни, какъвто е и смисъла на закона. Действието на заповедта за
защита продължава докато не изтече срокът й или не бъде отменена по
съответния ред. До тогава адресатът следва да я изпълнява безусловно и без
изключения.
Пред настоящата инстанция е представено писмено доказателство –
молба от Б. Н. Г. до районния съд за „премахване“ на ограничителната
заповед, тъй като щяла отново да заживее с К. К.. По делото няма данни
заповедта за защита да е отменена въз основа на тази молба. Още по-малко
има данни заповедта да е била отменена към датата на деянието – 27.07.2022
г. Обвиняемият К. К. счита, че не е извършил престъпление, защото Б. Г. го
извикала в нейния имот. В обясненията си пред районния съд К. сам заявява,
че Г. му звъняла по време на път, но той не й вдигнал. После сам решил, че го
е повикала и затова отишъл до имота. От изложеното не може да се направи
извод, че след като Г. е звъняла по телефона, това означава и, че е повикала К.
да отиде при нея. Обвиняемият е можел да върне обаждане и да разбере за
какво е търсен и така да избегне нарушаване на заповедта. К. К. заявява, че
когато отишъл при пострадалата, тя „започнала с обиди, че не искала да го
8
чува и вижда“. Това противоречи на твърдението, че К. е бил „повикан“ да
посети имота на Г.. В жалбата пред настоящата инстанция се съдържа и
противоречиво твърдение. От една страна жалбоподателят твърди, че е
посещавал пострадалата „множество пъти“ след издаването на заповедта, а от
друга страна, че посещението на 27.07.2022 г. се явявало „инцидентно“. От
материалите по делото, както и от обясненията на обвиняемия става ясно, че
същият е посещавал Г. многократно, нарушавайки забраната на съда, поради
което нарушението на инкриминираната дата няма как да бъде възприето за
инцидентно. С оглед изложеното, съдът намира доводите на жалбоподателя
за неоснователни. Липсват предпоставките да се приеме, че деянието е
малозначително. Районният съд правилно е стигнал до извод за осъществено
от обективна и субективна страна престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Налице са предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. За
извършеното от обвиняемия К. К. умишлено деяние се предвижда наказание -
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Обв. К. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
осма, раздел ІV от НК. Относно осъждането по НОХД № 585/1983 г. на РС
Лом е настъпила реабилитация по право. Няма причинени с престъплението
имуществени вреди. Не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК за
приложение на текста.
Наложеното административно наказание е справедливо и съответно на
извършеното престъпление. За да наложи наказание, районният съд е
съобразил установените смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства е ценил сравнително ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия с оглед чистото му съдебно минало,
както и това, че същият получава доходи малко над минималната работна
заплата за страната. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са отчети.
Като е приел наличие единствено на смекчаващи вината обстоятелства,
районният съд е определил административно наказание в минимума, а
именно - „Глоба” в размер на 1000 лева. Окръжният съд намери, че по делото
са налице данни и за други нарушения на заповедта за защита, включително и
преди инкриминираната дата, което говори за системност и трайно
незачитане на разпореденото от съда. Като смекчаващо вината обстоятелство
може да се посочи липсата на възникнали вреди при осъществяване на
деянието. При липсата на протест, окръжният съд няма правомощие да
преценява дали са налице условия за увеличаване размера на наложеното
наказание. Тъй като наложената глоба е в минимален размер, не може да се
9
поставя и въпроса за явна несправедливост на наказанието. Такова искане
няма и в жалбата пред настоящата инстанция.
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна обуславя
цялостното му потвърждаване. Изведеният в него извод почива на
извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и
поради това, атакуваното решение подлежи на цялостно потвърждаване.
По делото няма данни за направени разноски, което да налага
произнасяне по чл. 189 от НПК. Няма и веществени доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части,
както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20 от 06.10.2022 година, постановено по
АНД № 81/2022 г. на Дряновски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10