Р Е
Ш Е Н
И Е № 599
гр. Бургас, 21 април 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в
съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар И.
Г. и с участието на прокурора ХРИСТО КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 569/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във
вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Община
Сунгурларе с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сунгурларе,
ул. „Г. Димитров” №2, представлявана от кмета Г.К.против решение № 260005/20.01.2021г.,
постановено по НАХД № 283/2020 по описа на Районен съд – гр.Карнобат.
С
решението е изменено наказателно
постановление № НЯСС-162/19.10.2020г. на
зам. председателя на ДАМТН, с което на Община Сунгурларе, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Сунгурларе, ул. „Г. Димитров” №2,
представлявана от кмета Г.К., за
нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1,
т.3 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1,
т.39 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като размера
на наложената имуществена санкция е намален до 3 000лв. и Община Сунгурларе е
осъдена да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със
седалище гр.София, бул. „Г.М. Димитров”№52А сумата от 80лв. съдебно-деловодни
разноски.
Касаторът
иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и че нарушението
е доказано.
В съдебно заседание, не се
явява. Съображения в подкрепа на жалбата излага в писмено становище.
Алтернативно прави искане за намаляване размера на наказанието на минимума,
предвиден с нормата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Ответникът не се явява. В
писмено становище по касационната жалба, подписано от процесуалния му
представител, застъпва тезата за нейната неоснователност, като излага подробни
съображения.Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Според него, правилно е
установено административното нарушение, сроковете за съставяне на
административния акт и наказателното постановление. Няма извършени нарушения.
Касационната
жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С наказателното постановление, касаторът е
санкциониран за това че, на 10.03.2020г., като
собственик на язовир „Папанчев дол“ не е изпълнил предписание, дадено с констативен протокол № 06-01-127/01.10.2019г., за премахване на храстовидната и дървесната
растителност по въздушния откос на язовира, със срок за изпълнение 23.12.2019г.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за водите
/ЗВ/.
За да измени посочения акт,
първоинстанционният съд е преценил, че процесуалния и материалния закон са
приложени правилно, но наложеното административно наказание е явно
несправедливо по размер.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в тази насока
съображения, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК,
препраща към мотивите на обжалваното решение.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по см. на чл.201, ал.12 от Закона
за водите. В случая материалната компетентност е предпоставена от вида на
конкретно установеното нарушение.
Макар, че първоинстанционният съд е дал съответен
на закона отговор на възражението, че процесния язовир според характеристиките
си не подлежи на контрол от страна на ДАМТН.
Настоящият състав на съда отбелязва, че това
възражение е ирелевантно за правилното решаване на настоящият спор, защото то
касае законосъобразността на предписанието. По делото няма доказателства
последното да е оспорено в съда, следователно е влязло в сила.
След влизането му в сила същото представлява
подлежащ на изпълнение административен акт, а въпросът за материалноправната му
законосъобразност не може да бъде пререшаван.
Твърденията за несъответствие между фактите,
изложени в АУАН и в наказателното постановление, са несъстоятелни.
И в двата акта точно е възпроизведено съдържанието
на даденото предписание и е констатирано неизпълнението му.
По делото липсват доказателства касаторът да е
започнал изпълнение на предписанието в предоставения му срок, така както се
твърди в жалбата. Още повече, че с издаденото предписание е предоставен
двумесечен срок за изпълнение, който срок фактически е бил продължен с още 3
месеца, към датата на която е констатирано неизпълнението му.
Искането за намаляване на размера на наказанието на
предвидения от закона минимум, настоящият състав на съда намира за
неоснователно. Размерът на санкцията е определен правилно от първоинстанционния
съд, който се е съобразил с характера и тежестта на нарушението и с липсата на
други констатирани подобни нарушения.
Поради изложеното съдът намира, че като е изменил
наказателното постановление първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде оставен в сила.
Затова и на
основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260005/20.01.2021г., постановено по
НАХД № 283/2020 по описа на Районен съд – гр.Карнобат.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: