№ 1473
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501618 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 34281/23.05.2022г. , подадена от
П. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Решение №1123/19.04.2022г.,
постановено по гр.д. № 9540/2021г. на ВРС, 35-ти състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че П. С. Х. дължи на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54 сумите от 3203.59 лв. (три хиляди двеста и три
лева и петдесет и девет стотинки), представляваща изискуема главница по
договор за потребителски кредит № **********/03.04.2018 г, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
224.70 лв. (двеста двадесет и четири лева и седемдесет стотинки),
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 05.02.2020 г. до
05.06.2020 г. , 313.14 лв. (триста и тринадесет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху просрочената
главница, за периода от 05.02.2020г. до 14.07.2020 г. (за периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г. не е начислявана законна лихва), за които вземания по ч. гр.
д. № 8963 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 3978/
31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон. Настоява се, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на осн. чл.22, вр. с чл.11 ЗПК. Сочи се, че е налице и
частична нищожност на договора касателно уговорката за възнаградителна
лихва поради накърняване на добрите нрави, тъй като лихвите са прекомерно
1
завишени, за което се навеждат подробни доводи. Поддържа се, че районният
съд е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила, необсъждайки
доводите и възраженията в решението, поради което решението е и
необосновано. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции при условията на чл.38 ЗАдв
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който се изразява становище
за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Обръща се
внимание, че към договора не са сключвани отделни общи условия, като се
излагат подробни доводи за съответствие на договора със ЗПК и с добрите
нрави. Моли се за потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано, въз основа на искова
молба с вх. № 42322 от 26.7.2017г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу П. С. Х., с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца гореописаните суми, присъдени с
първоинстанционното решение.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2018г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 70000461253, в изпълнение на
който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата от 13141.14
лв. Размерът на отпуснатия кредит е 10 000 лева, като към същия размер е
прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 1407.98 лв. От
страна на длъжника е изразена воля за сключване на застраховка живот на
стойност 858 лева и застраховка „Банк комбо безработица“ за сумата от
875.16 лева. С част от отпуснатата сума е покрито предходно задължение на
ответника към ищеца по договор № **********, в размер на 3721.19 лв.
Общото задължение по договора възлиза на 17895.45 лева. Уговореният
годишен лихвен процент е 29.24 %. Между страните е постигнато съгласие за
връщане на дълга на 21 вноски, 20 от които по 688.28 лв., и една в размер на
688.45 лева.
Ответникът – П. С. Х., депозира писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК,
в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на исковете.
Оспорва съществуването на дълга, като се позовава на извършено погашение
главницата преди депозиране на заявлението. Релевира възражение за
2
нищожност на договора, поради противоречието му със ЗПК. Конкретно
оспорва като недействителни и клаузите за лихва, застраховки и такса
„оценка на риска“. Отделно от това, намира договора за недействителен, като
сключен от лице без представителна власт. Отправя искане за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 03.04.2018 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. С. Х. е сключен
договор за потребителски кредит № **********, за сумата от 10000.00 лв.
Уговорено е и заплащане от заемателя на еднократна такса за оценка на
риска, в размер на 1407.98 лв. и застрахователни премии съответно от 858 лв.
(BANK КОМБО ЖИВОТ) и 875.16 лв. (BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА).
Възнаградителната лихва е в размер на 29.24 % на годишна база, ГПР 49.25
%, Прието е между страните, че общият размер на дължимата сума е 17895.45
лв., платима на 25 месечни вноски, по 688.25 лв., всяка една вноска от 688.45.
Падежът за заплащане на всяка вноска е уговорен на 5- то число от месеца.
Погасителният план е обективиран в съдържанието на договора за кредит.
Приобщено е и застрахователно удостоверение, относно сключен
застрахователен договор между ЗК „Уника Живот“ АД и П. С. Х..
Договорът, общите условия, погасителният план, застрахователният
сертификат, съдържат подпис за „клиент“ и са представени и в оригинал в
първата инстанция.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на процеса
съдебно – счетоводна експертиза, се установява следното: общият размер на
отпуснатата сума е 13141.14 лв., формиран както следва: 10 000 лв. –
главница, 858 лв. и 875.16 лв. – застраховки, както и 1407.98лв. еднократна
такса за оценка на риска; сумата е усвоена от длъжника, като с 3721.18 лв. е
погасено старо задължение, извършени са плащания на застраховките и
таксите, а 6270 лв. – са изтеглени; извършени са погашения в общ размер от
14549.75 лева; размерът на дължимата главница е 3203.59лв., на
възнаградителната лихва за периода 05.02.2020 год. – 05.06.2020 год., е
224.70лв., а на мораторната лихва – 330.51лв., за периода 06.02.2020 год. –
14.07.2020 год.
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
От приетите по делото писмени доказателства и заключение по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, съставът на въззивния съд достига
до извод, че между страните валидно е възникнала облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор за потребителски кредит №
**********/03.04.2018г., доколкото и отпуснатият кредит е усвоен.
Подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна
информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно
задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и
включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е
сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана
информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна
информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на
всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на
3
погасителен план, общи условия, обективирани в самия договор и подписани
на всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК. ГПР по договора
е в рамките на максимално предвидения размер в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Няма данни и ангажирани доказателства договорът да е на шрифт по-малък
от 12, като всички условия са ясно и четливо написани. Поради това, съдът не
споделя доводите на въззивника за недействителност на договора в цялост.
Настоящият съдебен състав не споделя и оплакването във въззивната
жалба за нищожност на клаузата за дължимост на възнаградителна лихва.
Договореният лихвен процент в размер от 29.24% не се явява прекомерно
завишен, не надвишава трикратния размер на законната лихва, не създава
неравновесие в правата и задълженията на страните и не нарушава правилата
за добросъвестност и съблюдаване на добрите нрави доколкото ГПР не
надвишава максималния размер, заложен от чл.19, ал.4 ЗПК.
Крайният падеж на договора е настъпил на 05.06.2020г., поради което е
настъпила изискуемостта на задълженията към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.07.2020г./.
В изпълнение на задължението си да съблюдава спазването на
императивни правни норми и да следи за неравноправни клаузи в
потребителските договори, въззивният състав разгледа и начислените с
договора за потребителски кредит суми за застраховки и такси. По отношение
на сключените застраховки „Комбо живот“ и „Комбо безработица“ не се
откриват признаци, които да обуславят извод за неравновесие в правата и
задълженията на банката и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП,
респективно недействителност на тези клаузи.
Що се касае до клаузата за начисляване на такса за оценка на риска в
размер от 1407.98лв., следва да се посочи, че възможността за събиране от
потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче
императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът да не съдържа легално определение по
отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за
усвояване на кредита”, съдът намира, че уговорената такса за оценка на риска
попада именно под обхвата на посочените такси, свързани с усвояване на
кредита. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2
ЗПК и е недействителна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, като не е годна да
породи права и задължения за страните по заемното правоотношение. В
допълнение, съдът намира, че подобна клауза не отговаря на изискването за
добросъвестност по смисъла на чл.143 ЗЗП, доколкото сумата е в значителен
размер и реално е включена в олихвяемата главница по договора за
потребителски кредит, което води до неоправдано скрито оскъпяване на
кредита. Таксата води и до неравновесие в правата и задълженията на
страните, тъй като е в значителен отнапред определен размер при липса на
сигурност за осъществяване на насрещна престация от банката.
Поради горното, недължимата сума от 1407.98лв. за такса за оценка на
риска следва да бъде приспадната от дължимата главница, тъй като тази сума
е неоснователно включена от кредитора като олихвяема главница. По този
начин, остатъчното задължение за главница възлиза в размер от 1795.61лв.
/3203.59 – 1407.98/. В резултат на посоченото, следва да бъде преизчислена и
договорната лихва, която се дължи само върху размера на главница след
4
приспадане на недължимата сума от 1407.98лв. Изчислена с продукт Апис –
Финанси, при съобразяване на договорения лихвен процент на годишна база
от 29.24%, договорната лихва за целия срок на договора върху дължимия
размер главница възлиза в размер от 4072.47лв. Видно от заключението на
вещото лице, кредитополучателят е заплатил договорна лихва в размер от
4529.61лв., поради което липсва остатъчно и незаплатено задължение за
заплащане на договорна лихва. С надплатената сума за договорна лихва от
457.14лв., по правилото на чл.76, ал.2 ГПК, погасена се явява частично
главница по кредита. По този начин, остатъчното задължение за главница
възлиза в размер от 1338.47лв. /1795.61-457.14/. Респективно, само върху
дължимия размер главница следва да бъде изчислено и обезщетението за
забава за периода 05.02.2020г. до 14.07.2020г., без начисляване на такова за
периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Изчислено с продукт Апис – Финанси,
обезщетението за забава възлиза в размер от 36.82лв.
По изложените съображения, поради частично несъвпадане на правните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частите, с които са уважени исковете както следва: искът за
главница за разликата над 1338.47лв. до предявения размер от 3203.59лв.;
искът за договорна лихва в цялост за сумата от 224.70лв. за периода
05.02.2020г. до 05.06.2020г.; искът за обезщетение за забава за разликата над
36.82лв. до предявения размер от 313.14лв., като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените установителни искове за тези суми да
бъдат отхвърлени. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в частите, с които са уважени исковете както следва: искът за главница за
сумата от 1338.47лв.; искът за обезщетение за забава за сумата от 36.82лв. за
периода 05.02.2020г. до 14.07.2020г.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частите, с които
са присъдени в полза на ищеца разноски за заповедното производство за
разликата над сумата от 45.89лв. до 124.83лв., както и за исковото
производство пред първа инстанция за разликата над 185.08лв. до 503.51лв.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за държавна
такса за въззивното производство съразмерно с уважената част от въззивната
жалба в размер от 84.36лв.
В полза на адвоката на въззивника на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38
ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер съразмерно с уважената част от въззивната жалба, а именно в размер
от 311.09лв. Въззивният съд не определя адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, тъй като до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция липсва изявление, че правната помощ е предоставена по реда на
чл.38 от ЗАдв и отправено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв от ответника.
Предвид изхода на спора, съразмерно с отхвърлената част на въззивната
жалба и на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 36.76лв. Следва да се посочи, че за база за изчисление на
разноските за въззивна инстанция, съставът на въззивния съд на осн. чл.78,
ал.8 ГПК, вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
5
определя юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
на въззиваемото дружеството от 100лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1123/19.04.2022г., постановено по гр.д. №
9540/2021г. по описа на РС - Варна, 35-ти състав, В ЧАСТТА, с която е
прието за установено, че П. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54, главница по договор за потребителски
кредит № **********/03.04.2018 г. за разликата над 1338.47лв. /хиляда
триста тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ до предявения
размер от 3203.59лв. /три хиляди двеста и три лева и петдесет и девет
стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането; договорна лихва в размер от 224.70лв. /двеста двадесет и
четири лева и седемдесет стотинки/ за периода 05.02.2020г. до 05.06.2020г.;
обезщетение за забава за разликата над 36.82лв. /тридесет и шест лева и
осемдесет и две стотинки/ до предявения размер от 313.14лв. /триста и
тринадесет лева и четиринадесет стотинки/, за които вземания по ч. гр. д. №
8963 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 3978/31.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както и в частите, с които
е осъден П. С. Х., ЕГН: ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
********* разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 8963 по
описа на ВРС за 2020 год. за разликата над 45.89лв. /четиридесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/ до присъдения размер от 124.83лв. /сто двадесет
и четири лева и осемдесет и три стотинки, както и разноски за исковото
производство за разликата над 185.08лв. /сто осемдесет и пет лева и осем
стотинки/ до присъдения размер от 503.51лв. /петстотин и три лева и петдесет
и една стотинки/, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54
срещу П. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договор за
потребителски кредит №**********/03.04.2018 г. за разликата над
1338.47лв. /хиляда триста тридесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/ до предявения размер от 3203.59лв. /три хиляди двеста и три лева
и петдесет и девет стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер от
224.70лв. /двеста двадесет и четири лева и седемдесет стотинки/ за периода
05.02.2020г. до 05.06.2020г.; обезщетение за забава за разликата над
36.82лв. /тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ до предявения
размер от 313.14лв. /триста и тринадесет лева и четиринадесет стотинки/, за
които вземания по ч. гр. д. № 8963 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена
Заповед № 3978/ 31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК.
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1123/19.04.2022г., постановено по гр.д.
№ 9540/2021г. по описа на РС - Варна, 35-ти състав, В ЧАСТТА, с която е
прието за установено, че П. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54, сумата от 1338.47лв. /хиляда триста
тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № **********/03.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 36.82лв. /тридесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 05.02.2020г. до 14.07.2020г.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54, да заплати на П.
С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 84.36лв. /осемдесет и четири
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторени във въззивното
производство разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54, да заплати на
адв. Д. Х. Т. с адрес гр. Варна, ул. Поп Харитон 13, сумата от 311.09лв.
/триста и единадесет лева и девет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с
чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54, сумата от 36.76лв. /тридесет и шест лева
и седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени във въззивното
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7