№ 9548
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110167327 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Д. Д. с ЕГН **********, чрез адв. М.
М., срещу “К” ЕАД с ЕИК ххх, както и срещу “К г” ЕООД с ЕИК ххх.
Ищцата твърди, че на 27.07.2022г., сключила с ответника “К” ЕАД, договор
за потребителски кредит 3-1-10272-268898/ “тип кредитна линия”/, за сумата
от 2000 лв., платима на 12 месечни вноски. Съгласно чл.1, ал.2 от договора,
ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с ответника “К г”
ЕООД, като предостави сумата от 2340,96 лв., като обезпечение на договора
за потребителски кредит, като ищцата сключила договора за поръчителство
на същата дата - 27.07.2022г.
Ищцата счита, сключения с ответника “К” ЕАД, договор за потребителски
кредит 3-1-10272-268898 /“тип кредитна линия”/, за нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК - поради липса на
условия за прилагане на годишния лихвен процент по кредита; поради липса
на изискуемата в закона информация, свързана с погасителния план по
кредита - какви компоненти включва, как са изчислени и на каква база; липса
на изискуемата в закона информация, свързана с действителния размер на
годишния процент на разходите по кредита и как е образуван/какво включва;
заобикаляне на разпоредбата за максималния размер на ГПР по кредита, тъй
като в реалния се включват и разходите по сключения договор за
поръчителство, както и че така уговорените в договора за потребителски
кредит, клаузи касаещи ГПР, се явяват неравноправни клаузи по см. на чл.143
и сл. ЗПК. При условията на евентуалност, ищцата твърди, че клаузата на
1
чл.1, ал.2 от договора, предвиждаща задължение за сключване на договор за
поръчителство, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД , вр. 143, ал.1 и
чл.146 ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, както и като
неравноправна. Ищцата поддържа, че същата клауза е недействителна, тъй
като не е индивидуално уговорена по см. на чл.146, ал.2 ЗПК.
Ищцата поддържа, че сключения с ответника “К г” ЕООД, договор за
поръчителство от 27.07.2022г., е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.2 и
пр. 3 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, тъй като се достига до нарушаване
на нормативно предвидения размер на ГПР по договора за потребителски
кредит, чрез заобикаляне на закона, както и до накърняване на добрите нрави,
тъй дължимото възнаграждение по договора за поръчителство е в размер на
110% от дължимата сума по договора за потребителски кредит, което води до
нееквивалентност на престациите. Представят се документи, отправя се
искане за присъждане на разноски.
Ответникът “К” ЕАД с ЕИК ххх, е депозирал писмен отговор на исковата
молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло
предявените искове. Ответникът не оспорва, че на 27.07.2022г., с ищцата са
сключили договор за потребителски кредит 3-1-10272-268898, за сумата от
2000 лв., платима на 12 месечни вноски. Ответникът твърди, че ищцата
усвоила сумата по кредита, като първата просрочена вноска била с падеж
27.12.2022г. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за нищожност на
сключения договор за потребителски кредит/отделни клаузи на същия на
основанията, сочени от ищцата. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузите
в договора не са били индивидуално уговорени. Поради гореизложеното,
счита че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Към отговора
са представени документи, отправя се искане за присъждане на разноски.
Ответникът “К г” ЕООД, е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените
искове. Ответникът не оспорва, че на 27.07.2022г., с ищцата са сключили
договор за поръчителство за обезпечение на сключения на същата дата -
договор за потребителски кредит 3-1-10272-268898. Ответникът оспорва
твърденията на ищцата за нищожност на договора за поръчителство на
сочените основания, като поддържа, че същият има характера на
обезпечителна сделка, като приложимата правна уредба към отношенията
между страните е по чл.143 и сл. ЗЗД, което изключва приложимостта на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Поради гореизложеното, счита че исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни. Към отговора са представени
документи, отправя се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът “К” ЕАД с ЕИК ххх, е предявил
обективно съединени насрещни искове срещу М. Д. Д., за осъждане на
последната да му заплати сума в размер на 322,07 лв. - просрочена главница
по сключен между тях договор за потребителски кредит 3-1-10272-268898
/“тип кредитна линия”/ от 27.07.2022г., ведно със законната лихва от подаване
2
на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, както и сума в
размер на 79,77 лв. - възнаградителна лихва по договора.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът по насрещните искове М. Д. Д., чрез адв.
М., заема становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се,
че сключеният договор за потребителски кредит “тип кредитна линия” е
нищожен, поради което потребителят дължи единствено т.нар. “Чиста
стойност” по см. на чл.23 ЗПК, която е заплатена от ответницата по
насрещните искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1. От ищцата М. Д. Д. срещу ответника “К” ЕАД, са предявени обективно
съединени установителни искове за нищожност на договор за потребителски
кредит 3-1-10272-268898/27.07.2022г. /“тип кредитна линия”/за нищожен на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради
неравноправност по см. на чл.143 и сл. ЗПК, при условията на евентуалност
за нищожност на клаузата на чл.1, ал.2 от договора, предвиждаща задължение
за сключване на договор за поръчителство, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
, вр. 143, ал.1 и чл.146 ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, както и
като неравноправна.Ищцата поддържа, че същата клауза е недействителна,
тъй като не е индивидуално уговорена по см. на чл.146, ал.2 ЗПК.
2. От ищцата М. Д. Д. срещу ответника“ К г” ЕООД, са предявени обективно
съединени искове установителни за нищожност на договор за поръчителство
от 27.07.2022г., е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, вр.
чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
3. От ответника “К” ЕАД срещу ищцата М. Д. Д., са предявени насрещни
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240 ЗЗД и
чл.79 вр. чл.86 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 322,07 лв. - просрочена
главница по сключен между тях договор за потребителски кредит 3-1-10272-
268898 /“тип кредитна линия”/ от 27.07.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 79,77 лв. - възнаградителна лихва по договора.
Страните по настоящото производство не спорят, че на 27.02.2022г.,
помежду им бил сключен договор за потребителски кредит 3-1-10272-
268898/27.07.2022г. /“тип кредитна линия”/, както и договор за
поръчителство, сключен с ответника “К г” ЕООД от същата дата, както и че
ищцата, в качеството й на заемополучател, усвоила сумата по кредита в
размер на 2000 лв.
От представения и приет като писмено доказателство, договор за
потребителски кредит -чл.1, ал.2 от договора, се установява, че
заемополучателят се съгласява в петдневен срок от одобряване на заявката за
отпускане на кредита, да предостави обезпечение по някои от посочените в
клаузата, способи, в т.ч. чрез предоставяне на банкова гаранция на одобрени
3
от кредитодателя, съгласно списък банкови институции. Ответникът “К г”
ЕООД, не оспорва, че между него и ищцата е налице договор за
поръчителство от 27.07.2022г., сключен с ответника “К г” ЕООД, с
твърдяното в исковата молба, съдържание като по представения с отговора на
исковата молба, договор за поръчителство, сключен между “К” ЕАД и “К г”
ЕООД с дата 01.08.2022г., като не е спорно между страните, че същият е
сключен във връзка с клаузата за предоставяне на обезпечение, която е част
от съдържанието на договора за потребителски кредит, поради което двете
правоотношения следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения
между страните договор за потребителски кредит, предоставяне на
обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1,
т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита.
Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 5-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции.
Следователно клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочена в договора за кредит и
включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното “съгласие” на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение, по същество има за цел да
увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин
се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Дължимото възнаграждение по договора за поръчителство е в размер на 110%
от дължимата сума по договора за потребителски кредит, което води до
нееквивалентност на престациите.
4
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както
уговорената между страните клауза за предоставяне на обезпечение по
кредита е нищожна на твърдяните от ищеца основания, така и сключения
между страните на нейно основание, договор за поръчителство от
27.07.2022г., сключен с ответника “К г” ЕООД, е недействителен.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит, с оглед на гореизложеното, съдът приема,
че договор за потребителски кредит 3-1-10272-268898/27.07.2022г. /“тип
кредитна линия”/, сключен между ищцата и ответникът “К” ЕАД, е
недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.
По основателността на предявените от дружеството-ответник “К” ЕАД,
насрещни искове, предвид обявеното като безспорно обстоятелство, че
ищцата е получила сума по кредита в размер на 2000 лв., както и съобразно с
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, която предвижда, че в случаите на
недействителност на сключен договор за потребителски кредит, то
заемополучателя дължи единствено чистата стойност на кредита.
По делото не се представиха доказателства от страна на ищцата по
първоначалните искове, че същата е заплатила дължимите суми по
главницата, а именно вноски с падеж 27.12.2022г. и 27.01.2023г., съобразно
представения погасителен план, поради което съдът приема, че основателна
се явява единствено предявената насрещна искова претенция по чл.79, ал.1
във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК, за сумата от 322,07
лева – главница по договор за кредит договор за потребителски кредит 3-1-
10272-268898/27.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.
до окончателното изплащане на сумата, като насрещната искова претенция за
възнаградителната лихва, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 190,08 лв. за
внесена държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.
М. М., следва да се присъди сумата от 776 лв. -адвокатско възнаграждение,
като възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК, следва да бъде
оставено без уважение с оглед материалния интерес по предявените
установителни искове.
Съобразно уважената част от насрещните искове, на основание чл.78, ал.3
ГПК, в полза на ответника “К” ЕАД, следва да се присъди сумата в размер на
360,66 лв. за разноски, съобразно уважената част от насрещните искове.
По изложените мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между М. Д. Д. с ЕГН
********** и “К” ЕАД с ЕИК ххх, договор за потребителски кредит 3-1-
10272-268898/27.07.2022г. /“тип кредитна линия”/, на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл.22, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради неравноправност по
см. на чл.143 и сл. ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между М. Д. Д. с ЕГН
********** и “К г” ЕООД с ЕИК ххх, договор за поръчителство от
27.07.2022г., на основание чл. 26, ал.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и
чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.
с чл.23 от ЗПК, М. Д. Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА “К” ЕАД с
ЕИК ххх, сумата от 322,07 лв., представляваща незаплатена главница по
договор за потребителски кредит 3-1-10272-268898/27.07.2022г. /“тип
кредитна линия”, вноски с падеж 27.12.2022г. и 27.01.2023г. /, ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от ответника “К” ЕАД срещу ищеца по
първоначалните искове, осъдителен иск за присъждане на сумата от 79,77
лева – възнаградителна лихва по договора, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “К” ЕАД с ЕИК ххх, както и “К
г” ЕООД с ЕИК ххх, да заплатят на М. Д. Д. с ЕГН **********, сумата от
190,08 лв., разноски за държавна такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “К” ЕАД с
ЕИК ххх, както и “К г” ЕООД с ЕИК ххх, да заплатят на адвокат М. М. при
АК - П, с адрес на кантората: гр. П, бул. “П” №ххх, сумата от 776 лв., за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М. Д. Д. с ЕГН **********, да
заплати на “К” ЕАД с ЕИК ххх,, сумата от 360,66 лв., разноски, съобразно
уважената част от насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7