Решение по КНАХД №322/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №101/19.07.2024г., постановено по АНД №511/2024г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №4/ 04.04.2024г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр.Силистра, с което на основание чл.218 ал.2 от Закона за здравето (ЗЗдр), на С. Р. С. от гр.Силистра, е наложено административно наказание по вид „глоба“ в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.56 ал.1 ЗЗдр.

Производството е образувано по касационна жалба на С. Р. С. от гр.Силистра, обективираща претенция за отмяна на съдебното решение, с произтичащите от това законови последици. Не е заявено искане относно съдбата на процесното пред районния съд НП, но от оплакванията в жалбата може да се изведе извод, че се иска и неговата отмяна. Главното оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция, което било засегнало правната сфера на касатора в сегмента на гарантираното му право на защита, тъй като приложената правна норма била препращаща, съдържала в диспозицията си три отделни нарушения, без ответният орган да посочи забраната за допускане на кой рисков фактор за човешкото здраве в заведението (алкохол, тютюневи изделия или райски газ), е нарушил. При липса на индивидуализация на административното нарушение, в частта му на изпълнителното деяние, неправилно била приложена санкционната разпоредба, която е бланкетна и останала непопълнена. Твърди се още, че въпросното помещение, в което е констатирано нарушението,не било „закрито място“,а представлявало “зимна градина“ с плъзгаща се стъклена врата, която на датата на проверката е била отворена достатъчно за да може обекта да се проветрява ефективно. Поради липса на съставомерен елемент от възведеното нарушение на ЗЗдр, се настоява, че неправилно бил приложен същият по отношение на факти, които не попълвали състав на административно нарушение. Ето защо се моли за отмяна на съдебното решение, потвърдило незаконосъобразния юрисдикционен акт.Претендира се присъждане на съдебни разноски, каквито няма удостоверени по делото.

Ответникът по касация - Директорът на Регионална здравна инспекция гр.Силистра, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт М. Н., в писмен отговор на касационната жалба (л.8-л.10) и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на същата и моли за оставяне в сила на решението на СРС. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на съда, като доминират съображенията, че санкционираното деяние е индивидуализирано в пълна степен, а мястото, в което е установено,респ. извършено, представлява „закрито обществено място“ по разума на чл.56 ал.1 ЗЗдр, както правилно е приел и СРС.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна. Дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция се свежда до твърдение за неправилно приложение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН). Оплакването е развито в две направления: От една страна се твърди, че приложената разпоредба на чл.218 ал.2 ЗЗдр, като бланкетна, не можело да бъде нарушена без индивидуализация на допуснатото нарушение на някоя от трите визирани в същата забрани - на чл.54 ЗЗдр (продажба на алкохолни напитки); на чл.56 ЗЗдр (тютюнопушене в закрити обществени места) и на чл.56а ал.1 ЗЗдр (тютюнопушене на изчерпателно посочени открити обществени места), каквато (индивидуализация) нямало в НП и, въпреки това районният съд го потвърдил като съответно на закона.От друга страна, се поддържа, че помещението, в което било констатирано процесното нарушение, не представлявало „закрито обществено място“, защото било с плъзгаща се врата, отворена към момента на проверката и осигуряваща ефективното му проветряване. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на касационните доводи и в пределите от чл.218 ал.2 АПК, съгласно който настоящата инстанция следи служебно (и без касационно оплакване) за съответствието му с материалния закон.

Установяването на правнозначимите факти от въззивния съд е станало на базата на събраните по реда на НПК писмени и гласни доказателства, в резултат на което, изведените фактически изводи са верни. Съдът е приел, че на 06.03.2024г. около 09:30-10:00 часа, при извършена проверка в заведение за обществено хранене А.Р. находящо се в гр. Силистра, [улица], с управител С. Р. С., инспекторите в РЗИ-Силистра В. Т. и Р. Г. установили, че в търговската зала на обекта, на две от масите, четирима негови клиенти пушат тютюневи цигари. Помещението било с четири плътни стени и таван, задимено, а на масите,вкл. незаетите от клиенти, имало поставени пепелници, в някои от които се виждали угарки от цигари. На базата на тези констатации актосъставителят св.В.Т. съставил срещу управителя на заведението - настоящият касатор, АУАН №00220/08.03.24г., като отделно от това му е било изпратено уведомление за възможността от чл.58г ЗАНН, в срока от чл.52 ЗАНН, административно-наказателното производство да приключи със споразумение. Същото е било връчено на 18.03.2024г. и, в 14-дневният срок нарушителят не е изразил становище. Ето защо на 04.04.2024г. ответният по касация административнонаказващ орган е издал процесното пред СРС наказателно постановление срещу управителя на заведението, в което е установено нарушение на забраната от чл.56 ал.1 ЗЗдр, допуснато в хипотезата на чл.218 ал.2 ЗЗдр. Съдът е изслушал свидетелските показания на инспекторите в РЗИ гр.Силистра, извършили проверката и формирали горните фактически констатации, след което е извел верен извод за осъществено нарушение на чл.56 ал.1 ЗЗдр от касатора, в хипотезата на допустителство, в качеството му на управител на заведението.

Релевираните касационни оплаквания са били заявени и поддържани и пред районния съд, който с оспореното решение им е дал законосъобразен отговор. Същият се споделя от настоящия състав и при условията на чл.221 ал.2 изр.2 АПК, се препраща към мотивите на СРС. Правилно, съответно на доказателствата по делото, съдът е установил, че в обстоятелствената част на НП, ответният по касация орган е описал словесно извършеното деяние и, посочил адекватна на описанието юридическа квалификация. Изрично двукратно, извън фактическото описание, органът е посочил и нарушената правна разпоредба на чл.56 ал.1 ЗЗдр (забрана за тютюнопушене в закрити обществени места), което не подлежи на някакъв отделен коментар. Касаторът от старта на административнонаказателното производство (с връчване на АУАН на 08.03.2024г., съгласно чл.36 ЗАНН) е бил наясно за какво нарушение на ЗЗдр, същото се води срещу него. Не е разколебал констатациите на контролните органи, вкл. в рамките на съдебния процес, поради което, съответно на закона и установените по делото факти, е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Районният съд е изложил задълбочени мотиви относно възражението, релевирано и в касационния процес- за вида и пространствено-техническите характеристики на помещението, в което е констатирано нарушението. Жалбоподателят е твърдял, че същото е от типа „зимна градина“ с плъзгаща се врата, което обаче, не променя квалификацията му като „закрито обществено място“ по смисъла на чл.56 ал.1 ЗЗдр. Съдът се е позовал на §1а б.“в“ от ДР ЗЗдр, съдържащ дефиниция на „обществено място“, а затова, че същото е „закрито“ е взел предвид базовия признак при определянето му в контрастоенето „открито-закрито“, а именно - възможността за естествена въздушна циркулация. Вярно е установил, че със и/или без плъзгаща се врата (на една от четирите плътни стени), дори и при нейното трайно отваряне, каквото не е установено по делото, естествена циркулация на въздуха няма. Ето защо, правилно е обобщил, че провереното търговско помещение притежава белезите на „затворено обществено място“ и щом, в същото са се пушили тютюневи цигари от клиентите му,вкл. са били установени угарки от такива в поставените на масите пепелници, то е осъществен в пълнота съставът на чл.56 ал.1 ЗЗдр.

В контекста на чл.218 ал.2 ЗЗдр, сочещ на законоустановеност на релевираното деяние като административно нарушение, което е на просто извършване, чрез бездействие (допустителство), в управляван от касатора търговски обект, правилно е приложен материалният закон от въззивния съд. Нещо повече, последният вярно е установил не просто „допускането“ от страна на управителя на заведението в същото да се пуши, но и че е създал условия за това,поставяйки пепелници по масите,непредприемайки действия по предупреждаване на клиентите, че е забранено пушенето на закрити обществени места и други. Въпреки това е счел, че наложената глоба в минималния предвиден в закона размер е съответна на целите от чл.12 ЗАНН, прилагайки и принципа за неутежняване на положението на жалбоподателя.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав приема,че извършените фактически установявания от инстанцията по същество, са обосновани и верни.Те почиват на ясна доказателствена основа, изградена съобразно процесуалните правила. В съответствие с чл.13 и чл.14 НПК, към които препраща чл.84 ЗАНН,в частта за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, е проведено пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата от значение за делото и съответно на тях и закона са формирани решаващите изводи на СРС. Разгледана по същество касационната жалба, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218 ал.2 АПК, е неоснователна. Предвид горното, Административният съд гр.Силистра намира, че оспореното съдебно решение, следва да бъде потвърдено, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.”първо” от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №101/19.07.2024г.,постановено по АНД №20143420200511 по описа за 2024 година на Силистренския районен съд.

 

Решението е окончателно.