Р Е
Ш Е Н
И Е №
179
гр. ПЛОВДИВ 23. 06. 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 23.06.2017 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 318
по описа на ПАС за 2016 г.,
установи следното:
Производство по реда
на 274 и сл. от ГПК вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.
Повод за започването
му е изходяща от Н.С. лично и в качеството му на новоизбран управител на „И.“ ООД жалба
против постановеното по т. дело № 35/ 2017 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд решение, с което е потвърден отказ ******* г. на длъжностното лице
от А.В,Т.Р.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяна на същото ведно с отказа и
даване на задължителни указания за извършване на заявеното вписване.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено
следното:
На 04.02.2017
г. в А.В. е постъпило заявление вх. № *** от Н.С. в качеството му на новоизбран
управител на „И.“ ООД. С него е поискано
вписване на нови обстоятелства по партидата на дружеството изразяващи се
в прекратяване участието в дружеството на съдружника Д.П.О.поради изключване по
реда на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, освобождаването му като управител, поемане на
дяловете от капитала на дружеството от другия съдружник Н. С. С., вписване за
управител на лицето Н.С.С., ново седалище, адрес на управление. Представен е и
актуален учредителен акт.
По това
заявление е постановен отказ.
В мотивите
причините за същия на първо место са свързани с неспазване процедурата за
изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ поради липса на доказателства за проведено
ОС, на което да е констатирано неправомерно поведение и да е взето решение за
отправяне на предупреждение с предоставяне на срок за привеждане на поведението
съобразно интересите на дружеството.
Прието е и че
предупреждението не е съобразено с изискванията на закона поради това, че се
съдържало в поканата за провеждане на самото ОС, на което следва да се вземе
решението за изключване.
Посочено е
също, че освободените дялове били
разпределени между останалите съдружници, но липсвали данни за внасяне от тяхна
страна на стойността им съборазно разпоредбата на чл. 121, ал.2 от ТЗ, вр. с
чл. 125, ал.2 и чл. 149, ал.3, т.2 от ТЗ.
Недоволно от
отказа дружеството е подало жалба до Ст ОС.
В същата се
говори, че липсва законово изискване предупреждението за изключване да изхожда
от ОС на дружеството, като е споменато, че според трайната практика на
съдилищата то може да бъде изпратено от управителя на дружеството или от всеки
негов съдружник.
Посочено е
също, че към заявлението е представена покана-предупреждение за изключване и
отделна покана за провеждане на общото събрание, на което да се вземе решение
по този въпрос.
Изложени са и
доводи за незаконосъобразност на изводите касаещи съдбата на освободените
дялове, като е споменато, че в решението на ОС е посочено, че те се поемат от
съдружника Н.С., който имал и задължение да изплати стойността им на изключения
съдружник. В тази връзка е изразено мнение, че капиталът остава същия и няма да
се стигне до неговото намаляване.
По повод на
жалбата Сз ОС е постановил и решението предмет на обжалване.
В него на
първо место е изрезано становище, че предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ може
да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от управителя на
дружеството.
Изразено е
становище за неоснователност и на втория довод за отказ от страна на
длъжностното лице като е казано, че имало яснота за съдбата на освободените
дялове.
Направен е
анализ на отправеното предупреждение и е изразено становище, че посочените
нарушения, преимущественно са свързани с дейността на Д.П.О. като управител,
поради което не съставляват основание за изключването му като съдружник.
Също така е
изразено становище за липса на яснота на база намиращите се по делото
доказателства за наличие на редовно връчване на предупреждението по чл. 126 от ТЗ.
Тези последни
две предпостваки са дали основание да се направи извод за законосъобразност на
отказа макар и на други предпоставки.
Така същият е
бил потвърден.
Недоволно от
решението отново е останало дружеството и е подало жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
В нея са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на изводите на Сз ОС
като е споменато, че в регистърното производство не подлежи на преценка
законосъобразността на свикване на общото събарние и законосъобразността на
взетите на него решения. Посочено е че тези въпроси са предмет на
производството по чл. 71 или 74 от ТЗ.
На тази база
е направено твърдение, че в регистърното производство се проверява дали е или
не е налице редовно връчване на поканите и предупреждението, това дали е
проведено съответното общо събрание и дали на него са взети решенията, чието
вписване се иска.
От разпоредбата на чл. 21, т.5 от
ЗТР безспорно следва да се направи извод, че длъжностното лице дължи отговор за
това дали заявеното за вписване обстоятелство съответства на закона. В нея е
казано, че това съответствие се установява от представените със заявлението
документи т.е. при едно езиково тълкуване на разпоредбата несъмнено се достига
до извод, че се извършва преценка и на тяхното съдържание, а не само на
формалното им съществуване.
В случая за
вписване са заявени обстоятелсва свързани с изключване на съдружник, поемане на дружествените дялове
на изключения съдружник, промяна в правната форма по партидата на дружеството
от ООД в ЕООД, освобождаване на изключения като управител, избора на нов управител,
промени в седалището и адреса на управление на дружеството и приемането на нов
учредитеен акт.
В тази връзка
на първо место следва да се извърши преценка за законосъобразността на
заявеното ИЗКЛЮЧВАНЕ.
Изключването
на съдружник от едно дружество с ограничена отговорност е уредено в
разпоредбата на 126 от ТЗ.
В ал.1 на същата е казано, че съдружник, който не е
изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе
дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е
по-кратък от един месец.
В ал. 3 са предвидени и други основания за изключване,
като е казано, че това може да се извърши от общото събрание след писмено
предупреждение, когато съдружникът:
1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за
осъществяване дейността на дружеството,
2. не изпълнява решенията на общото събрание,
3. действа против интересите на дружеството,
4. при невнасяне на допълнителна парична
вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл.
134, ал.2 от ТЗ.
От това следва, че
съответствието на закона на заявените за вписване обстоятелства е свързано наличието на посочения по- горе фактически
състав.
На първо место то е
свързано със съществуването на отправено до съдружника и получено от него
предупреждение за изключване. Смисълът на същото е той да бъде предупреден за
извършваните нарушения даващи основание да се предприемат действия за
изключване и съответно да му се даде възможност да отстрани същите или да се
защити, като изложи доводи и доказателства за тяхното ненастъпване.
В
конкретния случай доказателства за отправено и връчено предупреждение са
представени със заявлението.
От тях е видно, че Н.С. в качеството му на
управител и съдружник на „И.“ ООД е адресирал до съдружника Д.П.О.от гр. Л., О. К., район Р.,
обл. Е., ул. „К..“ № * писмен документ наименуван „П.П.“.
Върху същия от страна
на Нотариус В.Д.с район на действие района на РС Б. и рег. № ** е удостоверено
връчването на поканата –предупреждение на адресата на дата 28.05.2014 г.
По повод на същото
следва да се посочи, че съгласно чл.569 от ГПК връчването на покани е вид нотариално
удостоверяване. С оглед чл. 50 от ЗННД самото връчване следва да става по реда
посочен в чл. 37-58 от ГПК.
От
съдържанието на тези разпоредби следва извод, че съобщението в случая поканата
следва да се връчи на посочения в нея адрес от компетенетния за това Нотариус.
В процесния
случая адресат на поканата е чужденец и при връчването следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 53 от ГПК, където се казва, че връчването на пребиваващите
в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни
служби.
При липса на
данни за такъв адрес наличието на условия за връчване следва да се извеждат от
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ГПК. В нея се говори за съобщаване чрез
публикация в неофициалния раздел на „Д.В.
“, което обаче е възможно само ако не е известен адресът на получателя в
чужбина.
От казаното
следва извод, че връчването на поканата би следовало да се извърши от
компетентния Нотариус по заявения пред администрацията адрес в страната, а при
липса на такъв то следва да стана на известния адрес в чужбина от компетентния
в съответната страна орган.
В случая
връчването на предизвестието е станало от Нотариус с район на действие района
на Бургаския районен съд при липса на данни, че получателят е заявил адрес в
района на този съд.
В
действителност посочените данни са за адрес в друга Държава и не може да се
направи извод за редовно връчване още
повече, че Нотариусът не си е напрвил труда да посочи причините дали му
основание да извърши връчване в района на Бургаския районен съд.
Това води до
извод за липса на редовно получено предупреждение, което е достатъчно основание
да се приеме, че не са налице предпоставките за изключване на съдружника и
респективно за вземане на останалите заявени за вписване обстоятелства
обусловени от това изключване.
От друга
страна следва да се посочи, че поканата за свикване на общото събрание, на
което са взети решения относно заявените за вписване обстоятелства е
отправена до Д.П.О.от гр. Л, О К, район Р,
обл. Е, ул.„К.Р.Л.“ № * т.е. отново няма данни за адрес в страната.
Връчването формално е
извършено от Нотариус с район на действие съвпадащ с района на Казанлъшкия
районен съд, което връчване при липса на посочен адрес на адресата в този район
и информация за това как се е достигнало до връчване в същия също е нередовно.
Това от своя страна
прави и нередовно провеждането на самото общо събрание и взетите на същото
решения.
На база изложеното
следва да се постанови отказ за вписване на заявените обстоятелства.
Такъв е крайният
извод на длъжностното лице и на Старозагорския окръжен съд, което налага
решението на последния да бъде потвърдено.
Водим от това съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 35/ 2017 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение, с което е потвърден отказ № ****** г. на
длъжностното лице отА.В.,Т.Р..
Решението окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.