Решение по дело №496/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК.

Образувано е по жалба на Р. И. Й. от Г.К., понастоящем в З. – С. З., против Определение № 37/22.02.2011 год., постановено в закрито съдебно заседание по Ч.н..дело № 888/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в производство по чл. 306 ал.1 т.4 от НПК е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ - Г.София направените разноски за възнаграждение на служебно назначения му защитник, в размер на 120 лв. В жалбата се твърди, че в посоченото производство нямал адвокат и не дължи никакви пари.

Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

С Определение № 106/11.11.2009 год., постановено в производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК по Ч.н.õело № 888/2009 год. по описа на Кърджалийският районен съд, е извършена комулация на осъжданията на Р. И. Й. от Г.К., като по предложение на РП – К. и на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК са формирани три групи осъждания, по които са му определи общи наказания за осъжданията му с отделни влезли в сила присъди, както и е постановено отделно изтърпяване на наложените му наказания с три присъди, които не се включват в съвкупността. Поради неоткриване на осъдения Й. на известните му адреси, вкл. и след обявяването му за общодържавно издирване, посоченото производство е проведено и делото е разгледано в негово отсъствие, като на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК на същия е назначен служебен защитник – адв. Е. П. от АК – К., определена по реда на ЗПП от САК - К. за осъществяване на правна помощ – процесуално представителство и защита по това производство. Определение № 106/11.11.2009 год. не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 07.12.2009 год.

За оказаната на осъдения Й. правна помощ в първоинстанционното съдебно производство по Ч.н.дело № 888/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с решение № КЖ-276-22263/2009 от 14.04.2010 год. на НБПП, на адв.Е. П, назначена от първоинстанционния съд за служебен защитник на осъдения Й., е определено и изплатено възнаграждение в размер на 120 лв., като посоченото решение е изпратено на РС – К. с искане за присъждане в полза на НБПП на така направените разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правната помощ.

Въз основа на същото, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.189 ал.3 от НПК следва разноските за служебна защита да бъдат възложени на осъденото лице, поради което е осъдил Р. Й. да заплати сумата от 120 лв. по сметка на НБПП.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че на осъдения Й. в хода на първоинстанционното съдебно производство, проведено по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК е била предоставена правна помощ – бил му е служебно назначен защитник по реда на чл. 94 ал.1 т.8 от НПК, тъй като делото е било разгледано в отсъствие на осъдения, при което защитата му е била задължителна. За така оказаната му по реда на ЗПП правна помощ, на служебно назначеният му защитник е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 120 лв. от НБПП. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Същото се отнася не само до производствата, при които се решават въпросите за вината и отговорността на подсъдим, но и до всички други наказателни производства, при които защитата е задължителна и на подсъдимият/осъденият е назначен служебен защитник. От друга страна, направените разноски за служебно назначеният защитник не са били определени и възложени за заплащане от осъдения с определението, с което е извършена комулация на осъжданията му, тъй като възнаграждението на защитника е определено по реда на ЗПП в по-късен момент, в случая с решение на НБПП от 14.04.2010 год., като няма пречка тези разноски да бъдат възложени на осъдения с определение по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК, както правилно е сторил и първоинстанционния съд с обжалваното определение. С други думи, осъденият дължи заплащането на направените по делото разноски, вкл. и тези за възнаграждение на служебно назначения му защитник, съгласно принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 год. на ОСНК на ВКС на РБ, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 37/22.02.2011 год., постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 22.02.2011 год. по Ч.н.дело № 888/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/