№ 485
гр. София , 30.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
търговско дело № 20211001000714 по описа за 2021 година
Производството е по чл.729,ал.3 от ТЗ, във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ /НАП/ против Определение №260264 от 26.05.2021 г. на
Софийския окръжен съд, постановено по т.д. №193/2014 г., с което е
одобрена трета частична сметка за разпределение на паричните средства от
осребряването на имущество на „СПЛАВКОМЕРС“-АД /Н/, обявена в
ТРРЮЛНЦ под №20210427105323 на 27.04.2021 год., като е оставено без
уважение възражението на НАП срещу тази сметка.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
определението, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че предмет на
разпределение е получена от продажбата на пет съвкупности от недвижими
имоти и движими вещи, като синдикът е разпределил сума в размер на 5 076
910 лв., която следва да бъде прихваната с вземания на „ВЕИ ПИРИН”-ООД,
включено в списъка с приети вземания по чл.693 ТЗ като обезпечено с
ипотеки по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ, в размер на 27 604 527,11 лева.
Жалбоподателят твърди, че макар вземанията на кредитора „ВЕИ
ПИРИН”-ООД да са включени в списъка на приетите вземания по чл.693 от
ТЗ като обезпечени с ипотеки, то от фазата по приемане и одобряване на
списъците на приетите вземания на кредитори на длъжника до фазата на
разпределение на суми, получени при осребряване на неговото имущество, би
могло да изтече значителен период от време, през който, вследствие на
определени действия или бездействия на кредиторите или длъжника, би
могло да се стигне, както до промяна на размера на вземанията им, така и до
промяна на тяхната поредност на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1
1
от ТЗ /например при погиване на обезпеченото имущество или неподновяване
на вписването на учреденото обезпечение, какъвто е конкретния случай/.
Всички тези промени следва да намерят отражение при разпределението на
суми, получени при осребряване на имуществото на длъжника, което е
възможно едва в хода на производството по реда на чл.728 и чл.729 от ТЗ.
Определението на съда, с което се одобрява списъка на приети вземания, не
формира сила на пресъдено нещо, с оглед на което при изготвянето на сметка
за разпределение синдикът следва да съобрази всички новонастъпили след
стабилизирането на определението за одобряване на списъка на приетите
вземания обстоятелства, включително промените в реда, привилегиите и
обезпеченията на вземанията, по аргумент от нормата на чл.721, ал.1 от ТЗ,
според която при съставянето на сметка за разпределение синдикът следва да
съобрази реда, привилегията и обезпеченията на кредиторите с вземания по
чл.722, ал.1 от ТЗ именно към момента на изготвянето на сметката за
разпределение.
Излага доводи, че предвид липсата на подновяване на вписванията
на приетите като обезпечение договорни ипотеки към датата на продажбата,
то кредиторът „ВЕИ ПИРИН”-ООД не следва да се ползва от правото на
предпочтително удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ при разпределение
на сумите, получени от продажбата на ипотекираните имоти. Поради това той
следва да привнесе сумата от 2 255 825 лв., която заедно с внесения задатък,
подлежащ на връщане в размер на 474 175 лв., представлява стойността на
продадените имоти, собственост на дружеството (2 730 000 лв.), като двете
суми да бъдат разпределени за удовлетворяване на приетите вземания на
хирографарните кредитори на длъжника по реда на чл.722, ал.1 от ТЗ.
Твърди също, че с Решение № 94 от 27.10.2016 г., постановено по
т.д. №193/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което „СПЛАВКОМЕРС“-АД е
обявено в несъстоятелност, е наложена обща възбрана върху имуществото на
длъжника. Същата ползва кредиторите на несъстоятелността, включително
НАП като кредитор с приети публични вземания. Освен това твърди, че
съгласно чл.646, ал.1, т.2 от ТЗ е нищожно по отношение на кредиторите на
несъстоятелността учредяването на залог или ипотека върху право или вещ от
масата на несъстоятелността. В конкретния случай, доколкото вписването на
ипотеката е елемент от фактическия състав на учредяването й, то вписването
й наново през 2021 г. е нищожно по отношение на кредиторите на длъжника.
Моли съда да отмени обжалваното определение и одобрената с него трета
частична сметка за разпределение в изложения по-горе смисъл.
В срока по чл.276 ГПК са постъпили отговори от синдика на
„СПЛАВКОМЕРС“-АД – Б.Б. и от кредитора „ВЕИ ПИРИН”-ООД, в които се
излагат подробни доводи за неоснователност на частната жалба.Молят за
потвърждаване на обжалваното определение.
2
Софийският Апелативен съд, като провери правилността на
обжалваното определение във връзка с оплакванията в жалбата и
събраните доказателства, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в
седмодневния срок от обявяване на определението в ТР, от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. НАП е подал възражение против
изготвената частична сметка за разпределение в срока по чл.727 от ТЗ,
поради което и на основание чл.729,ал.3 ТЗ се явява легитимирана страна в
настоящото производство.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
В производството по чл.729, ал.1 от ТЗ съдът се произнася по
изготвена от синдика сметка за разпределение. В това производство съдът
следва да извърши преценка доколко съдържащите се в нея вземания на
кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на
тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на
получените при осребряването на имуществото от масата на
несъстоятелността суми, и как тези суми следва да бъдат разпределени между
отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените
плащания преди тази сметка, когато сметката за разпределение е частична.
Преценката на първоинстанционния съд в този аспект е правилна и
законосъобразна.
Константна е съдебната практика, че нито синдикът при изготвяне на
сметката за разпределение, нито съдът във фазата по одобряването й може да
внасят промени в списъка на приети вземания.
Видно от данните по делото, синдикът на дружеството в
несъстоятелност е изготвил трета частична сметка за разпределение на
сумите, постъпили след извършена продажба на недвижими имоти в гр.*** и
гр.***,описани подробно в т.2 и т.3 от частичната сметка за разпределение, с
които имоти е обезпечено вземането на „ВЕИ ПИРИН”-ООД чрез вписани
върху тях ипотеки. Това са ипотеки, учредени с Нот.акт за учредяване на
договорна ипотека вх.рег.№7114, акт 76, т.4, дело 4054 от 07.08.2009г. на
СВ-Стара Загора, вписана наново на 16.03.2021г.; Нот.акт за учредяване на
договорна ипотека вх.рег.№1637, акт 40, т.1, дело 1073 от 30.07.2009г. на СВ-
Раднево, вписана наново на 17.03.2021г.
За яснота следва да се отбележи, че „ВЕИ ПИРИН”-ООД е кредитор
3
на несъстоятелното дружество, тъй като е частен правоприемник на
„УниКредит Булбанк“-АД – кредитор с прието обезпечено вземане, по силата
на договори за цесия.Става въпрос за следното:
„УниКредит Булбанк“-АД е кредитор с прието обезпечено вземане
в размер на 7 165 779,44 лева по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ в производството по
несъстоятелност на „Сплавкомерс“-АД /Н/. Обезпеченията са учредени с:
Нот.акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег.№7114, акт 76, т.4, дело
4054 от 07.08.2009г. на СВ-Стара Загора, вписана наново на 16.03.2021г.;
Нот.акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег.№1637, акт 40, т.1, дело
1073 от 30.07.2009г. на CB-***, вписана наново на 17.03.2021г.
„УниКредит Булбанк“-АД е продало обезпечените с описаните
имоти свои вземания на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД с Договор за
цесия от 15.10.2018г. За това обстоятелство синдикът на „Сплавкомерс“-АД
/н/ е бил уведомен на 12.11.2018г.
„Агенция за събиране на вземания“-ЕАД е продало обезпечените с
описаните имоти свои вземания на „ДК Софтрейд“-ЕООД с Договор за цесия
от 24.01.2019г. За това обстоятелство синдикът на „Сплавкомерс“-АД /н/ е
бил уведомен на 07.02.2019г.
„ДК Софтрейд“-ЕООД е продало обезпечените с описаните имоти
свои вземания на „ВЕИ Пирин“-ООД с Договор за цесия от 23.03.2021г. За
това обстоятелство синдикът на „Сплавкомерс“-АД /н/ е бил уведомен на
25.03.2021г.
Договорите за цесия са извършени в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и са вписани в Имотния регистър, поради което и на
основание чл.171 от ЗЗД същите имат действие спрямо „Сплавкомерс“-АД/н/.
Видно е, че придобитото чрез Договор за цесия от „ВЕИ Пирин“-
ООД вземане в размер на 7 165 779,44 лева е обезпечено с ипотека върху
имотите, описани в т.2 и 3 от изготвеното разпределение.
С обжалваното в настоящото производство Разпределение частично
се удовлетворява кредиторът на „Сплавкомерс“-АД /н/ „ВЕИ Пирин“-
ООД чрез прихващане на негови вземания към дружеството-длъжник като
се прихваща дължимата от него цена за закупуването на активи на
„Сплавкомерс“-АД/н/.
Така, видно от т.1, сума в размер на 5 076 910 лева от дължимата
цена за имуществото се прихваща срещу вземането на „ВЕИ Пирин“-ООД от
„Сплавкомерс“-АД/н/. Прихващането представлява плащане в посочения
размер на дължимата цена за имуществото.
В т.2 от разпределението синдикът е постановил, че 37 240 лева от
4
продажната цена /получена от продажбата на движими вещи по т.4 и на имота
по т.5, описани в разпределението/, „ВЕИ Пирин“-ООД следва да внесе.
Предвид обстоятелството, че дружеството е внесло депозит от 511 415 лева,
сумата 37 240 лева се удържа от този депозит. Удържането на тази сума
представлява плащане в посочения размер на дължимата цена за
имуществото.
В т.3 е посочено, че сумата от 474 175 лева от внесения депозит
следва да се върне на дружеството /„ВЕИ Пирин“-ООД/.
Видно от списъка на приетите вземания по чл.685,ал.1, одобрен с
определение от 19.11.2015 г. на съда по несъстоятелността по т.д.№193/2014
г. на Софийски окръжен съд, вземането на „УниКредит Булбанк“-АД срещу
несъстоятелния длъжник, цедирано три пъти, с краен цесионер „ВЕИ Пирин“-
ООД, са приети с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ ,
като вземането е в размер на 7 165 779,44 лева.Обезпечението е с ипотеки
върху недвижими имоти, описани по-горе.
От данните по делото е видно, че продадените от синдика
недвижими имоти са именно ипотекираните в полза на банката, чийто частен
правоприемник е „ВЕИ Пирин“-ООД, т.е. продаден е предмета на
обезпечението.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с това, дали „ВЕИ
Пирин“-ООД е обезпечен или хирографарен кредитор за вземанията си от
продажбата на имотите, описани в т.2 и т.3 от разпределението, находящи се
в гр.*** и гр.***. Претенцията на НАП съдържа оплаквания досежно
вписванията на ипотеките върху имотите по т.2. и се състои в това, че за
ипотеките по Нот.акт за учредяване на договорна ипотека от 07.08.2009г.
на СВ-Стара Загора, /вписана наново на 16.03.2021г./ и Нот.акт за
учредяване на договорна ипотека от 30.07.2009г. на CB-Раднево, /вписана
наново на 17.03.2021г./, е изтекъл 10 годишния срок, предвиден в чл.172 от
ЗЗД и същите не били подновени, а били вписани наново след изтичането на
този срок. Поради това НАП твърди, че „ВЕИ Пирин“-ООД е хирографарен
кредитор за вземанията си, обезпечени с тези ипотеки и следва да внесе
предложената от него цена за тези имоти.Тоест, дали неподновяването на
вписването на горните ипотеки преди да изтече 10-годишния срок по
чл.172,ал.1 ЗЗД, а новото им вписване след изтичането на този срок, ще
повлияе върху сметката за разпределение, респ. дали ще отпадне
привилегията на обезпечения кредитор да се удовлетвори с ред по
чл.722,ал.1,т.1 ТЗ.
Основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията
му се заявяват при предявяването му по реда на чл.685, ал.,1 във вр.с ал.2 ТЗ
5
и се съдържат в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда
вземания. Към момента на приемането им същите се преценяват от синдика, а
впоследствие, при одобряването на списъка, и от съда.
В списъка на приетите вземания, одобрен от съда по
несъстоятелността с определение от 19.11.2015 г., вземането на „УниКредит
Булбанк“-АД, цедирала го впоследствие на „Агенция за събиране на
вземания“-ЕАД, а тя от своя страна на „ДК Софтрейд“-ЕООД, което пък го
цедирало на „ВЕИ Пирин“-ООД, е прието като обезпечено, с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ, като вземането е в размер на
7 165 779,44 лева.Същото е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти,
находящи се в гр.*** и гр.***, подробно описани в разпределението – т.2 и
т.3.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, нито синдикът при
изготвяне на сметката за разпределение, нито съдът във фазата на
одобряването й могат да внасят промени в списъка на приетите вземания
поради липсата на предвидена правна възможност за това. Промяна във вида
на вземането, както и в привилегията за удовлетворяването му, и то със сила
на пресъдено нещо, настъпва единствено с влизане в сила на решение по
чл.694 ТЗ, като в настоящия случай липсват доказателства, а и твърдения в
такава насока.
Според жалбоподателя, тъй като с решението за обявяване на
несъстоятелността на дружеството е била наложена обща възбрана и запор
върху имуществото на несъстоятелния търговец, то тя ползвала
кредиторите на несъстоятелността, включително и НАП и по тази причина,
жалбоподателят следвало да се удовлетворява наред и съразмерно с
ипотекарния кредитор „ВЕИ Пирин“-ООД, за когото твърди, че е изгубил
привилегията на вписването, понеже не е подновил ипотеките за имотите в гр.
*** и гр.*** преди изтичане на 10-годишния срок.
Жалбоподателят всъщност не оспорва качеството на кредитор у
„ВЕИ Пирин“-ООД, както и че същият е такъв с прието в производството по
несъстоятелността вземане, което е обезпечено с права по ипотеките, описани
подробно по-горе и следва от договорите за цесия, нито оспорва
първоначалното учредяване и новото вписване на ипотеките. Единствено
спорен е въпросът относно наличието или липсата на привилегията на „ВЕИ
Пирин“-ООД при удовлетворяването му в производството по отношение
продажбата на имотите в гр.*** и гр.***, описана в сметката за
разпределение.
Няма спор, че посочените ипотеки са вписани наново след
изтичането на 10 годишния срок, предвиден в чл.172 от ЗЗД. Към датата
обаче, на която е подадено предложението за закупуване на ипотекираното
имущество /09.04.2021г./, както и към датата, на която е подписан
6
Предварителния договор за прехвърлянето му /21.04.2021г./, върху имотите
вече е имало вписани ипотеки и то само в полза на този кредитор. Това
означава, че е реализирано обезпечението именно на този кредитор. Съгласно
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ в този ред се удовлетворяват вземания, обезпечени с
ипотека - от получената сума от реализацията на обезпечението. От горното е
видно, че и към датата на реализация на имуществото, и към датата на
съставяне на Сметката за разпределение, въпросният кредитор е бил
единствения, който е обезпечен с ипотеките върху това имущество.
Независимо дали ипотеките имат ред от старото вписване /07.08.2009г. и
30.07.2009г./ или имат ред от новото вписване /съответно 16 и 17 март 2021г./
- чл.172, ал.2, изр.второ от ЗЗД, същите ипотеки са първи и единствени за
продадените имоти и в двата случая. Въпросните ипотеки не са били
заличавани в имотния регистър, а вземането на кредитора „ВЕИ Пирин“-
ООД, обезпечено с ипотеките, съществува /т.е. не е погасено по някаква
причина/, като именно в този смисъл са и мотивите на съда в обжалваното
определение.
Според разпоредбата на чл.618, ал.1 от ТЗ, кредиторът запазва в
производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение, което
означава, че правата на обезпечените кредитори по никакъв начин не могат да
бъдат накърнени в това производство, те се запазват такива каквито са, в
пълния им обем.
Съгласно чл.173, ал.1 от ЗЗД, ипотекарният кредитор има право да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот. В тази връзка,
кредиторът „ВЕИ Пирин“-ООД се явява такъв с вземане в реда по чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ.
Нормата на чл.722, ал.1, т.1 указва, че с вземания от първи ред, ще бъде
включен онзи кредитор, само ако сумите, които се разпределят, са получени
от продажбата на обезпеченото в полза на този кредитор имущество, както е в
настоящия случай.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че общата възбрана,
допусната с Решение №94 от 27.10.2016г. по т.д. № 193/2014 г. на СОС, с
което „Сплавкомерс“-АД е било обявено в несъстоятелност, следвало да
ползва всички кредитори и спрямо ипотекираните имоти. Видно от
приложените към отговора на „ВЕИ Пирин“-ООД Справки от СВ - гр.Раднево
и гр.Стара Загора, общата възбрана не е вписана в Имотен регистър по
партидата на „Сплавкомерс“-АД /н/ нито в Служба по вписвания Стара
Загора, нито в Служба по вписвания Раднево, респ. не може да се
противопостави на ипотеките на „ВЕИ Пирин“-ООД. Само при вписана
възбрана в съответния регистър /в случая Имотен регистър/, последващи
вписвания биха били непротивопоставими на останалите кредитори.
Такова е разрешението и в Търговския закон /чл.715, ал.2/ и в ГПК
7
/чл.452/. В действителност чл.715, ал.1 от ТЗ постановява, че от момента на
вписване в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност
се смятат за възбранени недвижимите имоти, но ал.2 на същия член въвежда
необходимостта общата възбрана да бъде вписана и в съответните
нотариални регистри, т.е., за да бъде завършен фактическия състав на
наложената възбрана, съответно на нейната противопоставимост, следва
за същата да има допълнително, вторично вписване и в Имотен регистър
към Агенция по вписвания.
Неоснователни са и доводите на НАП за нищожност на новото
вписване на ипотеките след изтичане на 10 годишния им срок. Разпоредбата
на чл.646, ал.1, т.2 от ТЗ обявява за нищожни ипотеки, учредени след
постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. В процесния случай ипотеките са учредени преди
решението за откриване на производството по несъстоятелност, същите са
били вписани, но не са били подновена в срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД, но тези
ипотеки са вписани наново, т.е. няма новоучредени по смисъла на закона
ипотеки. Ипотеката е акцесорно право и се погасява при погасяване на
обезпеченото вземане. В случая обезпеченото вземане не е погасено . При
изтичане на десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ипотекарният
кредитор не загубва качеството си на такъв /в случай разбира се, че все още
има вземане/ и продължава да притежава ипотечното право, в т.ч. това по
чл.173, ал.1 от ЗЗД да се удовлетвори предпочтително от цената на
ипотекирания имот, т.е. не се превръща в хирографарен и запазва реда и
привилегията си.
В хипотезата на чл.172, ал.2 от ЗЗД, законът не изисква
учредяването на нова ипотека, а се извършва ново вписване на вече
учредената ипотека, като единствената последица е, че тя има ред от
новото вписване - чл.172, ал.2, изр. второ ЗЗД.
В този смисъл е и ТР №3/2018г., постановено по т.д. №3/2018г. на
ВКС-ОСГТК, в което макар и тълкуването на поставения в решението въпрос
да касае вече заличена ипотека, даденото в мотивите разрешение води до
извод, че кредиторът, вписал наново ипотека след изтичането на 10 годишния
срок запазва правата си на първи обезпечен кредитор /в случай, че вземането
му не е погасено и няма междувременно вписана друга ипотека/.
Следва да се отбележи също така, че погасяването на ипотеката е
уредено в чл.179, ал.3, изр.1 ЗЗД, където изрично е посочено, че само
заличаването погасява ипотеката, докато в настоящия случай няма
заличаване, което несъмнено личи от приложените справки. Според
константната практика на ВКС, само заличаването на ипотеката по реда на
чл.179 от ЗЗД има конститутивно действие, поради която причина до
момента, в който тя не е заличена, ВКС еднозначно приема, че ипотекарният
8
кредитор има право да я впише наново и неизменно да се полза от правата по
нея. В този смисъл са Опр. № 69/26.01.2012 г. по ч.т.д. № 818/2011 г. на ВКС
- I т. о., Опр. №173/09.06.2015 г. по ч.гр.д. №1254/2015 г. на ВКС - II г.о. и
Опр. №218/27.04.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. на ВКС - IV г.о.
ВКС приема, че единствената разлика между подновяването и
новото вписване на ипотеката се изразява в противопоставимостта, респ. реда
на ипотеката - подновяването запазва реда на първоначалното вписване,
докато новото вписване води до придобиване на нов ред, считано от датата
на това вписване, т.е. подрежда се след други вписани преди нея в
десетгодишния срок ипотеки, ако има такива, каквито в настоящия случай
не са установени.
В обобщение, при изтичане на десетгодишния срок по чл.172, ал.1,
изр.1 от ЗЗД и новото вписване на ипотеките след изтичането му,
ипотекарният кредитор „ВЕИ Пирин“-ООД не е загубил качеството си на
такъв и продължава да притежава ипотечното право и към момента на
разпределението на осребреното имущество на длъжника по
несъстоятелността, в т. ч. правото по чл.173, ал.1 от ЗЗД- да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, т.е. не се превръща в
хирографарен и запазва реда и привилегията си.
Поради това разпределението е правилно изготвено, в съответствие
със закона. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е
постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260264 от 26.05.2021 г. на
Софийския окръжен съд, постановено по т.д. №193/2014 г., с което е одобрена
трета частична сметка за разпределение на паричните средства от осребряването
на имущество на „СПЛАВКОМЕРС“-АД /Н/, обявена в ТРРЮЛНЦ под
№20210427105323 на 27.04.2021 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10