Р Е Ш Е Н И Е
№ 1451
Гр. Пловдив,28.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на
десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 624 по описа за 2019
год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на
З.Н.Е. ,ЕГН ********** с адрес:г*** и с адрес за призоваване: гр.Пловдив,ул.“Петко
Каравелов“ № 26Б ,партер,адвокат В.М., против Заповед № ЗРИ-52/12.02.2019г. на
Кмета на район „Източен“, Община Пловдив,с която на основание чл.57а,ал.1,ал.3
и ал.4 от ЗУТ във връзка с чл.46,ал.1,т.1,т.2 и чл.46,ал.6 от Наредбата за
разполагане на преместваеми обекти за търговски и
други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив /НРППОУТДОДЕГОТОП/,приета с
Решение № 266, взето с Протокол, № 11 от 11.06.2009г. ,изм.и доп. С Решение № 12 ,взето с Протокол
№1/28.01.2016г. на Общински съвет-Пловдив ,е
наредено премахването на преместваем обект
,представляващ павилион-метална конструкция, поставен върху терен частна
общинска собственост,ПИ с идентификатор 56784.526.248 по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил.
строителство,кв.19,по плана на кв.“Изгрев“,гр.Пловдив,собственост на З.Н.Е..
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон.
Твърди се,че З.Е. не е собственик на преместваемото съоръжение,същото е било собственост на
починалата и сестра –Х.А.,като тя не е неин наследник.Освен това ЕТ „Д.-Х.А.“,който
е имал разрешение да ползва общинския терен,на който е разположено преместваемото съоражение-павилион,
е прехвърлил предприятието си на Ц.Г.Д..Представени
към жалбата са доказателства във връзка със заявените твърдения.Представя
писмена защита.Претендира разноски по делото,включая
адвокатско въдзнажраждение.
Ответникът - Кмет на Район „Източен“,Община Пловдив ,чрез
процесуалния си представител,поддържа,че жалбата е неоснователна и моли тя да
бъде отхвърлена..
Административен съд Пловдив,Първо отделение,І
състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и
интерес от обжалването.
Въз основа на приетите по делото
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ЗРИ-52/12.02.2019г. на Кмета на
район „Източен“,Община Пловдив е издадена на основание чл.57а,ал.1,ал.3 и ал.4
от ЗУТ във връзка с чл.46,ал.1,т.1,т.2 и чл.46,ал.6 от Наредбата за разполагане
на преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив/НРППОУТДОДЕГОТОП/,приета с приета с Решение № 266, взето с
Протокол, № 11 от 11.06.2009г. ,изм.и
доп. С Решение № 12 ,взето с Протокол №1/28.01.2016г. на Общинск
съвет-Пловдив , и с нея е наредено
премахването на преместваем обект ,представляващ
павилион-метална конструкция, поставен върху терен частна общинска
собственост,ПИ с идентификатор 56784.526.248 по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил. строителство,кв.19,по
плана на кв. “Изгрев“, гр.Пловдив,собственост на З.Н.Е..Указан е 7-дневен срок
за доброволно изпълнение на заповедта.
Началото на административното производство е
поставено с Констативен акт №4 от 03.01.2019г.,като на посочената дата служители
при район „Източен“,Община Пловдив са извършили проверка на обект,представляващ
преместваем обект по смисъла на чл.56 или чл.57 от ЗУТ ,а именно „павилион-метална конструкция“,на ул.“Кедър“ до №18,в имот с
идентификатор 56784.526.248 по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл.
жил. строителство,кв.19,по плана на кв. “Изгрев“,
гр.Пловдив,одобрен със Заповед № ИК-339/05.02.1990г. и Заповед № ОА-611/03.03.2001г.
В КА като собственик на преместваемия
обект и извършител е посочена З.Н.Е..Посочено е още,че към момента на
проверката разрешителното за поставяне и разрешителното за ползване са с
изтекъл срок.
В административната преписка,приложена по
делото е налично Разрешение за поставяне № 27/05.06.2007г. /л.58/ съгласно
чл.56,ал.1, и 2 ЗУТ, от което е видно,че Община Пловдив като собственик на
терен е дала разрешение на Х.Н.А.,съгласно одобрена схема на
13.11.2006г.,издадена от гл.архитект Ю.Малинова ,с Протокол № 9/27.10.2006г.
ЕСУТ при р-н „Източен“,Община Пловдив,да постави временен павилион с площ от 30
кв.м.
Установява се от Разрешение №
02-И-544/17.11.2008г.,издадено от кмета на район „Източен“,Община Пловдив/л.56
/, за ползване на терен общинска собственост за търговска дейност съгласно
раздел II от ЗМДТ,чрез поставяне на преместваемо
съоръжение за търговия по чл.56 от ЗУТ ,че същото е издадено на ЕТ“ Д.-Х.А.“.
Приложен е по делото и Протокол от
31.05.2007г.за резултат от търг с явно наддаване за отдаване под наем на части
от терени-частна общинска собственост,а именно-:обект-павилион с предназначение
–търговия с пакет.хран.стоки и кафе.
Ответникът в
съдебно заседание представя служебна бележка /л.82/,от която се установява,че за
ПИ с идентификатор 56784.526.248 по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл.
жил. строителство,кв.19,по плана на кв. “Изгрев“,
гр.Пловдив не е съставян акт за общинска собственост,но на основание
чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС,във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС,имотът е частна
общинска собственост.Приложени по делото са и преписи от актуалните редакции на
Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място
общинска собственост на територията на Община Пловдив-посл.изм.
и доп. С Решение №329,взето с Протокол №17 от 28.09.2017г. и Наредба за реда за поставяне на преместваеми
обекти за увеселителна,търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градско
обзавеждане на територията на община Пловдив-посл.изм.
и доп. С Решение №102,взето с Протокл №6 от
29.03.2018г./л.83 и сл./
От цялата документация,представляваща
част от административната преписка, е видно,че Х.А. е била тази,респективно ЕТ “
Д.-Х.А.“,която е подавала молби за поставяне на преместваемо
съоръжение,на нея са издавани и съответните
разрешения .
Установява се от приложеното
удостоверение от Агенция по вписванията,че
е налице прехвърляне на предприятието на
ЕТ“ Д.-Х.А.“ на „Камен 2002“ЕООД,представлявано от Ц.Г.Д..
От приемо-предавателен
протокол от 09.11.2011г. е видно,че Х.А. е предала на Ц.Д.цялата счетоводна
документация,свързана с дейността на ЕТ“ Д.-Х.А.“ от момента на учредяване на
търговеца до датата на сключване на приемо-предавателния
протокол,касовия апарат и печата на
фирмата.
От удостоверение за наследници на Х.Н.А.се
установява,че същата е починала на 04.07.2014г и нейни наследници са дъщерите
й.Видно е,че З.Н.Е. не е от кръга на наследниците.
При така установеното от фактическа старана,разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът проверява законосъобразността на
оспорвания административен акт, с оглед изискванията на чл. 146 от АПК, и на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверява същата въз основа на представените
от страните доказателства, като не се ограничава само с посочените в жалбата
основания. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение съдът на
основание чл. 142, ал. 1 от АПК извършва преценка на административния акт в
съответствие с материално правните и процесуални разпоредби към момента на
издаването на оспорваната заповед.
Предмет на контрол по законосъобразност е Заповед
№ ЗРИ-52/12.02.2019г.,издадена от Кмета на район „Източен“,Община Пловдив. на
основание чл. 57а ,ал.1, ал. 3 и ал .4 от ЗУТ във връзка с чл.46,ал.1,т.1,т.2 и
чл.46,ал.6 от НРППОУТДОДЕГОТОП.
Настоящият съдебен състав констатира, че
същата е произнесена от компетентен орган в обема на правомощията му,
делегирани със Заповед № 13ОА558/05.03.2013г., издадена от кмета на община
Пловдив, в изискуемата от закона писмена форма.
Със
Заповед №15ОА-3152 от 24.11.2015г. (л. 50 и сл)
на кмета на община Пловдив, Н.Ч.- кмет на Община Пловдив - Район “Източен”, е
упълномощен да отнема издадените от него разрешения за ползване на общински
имот по реда на чл.45 от НРППОУТДОДЕГОТОП (т.2.3. от заповедта), както и да издава по реда на чл.46,ал.2-4 от
НРППОУТДОДЕГОТОП заповеди за премахване на преместваеми
обекти в случаите,когато е налице някое от основанията на чл.46,ал.1,т.1-8 от
НРПОТДОДЕГО(т.2.5. от заповедта) , в границите на район “Източен”.
Безспорно е,че поземлен имот с идентификатор
56784.526.248 по КККР на Пловдив в УПИ,I-компл. жил. строителство,кв.19,по плана на кв. “Изгрев“,
гр.Пловдив е общинска собственост.
При проверка на законосъобразността на
оспорената заповед на основанията по чл. 146 от АПК
съдът констатира, че административният орган е
допуснал съществени нарушения на административно производствените правила,
както и е издал заповедта при нарушение
на материално правни разпоредби. Съображенията на съда за тези изводи са
следните:
Съгласно чл. 56, ал.1, от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други
елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки,
осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и
други), като съобразно ал.2 от същия текст, за обектите по ал.1 се издава
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.
В разпоредбите на чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, са предвидени хипотезите, при които обектите по чл. 56, ал.1 и чл.
57, ал.1 се премахват. Съгласно ал.2 на същия член обстоятелствата по ал.1 се
установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 в
7-дневен срок от констатиране на нарушението, като констативният акт се връчва
на собствениците на обектите по ал.1, като в ал.4 е
предвидено, че когато собственикът на обект по ал.1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на
собственика на имота и в този случай със заповедта по ал.3, кметът на общината
задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.
Видно от посочените разпоредби, законодателят
е възприел като адресат на заповедите издадени по реда на чл. 57а ал.3 от ЗУТ, собственика на обекта или в случай, че той е неизвестен - собственика на имота върху който е поставен обекта.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса , в тежест на
административния орган съгласно чл. 170, ал.1 от АПК, е да установи правнозначимия факт относно собственика на процесния преместваем обект,
който следва да бъде и адресат на
административния акт.
В случая, от представените по делото
доказателства ,категорично се установява,че собственик на преместваемото
съоръжение е била починалата Х.А.,респективно ЕТ“ Д.-Х.А.“.По делото са налични
доказателства на първо място,че З.Е. не е наследник на починалата си сестра Х.А.
,а на следващо място е видно,че е налице прехвърляне на предприятието на ЕТ“ Д.-Х.А.“ на „Камен
2002“ЕООД,представлявано от Ц.Г.Д..
Предвид изложеното, съдът приема, че З.Е. не е сред
категорията правни субекти, които следва да са адресати
на процесната заповед, тъй като не се установява да е собственик на обекта, нито да е
собственик на имота в който е разположен,
поради което незаконосъобразно административния орган я е определил като адресат на
заповедта и й е вменил задължение за
премахване.
Неизясненото в административното производство
обстоятелство, относно собственика на процесния
обект, представлява съществено процесуално нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да установи
безспорно лицето, субект на задължението за неговото премахване.
Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила води до
противоречие на издадената заповед с чл. 57а, ал.2
и ал.4 от ЗУТ,
тъй като обектите по ал.1 подлежат на премахване от собствениците им или от
собственика на имота в който са поставени.
З.Е. не
е субект на материалното административно
правоотношение, предмет на което е процесният обект, поради което и правомощието на издателя
на заповедта да му вмени неблагоприятните правни последици от премахването му е упражнено незаконосъобразно. Ето защо,
оспорената заповед, е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
С оглед горното оспорената заповед следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото и на основание чл.143
от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски в размер на 310 лева,от които 10 леваза
заплатена адвокатска такса и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З.Н.Е.
,ЕГН ********** с адрес:г*** и с адрес за призоваване: гр.Пловдив,ул.“Петко
Каравелов“ № 26Б ,партер,адвокат В.М., Заповед № ЗРИ-52/12.02.2019г. на Кмета
на район „Източен“, Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив,район „Източен“ да заплати на З.Н.Е.
,ЕГН ********** с адрес: *** и с адрес за призоваване: гр.Пловдив,ул.“Петко
Каравелов“ № 26Б ,партер,адвокат В.М. сумата
в размер на 310/триста и десет/лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: