Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................./05.08.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание, проведено на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10846 по описа на съда за 2019 год., взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.В.К. ***,
подадена чрез пълномощника му – адв. И.А.Н. от САК, срещу М.Ю.В.
***, с която е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 000лв.,
представляваща предоставена на ответника сума за заплащането на всички разходи,
свързани с учредяването на бъдещо акционерно дружество в Княжество Лихтенщайн,
чиито акции е следвало да станат собственост на М.Ю.В. и А.В.К., което не е
осъществено, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019г. – датата на
подаване на молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове, до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че в средата на м.04.2019г. ответникът предложил на ищеца да
вземе участие в бъдещ съвместен международен бизнес проект, за осъществяването
на който ответникът щял да регистрира акционерно дружество в Княжество
Лихтенщайн, собствеността на акциите на което да бъде поделена поравно между
тях двамата. Въпреки че нямал данни за осъществявани от ответника М.В. предишни
бизнес проекти, ищецът А.К. му се доверил, предвид познанството им от
посрещането на Новата 2019г. заедно с техни общи приятели и познати, от които
получил добри референции за ответника. На 25.04.2019г.
ищецът наредил по банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД сумата
от 29 000лв. с основание „по договор 001/25.04.2019г.“, като се твърди
от ищеца, че с ответника се договорили с тази сума да се покрият всички разходи
за учредяването на бъдещото съвместно акционерно дружество в Княжество
Лихтенщайн. В исковата молба се излага, че и до момента ответникът не е
извършил регистрация на акционерно дружество в Княжество Лихтенщайн, чиито
акции да са собственост на двамата, тъй като на ищеца не били предоставяни за
подпис документи с подобно съдържание, а сумата не му била възстановена,
въпреки неговите опити да се свърже с ответника. Прави се искане за уважаване
на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника – адв. В.В. от САК, с който оспорва предявения иск.
Твърди се, че между страните не съществува облигационно правоотношение. Оспорва
се истинността на представеното удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД. Поддържа се, че
ответникът никога не е сключвал посочения в исковата молба договор и дори по
сметката му да са били преведени пари от ищеца, те са дадени на друго
основание.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа страна, следното:
Видно от удостоверение
с изх. № 11-00-299/12.07.2019 г. от „Банка ДСК“ ЕАД в оригинал, авизо за
издадено преводно нареждане за кредитен превод от 25.04.2019 г., заверено с
печат от „Банка ДСК“ ЕАД е, че на 25.04.2019г. ищецът наредил по банковата
сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 29 000лв. с
основание „по договор 001/25.04.2019г.“
От
показанията на свид. Т., които съдът кредитира като дадени безпристрастно, допуснат
до разпит за установяване на водените между страните разговори във връзка с техни
бъдещи бизнес проекти, се установява, че същият познава страните по делото, тъй
като с А.К. са членове на сдружение в обществена полза - „Балканско атонско
сдружение“, а с М.Ю.В. се запознал през месец март 2019г. Свидетелят присъствал
на техни разговори и знаел, че двамата имали намерение да създадат акционерно
дружество в Лихтенщайн, като А.К. щял да поеме финансирането на първоначалната
регистрация, а М.В. щял да поеме работата на терен. Свидетелят се занимавал с
изработка и поддържане на уебсайтове и бил помолен от тях да регистрира домейн
адрес в Лихтенщайн, да започне подготовката и изработката на уебсайта, за което
трябвало да събере информация. М.В. все го питал какво става и кога ще правят
уебсайта, а свидетелят му обяснил, че му е необходима още информация –
фактология, точни параметри, за да го направи. Свидетелят смятал, че страните
по делото са сключили писмен договор, но не бил виждал такъв. За наличието на
договор разбрал когато ищецът превел на ответника по банков път уговорената
сума. Според свидетеля този договор би трябвало да е представен в „Банка ДСК“
АД, тъй като бил посочен като основание за плащане. След като паричният превод
бил направен М.В. изчезнал. Ищецът и свидетелят не можели да го открият по
телефона и не успявали да се свържат по имейл, а впоследствие научили, че
ответникът си е сменил личните документи в България и напуснал страната с жена
си. Според свидетеля ответникът получавал от ищеца и други парични суми, но М.В.
не представил никакви документи за регистрация на дружество, а свидетелят не
направил уебсайта.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно
Постановление № 1
от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/79 на Пленума на ВС, при втория фактически
състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в
бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.
Когато ищецът е установил предаването на сумата,
съответно получаването й от ответника, ангажирал е доказателства и за
основанието, на което е дал сумата и че това основание не е могло да бъде
осъществено, както е в настоящия случай, за да се отхвърли предявения иск, ответникът
следва да установи, че основанието е осъществено, т.е., че са се осъществили
фактите, които го пораждат и правните им последици са настъпили. Във всички
случаи, когато е установено, че ответникът е получил нещо, той е длъжен да го
върне, ако няма основание да го задържи. В негова тежест е да докаже на какво
основание го е получил и защо има право да го задържи.
От
събраните по делото доказателства се установи, че през м.04.2019г. между
страните е било постигнато съгласие за осъществяване на съвместна дейност,
посредством учредяване на дружество в Княжество Лихтенщайн, като била
постигната договореност ищецът да преведе на ответника сумата, необходима за
регистрацията на дружеството, а ответникът фактически да извърши същата. От
показанията на разпитания по делото свидетел по категоричен начин се установи
наличието на уговорка за осъществяване на бъдеща съвместна дейност между
страните по делото, свързана с учредяване на дружеството, като самият свидетел
е водил разговори със страните по делото във връзка с изготвянето от него на
уебсайт относно тази съвместна дейност. По делото са налице доказателства, че
ищецът е превел на ответника сумата от 29 000лв. с посочено основание „плащане
по договор – 001 от 25.04.2019г.“/датата на превода на паричната сума/. Ответникът
не доказа на какво основание е получил сумата от ищеца и че същото е различно
от посоченото в исковата молба, като не представи доказателства да е регистрирал
акционерно дружество в Княжество Лихтенщайн, нито че е получил сумата от
29 000лв. на някакво друго основание, даващо му право да я задържи или че
я е върнал на ищеца. Предвид липсата на доказателства, че основанието, поради
което е бил извършен паричния превод, се е осъществило, то и ответникът дължи
връщане на получената по банковата му сметка сума на ищеца.
Съдът, като
съобрази, че не се твърди и липсват доказателства страните да са уговорили срок
за извършване на неосъществилата се регистрация на дружеството, намира, че
горепосочената сума се дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба, а не от датата на подаване на молбата за обезпечение на
бъдещ иск, поради което и присъждане на законна лихва преди датата на завеждане
на иска не се дължи.
С оглед
изхода на спора, заявеното до приключване на устните състезания искане за
присъждане на разноски и представените доказателства за сторени такива от
ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в размер общо на 740лв., от които 700лв. – заплатеното възнаграждение
на особения представител на ответника в исковото производство и сумата от
40лв., представляваща внесената държавна такса в производството по обезпечаване
на бъдещ иск, дължима съгласно разясненията в т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, предвид
допуснатото обезпечение с определение № 17683/18.07.2019г. по гр.д.№
9498/2019г. на СГС, ГО, I-29 състав. Като съобрази, че
разноски, понесени в обезпечителното производство, са само тези по обезпечаване
на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, но не и разноските
по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, намира, че не са налице
основания за присъждане на разноските по изпълнителното дело, образувано във
връзка с наложените обезпечителни мерки, за които са представени документи,
изготвени от съдебния изпълнител, тъй като същите подлежат на събиране от него.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Ю.В., ЕГН **********,***, да
заплати на А.В.К., ЕГН **********,***, на основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД,
сумата от 29 000лв., представляваща предоставена на ответника сума за
заплащането на всички разходи, свързани с учредяването на бъдещо акционерно
дружество в Княжество Лихтенщайн, чиито акции е следвало да станат собственост
на М.В. и А.К., което не е осъществено, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба - 16.08.2019г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва, считано от
18.07.2019г. – датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск, до
датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА М.Ю.В., ЕГН **********,***, да
заплати на А.В.К., ЕГН **********,***, сумата от 740лв., представляваща направени
разноски в исковото и обезпечителното производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: