РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300501819 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №60/21.03.2022г. по гр.д.№1062/2021г. по описа на РС-
Асеновград,IVгр. с-в в частта,с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание
чл.367 от ТЗ и ответника „ВИАСПЕД“ ЕООД е осъден да заплати на „ЕВРОПА ТРАНС
2001“ ЕООД сумата от 196,75лв.,представляваща остатъка от общо дължима сума в размер
на 586,75лв. по договор за превоз от 29.12.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на делото до пълното изплащане на
задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в
първоинстанционното производство и моли решението да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи изцяло
претенцията.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства от
фактическа и правна страна,намира за установено следното:
Между страните са били налице облигационни правоотношения,като същите са
били в търговски взаимоотношения,което е видно от представените писмени доказателства
по делото,а именно представените договор,ЧМР и фактура.Съгласно договора между
1
страните за извършването на превоз на товар от България до Швейцария страните са
договорили заплащането да бъде в размер на 2200 евро с ДДС.Сумата от 3716,08лв. е била
преведена по банков път на ищеца на 05.05.2021г.,като ответника по делото е счел,че с
извършването на превода на горепосочената сума е изчистил задължението си спрямо
ищеца,като го е уведомил,че останалите 300 евро представляват глоба под формата на
неустойка за некачествено и неточно извършения превоз.Видно от самия договор,същия е за
международен превоз,който обаче не е бил извършен в договорения срок,а именно
07.01.2021г.,а стоката е била доставена в Швейцария на 08.01.2021г.В договора е било
посочено,че за неспазване срока на доставка по неуважителни причини се предвижда
неустойка в размер на 100 евро,както и че за неявяване на автомобила в товаро-разтоварен
пункт също се начислява неустойка в размер на 100 евро.По делото няма представени
доказателства относно факта за уведомяване на ответника за неуважителни причини за
неспазване от автомобила на доставката по неуважителни причини,както и същия да е
пристигнал навреме в товаро-разтоварния пункт.Съгласно чл.4,1 и чл.4,2 от договорните
клаузи се дължи посочената неустойка.Това е така,защото ищецът не успя да докаже
твърденията си,че е уведомил ответника за извършеното закъснение за доставката,а
напротив давана е невярна информация,че автомобилът е пристигнал в товаро-разтоварния
пункт на 07.01.2021г.,а всъщност същия е пристигнал на място на 08.01.2021г.
В първоинстанционното производство е била назначена и СИЕ от чието
заключение става ясно,че останалата сума по договора е била преведена на ищеца,като и
двете страни са посочили сумата в НАП по ЗДДС.
В първоинстанционното производство е била разпитана и св.А. В.,която е
служител на ответника и от нейните показания се установява,че товарът не е бил доставен
на уговореното място на 7.01.2021г.,както било по договор,а е доставен на 08.01.2021г.,т.е.
със закъснение,което е по вина на ищеца.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
намира решението на пръвоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди поради следното:
От представените и приети писмени доказателства и от назначената ССчЕ
става ясно,че превозът е извършен,но със закъснение от страна на ищеца,като процесната
сума е останала неплатена от страна на ответника,поради което същия правилно е осъден да
я заплати.Сумата в размер на 196,75лв. е дължима на база представените ЧМР и фактура и
по силата на договора,защото може да се направи обоснован извод,че превозът е бил
изпълнен,но неточно и със закъснение,поради което ищеца следва да понесе своята
отговорност в уговорената неустойка.Следователно условията между страните са били
уточнени в сключения между страните договор и едната страна е престирала труд,а другата
е следвало да заплати цената на извършената услуга.Следва да се приеме,че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и да се потвърди.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция са претендирани
такива от страна на въззиваемата страна и е представен списък по реда на чл.80 от ГПК,от
2
който е видно,че същите са в размер на 200лв. за инстанцията,поради което следва да се
присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №60/21.03.2022г. по гр.д.№1062/2021г. по описа
на РС-Асеновград,IV гр.с-в.
ОСЪЖДА „ЕВРОПА ТРАНС 2001“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище и
адрес:гр.***** да заплати на „ВИАСПЕД“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на
управление:гр.***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в
размер на 200лв./двеста лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3