№ 1379
гр. Варна, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело
№ 20223100100752 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:44 часа се явиха:
Ищцата К. Я. Т., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се
от адв.Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата М. С. Б., редовно уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява
се от адв.И. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, се явява лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ.Я.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.З.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено в предходно съдебно
заседание за изслушване на вещото лице по изготвената СПЕ.
СЪДЪТ докладва постъпилото в срока по чл.199 от ГПК заключение с вх.
№13900/06.06.2023г. по допуснатата СПЕ от вещото лице С. В..
1
Страните заявиха, че са запознати със заключението и не възразяват по
изслушването на заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по допуснатата съдебно –
психиатрична експертиза, като снема самоличността му.
Вещото лице С. В. В. – 46г., българин, бълг.гражданин, неосъждан, без родство и
дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
Поддържа заключението, което е представил.
Вещото лице на въпроси на Съда:
В.Л.В.: Експертизата е изготвена по налични писмени доказателства. Практически
отсъстват данни, които да проследяват неговото здравословно състояние, но категорично
процесът е бил наличен от поне месеци, възможно е и по – дълго преди това, защото
деменцията не е заболяване, при което си лягаш здрав и се събуждаш с деменция, това е
едно постепенно настъпващо състояние във времето, но не може да се каже точно от кога
датира.
От медицинска гледна точка при всички положения способността му да разбира
последствията и да ръководи постъпките си намалява, но степента, с която намалява в
голяма степен зависи от тежестта на дементния синдром, на самата деменция. Докато при
една по -лека деменция все още е възможно въпреки, че има вече паметни нарушения, някой
други нарушения свързани с когнитивните процеси, но все пак е възможно лицето горе долу
да разбира естеството и последиците от действията си, но с напредване на дементния
синдром това става напълно невъзможно.
За съжаление ще бъде донякъде спекулативно становището ми за степента на
заболяването, защото практически доказателствата са много ограничени. Не напразно и д-р
К. е поискала в предходното дело за поставяне на лицето под запрещение разширяване на
експертизата с клиничен психолог за да могат да се извършат някой допълнителни
изследвания, които да определят нивото на интелектуално – когнитивното снижаване.
Същевременно от хосписа, не знам по какви причини практически документацията, която са
предоставили е да кажем непълна. В смисъл те са предоставили единствено сестринския
рапорт, където периодично има отразяване, че се е наложило да му се даде някакво
допълнително хапче евентуално.
Лекарствата, които са му давани допълнително потвърждават хипотезата, че е страдал
от деменция, т.к. медикаментите, които са му давали в дозите общо взето в този период
обикновено се дават на пациенти в тази възраст, точно заради обърканост, възбуда,
дезориентация, което е характерно за пациентите с дементен процес. Същевременно обаче
липсва анамнеза, липсва статус, което твърдят в писмото от хоспис „М.“. В системата за
всеки пациент при постъпването му присъства медицинска документация, такава
документация не е предоставена, евентуално там би могло да има по – обективно или по –
2
изчерпателно описание на неговото състояние още при постъпването в хосписа, явно част от
преписката липсва, разсъждавайки на базата, на това което са пуснали като писмо и доколко
то съвпада с информацията, която е прикачена към това писмо. Също така д-р К., когато е
правила освидетелстването, тогава когато тя е направила справка с медицинската история
находяща се в хосписа е установила документ от психиатър – д-р Б., която е поставила
някъде по време на престоя диагнозата “деменция”. Възможно е в този документ да има по –
подробно описание на конкретното му състояние. Такъв документ също не е представен в
документацията на хоспис „М.“. Интервюто, което е проведено по времето на съдебното
заседание в хосписа дава също достатъчно основание да се потвърди хипотезата за
деменция, но все пак това интервю е водено от съдия, то не е специализирано психиатрично
изследване и съответно не е ориентирано в посока да се прецени до какво степен са
увредени психичните сфери на лицето.
Вещото лице на въпроси на адв.Я.:
В.Л.В.: Както вече споменахме, при напредване на дементния процес е напълно
възможно лицето да няма ясна оценка за последиците от действията, включително при
съставяне, при подписване на документи.
АДВ.Я.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ.З.: Това, което го казахте, го казахте като възможност. Може ли с Вашата
експертна оценка да ни кажете дали това е било факт в конкретния случай или просто става
въпрос за теоретична възможност?
В.Л.В.: Както вече казах не мога да бъда категоричен, нито има достатъчно данни,
нито съм имал възможност да изследвам лицето към него момент.
АДВ.З.: По отношение на споменатото от Вас, че д-р Б. била сложила диагноза
„деменция“, това го базирате само на показанията на д- К. или сте видели някакъв документ,
или изследване въз основа на което тази думичка или диагноза, аз не знам дали е диагноза,
дали е въпрос за насочване, или съмнение за някаква болест, че трябва да се обследва, като
водеща диагноза или е крайна констатация на диагноза „деменция“, която е в следствие на
съответните изследвания извършени от д-р Б.? Как е според Вас съобразно медицинската
документация?
В.Л.В.: Казаното от мен беше, че д-р К. описва документ от д-р Б., който не ми е
предоставен от хосписа. Никога не съм казвал, че съм виждал подобен документ.
Деменцията като понятие е диагноза. Тя е диагноза, раздела е на Международната
класификация на болестите и съответно си има своите подразделения, но самата „деменция“
представлява диагноза и аз се базирам на това, което ми е подадено изцяло от документите,
които за съжаление не са прекалено много, но това което ние разбираме от писмото до съда
3
до д-р К., е че тя е видяла документ издаден от д-р Б. с диагноза „деменция“, явно
предхождащ изследването направено от д-р К.
Вещото лице на въпроси на Съда:
В.Л.В.: Дори и на база интервюто, което е проведено в съдебно заседание в хосписа
аз смятам, че и за непрофесионалист е ясно, че това не е човек, който е с напълно съхранено
интелектуално – умствено функциониране, то е очевидно. Друг е въпросът, че на базата на
това интервю виждаме, че има патологични нарушения. Мисловният процес протича
обстоятелствено, т.е. ние виждаме, че има нарушение в мисловния процес, въпросният
процес протича обстоятелствено, резонанс, персеверации. Ние виждаме, че има нарушение
на мисловния процес, има нарушение в ориентация за времето особено, има и дискретни
паметови нарушения също, макар че те не са търсени нарочно, за това и не може толкова
добре да се установи. Т.е. една психопаталогия характерна за дементния процес може да се
установи дори и в интервю, но то все пак не е диагностично интервю, проведено от
психиатър за да може на базата на това интервю ние да напишем актуален психичен статус
на пациента към него момент.
АДВ.З.: Видях от сестринския дневник, казвате че лекарството „хедонин“ е било
предписвано два пъти, т.е. инцидентно в два определени дни в 19ч., т.е. малко преди Б. да се
оттегли за почивка. Това предполага ли, че с това лекарство се извършва лекарствена
терапия или става въпрос за инцидентно приложение? Какви са лекарствените дози, кои
болести се лекуват с това лекарство?
В.Л.В.: В самото обсъждане съм го посочил, за това и в резюме ще Ви го прочета –
хедонин съдържа вещество, наречено кветиапин. Той принадлежи към група лекарства,
наречени антипсихотици, т.е. използват се за лечение на психози по принцип. Официалното
му приложение е за лечение на мании, шизофрения, биполярно разстройство и други
ефективни епизоди, но тогава се използва в много по - високи дози, в порядъка на 600мг-
800мг. В случая му е давано 50мг, което е в много ниска доза за да претендира за
терапевтична доза.
Вещото лице на въпроси на Съда:
В.Л. В.: То е давано симптоматично по – скоро за да се овладеят конкретни
симптоми, а не за лечение на дадено заболяване, т.к. в тези ниски дози го използваме и то
много често за лечение на нарушен нощен сън, и особено при възрастни пациенти, където
има едно неспокойствие, има една обърканост във вечерните часове. Това са едни
характерни по принцип за органичната мозъчна увреда за да тушира примерно това
напрежение, обърканост, този неизвестен седитивен ефект.
АДВ.З.: Характеристиката на това лекарство предполага ли ефект върху този, който
го употребява на сънливост, замайване, случайни наранявания, падания?
4
В.Л.В.: Това би било изключително спекулативно да обвържем паданията с
медикамента. В смисъл теоретично, както вече казахме лекарството води до седация, т.е. до
сънливост понякога, до успокояване на напрежението, за намаляване на психомоторната
възбуда, но да кажем, че определено води до падане ще бъде несериозно.
АДВ.З.: Известно ли е това лекарство да е противопоказно на пациенти страдащи с
деменция?
В.Л. В.: Не ми е известно.
АДВ.З.: Лексотанът му е бил предписан един единствен път с половин таблетка
съгласно сестринския доклад. Какво можем да кажем за това предписание, какво е следвало
да предизвика това лекарство, лекувало ли е нещо, симптоматично ли е?
В.Л.В.: Лексотанът спада към групата на бензодиазепините и за съжаление не
лекуват нищо. Те не лекуват нищо в дългосрочен план, те се използват за моментно
овладяване на симптоматиката, и както повечето бензодиазепини лекуват тревожност,
психомоторна възбуда, напрежение към момента. Действието продължава докато изчезне
наличността в организма, то няма дългосрочен терапевтичен ефект. Тук е може би момента
да вметна, че „деменцията“ като цяло няма специфично лечение, т.е. ако търсим лекарства за
лечение на „деменция“ възможно е никой да не ги е изписвал, първото което е. За съжаление
медицината на този етап не може да лекува „деменцията“, т.е. „деменцията“ не можем да я
обърнем назад и за това обикновено се използват по – скоро симптоматични лекарства,
които да овладяват възникващите проблеми отколкото специфично лечение за самата
„деменция“.
АДВ.З.: При изготвяне на експертизата ставало ли Ви е известно за извършено
психиатрично изследване от д-р И.В. и д-р А.П. на 21.10.2021г. на Я. Б. във връзка с
изготвено от него генерално пълномощно, при което изследване е сложена диагноза
„мозъчно- съдова болест“ без деменция, заключение „дееспособен“.
В.Л. В.: Не ми е известна такава експертиза. С материалите по делото съм работил.
АДВ.З.: За сигурна диагноза какви са минимум изискванията за налични признаци и
какви са минимум изискванията за извършено изследване за поставяне на тази диагноза
„деменция“?
В.Л. В.: Диагнозата „деменция“ може да се постави и в обикновени, клинични,
включително амбулаторни условия. Ние диагноза „деменция“ поставяме включително и
при амбулаторни условия на база снета анамнеза и на база обективното състояние на
лицето. Това какво представлява? Това представлява едно снижаване на когнитивното,
паметното, мисловното, дори ежедневното функциониране на едно лице спрямо един
предходен етап, когато той е имал едно по- добро функциониране. Когато го имаме това
снижаване най – често при 99% от възрастни хора говорим за „деменция“. Вече
5
допълнителните изследвания, не е лошо и е добре да се направи, когато има възможност
първо да се прецизира тежестта на паметните, интелектуалните увреждания, да се прецизира
причината, т.е. патогенезата на „деменцията“, защото „деменция“ може да бъде с мозъчно -
съдов произход, т.е. с мозъчно – съдова болест, която споменахте запушване и стесняване на
мозъчните кръвоносни съдове, може да бъде „алцхаймер“-ов произход.
Анамнеза и изследване на лицето е достатъчно за поставяне на диагнозата
„деменция“.
Лаболаторните изследвания не могат да ни дадат абсолютно никаква информация за
деменцията, аз поне не се сещам какви лаболаторни изследвания биха могли. Нищо няма да
помогнат амбулаторните тестове, за да установите деменцията. Образните изследвания биха
били по –полезни, говорим за скенер, за ядрено – магнитен резонанс на мозъка, т.к. те могат
да дадат някаква по –конкретна представа за евентуални мозъчни увреждания. Обаче само
мозъчните образни изследвания далеч не могат да бъдат нашата база за диагноза, те по –
скоро имат допълнителен характер, т.к. е възможно да има лице с „деменция“, при което да
няма видими органични сериозни нарушения в мозъка и обратното. Можем да има сериозно
изразено нарушение като корова атрофия и т.н., а дементния синдром да е доста по – леко
изразен, т.е. образните изследвания не корелират с тежестта на деменцията, те по – скоро
могат да ви послужат за да разберем причината за деменцията. Защото при някой
атеросклеротични изменения или по – скоро те биха били последствията като стадиен
инфаркт и т.н. може да се види. По – скоро коровата атрофия може да се види и на база на
това ние можем да правим заключение от къде е тръгнал дементния процес, но не можем да
правим заключение за неговата тежест. Заключение за неговата тежест ние правим на базата
на личното интервю, на база адекватно снетата анамнеза и в допълнение на някой
психологични тестови методики, които се използват реално за изследване на различни
психични сфери и до колко има снижаване при тях. За съжаление такива методики аз не
видях да има използвани.
АДВ.З.: Според Националният консенсус всъщност за поставяне на диагноза
необходима ли е задължителна краткотрайна хоспитализация за провеждане на специфични
изследвания на лицето, за което има съмнение че страда от „деменция“?
В.Л.В.: Не мога да отговоря на този въпрос, т.к. Националният консенсус е на
невролозите, а не на психиатрите, така че не съм подготвен.
АДВ.З.: С каква специалност следва да е водещият лекар при диагностицирането и
ранното лечение на болестта „деменция“?
В.Л. В.: Деменцията заема едно особено интердисциплинарно място в случая между
медицинските специалности по психиатрия и неврология. Реално в Международната
класификация на болестите след ревизия „деменцията“ е в раздел Ф, който касае психичните
заболявания, т.е. тези които се занимават с психиатрия. Същевременно, както е отбелязано в
Националният консенсус, а също така и по Здравна каса, където се изписват евентуално
6
някой лекарства за „деменция“ тази привилегия е дадена на невролозите. Така или иначе
невролог сам по себе си обаче никога не поставя диагноза „деменция“, за това ни викат нас
постоянно, ние сме всеки ден в Неврологията, т.к. без изследването от психиатър диагнозата
„деменция“ не може да бъде поставена. За диагнозата „деменция“ на prima vista е
достатъчно психиатър, защото тя се определя на базата на нарушени психични функции, а за
да се установи произхода, вида на „деменция“, тежестта на „деменция“, лечението на
„деменция4 за това е необходим специалист невролог.
АДВ.З.: Близки ли са диагнозите „органично разстройство на личността“, болестите
„алцхаймер“ и „деменция“ и как можем да ги разграничим? Въпросът ми е във връзка със
съвпадащите симптоми, външни проявления на подобен вид заболявания конкретно при Б.,
и конкретно при Б. споменах за едно изследване, колеги на вещото лице, които са служили
друга диагноза, и конкретно пак ще кажа, че по приключило дело в Шуменския окръжен съд
там се възприе съвсем друга диагноза, а не „деменция“ по отношение на това, което е
страдал Б.. За това питам, там е възприета диагнозата „органично разстройство на
личността“, и за това питам как можем да ги разграничим тези две диагнози?
В.Л. В.: „Органично разстройство на личността“, което казвате това са особености
на личността, които се дължат на органична причина, т.е. имаме някаква травма или
органичност в смисъл обективно увреждане на мозъка. Може да е мозъчно -съдова болест в
напреднал ход и т.н., и то води до различни личностни промени. Органичното разстройство
на личността в интерес на истината е единственото разстройство, което е предпоставка за
признаване на дееспособност и невменяемост. Органично личностно разстройство води до
импулсивно поведение, недооценка на последиците от собствените действия, емоционална
нестабилност и т.н. Органично личностново разстройство да се постави посмъртно като
диагноза за мен е изключително трудно и несериозно и трябва да са налице изключително
подробна биография на този човек и на базата на неговото ежедневно поведение и действия
да претендираме, че ето неговото поведение съответства. Нямаме такава по делото
информация за неговото ежедневие, поведение и функциониране, защото личностово
разстройство не се появява само днес, то е нещо, което се появява всеки ден и е свързано с
безадаптивно реагиране в житейските ситуации, това е за постоянно. Това не е нещо, което е
за месец или два.
Що се отнася до болест на „Алцхаймер“, това е невро -дегеративно заболяване. Да, то
води до увреждане на мозъка и да, то може да доведе до деменция. Тук имаме вече разлика,
то е заболяване на мозъка, а деменцията е синдром, дементния синдром като следствие от
мозъчното заболяване. За да уточним причината за деменцията ние можем да проведем
допълнителни изследвания за да разберем дали е със съдов произход в резултат на мозъчно-
съдова болест, дали деменция при болест на „Алцхаймер“, дали е деменция при болест на
Пик, дали е някаква деменция при другите съдови – дегеративни заболявания, съответното
МКБ, те и по този начин са подредени. Голямата буква е „деменция“, а отдолу диагнозите са
7
„деменция“ при „Алцхаймер“, при мозъчно – съдова деменция, т.е. те са различни неща
едното е нервно-дегеративно заболяване на мозъка, а деменцията е синдром на снижение на
психичните функции в резултат на някакво заболяване на мозъка.
АДВ.З.: Нямам повече въпроси.
АДВ.Я.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ.З.: Оспорвам заключението. Доводите ми в тази насока са свързани с наличието
на обследвания на лицето, психиатрични изследвания проведени от психолози – психиатри,
става въпрос за д-р В. и д-р П. на 21.10.2021г., които са дали заключението си на базата на
лично освидетелстване на живо лице, а не въз основа на посмъртно заключение. Другите ми
основания за оспорване на заключението са погрешно интерпретираните данни от д-р Б., че
била поставила диагноза „деменция“ след като на практика такива документи липсват. Става
въпрос само за споменавания през човек, през д-р К., която била видяла накакъв документ,
който на практика го няма. Д-р Б. не е слушана, докато е бил жив г-н Б.. Тя е разговаряла с
него, освидетелствала го е, имала е някакви конкретни данни за да постави тези диагнози.
Освен това на практика в тази експертиза се слага диагнозата „деменция“, но без да се
направи връзка с нейната тежест доколко същата е отнела или затруднила възможността на
г-н Б. да разбира свойството и значенията на предприетите действия към съответно
посочени дати на документите, чиято действителност заради състоянието на г-н Б. са били
оспорени по делото. В тази връзка Ви моля да допуснете нова повторна експертиза със
същите задачи, като ще Ви моля в състава на експертизата да включите освен специалист -
психиатър и специалист – невролог, т.к. и настоящото вещо лице каза, че водещо в България
при поставянето на диагнозата на подобен вид заболявания, тяхната лека, средна, умерена и
по –тежка форма са лекувани водещият специалист е невролог, който се консултира и
работи с друг колега специалност „психология“ или „клинична психология“. От тази гледна
точка компетентни вещи лица по повторната експертиза следва да бъдат в екип специалност
неврология и психолог или клинична психология.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме заключението на вещото лице С. В. към
доказателствения материал по делото. Експертът е отговорил на възложените му задачи. В
днешно съдебно заседание допълнително внесе разяснения по отношение на
обстоятелствата, поради които е достигнал до крайното си заключение, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно – психиатричната
експертиза към доказателствата по гр.дело №752/2022г. по описа на ВОС.
8
СЪДЪТ докладва справка – декларация по Наредба №Н-1 от 2023г. представена с
експертизата от вещото лице за сумата от 400 лв.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева за
изготвяне на експертизата. Да се изплати от внесения депозит сумата от 250лева.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 1- седмичен срок да внесе сумата от 150лева и в същият срок
да представи доказателства за това, след което да бъде издаден допълнителен РКО на
вещото лице С. В..
АДВ.З.: Моля във връзка с оспорването да допуснете до разпит д-р В. и д-р П., които
са освидетелствали лицето приживе, когато е бил жив.
АДВ.Я.: Считам, че не е необходимо да се назначи повторна експертиза. Вещото
лице отговори подробно въз основа на събраните по делото доказателства по поставените
въпроси, поради което моля да не бъде допускана повторна такава. Моля да не бъдат
допускани до разпит и посочените от пълномощника на ответника двама лекари, т.к. на
първо място това е преклудирано като искане. Това обстоятелство, че е извършвано такова
обследване е било известно на ответника още при началото на делото и е можело да се
направи като искане тогава. С оглед, на което моля да не бъдат допускани до разпит
посочените свидетели. Ако все пак бъде допусната повторна експертиза моля в такъв случай
да бъде уважена молбата ни от 11.03.2023г., с която бе поискано да се изиска информация от
д-р Е. Б. посочена в молбата, а именно дали тя е извършила преглед на лицето Я. Б. в хоспис
„М.“, ако е извършен такъв преглед, то кога е извършен този преглед, поставена ли е
диагноза в следствие извършения преглед и каква е тази диагноза? Какво е било психичното
състояние на лицето Я. Б. и да представи във връзка с този преглед съответната медицинска
документация.
АДВ.З.: Това е повторно искане без промяна. По отношение съдържанието на
искането има произнасяне на съда по това искане. То продължава да страда от същите
недостатъци, поради което е било отклонено предходния път, поради което не виждаме
причини сега да бъде уважено.
По направените в днешно съдебно заседание доказателствени искания с оглед
предприетото оспорване на приетата в днешно съдебно заседание съдебно – психиатрична
експертиза оспорването е направено в срок - в деня на заседанието, в което същата е приета
по делото към доказателствения материал. Следва да бъде уважено искането за назначаване
9
на повторна съдебно – психиатрична експертиза като Съдът намира, че същата следва да
бъде под формата на тройна съдебно-психиатрична експертиза, при същите въпроси при
които е приета първоначалната такава.
С оглед на което,
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА провеждане на тройна съдебно – психиатрична експертиза със задача
идентична с първоначалната такава, а именно: вещите лица след като се запознаят с
материалите по делото, след запознаване с материалите по гр. д. №2116/2021г. по описа на
Окръжен съд – Варна и след проверка на цялата медицинска документация на лицето Я. Б.,
починал на 23.02.2022г., да дадат заключение по въпросите: Дали Я. Б., починал на
23.02.2022г., е страдал от душевна болест, старческа деменция или други психическо
заболяване, което е можело да повлияе на способността му да осъзнава свойството и
значението на поведението му и да ръководи сам постъпките си? Ако да – откога датира и
какво е било състоянието му към вписаните дати на разписките и на саморъчното
завещание, представени по делото?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит по допуснатата тройна съдебно – психиатрична
експертиза в размер на 600 /шестстотин/лева вносим от ответника в 1- седмичен срок от
днес, след което делото на доклад за определяне на вещи лица по допуснатата тройна
съдебно-психиатрична експертиза.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на ответника за
допускане до разпит на двама свидетели при режими на водене доколкото направеното в
днешно съдебно заседание доказателствено искане се явява преклудирано такова. Не се
сочат нови факти и обстоятелства, посочени от ответната страна, които да предпоставят
допускане на тези доказателства, от друга страна страната е имала възможност да ангажира
тези доказателства в по – ранна фаза на процеса.
При тези съображения Съдът,
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за допускане до разпит
при режим на водене на двама свидетели.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение и искането на процесуалния
10
представител на ищеца за изискване на информация от трето по спора лице, т.к. същото
може да бъде задължено да представи пред Съда документ, който се съдържа у него, но не
при или по повод на процеса да бъде задължаван да съставя документи или да набавя такива.
Водим от горното Съдът,
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищеца да
бъде изискване на документи от трето лице по спора.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
С оглед необходимостта от изготвяне на заключение по допуснатата тройна СПЕ
производството по делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 02.11.2023г. от 09.30.ч.
АДВ.Я.: Датата е удобна за мен.
АДВ.З.: На тази дата имам насрочени две дела в Р..
СЪДЪТ предвид изявлението на адв.З.,
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 16.11.2023г. от 09.30ч., за
която дата и час страните са уведомени от днешно съдебно заседание.
ДЕЛОТО да се докладва след представяне на доказателства за внесен депозит по
допуснатата тройна СПЕ за определяне на вещите лица.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.19ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11
Секретар: _______________________
12