ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1-596 29.03.2019 година, гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 394 по описа за 2019 година по описа на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,алЛ,т.2 във връзка с чл.129,ал.З
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я.Г.М. с адрес: с
адрес: гр. С., ул. „Л." № ** чрез адвокат Радостина Караиванова от САК,
против Определение № 194/08.01.2019г., постановено
по гр .д.№ 7037/2018г. по описа на РС-Бургас, с което е върната подадената от
жалбоподателката искова молба против „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК
**********, в частта й, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост на суми по изпълнително дело №
20168020401192 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, а именно: 8 940,65 лева,
представляващи общ размер на главницата по договор за кредит от 20.08.2007 г.,
от която 8 380,75 лева до 15.09.2011 г. и 559,90 лева от 16.09.2016 г.; 4
377,49 лева, представляваща лихва върху главницата по договор за кредит,
включваща сума в размер на 1 052,70 лв. дължима лихва за периода но
17.11.2010
г. до 15.09.2011 г. и
сума в размер на 3 324,79 лева, представляваща дължима лихва за периода от
16.09.2011 г. до 26.10.2016 г., както и лихва върху главницата от 26.10.2016
г.; 132,81 лева, представляваща санкционна лихва по договор за кредит за
периода от
20.07.2011
г. до 15.09.2011 г.,
както и за периода след 15.09.2011 г. до предявяване на исковата молба; 35 лв.,
представляваща заемни такси; законната лихва върху главницата по договор за
кредит от 16.09.2011 г. до пълно изплащане на сумата; 620,07 лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 7817/2011 г. по описа на БРС и е прекратил
производството по делото. За да стигне до този правен извод, първоинстанционния
съд е приел, че предявените с исковата молба претенции са недопустими, тъй като
изложения в исковата молба факт не е от категорията на предвидените в чл. 424
от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като няма качеството на новооткрито обстоятелство
или на новонастъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение факт.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че първоинстанционния съд е приел за установени факти и обстоятелства, които подлежат на доказване по същество на спора и са от значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост. Твърди, че сочения от нея факт в исковата молба - погасяване по давност на издадения изпълнителен лист - е новонастъпил и новооткрит такъв, тъй като това обстоятелство е станало известно на жалбоподателката едва през месец септември 2018 г. На следващо място излага твърдения, че не е имала възможност да възрази срещу заповед за незабавно изпълнение, тъй като с нея следва да бъде подадена и частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповедта, която може да се основава само на съображения извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, а настъпилата погасителна давност не е такова съображение. Твърди, че не е имала интерес от подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение поради изтекла погасителна давност, тъй като в този случай иска на кредитора по чл. 422 от ГПК ще се счита предявен от датата на подаване на заявлението, към който момент давността не е била изтекла. На следващо място изтъква, че в случая са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или 439 ГПК, поради което не е преклудирано оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като на основание чл. 278, ал.4 ГПК вр. чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд, изложени в обжалваното определение, като по този начин ги прави свои мотиви без да е необходимо да преповтаря фактическите обстоятедства по делото и изтъкнатите правни доводи,които изцяло споделя.
С оглед заявените в частната жалба съображения обаче следва да се посочи следното:
Способите за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде преодолян, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК, а иска по чл. 439 от ГПК, какъвнто е предявеният от жадбоподателя в настоящото производство, е допустим само при определени условия, които в случая не са налице. Съгласно трайно установената практика, длъжникът няма право на друг иск за защита, освен изрично уредените способи от закона, като тази особеност произтича от особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реадизиране на вземания, при условията на бързина и процесуална икономия. На длъжника са предоставени достатъчно и надеждни правни способи за защита, срещу нарушаване на материалноправните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност. Пропуска те да бъдат упражнени води до неблагоприятни за него последици, а именно невъзможността да търси защита, чрез друг иск извън предвидените.
Пътят за защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение е подаването на възражение срещу нея пред въззивия съд или с предявяването на иск по чл. 424 от ГПК, съгласно предвидените условия и в посочените срокове. При пропускането на този специален ред за защита от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила и за длъжника се преклудира възможността да предяви по общия ред иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и да оспори съществуването на вземането. /Определение № 950 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 550/2010 г., II т. о., ТК/.
В процесния случай, недължимостта на вземанията на кредитора е обоснована от жалбоподателката с твърдението за наличието на факти, които е могла да посочи преди изтичането на срока за възражение срещу издадената заповед за изпълнение. След този срок поради преклудирането им тези факти не могат да служат като основание за предявяването на иск по чл. 424 или 439 от ГПК.
При подаване на исковата молба пред първоинстанционния съд, ищцата не е твърдяла наличието на новонастъпили обстоятелства. Едва пред настоящата инстанция се заявява, че погасяването на изпъднителния лист по давност е такова обстоятелство. В тази връзка, настоящия съд намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения, че наличието на новооткрито/новонастъпило обстоятелство е станало известно на ищцата едва през месец септември 2018 г. Длъжникът е страна в изпълнителното производство и като такъв има пълен достъп до изпълнителното дело. В случая, с въззивната жалба се твърди, че такъв достъп е отказван, но в исковата молба такива твърдения липсват, съответно не са представени доказатедства, нито е поискано събирането на такива, доказващи това твърдение. Наред с това, видно от приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ Георгиев с рег. № 802, съдебният изпълнител е посочил, че задълженията произтичат от издаден изпълнителен лист по ЧГД 7817/2011 г. и Удостоверение от НАП № 921826/2016 г. От записаното в поканата за доброволно изпълнение е видно още, че към нея съдебния изпълнител е изпратил „... препис от подлежащия на принудително изпълнение акт".
По отношение на института на заповедното производство, е създадената задължителна съдебна практика по прилагането му. Така напр., в Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. На следващо място, с даденото по т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са "от съществено значение", обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.
Искът по чл. 439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тези случаи интересът му произтича от обстоятелството, че тези факти и обстоятелства погасяват изпълняемото право. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. да не са съществували към този момент.
В случая твърдения факт за погасяване по давност на паричните вземания по издадения изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство представлява обстоятелство, осъществено преди влизане в сила на заповедта за изпълнение;този факт е следвало да бъде релевиран с предявяване на възражение по реда на чл.414 ГПК,като непредявяването на такова възражение в предвидения от законодателя двуседмичен срок от получаване на Заповедта за изпълнение води до стабилизиране на същата.
Жалбоподателката, неколкократно заявява в частната си жалба пред настоящия съд, че сочения от нея факт е именно новооткрито/навовъзникнало обстоятелство, но в противоречие на това си твърдение, сама признава, че факта се е осъществил преди приключване на развилото се заповедно производство. Както бе посочено по - горе, съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата, че е могла да узнае за наличието на този факт преди септември 2018 г.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че не е имала правен интерес от подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради изтекла погасителна давност, тъй като в този случай искът на кредитора по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявление за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, към който момент давността не е била изтекла. Действително при подаване на иск по чл. 422 от ГПК, той се счита предявен от датата на подаване на заявление за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, но в хода на производството съдът изследва всички надени от страните факти и обстоятелства относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително настъпилите в хода на производството обстоятелства, които са от значение за делото. Именно в това производство, по възражение на длъжника, съда може да констатира бездействието на кредитора след издаване на заповедта за незабавно изпълнение и да прецени фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, към момента на постановяване на решението.
По изложените съображения и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, което налага потвърждаване на обжалваното определение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 194/08.01.2019г., постановено по гр.д.№ 7037/2018г. по описа на РС-Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.