Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9939/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.Т.А., с която са предявени срещу З.А. АД искове
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 120000 лв., представляваща
обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 155 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 19.04.2014 г. Претендира
законната лихва от деликта върху обезщетението за неимуществени вреди и от
исковата молба – върху обезщетението за имуществени вреди, както и направените
по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 19.04.2014 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира
обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания и направените
разноски за медицински транспорт по време на лечението си.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на изключителна вина за
настъпване на произшествието на самия пострадал, а при условията на
евентуалност – на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство, двете
изслушани авто-технически експертизи и показанията на свидетеля Т.Н.Т., че на 19.04.2014
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. Белослав, което се е
осъществило при следния механизъм: ищцата К.А., управлявайки велосипед, се е
движила по ул. Св. Кирил и Методий, като се е намирала в дясната част на
платното за движение, в близост до тротоара, а съпругът й С.С., също на
велосипед, се е движил няколко метра зад нея, в лявата част на платното. В този
момент по улицата, попътно на велосипедистите се е движил Д.Я., управлявайки
мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№*******, със скорост от около 98 км/ч и след
употреба на алкохол (с концентрация в кръвта от 1,43 промила, установена в
досъдебното производство – л.127). Мотоциклетистът изпреварил велосипедиста С.,
преминавайки вдясно от него, след което, приближавайки ищцата, последната
предприела промяна на посоката на движение, като завила вляво и мотоциклетистът
я е ударил в предната част на велосипеда. Като последица и двамата участника
загубили равновесие и паднали от превозните средства, които управлявали, като
ищцата получила травматични увреждания, а мотоциклетистът, вследствие от
получените увреждания изпаднал в кома, а по-късно починал.
От
първоначалната и допълнителната експертизи се установява, че съгласно
обозначената със специален знак сигнализация, разрешената скорост за движение
на мястото на произшествието е 40 км/ч, а мотоциклетистът се е движил с 98
км/ч, като при тази скорост ударът е непредотвратим за мотоциклетистът – от
момента на възприемане на маневрата на велосипедистката и при отстоянието от
нея, той не е имал техническа възможност да предотврати настъпване на
произшествието. При движение с 40 км/ч на мотоциклетиста и движение от 15 км/ч
на велосипедистката, ударът също е бил непредотвратим за мотоциклетиста, но при
движение на ищцата с по-ниска от 15 км/ч скорост ударът би бил предотвратим,
както би бил предотвратим и при движение на велосипеда с 15 км/ч, а на мотоциклетиста
– с 20 км/ч.
Следва да се
отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в частта им, в
която сочи, че пострадалата не е предприемала ляв завой непосредствено преди
настъпване на произшествието – тези показания са изолирани и противоречат на
целия останал доказателствен материал, а и свидетелят е заинтересован от извода
на съда относно това кой е автор на деянието, доколкото е в съпружеско
съжителство с ищцата.
За да
прецени налице ли е деликт, извършен от някой от участниците в произшествието,
съдът следва да съобрази какво е дължимото поведение на всеки от тях, съответно
– да го сравни с действителните им действия/бездействия, така както са
установени по делото. Съгласно чл.41, ал.1, чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗДвП пътните
превозни средства се изпреварват от лявата им страна, като водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен да се убеди, че пътното превозно средство,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво, както и да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съдът приема, че водачът на
мотоциклетът не е изпълнил тези свои задължения, тъй като при избора на скорост
не само е превишил разрешената за населеното място, но не е съобразил, че изпреварва
велосипедист, който е уязвим участник в движението, както и не е оставил
достатъчна дистанция между себе си и изпреварваното превозно средство. Следва
да се отбележи още, че е управлявал превозното средство след употреба на
алкохол, превишаваща 1,4 промила, което също представлява правонарушение и
допълнително се е отразило на способността му правилно да оценява обстановката
и да съобрази поведението си с изискванията за безопасно движение. От друга
страна водачът на велосипеда също е извършила нарушения на правилата за
движение – на чл.25 ЗДвП – извършила е маневра отклонение наляво, без да
изпълни задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след нея или минават покрай нея, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Мотоциклетът е могъл лесно да бъде възприет, както зрително, така и слухово,
като при скоростта си на движение нивото на звука е надвишавала 70 децибела
(виж задача 5 на първоначалната експертиза, л.188). Първопричина за настъпване
на произшествието е именно предприетия завой наляво от страна на велосипедиста,
като без тази нейна маневра, удар между двете превозни средства не би
възникнал.
При така
установените факти съдът приема, че причина за настъпване на поведението в
равна степен е поведението и на двамата участници в произшествието, като те са
го причинили в условията на съвместно извършителство.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищцата е получила в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: контузия на главата, кръвонасядане на лявата орбита и
охлузване на челото, разкъсване на далака, спукване на черния дроб, кръвоизлив
в корема, счупване на лявата раменна кост, счупване на лявата малкопищялна кост,
кръвоизлив и отлепване на кожата на лявото бедро. Ищецът е получил спешна
медицинска помощ в МБАЛ „Св. Анна“ във Варна, оперирана е по спешност – за
отстраняване на кръвоизлива, отстраняване на далака и залепване на спукването
на черния дроб, впоследствие е оперирана още два пъти – за открито наместване и
вътрешна фиксация на раменната кост и за ревизия и изчистване на съсирециот
раната на лявото бедро. След тримесечен престой в болницата е изписана, като
лечение е продължило в домашни условия още осем месеца. В момента ищцата има белези по корема и ръката от извършените операции, на крака има
белег с деформация и хлътване на меките тъкани навътре, а лявата раменна става
извършва движения с намален обем – с 20% по-малък от нормата. Счупването на
лявата раменна кост и лявата малкопищялна кост са зараснали. Възстановена е
самостоятелната й походка. Предстои операция за изваждане на металните тела от
лявата раменна кост, след операцията ще е възможна преценка дали ще е налице
пълно възстановяване на лявата раменна кост.
От
показанията на свидетеля С.С. – съпруг на ищцата, се установява, че възстановяването
й е протекло в продължителен период – първо билнично, а после домашно лечение.
През първите четири месеца е била неподвижна, на легло и е била обслужвана от
съпруга си. Върнала се е на работа след едногодишно отсъствие.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика мотоциклет „Кавазаки“ с рег.№******* „Ауди“ с рег. № ******,
валидна към 19.04.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на мотоциклета, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.41, ал.1,
чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, като в резултат на неговото и на поведението
на ищцата са й причинени телесни увреждания. Причинната връзка между
произшествието и уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво както от
писмените доказателства, така и от медицинските експертизи.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
травма на корем и крак, загуба на орган (слезка), счупване на рамо, довело до
продължително лечение на легло и обездвижване, естеството на проведеното
лечение – няколко операции след произшествието и още една предстояща - за
изваждане на металните импланти, интензитет и продължителност на болката и изключително
продължителния период на възстановяване от около 11 месеца и обстоятелството,
че за движението на лявата й ръка не е налице пълно възстановяване към
настоящия момент, останалите увреждания са възстановени. Като съобрази тези
обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение, отнесено към датата
на деликта и съобразно със съдебната практика за присъжданите към тази дата
обезщетения, е в размер на 80000 лв.
Основателна
е претенцията за имуществени вреди – видно от медицинската експертиза,
извършените от ищцата транспортни разходи за 155 лв. са във връзка с лечението
и необходими за него. Поради това в негова полза е възникнало вземане за тази
сума.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване. Както бе изяснено по-горе, произшествието е
настъпило в резултат на съизвършителство между ищцата и водача на мотоциклет
Даниел Янков, като двамата са извършили правонарушения, които в равна степен са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Поради това определените
обезщетения следва да бъдат намалени с 1/2 – до сумата от 40000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и 77,50 лв. обезщетение за имуществени вреди. Исковете
са основателни до тези размери и следва да се намалят за разликата до
предявените.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1311,71 лв., съобразно уважената част
от иска.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 486.51 лв., включваща
разходите за експертизи, свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно
чл.78, ал.8 ГПК (300 лв.).
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 1650 лв. и
направените разноски за експертизи в размер на 500 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:******,
да заплати на К.Т.А., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 40000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 19.04.2014 г., заедно със законната лихва от 19.04.2014 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 77,50 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 19.04.2014 г., заедно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 120000 лв. и иска за имуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 155 лв.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:******,
да заплати на адв. В. Йорданов Н., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 1311,71 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА К.Т.А., ЕГН:**********, да заплати на З.А. АД, ЕИК:******, на основание
чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 486,51 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1650 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 500 лв.,
представляваща разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: