РЕШЕНИЕ
№673
гр. Велико Търново, 01.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в
закрито съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №148 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175,
ал. 1 от АПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба от юрисконсулт Ст.
Гачев, в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ – ответник по делото, с искане за изменение на решението по горното
административно дело в частта за присъждане на разноски в полза на ответника,
както и за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в същото решение.
Ответникът по молбата – ЕТ „Е.Е.Г.“ от с. Р.,
обл. В. Търново, не е взела становище по исканията.
Молбата в частта, в която се отправя
искане за изменение на решението в частта за разноските, е подадена в
предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
С Решение №217/26.09.2023г. по АД №148/2023г. по описа
на АСВТ съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ „Е.Е.Г.“ от с. Р., обл. В. Търново, срещу
Решение №04/311/00141/3/01/04/02 на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция. Съдът е осъдил оспорващия да заплати на ответника
разноски по делото в общ размер на 200 лв.
С молба с вх.
№4454/29.09.2023г. ответникът е поискал изменение на решението в частта за
разноските, присъдени на ответната страна. Обосновал е искането си с
противоречие на самото решение с писмените доказателства по делото, като съдът
не е взел предвид както претенцията за разноски, която включва сума от 250 лв.,
представляваща депозит за СТЕ, както и че не е съобразено обстоятелството, че в
проведените съдебни заседания се е явявал процесуален представител на
ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тъй като се
касае за изменение на решението само в определена негова част, което е в
отклонение от принципа за неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се
извършва с нарочен акт – определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго
регламентирана процедура.
В конкретния случай са спазени процесуланоправните
изисквания за упражняване на посоченото право, като претенцията на молителя се
подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е присъдил разноски в полза на
ответника в размер на 200 лв.,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство, осъществявано от
юрисконсулт, но не е присъдил разноски,
представляващи внесен депозит за СТЕ в размер на 250 лв., без да изложи
съображения за това. Посоченият пропуск на съда да се произнесе по това искане
на страната следва да се поправи, като се уважи молбата и се присъдят
допълнително разноски в размер на 250 лв. с настоящият съдебен акт.
По отношение на претенцията за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната според молителя в мотивите на решението, досежно посочване на
обстоятелството за липса на явяване на процесуално представител на ответника в
съдебно заседание, искането се явява неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по свой почин или по искане на
страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в
пресмятането или други подобни очевидни неточности. Поправката на очевидна
фактическа грешка по цитирания ред се допуска тогава, когато е налице
несъответствие между формираната действителна воля са съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват
погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на
присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми.
Практическият израз на това обяснение е, че фактическа грешка в съдебното
решение е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите и
постановеното в диспозитива. За да е налице основание за поправка на очевидна
фактическа грешка, следва не просто да е налице неточност, а неточност, която
не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води
до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Ноторно известно
е, че само диспозитива на съдебният акт формира сила на присъдено нещо и
обвързва с правния резултат страните в производството.
В
конкретния случай се касае за неточност или грешка при посочване на извършени
от страните процесуални действия/посредством процесуален представител/, които
са допуснати в мотивите и които пряко не влияят върху формираната воля на
решаващия състав. Дори и да не бяха допуснати посочените неточности или съдът
да не беше изобщо изложил мотиви по отношение на разноските, това не би се
отразило по никакъв начин на формирания окончателен извод за неоснователност на
оспорването и за дължимост на разноски в полза на ответника. Съдържанието на
мотивите е допустимо и може да бъде
разчетено и разбрано смислово и терминологично, поради което не може да се
обоснове извод за фактическа грешка или очевидна неточност. Ако посочената
грешка в мотивите беше повлияла по някакъв начин на крайния извод на съда, то
това би представлявало порок на съдебното решение, обосноваващ касационно
основание за обжалване и отстраняването му посредством инстанционния контрол,
но не и поправяне по реда на чл. 175 от АПК.
Не е налице е
порок на съдебното решение, който да се явява израз на противоречие между вече
изразената воля на съда и нейното обективиране в текста на съдебния акт. Отделно
както се посочи по-горе, с настоящото решение искането на молителя за
присъждане на разноски се уважава в пълен размер .
Ето защо подадената молба в частта, в която се
претендира поправка на очевидна фактическа грешка, следва да се остави без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК
и чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №217/26.09.2023г. по
АД №148/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново в частта за
разноските, като
ОСЪЖДА ЕТ „Е.Е.Г.“ от с. Р.,
обл. В. Търново, ЕИК ..., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ допълнително разноски по
делото в размер на 250/двеста/лв., представляващи внесен депозит за съдебна
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в Решение №217/26.09.2023г. по АД №148/2023г. по
описа на Административен съд – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: