Определение по дело №680/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1785
Дата: 10 май 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101000680
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……../….....05.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                                                                ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно търговско дело680 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 14204/25.02.2019г., подадена от Ж.М.П., ЕГН ********** от гр.Варна, срещу решение №165/14.01.2019г., постановено по гр.д.1926/2018г. на ВРС, с което е признато за установено, че дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2949,89 лв., представляваща частична претенция от главница в общ размер от 5420,20 лв., дължима по Договор за потребителски кредит от 08.10.2007 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД и Ж.М.П., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението – 10.11.2017 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1050,11 лева - възнаградителна лихва за периода от 08.10.2007 г. - 18.01.2016 г., които вземания са прехвърлени на "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и "ЕОС Матрикс" ЕООД, за които е издадена Заповед № 10041/07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 18546/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК.

В жалбата въззивникът е навел твърдения, че исковете са неоснователни, тъй като цесията не е съобщена на длъжника и следователно прехвърлянето не е произвело действие спрямо него, като този пропуск не може да бъде саниран с получаване на исковата молба. Приемането на представените от ищеца уведомления за цесия представлява процесуално нарушение, тъй като същите са оспорени от ответника, а ищецът не е заявил, че желае да се ползва от тях. Поддържа се предприетото оспорване на уведомленията, с твърдения, че същите са подписани от неизвестно лице, без да е упълномощено от цедента и без посочване на имената и качество. Твърди се, че няма надлежно упълномощаване от цедента към цесионера и от последния към адвокатско дружество „И.иД.“ за извършване на действия по уведомяване за цесията. Като самостоятелно основание за отхвърляне на исковете се поддържа погасяването им по давност с изтичане на пет години за главницата и три години за лихвите, считано от 04.02.2009г., когато е настъпила автоматичната предсрочна изискуемост на кредита. Вземането за лихви за периода 08.10.2007г. – 08.11.2014г. /т.е. до 3 години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ е погасено по давност, независимо кой ден ще се приеме за начален момент на давността.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че уведомленията са изготвени от лица с редовни пълномощни, имащи рамков характер, а оспорването им от ответника е бланкетно. Длъжникът е узнал за цесията най-късно с връчване на книжата към исковата молба, част от които е и изрично уведомление за цесия. Възражение за нередовно уведомяване може да противопоставя само платилият на стария кредитор длъжник, каквато не е разглежданата хипотеза. Твърдението за настъпила автоматична предсрочна изискуемост не намира приложение при настоящата нормативна уредба и съдебна практика, според които предсрочната изискуемост представлява изменение на договора и не би могла да се извърши автоматично. Споделят се изложените в решението мотиви относно погасителната давност.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Съдът констатира, че жалбата е подадена чрез процесуален представител адв.Е. С., за която са налице доказателства за учредена представителна власт по делото само пред първата инстанция, поради което на въззивника следва да бъде дадена възможност да потвърди действието по подаване на жалбата и да представи пълномощно за въззивната инстанция.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. С. и да потвърди действията по подаване на въззивна жалба, в случай, че я поддържа.

При неизпълнение производството по въззивната жалба ще бъде оставено без движение.

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 14204/25.02.2019г., подадена от Ж.М.П., ЕГН ********** от гр.Варна, срещу решение №165/14.01.2019г., постановено по гр.д.1926/2018г. на ВРС, с което е признато за установено, че дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2949,89 лв., представляваща частична претенция от главница в общ размер от 5420,20 лв., дължима по Договор за потребителски кредит от 08.10.2007 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД и Ж.М.П., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението – 10.11.2017 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1050,11 лева - възнаградителна лихва за периода от 08.10.2007 г. - 18.01.2016 г., които вземания са прехвърлени на "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и "ЕОС Матрикс" ЕООД, за които е издадена Заповед № 10041/07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 18546/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                      2.