№ 20619
гр. С. 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110107601 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „П.и.б.” АД установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 9 ЗПК чл. 422 ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Л. Н. Н., ЕГН **********, че дължи на
ищеца сумата от 3500 лв. представляваща главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ..../12.03.2016 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2022 г., до изплащане на
вземането, и сумата от 2294,82 лв., представляваща договорна лихва за периода от
19.06.2019 г. до 16.02.2022 г., дължима на осн. т. 8 от договора, сумата от 1163,34 лв.
представляваща наказателна лихва за периода от 06.06.2019 г. до 16.02.2022 г.,
дължима на осн. т.9 от договора, както и сумата от 29,10 лв., представляваща законна
лихва за периода от 16.02.2022 г. до 17.03.2022 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14451/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните на 12.03.2016 г. е сключен
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № с който е
предоставена на ответника сумата 3500 лв. под формата на овърдрафт с краен срок на
погасяване на всички дължими суми 12.03.2017 г. Ищецът сочи, при непогасяване до
датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова
сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ
разполагаем кредитен лимит независимо от причините за това, титулярят се е задължил
да плати на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ.
върху надвишеното на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие,
наказателна лихва в размери съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в ОУ
на банката. Посочва, че банковият кредит е в просрочие, считано от 06.06.2019 г. - към
17.03.2022 г. общо 1016 дни. Твърди, че банката е уведомила ответника писмено за
неизпълнението и е обявила кредита за предсрочно изискуем като уведомлението е
получено лично от кредитополучателя на 28.01.2022 г. Ищецът обявил кредита за
предсрочно изискуем считано от 16.02.2022 г. Моли съдът да постанови решение, с
което да уважи предявените искове, като претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва кредитът да е
бил усвоен, банката да е предоставила кредитна карта. Твърди, че няма обявена
предсрочна изискуемост, а сумите не са индивидуализирани. Сочи, че банката не е
предоставила на ответника достатъчен срок преди да обяви предсрочната изискуемост.
Твърди, че банката не е предоставяла на ответника необходимата информация относно
задълженията на последния. Посочва, че е начислена лихва върху лихва, а начислената
наказателна лихва надвишавала законната. Твърди, че договорът за кредит е нищожен,
тъй като не е на разбираем език. Сочи, че чл. 9 от договорът също е недействителен,
тъй като представлява неравноправна клауза. Прави възражение за прекомерност на
наказателната лихва, която определя като неустойка. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност на всички претендирани суми. Моли съда да отхвърли
предявените искове, претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ..../12.03.2016 г.;
обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера,
посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва и
непогасеният размер; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, уговорената между страните наказателна лихва; датата на изпадане на
ответника в забава, както и размерът на задължението за наказателна лихва за
процесния период, а също и размера на претендираната законна лихва.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца
е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
давността. По релевираното възражение за нищожност на неравноправни клаузи, в
тежест на ищеца е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата
молба възражения, а при установяване на гореописаните обстоятелства – да докаже
плащане на процесните задължения.
От съдържанието на приетия договор № ..../12.03.2016 г. се установява, че по
силата на него ищецът е приел да открие и води на името на ответника разплащателна
картова сметка и да издаде към нея на името на титуляря револвираща международна
кредитна карта с чип. Ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен
лимит в размер на 3500 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката
текущ разполагаем лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите,
издадени към сметката на титуляря, при условията и по реда, предвиден в Общите
условия на „П.и.б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип МС и V /ОУ/. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на
кредитния лимит /овърдрафта/ е до 12.03.2017 г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия. Съгласно
изводите на вещото лице на приетото заключение на ССчЕ, сума в размер на 8534,02
лева по кредита е усвоена от ответника на по посочената в договора нейна
разплащателна сметка. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за кредит.
Задълженията по договора за кредит, не са погасявани чрез плащане в пълният им
дължим размер от ответника, съобразно с клаузите на договора, който
кредитополучателят Н. е подписал и чиято автентичност не е оспорил. Фактът на
забавата в плащанията по договора се установява и от приетото по делото заключение
на ССчЕ.
Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия
разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право
на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ, само при условие, че до датата
2
на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до пълния размер
на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на сключване
на договора гратисният период е със срок от 45 дни. Според т. 8 от договора, при
непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на т. 7,
титулярят заплаща на банката фиксирана годишна лихва, в размер на 16 ℅ - за дебитни
салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18 ℅ за всички останали дебитни
салда по сметката. Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна
трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на
операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването.
В т. 9 е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния
отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на минималната
погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен
лимит независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на
текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в
размери съгласно действащата тарифа. Към датата на подписване на договора,
надбавката е в размер на 10,02 пункта за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-
трансакции и 12,71 пункта – за всички останали дебитни салда по сметката.
Съгласно т. 19.1 от общите условия на ищеца срокът за ползване на кредитния
лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. Срокът на договора, респ. срокът за ползване
на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при
условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-
малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
В т.13.1 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляря в
срок, определен от 3 банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане
по договора и настоящите общи условия за срок по-дълъг от 5 работни дни след датата,
на която такова плащане е станало изискуемо.
Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е
било налице правоотношение по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта. С оглед уреденото в т. 13.1 от ОУ автоматично продължаване на срока
на договора за нов едногодишен период и липсата на данни и доказателства за
отправено от страна на ответника искане за прекратяване на договора, следва изводът,
че същият е бил в сила към датата на уведомлението за предсрочна изискуемост.
Следва да се посочи, че в конкретния случай срокът на договора за кредитен
овърдрафт не е обвързан със срока на валидност на кредитната карта, като в т. 20.1.1 от
ОУ е предвидено изрично, че при изтичане срока на валидност на картата, банката
издава служебно нова карта, доколкото е продължен срокът на овърдрафта.
Подновяването на срока на договора не е обвързано и с редовността на изплащане на
кредита.
Установява се също и изрично уговорено право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане на минимална вноска в продължение на повече от
5 дни. В настоящата хипотеза правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е надлежно упражнено чрез приетото по делото уведомление с изх. № 10-
262/27.01.2022 г.(л. 18). Видно от съдържанието на уведомлението, банката ищец е
предоставила на ответника седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение на задълженията по договора, като го е уведомила, че при неизпълнение в
така предоставения срок, ще счита кредита за предсрочно изискуем без да изпраща
ново уведомление. Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на настоящия
адрес на ответника лично на 28.01.2022 г., видно от положения от него подпис върху
уведомлението. Ето защо съдът намира, че уведомлението за предсрочна изискуемост
на процесния кредит е връчено редовно на ответника на 28.01.2022 г., а предсрочната
изискуемост е настъпила на 05.02.2022 г. с изтичане на 7-дневния срок за доброволно
изпълнение.
Същевременно от приетото основно експертно заключение по съдебно
3
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че кредитният лимит по договора е изцяло усвоен, а
последното частично плащане в размер на 3,34 лева на минимална вноска датира от
19.04.2020 г. т.е. налице са всички кумулативни предпоставки за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Съдът кредитира като обективно и сестранно изготвено
основното заключение на ССчЕ, а не допълнителното такова, тъй като в настоящия
случай се касае за сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт). В този случай
кредитът може да се ползва изцяло или отчасти, като се погасява при всяко
постъпление по разплащателната сметка и заемополучателя има право да усвоява суми
в рамките на уговорения максимален кредитен лимит и в рамките на срока на договора
за кредит, в който заемодателя е длъжен да предоставя средства до този лимит. Поради
това при такъв тип договори не се изготвя погасителен план. Установява се също така,
че към датата на предсрочната изискуемост размерът на неплатената главница по
кредитния овърдрафт е 3500 лева, какъвто е и претендираният размер. Следователно
предявеният иск за установяване на вземане за главницата се явява доказан по
основание и размер.
По отношение на иска за договорна /възнаградителна/ лихва, както беше
посочено по-горе, нейният размер и начин на определяне е посочен изрично в т. 8 от
договора. В него е посоено, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо
в срока и при условията на т. 7, титулярят заплаща на банката фиксирана годишна
лихва, в размер на 16 ℅ - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции
и 18 ℅ за всички останали дебитни салда по сметката. Така уговореният лихвен
процент е ясно установен и не буди съмнение за противоречие със закона или добрите
нрави.
Релевираните от ответника възражения за неравноправност на лихвените клаузи
са неоснователни, доколкото клаузите са написани на разбираем език и по ясен начин
позволяват на потребителя да определи дължимия размер на договорната лихва, тъй
като размерът на същата е фиксиран. Възраженията на ответника за неравноправност
на клаузите, предвиждащи право на банката да изменя едностранно лихвения процент,
както и клаузата, предвиждаща право на банката да извършва капитализация на
изтекли лихви, се явяват неотносими към въпроса за дължимостта на процесните
лихви, доколкото от експертното заключение по ССчЕ се установява по категоричен
начин, че размерът на договорната лихва не е променян за срока на действие на
договора и няма капитализирани лихви. Както е уточнено в съдебната практика /
Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., ТК и Решение №
50245 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3355/2021 г., III г. о., ГК/ нищожност на
уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор
да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя
нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на
договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка. В случая дължимата
от ответника лихва за процесния период е с ясно посочен размер в договора, който е
останал непроменен за целия срок на договора и капитализация на лихви не е
извършвана. Възнаградителната лихва се дължи само за срока на действие на договора,
тъй като представлява възнаграждение за предоставеното на длъжника ползване на
финансовия ресурс за този срок. С настъпване на изискуемостта на цялото вземане,
било вследствие на изтичане срока на договора, било вследствие на обявена
предсрочна изискуемост, добросъвестното ползване от длъжника на заетата сума се
преустановява и последният дължи единствено лихва за забава, не и възнаграждение за
ползването /в този смисъл т. 2 от Тълкувателно № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Както
беше установено по-горе, процесният кредит е предсрочно изискуем считано от
05.02.2022г., поради което банката-ищец няма право на договорна лихва за периода от
05.02.2022г. до 16.02.2022г. Това е така, защото за настъпване на предсрочната
изискуемост е от значение датата на връчване на уведомлението и изтичането срока за
доброволно изпълнение, а не датата, на която банката е осчетоводила вземането по
кредита като предсрочно изискуемо. Видно от експертното заключение по ССчЕ
4
/таблица към задача 2, колона 4, стр. 5/ за периода от 05.02.2022г. до 16.02.2022г. е
начислена договорна лихва в размер на 91,29 лева, поради което за остатъка от
процесния период /от 19.06.2019 г. до 04.02.2022г. вкл./ се дължи договорна лихва в
размер на 2203,53 лева /2294,82-91,29/. Следователно предявеният иск за договорна
лихва се явява доказан до размера от 2203,53 лева и за периода от 19.06.2019 г. до
04.02.2022г. вкл., а за разликата до пълния претендиран размер от 2294,82 лева и за
периода от 05.02.2022г. до 16.02.2022 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно претендираната наказателна лихва, в т. 9 от договора е предвидено, че
при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в
извлечението по картова сметка, на минималната погасителна вноска или
надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит независимо от
причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част на
минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем
кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери съгласно
действащата тарифа. Видно от съдържанието на договора е, че към датата на
подписването му, размерът на наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт в
национална валута по револвиращи международни кредитни карти с чип е 10,02
пункта. Този размер на наказателната надбавка съответства изцяло на размера на
мораторната лихва за същия период /10%/, поради което така уговорената наказателна
лихва не се явява в противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и доколкото нейният
размер и начин на начисляване е посочен ясно в договора, същата няма неравноправен
характер. От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че размерът на
лихвата за периода от 06.06.2019 г. до 16.02.2022 г. е 1163,34 лева, поради което искът
се явява доказан по основание и размер.
Също така, както беше посочено по-горе, ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на предсрочно изискуемия размер на кредита считано от 05.02.2022 г.,
поради което той е бил в забава към 16.02.2022 г., считано от която дата се претендира
законна лихва по настоящото дело. От приетото основно експертно заключение се
установява, че размерът на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 16.02.2022 г. до 17.03.2022 г. е 29,10 лева, какъвто е и претендираният
размер.
На последно място, релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията по договора е неоснователно и съображенията за
това са следните:
Кредитният овърдрафт е договор, по силата на който банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. С услугата овърдрафт клиентът получава назаем пари до
определено уговорено равнище по всяко време, но не съществува изградена програма
за плащане. При този вид договор не се съставя погасителен план и кредитът не се
дължи на месечни погасителни вноски, а потребителят има правото да усвоява и
заплаща суми от кредитния лимит във всеки момент, считано от датата на
предоставяне на кредитния лимит до датата на прекратяване на действието на
договора. Уговорените минимални вноски покриват част от договорната лихва за
ползване на заетия ресурс и тяхното предназначение е да осигурят ползването на
кредитния лимит при договорените условия за редовен кредит, без да бъде начислявана
наказателна надбавка за неразрешен овърдрафт, а не съставляват погасителни вноски
по кредита.
Вземанията на кредитора по договор за кредит, вкл. и по процесния, не са
периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори /както при договора
за заем/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части /по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т.е. частични
плащания на едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по
чл. 110 ЗЗД /в този смисъл – Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на
5
ВКС, II ТО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др./.
Ето защо и на основание чл. 110 ЗЗД давностният срок е петгодишен.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по
силата на закона.
Вземането за плащане на усвоената от потребителя главница заедно с
начислените и незаплатени чрез минимални погасителни вноски лихви, възниква от
датата на прекратяване действието на договора, а не от датата, до която е следвало да
бъде заплатена съответната минимална вноска. Както беше посочено по-горе,
действието на настоящия договор е прекратено на 05.02.2022 г. по силата на обявената
предсрочна изискуемост, от който момент започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Считано от тази дата до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /18.03.2022 г./ давността не е
изтекла за което и да било от процесните вземания по договора за предоставяне на
кредитен овърдрафт чрез издаване на кредитна карта.
Дори и съдът да възприеме тезата, че установената дата на настъпилата по
процесния договор изискуемост на вземанията съгласно чл. 114 ЗЗД е денят, от който
започва да тече и погасителната давност за тях, процесните вземания отново не са
погасени по давност. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в случая последната дата, на която е налице усвояване на
сума по кредита, е 06.04.2018 г. При това положение и съобразно разпоредбите на
действащите към този момент Общи условия изискуемостта на вземанията
/погасителните вноски/ по процесния договор е настъпила с определената месечна
падежна дата – 08.05.2018 г. /първият работен ден, следващ 5-о число на месеца/.
Считано от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК /18.03.2022 г./ давността не е изтекла за което и да било от
процесните вземания по договора за предоставяне на кредитен овърдрафт чрез
издаване на кредитна карта.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 189,75 лева (139,75 държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнграждение). С оглед уважената част от исковете,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на
187,27 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 139,75 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100
лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 439,75 лева. С оглед уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в
размер на 434,00 лева.
Ответникът е сторил разноски в исковото производство за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 500 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лева, платено изцяло в брой, или общо 3500 лева. С оглед отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 45,72
лева. В производството по ч.г.д. № 14451/2022 г., е сторил разсноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, платено изцяло в брой. С оглед отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 13,06
6
лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Н. Н., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. р-н О ул. „Д. ет,
дължи на „П.и.б.“ АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„ЦЦ.ш“ №, сумата от 3500 лв. представляваща главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ..../12.03.2016 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2022 г., до
изплащане на вземането, сумата от 2203,53 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 19.06.2019 г. до 04.02.2022г., сумата от 1163,34 лв. представляваща
наказателна лихва за периода от 06.06.2019 г. до 16.02.2022 г., както и сумата от 29,10
лв., представляваща законна лихва за периода от 16.02.2022 г. до 17.03.2022 г., за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14451/2022 г. по описа на СРС, 36 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за договорна лихва за разликата над
2203,53 лева до пълния претендиран размер от 2294,82 лева и за периода от 05.02.2022
г. до 16.02.022 г.
ОСЪЖДА Л. Н. Н., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. р-н О ул. „Д.
ет, да заплати на „П.и.б.“ АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.
бул. „ЦЦ.ш“ №, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 187,27 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 434,00 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.
бул. „ЦЦ.ш“ № да заплати на Л. Н. Н., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. р-н
О ул. „Д. ет на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13,06 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 45,72 лева, представляваща разноски
в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7