Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 17.01.2018
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Антоанета
Луканова и в присъствието на прокурора Стоев, като разгледа докладваното от
съдия Чеуз гр.дело № 380/16 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 152 539 лв.
Ищецът Т.Д.Д. твърди в исковата си
молба, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение е привлечен като такъв на 01.08.2004 г. по сл. дело 233/04 г. на
СтСлСл, затова че „на 30.07.2004 г. в
гр. София, ул. „******в клуб-ресторант „Славия”, като помагач в съучастие с А.Е.М.и
други неустановени до момента лица е умъртвил повече от едно лице: М.Б.Б., Л.Л.Н.,
Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М.и направил опит умишлено да умъртви А.М.А.и Е.И.С.по
начин и със средства, опасни за живота на мнозина /чрез използване на
огнестрелно оръжие на обществено място, посещавано от много хора/, като опита
за убийство по отношение на А.А.и Е.С.е останал недовършен по независещи от
волята на дееца причини, както и затова че от неустановена дата до 09.08.2004
г. в гр. София, ул. „***************държал огнестрелно оръжие – 1 брой пистолет
„Макаров” с № ****** и боеприпаси – 115 патрона без да има надлежно
разрешително затова”- престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 вр. чл. 115
вр. с чл. 20 ал.4 вр. с чл. 18 ал.1 от НК и за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. Твърди, че с постановлението за привличането му като обвиняем спрямо него
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която била променена с
определение от 01.09.2005 г. от СГС, по нохд С147/05 г. на „домашен арест”.
Твърди се, че с постановление от 14.07.2005 г. на СГП му била наложена и
процесуална мярка „забрана за напускане пределите на РБ”, която била отменена
на 27.07.2011 г. Твърди се в исковата молба, че с определение на СГС от
13.07.2007 г. взетата срещу ищеца мярка „домашен арест” била променена в
„парична гаранция от 5000 лв.” и същата била внесена на 18.07.2007 г.
Впоследствие с определение на СГС от 27.07.2011 г. същата била изменена на
„подписка”. Твърди се, че през периода на задържането му под стража рязко се
влошило психическото му състояние, съня му, изпаднал в депресия, влошило се и
здравословното му състояние, получил прогресиращо пълзящо възходящо възпаление
на пикочно-половата система, което наложило провеждане на продължително
лечение. Твърди се, че по времето, когато бил задържан се родил сина му М. и
ищецът успял да го види за първи път едва 6 месеца по-късно. Твърди се, че на
20.07.2005 г. СГП внесла в СГС обвинителен акт срещу него и още трима обвиняеми
и било образувано наказателно производство, което с разпореждане от 31.10.2005
г. на съдията-докладчик по делото било върнато на СГП за отстраняване на
посочените в него процесуални нарушения. На 01.12.2005 г. за пореден път бил
привлечен като обвиняем, а на 04.01.2006 г. СГП отново внесъл в СГС обвинителен
акт. Твърди се, че съдебното следствие по него продължило повече от 5 години
като с присъда № 244 от 27.07.2011 г. бил признат за невиновен по повдигнатите
му обвинения. Присъдата била протестирана в частта досежно повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК като с решение на САС от 02.01.2013
г. първоинстанционната присъда била потвърдена. По повод на подаден касационен
протест, ВКС отменил решението на САС и върнало делото за ново разглеждане.
Твърди се, че при повторното му разглеждане състав на САС отново потвърдил
оправдателната присъда на СГС с решение от 09.04.2014 г. Решението на САС било
отменено от ВКС в частта, с която била потвърдена присъдата на подсъдимия А.М.и
делото отново било върнато за ново разглеждане. С ново решение на САС от
24.02.2015 г. присъдата на СГС била отново потвърдена. Това решение било
потвърдено с решение на ВКС от 24.09.2015 г. Твърди се, че от началото на
наказателното преследване до влизане в сила на оправдателната присъда изтекъл
период от време на повече от 10 години, през който период бил обвинен в
извършването на две тежки умишлени престъпления и през който период търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални
преживявания, унижения, притеснения, тормоз, тревожност и несигурност, стрес,
продължително безсъние, страх, чувство на несигурност, психическо напрежение.
Било опетнено доброто му име, засегнати били честта и достойнството му на
почтен човек и гражданин, променило се отношението на приятелите и познатите
му, изпаднал в социална изолация. Твърди се, че наказателното преследване било
отразено многократно през годините по телевизията, пресата и интернет медиите.
Бил многократно обискиран, претърсвано било жилището му, явявал се на множество
съдебни заседания, разпитвани били негови близки. При тези фактически твърдения
е мотивиран правен интерес от заявените искове като е сезирал съдът с искане да
осъди ответника да му заплати сумата от 150 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно производство
и сумата от 2539 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от внесената гаранция за периода 18.07.2007 до 27.07.2011 г.,
представляваща размера на законната лихва за сочения период. Претендира се и
законна лихва върху сумите, считано от 23.09.2014 г. до окончателното изплащане
на задълженията. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът – П. на Р Б., чрез своя
представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено
е постановление за привличане на обвиняем
и вземане мярка за неотклонение от 10.08.2004 г. на СтСлСл по сл.д. 233/2004
г., от съдържанието на което се установява, че Т.Д.Д. е привлечен като обвиняем
за престъпления по чл. чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20 ал.
4 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК, затова че на 304а вр. с чл.
20 ал.4 вр. с ал. 1 от НК затова, че на 30.07.2004 г. в гр. София, ул. „******в клуб-ресторант
„Славия”, като помагач в съучастие с А.Е.М.и други неустановени до момента лица
е умъртвил повече от едно лице: М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М.и
направил опит умишлено да умъртви А.М.А.и Е.И.С.по начин и със средства, опасни
за живота на мнозина /чрез използване на огнестрелно оръжие на обществено
място, посещавано от много хора/, като опита за убийство по отношение на А.А.и Е.С.е
останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, както и затова че
от неустановена дата до 09.08.2004 г. в гр. София, ул. „***************държал
огнестрелно оръжие – 1 брой пистолет „Макаров” с № ****** и боеприпаси – 115
патрона без да има надлежно разрешително затова като му е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
По делото
е представен протокол от съдебно заседание от 01.09.2005 г. на СГС, НК, 4
състав по нохд С147/05 г., в който е обективирано определение, с което е
изменена взетата по отношение на Т.Д.Д. мярка за неотклонение от „задържане под
стража” в „домашен арест”. Определението е потвърдено с определение №
30/12.09.2005 г. на САС, по внчд С34/05 г.
Представено
е постановление на СГП № ПИ-57/04 г. от 14.07.2005 г., с което на Т.Д.Д. е
забранено да напуска пределите на страната.
Представено
по делото е определение, обективирано в съдебен протокол от 27.07.2011 г. по
нохд С1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав, от съдържанието на което се установява,
че е изменена наложената по отношение на Т.Д.Д. мярка за неотклонение „домашен
арест” в „парична гаранция в размер на 5 000 лв.” и е отменена наложената
процесуална мярка „забрана за напускане пределите на Р Б.”.
Представено
по делото е определение, обективирано в съдебен протокол от 13.07.2007 г. по
нохд С1/2006 г. на СГС, НО, 4 състав, от съдържанието на което се установява,
че е изменена наложената по отношение на Т.Д.Д. мярка за неотклонение „домашен
арест” в „парична гаранция в размер на 5 000 лв.” като му е определен
15-дневен срок за изпълнение на така наложената мярка за неотклонение.
Определението е потвърдено с определение 235/20.08.2007 г. по внчд 930/07 г. на
САС.
Представено
е преводно нареждане в полза на СГС за сумата от 5000 лв., представляваща
гаранция за Т.Д.Д. по нохд С1/06 г. на СГС от 18.07.2007 г.
Представени
са обвинителни актове на СГП по обвиненията на Т.Д.Д..
Представена
е присъда № 244/27.07.2011 г. на СГС, НО, 4 състав по нохд С1/06 г., от която
се установява, че Т.Д.Д. е признат за невиновен в това, че на 30.07.2004
г. в гр. София, ул. „******в
клуб-ресторант „Славия”, като помагач в съучастие като извършител със С.З.Г., А.Е.М.,
Г.Й.С.и други неустановени лица умишлено умъртвил М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М.,
М.Й.К.и М.Д.М.и направил опит умишлено да умъртви А.М.А.и Е.И.Стоилов, който
опит за тези лица е останал недовършен по независещи от волята му причини, като
деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост и по начин и със
средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на огнестрелно оръжие на
обществено място, посещавано от много хора и е оправдан за повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 и т.9 вр.
чл. 115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК. Със същата присъда Т.Д.Д. е
признат за невиновен в това, че на неустановена дата е придобил и до 09.08.2004
г. в гр. София, ул. „************ап. 30 държал огнестрелно оръжие – 1 бр.
Пистолет „Макаров” с фабричен номер АЕ 34339 и боеприпаси: 45 броя патрони
калибър 9х1 8 мм „Макаров” и 120 патрона калибър 7,65, без да има надлежно
разрешение затова и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на
престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. Присъдата, видно от отбелязването, е влязла
в сила по отношение на Т.Д.Д. на 23.09.2014 г.
Представени
по делото са фотокопия от печатни и интернет издания на средствата за масова
информация.
Представено
е и удостоверение за раждане № ******на СО – район „Лозенец”, от което се установява,
че М. Т. Д. е роден на *** г. от майка А.П.Г.и баща Т.Д.Д..
Представена
по делото е и справка за съдимост на РС – Плевен от 05.02.2016 г., от която се
установява, че Т.Д.Д. не е осъждан.
Представено
е удостоверение № 3054/31.03.2016 г. на ДГ”ИН”, от което се установява, че Т.Д.Д.
е бил задържан в ареста на ул. „********на 01.08.2004 г. като на 08.11.2004 г. е преведен в ареста на
бул. „Г.М.Д.” № **, върнат обратно в ареста на ул. „********на 25.02.2005 г., а
на 26.07.2005 г. е преведен в затвора в София, откъдето е освободен на
02.09.2005 г. с изменение на мярката за неотклонение в „домашен арест”.
В съдебно
заседание от 10.10.2016 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Ъ.
По делото
е изслушана съдебно психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.К..
В заключението си вещото лице е посочило, че в периода 10.08.2004 г. –
12.09.2005 г. при Т.Д. е настъпило разстройство в адаптацията- смесена
тревожно-депресивна реакция, развило се на фона на психотравмена ситуация-
повдигане на обвинение, задържане под стража, отразяване на събитието в
медийното пространство. Вещото лице е посочило, че при същия са били налице
депресивност, тревожност, емоционална и психомоторна потиснатост, нарушена
концентрация, идеи за малоценност и безперспективност, разстройства в съня,
апетита, главоболие. Посочено е в заключението, че това състояние възниква при
стресогенно събитие или значима житейска промяна като статусът на подсъдим е
стресогенен фактор. Вещото лице е посочило, че тези симптоми са продължили до
края на 2005 г. като към момента на изготвяне на заключението симптомите са отзвучали
и са налице последици в психологичен план – преживявания за понесена
несправедливост, ощетеност и претърпени загуби в личен и професионален план.
По делото
е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р С. Р.– уролог.
Вещото лице е посочило, че Т.Д. е страдал от вродено урологично заболяване,
диагностицирано и лекувано още от ранна детска възраст. Посочено е, че
наличната хипоспадия е трудно лечимо заболяване със съпътстващи възможни
усложнения през целия живот, независещи от обстоятелства и време като е
безспорен фактът, че стресът, условията за живот и качествените медицински
грижи оказват своето влияние.
При така
ангажираните доказателства по делото съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1
т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и
съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания
фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен
акт, с който лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе
органи е признато за невиновно като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищецът
релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на П. на РБ,
състоящо се в повдигане и поддържане на обвинения в извършване на престъпления. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен
като обвиняем по престъпления по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 и т.9 вр. чл. 115
вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК. По делото е
представена присъда на СГС, НО, 4 с-в, от която е видно, че ищецът е признат за
невиновен по повдигнатите му обвинения. Представената присъда е влязла в
законна сила.
С оглед на
което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата предпоставка от
фактическия състав.
Ищецът
претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди вследствие на
воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира за установено по
безспорен начин, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство
същият е претърпял неимуществени вреди, които по естеството си засягат здравословния
статус, психическото равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и
начин на живот, социална изолация, неблагоприятни последици, които са пряко свързани
с неговите душевен и физически стабилитет доколкото засягат личното чувство на
чест и достойнство на човек. Тези вреди се установяват от събраните гласни
доказателства чрез разпит на допуснатия по делото свидетел, чийто показания
настоящият съдебен състав кредитира като обективни преки наблюдения на същия.
Свидетелят установява, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически,
социален и емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и
емоционално напрежение на личността, чувство на накърнени чест, достойнство и добро име в обществото. Видно от представеното
по делото удостоверение за раждане на ищеца се е родило дете по време, през
което същият се е намирал в следствения арест. Фактът на широко медийно
разпространение относно развитието на наказателното производство се установява
от представените по делото материали, публикувани в средствата за масова
информация – печатни медии и интернет сайтове.
Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а
следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера
на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се
вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, продължителният
период от време – 10 години водено досъдебно и съдебно производство, през което
време той е търпял негативни преживявания, предприетата срещу него мярка на
неотклонение – „задържане под стража”, а впоследствие изменена в „домашен
арест” в продължителен период от време /общо около 3 години/, процесуалната мярка, изразяваща се в забрана
да напуска пределите на Република Б. /наложена за период от около 2 години/,
тежестта на повдигнатите обвинения – за извършване на престъпления, за който
законът предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години т.е. притежаващи
белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото му
съдебно минало, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с
оглед константната съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр. д.
1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот,
за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл са решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
В цитираната по-горе съдебна практика се приема, че когато ищецът претендира
вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги
докаже. В
настоящия случай ищецът е изложил
твърдения, че наказателното преследване е довело влошаване на здравословния му
статус. Видно от заключението на вещото лице по съдебно психиатричната
експертиза, за периода, в който ищецът се е намирал в местата за временно
лишаване от свобода същият е получил разстройство в адаптацията, развило се на
фона на психотравмена ситуация и проявена като тревожно -депресивна реакция.
Отделно от това, в изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза е
обоснован извод за наличие на вродена урологична аномалия при ищеца, изразяваща
се в хипоспадия, характеризираща се като заболяване, трудно поддаващо се на
лечение и със съпътстващи възможни усложнения като стресът, качеството на живот
и полагани медицински грижи оказват влияние на това лечение. Преценени в тяхната
съвкупност двете заключения на вещите лица мотивират у настоящия съдебен състав
извод, че през значителен период от време фактът на принудителното му задържане
е довел до неблагоприятни последици за неговия здравословен статус, изразяващи
се в проява на психотравмено разстройство на адаптацията, пряко увреждащо
нормалното психическо състояние на ищеца от една страна, а от друга същото се е
явило и неблагоприятен фактор досежно лечението на вроденото му урологично
заболяване.
С оглед
критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен състав и установените по
делото обстоятелства, същият намира, че справедливо би било да се присъди
сумата от 50 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на ищеца от
воденото срещу него наказателно производство.
Предвид
което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 50 000 лв., като
за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лв. следва да се
отхвърли.
Ищецът е
заявил и искане за присъждане на сумата от 2 539 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на задържане на
паричната сума, внесена като парична гаранция. Фактът на заплащането на сумата
от 5000 лв. като парична гаранция е установен по делото, видно от представеното
преводно нареждане. Установен е и периодът на нейното задържане. Според
т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди
се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е
видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2 т. 2
следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в
извършване на престъпление. Когато се претендира вреда от неправомерно
задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в заплащане на
законната лихва – чл. 86 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл са и
решение 281/04.10.2011 г. по гр.д. 1684/2010 г. на Трето ГО на ВКС, решение
117/31.05.2013 г. по гр.д. 1105/12 г. на Трето ГО на ВКС. При съблюдаване
правилото на чл. 162 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че този иск като
основателен следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е
заявил искане за присъждане на законна лихва, поради което следва да присъди
такава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, 2 000 лв. – възнаграждение
за адвокат / стр. 261/ и 5 лв. – такса за СУ. Предвид което и с оглед изхода на спора П. на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски
в размер на 678, 33 лв. – разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р Б. – с адрес:
гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Т.Д.Д., ЕГН **********,***
– адв. И.М.сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд С-1/06 г. по
описа на СГС, НО, 4 състав, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 150 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 2 539 /две хиляди петстотин
тридесет и девет лева/ лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи в резултат на задържане на паричната сума, внесена като парична гаранция
в периода 18.07.2007 г. – 27.07.2011 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 23.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 678, 33
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: