РЕШЕНИЕ
№ 1583
гр. Бургас, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120104416 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Юробанк България“ АД и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника Г. К. А. да
заплати на ищеца следните суми, дължими по сключения между тях договор за
потребителски кредит № *** от 06.11.2020 г.: 4 347,47 лв. – главница, 911,99 лв. - договорна
лихва, дължима за периода 04.11.2021 г. - 12.06.2024 г., 1 359,70 лв. – мораторна лихва,
дължима за периода 04.11.2021 г. – 12.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски. Твърди се в исковата молба, че ответникът е ползвал банков
кредит по силата на сключен с ищеца договор за издаване на кредитна карта № **** от
06.11.2020 г., като на 04.11.2021 г. е преустановил плащането на дължимите по кредита
вноски за главница и лихва и е изпаднал в забава. Сочи се, че към настоящия момент
дължимите суми не са заплатени. С молба от 23.08.2024 г. е уточнено изрично, че не се
твърди да е обявена предсрочна изискуемост преди депозиране на исковата молба, а
предсрочната изискуемост следва да се счита за обявена на длъжника с връчване препис от
исковата молба. Като крайна дата на претендираните договорна и мораторна лихва е
посочена датата, на която е съставено извлечението от счетоводните книги на банката –
12.06.2024 г. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с
писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл.
430 от ТЗ, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител, в който исковете са оспорени като
1
неоснователни. Сочи се, че в случая на ответника не е предадена никаква кредитна карта, в
съответствие с ОУ на ищеца, а за да възникне вземане следва кредитната карта да е реално
предадена и ищецът да я е използвал. Твърди се още, че в случая не е надлежно обявена
предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба, тъй като книжата по
делото са връчени на особен представител, който няма връзка с длъжника и същите не са
доведени до знанието му. Сочи се, че извлечението от счетоводните книги не установява
валидно договорно правоотношение между страните, както и че ищецът не е представил
никакви доказателства за размера на претенциите си. Изложени са подробни съображения за
нищожност на договора, приложенията и общите условия към него. Твърди се, че в договора
се съдържат неравноправни клаузи. Заявено е противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Сочи се и нарушение на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Оспорена е като
нищожна и клаузата на чл. 10.3 от ОУ. Сочи се, че договорът, приложенията и общите
условия са недействителни и поради това, че същите са написани на шрифт по-малък от 12.
Иска се съдът да приеме, че не е налице валидно облигационно правоотношение между
страните, че ответникът не е получавал кредитна карта и не е усвоявал суми по нея, както и
че договорът е нищожен. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди повече от 3 години. Особеният
представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, ангажира
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено копие на сключен между страните Договор за издаване на
кредитна карта № ****/06.11.2020 г., съгласно който „Юробанк България“ АД (наричано
„банката“) е предоставило на Г. К. А. (наричан „картодържател“) револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитен лимит, с разрешен кредитен лимит в размер на 4 400 лв.,
както и му е издала персонална кредитна карта и допълнителна кредитна карта.
Представени са и общи условия на банката за издаване и използване на кредитни
карти, както и приложение № 1 към тях, които представляват неразделна част от
горепосочения договор на осн. чл. 2 от него.
По делото е представен приемо-предавателен протокол, от който се установява, че на
06.11.2020 г. на Г. А. е била предадена кредитна карта с номер ******, както и ПИН код за
нея.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, договорът за
издаване на кредитна карта е изготвен на шрифт Times New Roman, размер 12, общите
условия на „Юробанк България“ АД са изготвени на шрифт Times New Roman, размер 11, а
приложение № 1 към общите условия е изготвено на шрифт Arial Narrow, размер 12. При
изготвяне на заключението си вещото лице В. е работила с представените по делото копия
на изследваните документи, но в съдебно заседание тя се е запознала и с оригиналите на
тези документи, след което е заявила, че заключението й не се променя.
В текста на договора за издаване на кредитна карта липсва клауза, сочеща размера на
годишния процент на разходите по кредита (ГПР), а такъв е посочен в Приложение № 1 към
общите условия на „Юробанк България“ АД, представляващо неразделна част от договора -
31,73 %. Видно е обаче, че така посоченият размер на ГПР е изчислен при допускането, че
2
максималният кредитен лимит е 3 000 лв., а в случая този лимит е различен, а именно
същият е 4 400 лв.
По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, съгласно която
през периода 08.11.2020 г. – 08.11.2021 г. по издадената на ответника А. кредитна карта са
били усвоени суми в общ размер от 4 855,65 лв., след което не са били усвоявани суми, като
от Приложение № 1 към заключението се установява, че последното усвояване на сума е
извършено на 04.01.2021 г. Видно от констативно-съобразителната част на заключението, по
кредита са били платени суми в общ размер от 1750,74 лв., като последното плащане от
кредитополучателя е било извършено на 08.11.2021 г., след което няма плащания. Вещото
лице е посочило, че към датата на извлечението от счетоводните книги на ищеца -
12.06.2024 г., към датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г., към датата на
връчването й на ответника, както и към датата на изготвяне на експертизата неизплатените
суми по кредитната карта са следните: 4 743,20 лв. – неизплатена главница, 911,99 лв. –
възнаградителна лихва за периода 11.11.2021 г. – 11.10.2022 г. и 963,97 лв. – лихва за
просрочие за периода 11.11.2021 г. – 11.10.2022 г. Така представеното заключение не е
оспорено от страните, поради което съдът намира, че то следва да бъде кредитирано като
обективно и безпристрастно дадено.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен по следните съображения:
В случая процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), тъй като се касае за предоставяне на кредит на физическо лице, което при
сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, т.е. е „потребител” по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а заемодателят еюридическо
лице, което предоставя кредита в рамките на своята професионална или търговска дейност,
съответно представлява „кредитор” по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ето защо следва да се
приеме, че процесният договор има характера на потребителски кредит по смисъла на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12.
В чл. 11, ал. 1 от ЗПК е посочено какво следва да е съдържанието на договора за
потребителски кредит, като т. 10 предвижда, че договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит.
В чл. 22 на ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В настоящия случай от ангажираната по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че е налице разлика във вида и размера на шрифта, на който са изготвени
отделните елементи на процесния договор, а именно: Приложение № 1 към общите условия
е изготвено на шрифт, който е различен от шрифта, на който са изготвени договорът и
общите условия към него, а освен това общите условия са изготвени на размер на шрифта,
който е различен от размера, на който са изготвени договорът и Приложение № 1.
3
Установи се също така, че в договора не е коректно посочен размерът на ГПР, тъй
като същият е изчислен при допускане, че максималният кредитен лимит е 3 000 лв., а в
случая този лимит е различен – 4 400 лв.
Предвид така допуснатите нарушения на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съдът намира, че процесният договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК и на осн. чл. 23
от ЗПК кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по него.
Видно от изготвената съдебно-икономическа експертиза, ответникът е усвоил по
кредитната карта суми в общ размер от 4 855,65 лв., както и е извършил плащания в общ
размер от 1 750,74 лв., с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата
главница – на осн. чл. 23 от ЗПК, съответно неплатени са останали 3 104,91 лв. от
главницата.
Неоснователно е заявеното в отговора на ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вноските, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от 3 години, тъй като в случая е налице вземане на ищеца за главница по договор за
кредит, което се погасява с изтичане на 5-годишна давност, а не с кратката 3-годишна
давност (в този смисъл са изложените от ВКС мотиви в Тълкувателно решение № 3/2023 от
21.11.2024 г.). Видно от приложение № 1 към изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, ответникът е усвоявал суми по процесния договор през периода 08.11.2020 г. –
04.01.2021 г., но липсват данни кога са настъпили падежите на дължимите от него
погасителни вноски. Въпреки това и с оглед на факта, че искът е предявен на 01.07.2024 г.,
съответно от първото усвояване на суми по договора до предявяването на иска не са изтекли
5 години, съдът намира, че е обективно невъзможно към датата на предявяването на иска да
е изтекъл петгодишният срок на приложимата в случая погасителна давност. Ето защо
следва да се приеме, че задължението на ответника за заплащане на сумата от 3 104,91 лв.,
представляваща част от усвоената от него главница по договора за кредитна карта, не е
погасено по давност. Поради това предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, а в
останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното й изплащане.
Предвид частичната основателност на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 1 179,61 лв., представляваща част от направените от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съответни на уважената част
от иска. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1154,30 лв., тъй като в случая исковете са с
обща цена от 6 616,16 лв. и така уговореното възнаграждение не надвишава значително
размера, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, съответно не е прекомерен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. А., ЕГН **********, от гр. В***, ул. ***, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ***,
представлявано от Д. Б. Ш. и П. Н. Д., сумата от 3 104,91 лв. (три хиляди сто и четири лв. и
деветдесет и една ст.), представляваща дължима главница по Договор за издаване на
кредитна карта № ****/06.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 179,61 лв. (хиляда сто
седемдесет и девет лв. и шестдесет и една ст.), представляваща част от направените от
ищеца разноски по делото, като в останалата му част над уважения до предявения размер
ОТХВЪРЛЯ иска.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN:*********
BIC: *****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5