РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7109 по описа за 2016 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т.
1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г.Р.Р. твърди, че на 22.11.2014 г. около 13.00 часа в гр.Пазарджик,
на ул.“*******неизвестен водач на неидентифицирано спряло МПС е отворил
внезапно вратата на колата и е ударил преминаващия на велосипед ищец. От удара
ищецът е загубил управлението на велосипеда
и е бил изхвърлен страни от автомобила. Виновният водач закарал ищеца до
болницата, след което напуснал ПТП и болницата без да сигнализира полицията или
пък да остави личните си данни. Вследствие на удара ищецът твърди че е получил
счупване на крайната част на дясната подбедрица на десен крак, множество
охлузни рани в областта на дясната половина на тялото и кръвонасядания в
областта на двата крака и двете ръце. Ищецът сочи, че е бил опериран по
спешност, търпял е болки и страдания, принуден е бил да ползва помощта на
близките си, чувствал се подтиснат, непълноценен, труд спял нощем. И към
настоящия момент не се е възстановил. Предявил е извънсъдебна претенция
пред ответника Г. Ф., който не му е
изплатил обезщетение. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди Г. Ф. да му заплати сумата от 45 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на горното ПТП, ведно с
обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на Ф.а - 19.08.2015 г., до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът Г. Ф. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е
налице ПТП. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта.
При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, за който поддържа, че е
предприел спрямо автомобила маневра „изпреварване“ без да съобрази разстоянието между автомобила
и велосипеда , както и че е управлявал неизправен велосипед – без звънец, фар,
и без самия ищецът да е бил със светлоотразителна жилетка. Оспорва иска за
обезщетение на неимуществени вреди по размер, като сочи, че същия е завишен
спрямо претърпените от ищеца травми, приноса на пострадалия за вредите и
съществуващите в страната икономически условия към датата на ПТП. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От Констативен Протокол, с рег.№ ИАТ – 26098/01.12.2014
г. се установява, че е съставен относно
ПТП, посетено от служител на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пазарджик на 22.11.2014
г. около 13.00ч. в гр.Пазарджик, бул.“*******пред №** Като Участник 1 е отбелязано
„неустановен“. Участник 2 е велосипед с водач Г.Р.Р., ЕГН ********** от гр.Пазарджик.
Посочено е, че пострадал е Г.Р.Р., ищеца по делото, и е отразено, че той е с
фрактура на глезен на десния крак. В обстоятелствената част на констативния
протокол е изложено, че неустановен извършител е отворил предна лява врата на
спрял лек автомобил и е ударил преминаващия покрай него велосипедист Р.,
вследствие на което той губи контрол над велосипеда и пада на земята. Извършен
е оглед на местопроизшествието, в който е отбелязано, че местопроизшествието не
е запазено. Образуваното ДП е спряно.
Разпитаният по делото свидетел В.П.установява,
че е наблюдавал случилото се, тъй като се е намирал наблизо. Видял, как един
автомобил, тип „баничарка“ спрял в дясно на пътя, на около метър от тротоара.
Водачът му рязко отворил шофьорската врата на автомобила, в която се ударил
преминаващия покрай автомобила велосипедист. Последният паднал на земята.
Свидетелят и други хора се притекли на помощ, вдигнал велосипедиста от земята,
а водачът на автомобила го закарал в болницата. Докато свидетел бил на
произшествието, полиция не е идвала.
Назначената по делото автотехническа
експертиза установява следния механизъм на ПТП: Процесното ПТП е настъпило в
гр. Пазарджик на бул. „Георги Бенковски” в района на прав пътен участък пред
дом № *********” се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия
и е предназначен за дву- посочно движение на автомобилите, като за всяка посока
има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Процесният лек автомобил е бил спрял върху дясната
пътна лента за посоката му на движение и успоредно на пътя. В същото време,
процесния велосипед се е движил също в дясната пътна лента и в посоката на
л.а., като достигайки до автомобила от задната му страна, велосипедистът е
предприел маневра заобикаляне на спрелия автомобил от лявата му страна. Непосредствено
преди велосипеда да премине от лявата страна на автомобила, водачът на
автомобила е отворил рязко предната лява врата на автомобила. Реализирало се е
ПТП. Велосипедът, движещ се на около 30 см. от левия габарит на автомобила, с
предното си колело се е ударил във вътрешната част на отворената лява врата на
автомобила. Вследствие на удара, велосипедът и велосипедистът са паднали пред
отворената врата на автомобила в близост до мястото на удара. Според
вещото лице от техническа гледна точка,
причината за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на лекия
автомобил, който е отворил предната лява врата на автомобила в момент, в който
от задната му страна го е приближавал велосипеда, управляван от ищеца, като е
препречил пътя му, от което се е реализирал удар. Водачът на л.а. е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, като не отваря предната лява врата в момент, в
който отзад го е прележавал процесния велосипед. Водачът на автомобила е имал
възможност да вижда приближаващият го отзад велосипед през лявото странично
огледало за обратно виждане. Велосипедистът
не е имал техническа възможност да задейства спирачната система на управлявания
от него велосипед аварийно и спирайки да предотврати настъпването на удара в
отворената лява врата на процесния автомобил.
В огледния протокол увреждащия автомобил погрешно е
описан с м.“БМВ“. Между страните не съществува спор, че увреждащия автомобил е
бил тип „Баничарка“, с неизвестен модел, марка и регистрационен номер.
От представената по делото медицинска документация и
от изслушаната съдебно медицинска експертиза, чието заключение съдът напълно
кредитира, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на
двете кости на дясна подбедрица в дисталната му част /двуглезенно счупване/. Според
вещото лице е напълно възможно тези увреждания да се получат при така описания
механизъм на ПТП. Ищецът е приет по спешност в МБАЛ- Пазарджик, където са му
направени образни и кръвни изследвания. Проведено е оперативно лечение,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
винт. Поставена гипсова имобилизация за 45 дни. Според вещото лице през периода
на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите 20 дни болките са
били с по-голям интензитет. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периода на възстановяване е около 4-5- месеца. На въпроса дали е
възможно увреждането на ищеца да бъде получено от падане от собствен ръст или
по друг начин без участието на МПС, вещото лице установява, че механизма на
това счупване е падане от собствен ръст и подгъване на глезена навън, при което
се получават описаните счупвания в областта на глезенната става. Причината за
това падане, може да бъде най различна - подхлъзване и падане върху дясна
глезенна става и ходило, блъскане и падане върху дясна глезенна става и ходило
и др.
Ищецът е предявил претенция пред ответника за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП с молба от 19.05.2015г. С писмо от
16.07.2015г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С
пар.34 от ПЗР на новия Кодекс за застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., е отменен КЗ, действал към момента на възникване
на застрахователното събитие. Тъй като застрахователното правоотношение е
възникнало при действието на отменения КЗ, съгласно пар.22 от новия КЗ, спорът
следва да се реши съобразно отменения КЗ.
Предявения по
реда на чл. 288 ал.1 т. 1 КЗ /отм./ иск е
допустим и е насочен срещу надлежен ответник – Г. Ф., предвид разпоредбата на
чл. 288, ал. 11, предл. последно от КЗ
/отм./. Ищецът е предявил пред Г. Ф. искане за обезвреда на твърдените болки и страдания,
вследствие на ПТП, предмет на настоящото производство. Ответникът е отказал да
заплати обезщетение.
Основателността на предявения иск предполага ищецът, при условията на
пълно и главно доказване в процеса с допустимите по ГПК доказателствени
средства, да установи кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД – деяние /
действие или бездействие/, извършено противоправно, причинно – следствена
връзка между деянието и претърпените вреди, като последните също подлежат на
доказване в процеса. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал. 2 ЗЗД
законова презумпция се предполага. На ответника е възложена тежестта да обори
тази презумпция, както и да докаже заявеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съдът след съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото и
относимите правни норми, намира, че сочения фактически състав е
установен, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответника Г. Ф.. Водачът на увреждащия автомобил е имал противоправно и
виновно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП по см. на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП с ищеца – нарушил е разпоредбата на чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – всеки участник в движението с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства. След като е паркирал автомобила си в
дясната част на пътната лента, водачът е следвало да се увери, че няма
преминаващи от лявата му страна ППС и едва тогава да отвори вратата на
автомобила си. Вместо това, той рязко е отворил вратата, с която е ударил движещия
се по платното ищец-велосипедист, който при падане от велосипеда е получил
телесни увреждания – счупване в областта на дясната подбедрица. Налице е
причинно следствена връзка между получените телесни увреждания на ищеца и
противоправното поведение на виновния водач. Това се установява както от СМЕ,
така и от събраните гласни доказателства /показанията на очевидеца св.Попов/. Възражението
на ответника, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата и също е
имал противоправно поведение, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат е недоказано. Не се установи ищецът да е предприел маневра
„заобикаляне“ на лекия автомобил, както и велосипедът му да е бил неизправен –
без фар и седалка. Не се установи дали ищецът е управлявал велосипеда със
светлоотразителна жилетка, но носенето на същата няма отношение към механизма
на ПТП. Не всяко противоправно поведение на пострадалия съставлява принос за
настъпване на вредите, а единствено това, което обективно и закономерно, наред
с поведението на делинквента, е причинило вредоносния резултат. Данни за такова
поведение на ищцовата страна в хода на съдебното дирене не се събраха Виновният водач е напуснал произшествието и не
е идентифициран, както и управлявания от него лек автомобил. От показанията на
свидетеля очевидец става ясно, че автомобилът е бил тип „баничарка“,
обстоятелство, което не се оспорва от ответника.
Установени
са от СМЕ и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната и трайна
практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г.
разяснения, преценката на съда е
свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които
са причинени вредите, и др. Изслушаната
по делото СМЕ и медицинската документация установяват, че ищецът вследствие на
процесното ПТП е претърпял едно травматично увреждане - счупване на двете кости на дясна подбедрица в
дисталната му част. По своя медико - биологичен характер травмата е причинила
трайно затруднено движение на десния долен крайник за период около 4-5 месеца. Проведено
е оперативно лечение, след което е поставена гипсова имобилизция, за която няма
данни кога е свалена. През първите 20
дни, когато започва процеса на зарастване на счупената кост, болките и
страданията са били с по - голям интензитет, като във времето постепенно са
намалявали. Към настоящия момент ищецът се е възстановил /изявление на неговия
процесуален представител, тъй като ищецът не се е явил на личен преглед пред
вещото лице/. В медицинската документация не са отразени други наранявания по
тялото. Като
взе предвид тези обективни обстоятелства, стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането, съдът намира, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява сумата от
25 000 лв., до който размер искът е основателен и доказан. За
разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв. искът следва да се
отхвърли.
Основателността
на главния иск обосновава уважаване и на
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху
присъдената главница от 25 000 лева, като законната лихва по аргумент от чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ следва да се
начислява от 20.08.2015
г. - датата на която е изтекъл
тримесечния срок за произнасяне на Г. Ф. по извънсъдебната претенция на ищеца.
По разноските за настоящото производство:
Ищецът
е претендирал присъждане на
разноски за настоящото производство съобразно представен списък в размер на
250лв. процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът
претендира разноски в размер на 200лв., както и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват направените от него разноски съобразно уважената част от иска -
138,88лв.
На
процесуалния представител на ищеца адв.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че защитата на ищеца се осъществява безплатно на
основание чл. 38 ал.2 ЗАдв. Когато
в съдебното производство насрещната страна дължи разноски – в случая ответника
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съгласно
чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Ето защо на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат М.Д. възнаграждение в размер
на 1280 лв.
На ответника разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 266,70лв. / 44,45% по
200лв. за разноски и 300лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда
на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и депозит за вещо
лице по СМЕ/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът Г. Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 950
лв. – държавна такса за уважената част от иска, като съдът приспадна платената
от ищеца частична такса от 50лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Г.Р.Р., ЕГН **********,*** на основание чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 25 000 лв. / двадесет и пет
хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 22.11.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.08.2015 г.-
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл. 288, ал. 7 КЗ/отм./ ./, до окончателното изплащане, както и 138,88лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 25 000 лв. до
пълния претендиран размер от 45 000 лева, ведно със законната лихва върху
разликата над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК Г.Р.Р., ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***, сума в размер на 266,70лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.
Ф., със седалище и адрес на управление:***,
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 950 лв. държавна
такса за уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
с чл. 78, ал. 1 ГПК Г.
Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М.
И. Д., ЕГН **********, член на САК, възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Г.Р.Р., по чл. 38 ЗАдв., в размер на 1280.00 лева .
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: