28.09.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№148 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано е по жалба от
ЕООД НИЯ МИЛВА – гр.Х., ЕИК***, срещу
Ревизионен акт №Р-16002619002357-091-001/25.10.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №14/13.01.2020г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен и необоснован.
Относно констатациите за преотстъпен данък по ЗКПО се твърди, че дружеството
приложило механизма на чл.169 от ЗКПО. Проверяващите анализирали предпоставките
на чл.167, ал.1 от ЗКПО, като погрешно възприели наличие на подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения. Сочи, че дружеството се било
снабдило с удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК и съгласно него нямало
задължения. В същото време проверяващите твърдели, че с Протокол
№1576187/21.08.2019г. са присъединени документи от информационния масив на НАП
за задължения към 31.12.2016г. – 53 240,62 лева. Поради това не били
изпълнени общите изисквания на ЗКПО за преотстъпване на КД за 2016г. в размер
на 6104,69 лева. Задълженията били за лихви и представляващият дружеството
нямало как да ги знае. При извършената ревизия били представени три броя
удостоверения по чл.87, ал.6 от ДОПК с отбелязване, че дружеството няма
задължения, но те били игнорирани от проверяващите. В случая била налице
законова фикция – поради обезпечаване на задълженията с налични активи, при
което следвало да се приеме, че дружеството няма изискуеми данъчни задължения.
Не се счита, че издадените фактури от Рейна 8 ЕООД на дружеството-жалбоподател,
не отразявали действителни стопански операции, както и оспорват увеличението на
финансовия резултат за 2017г., както и заключението на проверяващите относно
авансовите вноски. Дружеството не следвало да понася последиците от това, че
доставчиците не били открити на декларираните адреси или, че не представили
нужната информация, или не осчетоводили фактурите. При осъществен контакт с
представляващия Рейна 8 ЕООД жалбоподателят получил надлежни доказателства.
Оспорват се констатациите и за липса на реалност на сделките с издател Униропа
ЕООД, както и увеличението на финансовия резултат за 2018г. и заключението за
авансовите вноски. Представените в тази насока допълнителни доказателства при
постановяване на РА не били разгледани от проверяващите и били тълкувани
превратно. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002619002357-091-001/25.10.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №14/13.01.2020г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния акт №Р-16002619002357-091-001/25.10.2019г., издаден от
Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите. В
оспорения акт органите по приходи приели, че по отношение на преотстъпения
данък по ЗКПО липсата на задължения не е установена към 31.12. на съответната
година, а представените удостоверения били от 07.11.2016г., от 04.10.2017г. и
от 22.01.2019г. наред с това тези задължения не били само от лихви, тъй като в
справката към 31.12.2016г. се
установявали задължения на дружеството
за ДДС, ДДФЛ на работници, ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО на работници; към 31.12.2017г. –
за ДДС, ДДФЛ на работници, ДОО, ДЗПО-УПФ
и ЗО на работници; към 31.12.2018г. – за ДДС, ДДФЛ на работници, ДОО, ДЗПО-УПФ
и ЗО на работници, поради което и не били изпълнение общите изисквания на ЗКПО
за преотстъпване на КД за 2016, 2017 и 2018 години. По отношение на отказания
данъчен кредит по фактури, издадени от ЕООД Рейна 8, се сочи, че не са изпълнени
изискванията на чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6 и
чл.9 и чл.70, ал.5 от ЗДДС и не признали правото на приспадане на данъчен
кредит по фактури, по които е упражнено право на данъчен кредит в общ размер на
20 696,53 лева, като са изрично посочени данъчните периоди – 07.2016 – в
размер на 47,18 лева; 08.2016г. – в размер на 9,67 лева; 09.2016г. - 19,16
лева; 11.2016г. – в размер на 76,32 лева; 03.2017г. – 2111,68 лева; 04.2017г. –
6583,34 лева; 05.2017г. – в размер на 9862,51 лева; 06.2017г. – 800,00 лева;
08.2017г. – в размер на 1186,67 лева. По отношение на отказания данъчен кредит
по фактури, издадени от ЕООД Униропа се сочи, че управителят на посоченото
дружество изрично декларирал, че от дружеството не били издавани фактури с
№**********/02.08.2018г. и №**********/16.08.2018г., поради което и на
ревизираното лице се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ
размер 2038,36 лева по двете фактури и за период 01.08.2018г. – 31.08.2018г. По
отношение увеличение на финансовия резултат за 2016 и 2017г. на основание
чл.26, т.2 от ЗКПО в РА се сочи, че не се признават за данъчни цели разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на закона, а в издадените от
доставчиците ЕООД Рейна 8 и Униропа ЕООД първични счетоводни документи е
записано невярно отразяване на стопанска операция. Така се увеличава
счетоводния финансов резултат за 2016г. с разходите, които не са признати за
данъчни цели на основание чл.26, т.2 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО с отчетна
стойност на описаните фактури в размер на 761,59 лева, а за 2017г. – в размер
на 102 720,84 лева. С Решение №14/13.01.2020г. Директор на Дирекция ОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, който е издаден за допълнително
установените задължения по ЗДДС и ЗКПО – ДДС, свързан с непризнат данъчен
кредит – 22 779,89 лева и лихва от 5 262,16 лева; лихва за ДДС за
неправомерно ползване на приспаднат данъчен кредит – 1000,59 лева; лихва за
невнесен и внесен със закъснение ДДС – 7 089,49 лева, както и корпоративен
данък за 2016г. – 6 104,64 лева и лихви 1 590,74 лева; за 2017г. –
12 800,09 лева и лихви 2 037,51 лева; за 2018г. – 2 122,85 лева
и лихви 122,66 лева. Решението е връчено на жалбоподателя на 16.01.2020г. – л.703,
т.3/3 от делото, поради което с подаване на жалбата на 27.01.2020г., е спазен
предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002619002357-020-001 от 10.04.2019г.,
издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след искане
за продължаване на срока – Заповед от 08.07.2019г. и от 02.08.2019г., като в
заповедта за възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за
корпоративен данък и данък добавена стойност за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г.
За ревизионното производство е определен срок за приключване до 11.09.2019г.,
като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след
завършването.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция и от
ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия
/Заповед №РД-09-1/03.01.2017г, Заповед №РД-09-1801/28.09.2018г./. Поради това съдът намира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен Ревизионен доклад №Р-16002619002357-092-001/12.09.2019г., като срещу
него е подадено възражение в срок, постъпило чрез куриер на 11.10.2019г. /удължаване
на срока с Уведомление №Р-16002619002357-РУС-001/25.09.2019г. – л.486, т.2/3/.
След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден оспорения
ревизионен акт. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага
към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е
длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства.
Това задължение органът по приходите е изпълнил, като е отчел, че има
новопредставени доказателства – 3 броя удостоверения по чл.87, ал.6 от ДОПК /от
07.11.2016г., 04.10.2017г. и 22.01.2019г., но те били вече представени в
ревизионното производство – л.654-656, т.3/3/. По отношение възражението във
връзка с отказания данъчен кредит по фактури, издадени от ЕООД Рейна 8, представляващи
документи за доставка на стоки – почистващи и перилни препарати, тоалетна
хартия и др., рекламни материали, събраните доказателства са обсъдени подробно.
Аргументирано са изложени установените несъответствия и противоречия – в
обясненията на дружеството-доставчик /чрез Щ.Т./ било посочено, че през 2016г.
ЕООД Ния Милва са вземали стоките със собствен транспорт, но същевременно са
установени пътни листове към фактурите №№000059/31.07.2016,
0000085/27.08.2016г., 0000115/15.09.2016г., 0000138/29.11.2016г. /л.610-619,
т.3/3/, издадени от ЕООД Рейна 8, в
които няма име на получател към подписа за получаване. Извършено е и сравняване
на собствеността на автомобила, с който е извършван превоза по пътните листове
и е установено, че няма доказателства този автомобил – Пежо Партнер ***, да е
бил отдаден под наем на ЕООД Рейна 8 и да се ползва като нает актив. При
изследване на притежаваните от доставчика складови помещения и магазини е
установен наемател – физическо лице, Щ.Т., без да има преотдаване на ЕООД Рейна
8, а в представените фактури за наем на обекти от ЕООД Пави трейд – 5 броя,
л.623-627, т.3/3, този доставчик не е регистриран по ЗДДС, а вписаният обект,
предмет на доставка наем, е без упоменаване за кой точно обект или по кой
договор е издадена фактурата. Установени са и фактури, представени в хода на
проверката от март 2019г., които са в оригинал и без подпис на получател, а
представените към възражението в ревизионното производство са в копие и са
подписани от получател без име; представените стокови разписки при проверката и
към възражението са с различни подписи за получател, както и към фактура
№0000202/27.05.2017г. при проверката е установена стоково разписка с 2 позиции
и отговаряща на стойност на фактурата, но при възражението тази стокова
разписка е с повече позиции и не отговаря като стойност на фактурата и
финансовия бон /л.545-548, т.3/3; л.249-250, т.2/3/. Към част от фактурите
имало представени по 3-4 пътни листове, а като има предвид обема на превозвана
стока, то транспортните разходи можело да се определят като неоправдани и
нелогични. Наред с това датата на издаване на финансов бон била различна от
датата на доставяне на стоката, което пък се установявало при съпоставка с
пътния лист и така не можело да се обясни извършеното плащане в брой – фактура
№*********/21.05.2017г., ведно с фискален бон от 21.05.2017г. –л.261 и гръб,
т.2/3, и пътен лист от 22.05.2017г. - л.578-9, т.3/3. Установено било и че
фискалните бонове били издадени през 2016г. от различен касов апарат от този,
от който били издадени тези през март-април 2017г. или май 2017г.. При
изследване на предходния доставчик на стоки, доставени до ЕООД Рейна 8 на
ревизираното лице, са установени разминавания – фактури
№№*********/13.04.2017г., 00001131/19.04.2017г., 1132/21.04.2017г. са с
приложени фискални бонове, в които е вписан предмет СМР; по фактури
№№0000252/28.03.2017г., 0000251/27.03.2017г. и 0000109/13.04.2017г. са
приложени стокови разписки и фискален бон, в които е вписано „арт.1“ или
„стоки“, от което не се установяват продадените стоки. Новите представени
доказателства от ревизираното лице с възражението и във връзка с фактури за
реклама – л.501-504, т.3/3, са от 01.03.2017г. и от 06.07.2017г. между ЕООД
Рейна 8 и ЕООД Тиона 14 и са изработка на рекламни материали, като Приложение
№1, с което се уговаря вид, форма и техническа спецификация на материалите, не
се представя пред ревизиращите. За всеки от двата договора се представя
съответна фактура - №№*********/01.03.2017г. и *********/06.03.2017г. на
стойност съответно – 9906,00 лева и 9996,00 лева с предмет на доставка
„реклама“ и приложен фискален бон съответно от 30.03.2017г. и 31.03.2017г. с
предмет стоки. Като са обсъдени всички тези несъответствия ревизиращите правят
извод, че първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанските
операции, като за записаната операция липсват данни да е извършена от посочения
във фактурите доставчик.
При направения анализ на всички събрани
доказателства ревизиращият екип дал заключение, че не се доказва реални доставки
на материали по фактурите – общо 25 броя
от ЕООД Рейна 8 и 2 броя от ЕООД Униропа, съставени за ревизирания период от
01.01.2016г. до 31.12.2018г. Относно РД е посочено изрично, че е част от
ревизионния акт.
С жалба вх.№70-00-13591/07.11.2019г. РА е оспорен,
като с Решение №14 от 13.01.2020г. е потвърден РА за допълнително установените
задължения по ЗДДС и ЗКПО и лихви за просрочие – ДДС, свързан с непризнат
данъчен кредит – 22 779,89 лева и лихва от 5 262,16 лева; лихва за
ДДС за неправомерно ползване на приспаднат данъчен кредит – 1000,59 лева; лихва
за невнесен и внесен със закъснение ДДС – 7 089,49 лева, както и
корпоративен данък за 2016г. – 6 104,64 лева и лихви 1 590,74 лева;
за 2017г. – 12 800,09 лева и лихви 2 037,51 лева; за 2018г. –
2 122,85 лева и лихви 122,66 лева
При извършените процесуални действия в хода на
ревизията между страните е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател, е
извършвало през ревизирания период основна дейност производство на сапун,
миещи, почистващи и полиращи препарати, както и е специализирано предприятие на
хора с увреждания, в което работят 50% хора с увреждания. Във връзка с
осъществяваната дейност са представени фактури за закупени материали и договори
за изготвяне на рекламни материали. Няма спор, че от общо вмененото задължение
за ДДС в размер на 76 897,47 лева, представляващо главница, сумата от
22 779,89 лева произтича от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени
от ЕООД Рейна 8 и ЕООД Униропа, а остатъкът от 54 117,58 лева представлява
деклариран, но невнесен към датата на издаване на РА ДДС по СД за периоди
09.2017г. – 12.2018г., за което са дължими лихви, както и че за периодите от
01.2016г. – 08.2017г. вкл. ревизираното лице е декларирало ДДС за внасяне по СД
по ЗДДС, който е внесен със закъснение, както и че за последното са дължими
лихви. При допълнително обсъждане на събраните в административното производство
доказателства се споделя установеното в РА и РД от носно несъответствията във
фактурите, издадени от ЕООД Рейна 8, фискалните бонове, пътните листи и
стоковите разписки към тях. Допълнително са изследвани пътните листове, от
които се установява километропоказателя на автомобила – за периода 31.03.2017г.
– 30.06.2017г. били изминати 21 908 км, но липсвали фактури за покупка на
гориво. Така е потвърден направения извод, че пътните листове били изготвени за
целите на обжалването и след издаване на РД. А и превозът се извършвал от Щ.Т.
като водач почти ежедневно, въпреки че тя била назначена на трудов договор на
длъжност счетоводител и технически организатор. Потвърдени са и изводите
относно складови помещения на доставчика – наети били отново от физическото
лице Т. и липсвали данни за преотдаването им на доставчика ЕООД Рейна 8. Изследвани
са и предходните доставчици на ЕООД Рейна 8, като било установено че документи
за превоз на доставки за Рейна 8 са издадени от рисков доставчик – ЕООД Кари
Експрес, а в тях липсвал и обект, от който са били доставяни. Наред с всички
изложени несъответствия ревизиращите установили и че ЕООД Рейна 8 има изискуеми
и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски в размер
на 277 407,67 лева и не е подадена ГДД за 2017г. по чл.92 ЗКПО. Относно
фактурите, издадени от ЕООД Униропа, е установено, че това дружество е
епизодичен доставчик и е дерегистрирано, считано от 16.08.2018г., като в
Решение №14 от 13.01.2020г. са приети за правилни констатациите на ревизиращия
екип, тъй като и самият доставчик отричал да е издавал фактури към ЕООД Ния
Милва. Административният орган прави обоснован извод относно недоказаност на
реални доставки от ЕООД Рейна 8 и от ЕООД Униропа като материалноправна
предпоставка за признаване на претендираното право. Между страните няма спор,
че през август 2018г., януари, април, май и юли 2018г. ревизираното лице и
приспадало данъчен кредит по фактури, отразени в дневниците му за покупки, като
издадени от ЕООД Динамик 17, Импекстим и Витоша Т., за които е установено, че
не са издавани на ЕООД Ния Милва. През следващ отчетен период ревизираното лице
е сторнирало тези фактури, както и че ЕООД Ния Милва два пъти е приспадало
данъчен кредит по фактура №3639/29.05.2017г. Приспаднатият данъчен кредит по
фактурите е общо 53 786,16 лева, а за неправомерното му ползване лицето дължи
лихви в размер на 1000,59 лева. За частта от 54 117,58 лева,
представляваща деклариран, но невнесен към датата на издаване на РА ДДС по СД
за периодите септември 2017г.-декември 2018г., също е безспорно, че се дължат
лихви, както и за периодите от януари 2016г. – август 2018г. има декларирано
ДДС за внасяне по СД по ЗДДС, който е внесен със закъснение, поради което е
дължим с лихва общо в размер на 7089,49 лева. Като се има предвид изложеното
относно реалността на сделките с ЕООД Рейна 8 и ЕООД Униропа е извършено преобразуване
в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016г. в размер
на 761,59 лева / 4 броя фактури, издадени от ЕООД Рейна 8 за доставка на
почистващи и перилни материали/; за 2017г. в размер на 102 720,84 лева /20
броя, издадени от ЕООД Рейна 8 за доставка на почистващи и перилни материали и
услуга реклама/; за 2018г. в размер на 10 416,81 лева /2 фактури, издадени
от ЕООД Униропа за покупки на стоки/. Административният орган е приел
констатациите на ревизиращите, като е счел, че е основателно преобразуването на
финасовия резултат в увеличение през трите години, тъй като сделките с двамата
доставчика реално не са извършени и не са доказани документално. Реквизитите на
фактурите не отразявали реално извършена стопанска операция и липсвали данни да
са извършени от посочените във фактурите доставчици. По отношение непризнатото
преотстъпване от облагане с корпоративен данък по реда на чл.178 от ЗКПО на
дружество, наемащо хора с увреждания, в Решение №14/13.01.2020г. е прието за
безспорно, че от ревизираното лице е ползвано данъчно облекчение под формата на
преотстъпен корпоративен данък за 2016г. – 6 028,54 лева; за 2017г. –
2 528,01 лева; за 2018г. – 1 081,17 лева. Като е приел, че
дружеството не е декларирало в ГДД за 2016, 2017г. и 2018г. изпълнение на
обстоятелствата по чл.167, ал.1 от ЗКПО, както и като е установено, че към
31.12.2016г. дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения и лихви, свързани с невнасянето в срок на задължения в общ размер на
53 240,62 лева; за 2017г. – 36 189,77 лева; за 2018г. –
103 864,86 лева, е счетено, че ЕООД Ния Милва не е изпълнило общите
изисквания за преотстъпване на корпоративен данък в съответния посочен размер,
както и че същите са дължими с лихви.
В посока да бъдат защитени тези изводи по делото
допълнително се представят в съдебното производство Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх.№С180026-022-0072939/02.10.2018г. и
№26РД-11-3/12.01.2016г. относно наложен запор на банкови сметки и движима вещ,
като изрично в придружаващото писмо се сочи, че за периодите 2016г., 2017г. и
2018г. няма подавани молби за предоставено обезпечение от ЕООД Ния Милва. Тези
документи потвърждават изложените до този момент факти и тъй като сочат образувано
изп.дело №26140001242/2014г. за събиране на установено и изискуемо публично
вземане.
За да оспори констатациите в ревизионното
производство, жалбоподателят ангажира в съдебното производство допълнително
доказателства чрез разпит на Ш.Я.Т. – бивш управител на ЕООД Рейна 8, която
дава показания, че в това си качество знаела фирмата жалбоподател. Спомня си за
какво издавала фактурите на ЕООД Ния Милва – за почистващи препарати,
консумативи, а после и за фирмата. Работата била сезонна и първоначално още
преди да учреди дружеството, то самата тя като физическо лице наела складовете.
Стоките карали с пикап на Рейна 8 , който първоначално бил нейн, после при
прехвърлянето на дружеството на трето лице се разбрала с новата управителка да
си откупи пикапа. Тогава вече била назначена по трудово правоотношение в ЕООД
Рейна 8, колата била нейна и тя карала стоката с тази кола, защото извършвала
всичко. Освен тази дейност фирмата открила и баничарница, а и командировала
хора в чужбина и така имало три клетки в обекта и тъй като основаната дейност
не била само продажба на препарати, то от счетоводството им казали, че няма
проблем да издадат така фискалния бон с друг код. Рекламата на произведените от
ЕООД Ния Милва шампоани и хотелски консумативи извършвали чрез разговори с
купувачите руснаци, като обсъждали вън на щандовете по какъв начин трябва да
стоят брошурите само и само да вдигнели продажбите – събирали информация,
аранжирали самата информация в процеса на представяне на стоките и продажбата
им. Купувачите имали много сериозни изисквания и трябвало сериозно проучване на
пазара. Не произвеждали препарати в ЕООД Рейна 8, а само баничките. Всичко
друго било покупко-продажба. Ангажираната от ответната страна съдебносчетоводна
експертиза дава заключение, че в счетоводството на жалбоподателя през 2017г. са
осчетоводени 21 броя фактури, издадени от ЕООД Рейна 8 на обща стойност
102 720,84 лева; през 2016г. – 4 броя на обща стойност 761,59 лева; през
2018г. – 2 броя фактури, издадени от ЕООД Униропа на обща стойност
10 416,81 лева. Фактурите, издадени от ЕООД Рейна били осчетоводени
съответно при доставчика за 2016г. – 4 броя за обща стойност 761,59 лева, а за
2017г. – 20 броя за стойност от 101 720,84 лева. Двете фактури, издадени
от другия спорен доставчик – ЕООД Униропа, не били осчетоводени, а считано от
16.08.2018г. това дружество било дерегистрирано по реда на ЗДДС. Вещото лице
установява и че фактурите, издадени от двете дружества – доставчици на ЕООД
Рейна 8, били включени в съответните счетоводни справки по ЗСч и отразени в Дневниците
за покупки съгласно ЗДДС. Вещото лице отговоря и на въпрос, касаещ доставките и
фактурите за гориво, като сочи, че при проверка Дневниците за покупка на ЕООД
Рейна 8 за процесния период няма осчетоводена фактура за покупка на гориво,
макар да съществуват множество пътни листове. При доставките, по които ЕООД Ния
Милва ползва собствен транспорт дружеството не документира транспортните
разходи с пътни листове. При изследване счетоводството на ревизираното лице
вещото лице дава заключение, че е отразено, че стоките, предмет на процесните
фактури, са вложени в производството. На поставен въпрос, при които вещото лице
следва да обследва документите, за да посочи дали са реално извършени сделките,
експертът не установява различни от посочените от ревизиращите несъответствия и
потвърждава наличието на последните. Жалбоподателят ангажира и допълнителни
писмени доказателства като представи изготвена от дружеството Справка за
използвани почистващи материали 2016-2018г.; счетоводни извлечения за закупено
гориво от ЕООД Ния Милва, удостоверение от Национална федерация на
работодателите на инвалиди за участие като изложител, удостоверение от РЗИ,
План за почистване и дезинфекция, утвърден от управителя на дружеството, ведно
със справки за извършено хигиенизиране на отделените зали за производство през
2018г., Разработване на маркетингов план, изготвен от Щ.Т. – без дата /л.147/179
от делото/, които преценени като частни документи, съставени или представени от
жалбоподателя, и преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал, не
основават извод, че с тях се доказва реалност на процесните сделки.
Счетоводните извлечения за закупено гориво са относно закупено гориво от ЕООД
Ния Милва, а не доказват закупено гориво от ЕООД Рейна 8, тъй като именно относно
съставените от този доставчик фактури са установените в тази посока
несъответствия. Относно представените удостоверения няма формиран спор между
страните дали жалбоподателят е участвал в изложения или има съответния обект, а
и от удостоверението от НФРИ не може да се направи извод за обсъжданите по
делото договори за изготвяне на рекламни материали. Не е спорно и използването
на материали за хигиенизация, доколкото по делото спорен е въпросът относно
реалността на сделките по отношение на посочения доставчик на перилни и
почистващи материали. Няма доказателства разработеният маркетингов план да е
бил по силата на сключен договор за реклама с ЕООД Рейна 8, още повече и с
оглед на установеното за служителя на дружеството Т., че същата е счетоводител,
технически организатор, осъществявала превоз на стоки, което пък категорично
сочи на извод, че ЕООД Рейна 8 не разполага с технически, технологичен и
кадрови потенциал за извършване на услугата реклама.
В хода на ревизията на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, както и извършени насрещни проверки на други задължени лица, като съответните
представени документи са в приложения по съставения ревизионен доклад. С
Протокол №1578164/17.04.2019г. са присъединени документите, събрани в хода на
извършената проверка та Ния Милва, а с Протокол №1576187/21.08.2019г. са
присъединени документи от информационния масив на ТД на НАП Пловдив.
Анализирайки всички факти
и обстоятелства, органите по
приходите направили извод, че не са
представени безспорни доказателства за реалното извършване на доставка на
услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и не са изпълнени изискванията на чл.68,
ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС и са отказали правото
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2083,36 лева по доставки от
ЕООД Униропа по 2 бр. фактури за данъчен период 01.08.2018-31.08.2018г.; на
основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл.9 от ЗДДС, чл.68, ал.1, т.1
и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 – в общ размер на 20 696,53 лева по доставки от
ЕООД Рейна 8 за данъчни периоди – 0782016г. – в размер на 47,18 лева; 08/2016г.
– 9,67 лева; 09/2016г. – 19,16 лева; 11/2016 – 76,32 лева; 03/2017г. – 2111,68
лева; 04/2017г. – 6583,34 лева; 05/2017г. – 9862,51 лева; 06/2017 – 800,00
лева; 08/2017 – 1186,67 лева. Правото на данъчен кредит по процесните фактури -
№№*********/31.07.2016г., *********/27.08.2016г., *********/15.09.2016г., *********/29.11.2016г.,
*********/31.03.2017г., *********/31.07.2017г., *********/28.03.2017г., *********/24.04.2017г.,
*********/21.04.157/31.03.2017, *********/21.04.2017г., *********/26.04.2017г.,
*********/27.04.2017, *********/20.05.2017, *********/21.05.2017г.,
*********/21.05.2017г., *********/22.05.2017г., *********/26.05.2017г.,
*********/26.05.2017г., *********/27.05.2017г., **********/27.05.2017г.,
*********/29.05.2017г., *********/31.05.2017г., *********/28.06.2017г.,
*********/30.08.2017г., издадени от ЕООД Рейна 8, и №№**********/02.08.2018г. и
**********/16.08.2018г. с издател ЕООД Униропа било декларирано по справка –
декларация, но установеното при ревизията сочи посочените вече за всеки месец
суми като разлика. За установената разлика изрично е посочено, че се дължи
лихва съгласно приложена справка. С оглед на изложеното относно реалността на
сделките с ЕООД Рейна 8 и ЕООД Униропа се увеличава счетоводния финансов
резултат за 2016г. с разходите, които не са признати за данъчни цели на основание
чл.26, т.2 от ЗКПО във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО с отчетната стойност на
описаните фактури в размер на 761, 59 лева; за 2017г. - с 102 720,84 лева,
за 2018г. - с 10 416,81 лева.
Доколкото ЕООД Милва е ползвало данъчно облекчение под формата на преотстъпен
корпоративен данък по реда на чл.178 от ЗКПО, както и като се има предвид
справката за задълженията на дружеството към 31.12.2016г., общите изисквания по
ЗКПО за преотстъпване не били изпълнени и сумата от 6104,69 лева била дължима
за 2016г., ведно с лихва за забава; за 2017г. – 12800,09 лева; за 2018г. – 2 122,85
лева.
При така установените факти съдът достигна
до следните правни изводи относно основателността на жалбата:
Основният спорен въпрос в настоящото
производство е за действителното извършване на процесните доставки по
посочените 27 бр. фактури, издадени от ЕООД Рейна 8 и ЕООД Униропа, не беше
доказан по категоричен начин при доказателствена тежест за жалбоподателя, който
претендира права от този факт и в настоящото производство, въпреки
предоставените му процесуални възможности в рамките на съдебното производство и допълнително ангажираните от него
доказателства. Наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по
себе си не е достатъчен факт за доказване на облагаеми доставки. Защото за
осъществяване на една доставка, не е достатъчно получателят по доставката да
притежава данъчен документ. Така като съобрази всички представените от страните
по делото доказателства, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а спорният
Ревизионен акт е законосъобразен.
В тази насока следва да се има предвид,
че не е спорно, че са били съставени съставените и приети като доказателства
договори, фактури, стокови разписки, пътни листи и фискални бонове, но в тях се
описват без съответната конкретика доставени стоки, не се установя обект, от
който са доставяни, както и самата извършена доставка с транспортно средство, а
не се установяват и безспорни дати на плащане по доставките. Няма спор и
относно това, че плащанията са документирани с издаването на фискални бонове от
различни регистрирани в НАП фискални устройства от единия доставчик, както и че
са осчетоводени документите от ЕООД Ния Милва, Рейна 8, но не и от ЕООД Униропа. Не се установяват и чии са положените подписи
в съставените документи, които са без посочване на имена на съставителя. Още
повече, че реалността на извършените услуги в настоящия случай би могла да бъде
установена надлежно единствено чрез отчетени разходи за тяхното извършване, а
такива доказателства не бяха ангажирани, а установените несъответствия в
представените не могат да бъдат отстранени, нито се установява някакво грешно
вписване. Реалното изпълнение на доставката
на материалите от ЕООД Рейна изисква не само доказването на тяхното
транспортиране от доставчика, но и доказване на наличието на помещения, в които
тези материали да бъдат складирани, но и относно двете няма ангажирани
безспорни доказателства. В случая още в хода на ревизионното производство е
установена липса на реалност на процесните доставки, тъй като ЕООД Рейна 8 не разполагат
с технически възможности и кадрови потенциал да ги извършат.
Този извод е направен и относно твърдението за сключен договор за реклама, а
още повече, че дори след ангажираните гласни доказателства напълно неясен остава
неговия предмет – дали става въпрос за договор за реклама или за договор за
доставка на рекламни материали. Предмет
на доставките по процесните фактури от ЕООД Рейна 8 са сделки със стоки или
услуги, но при анализа им се установява, че сделките са оформяни само
документално и без реално осъществяване. Следва да се има предвид и че
представените допълнително доказателства не обосновават различен от този извод,
поради което и процесните фактури не могат да бъдат приети като първични
счетоводни документи. По отношение на 2-те фактури, издадени от ЕООД Униропа,
то следва да се има предвид, че за данъчния период август 2018г. дружеството не
е подало справка-декларация по ЗДС и не е отразило в дневниците за продажба
фактурите, а считано от 16.08.2018г. е дерегистрирано по реда на ЗДДС.
Управителят на дружеството е декларирал, че това дружество не е издавало
фактури на ревизираното лице. Реалността на доставките е основополагаща за
законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит по
чл.6, ал.1 във връзка с чл.25, чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, тъй като
получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право
на данъчен кредит, поради което и негово е задължението да притежава документи
за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада
върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства
и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните
доставки. Фактурите и представените договори с липсваща конкретика не могат да
обективират реално извършени доставки, а са доказателство само относно
съвпадане на волеизявленията на страните, че са съгласни да постигнат като
резултат договореното между тях по една доставка. Тази липса на доказателства относно
реалността на сделките не може да бъде отстранена с оглед на установените от
проверяващите несъответствия и непълнотите в тях, както и не може да бъде попълнена
с допълнително ангажираните доказателства. В съдебната практика е установено
становището, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и
доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в
ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния
ѝ аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения
резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в чл.9, ал.1 от ЗДДС, респ. чл.6, не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а
нейното реално осъществяване, т.е. действителното извършване на
услугата/предаване на стоката. В Решение по дело С-271/12 Съдът на ЕС посочва,
че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица,
получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение
на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация
с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. В
т.27-36 от посоченото решение се обосновава аргумент, че изначалната непълнота на
фактурата препятства приспадането на ДДС, като в същия смисъл е т.43, Решение
С-368/0.
Изисквания към фактурата не се разглеждат като формални. Приема се, че ако
национална практика, която основно подчинява признаването на определено данъчно
предимство на спазването на формални задължения, без да вземе предвид
материалноправните изисквания, то тя надхвърля необходимото за правилното
събиране на данъка, но освен когато нарушаването на формалните изисквания
възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за
изпълнението на материалноправните изисквания - Решение на СЕС по дело
С-273/11. Естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като
точни параметри, не е установено в процесните фактури, а и не са представени
допълващи документи, от които да се установи предмета на престацията. Твърдения
пък на ревизираното лице в какво се изразява доставката и къде е извършена са
неточни и разминаващи се с другите събрани по делото доказателства, представени
от трети лица. В този смисъл следва да се приеме, че неустановените престации
не могат да са предмет на ДДС. В съдебната практика се отчита, че не всеки
дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС,
който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на
неутралността на косвения данък. В случая към фактурите са представени фискални
бонове, стокови разписки, пътни листове и договори, но както вече беше
посочено, то тези данни са недостатъчни, за да се определи конкретния вид дейност,
както и дали издателят на фактурата е действителния доставчик на стоките или
услугата. Недоказаната реална доставка, която е документално оформена и
отразена в счетоводството, не може да породи права за данъчнозадълженото лице,
което не може да докаже с убедителни писмени доказателства отразените във
фактурите стопански операции. Този извод на ревизиращия орган е подкрепен и от
заключението на вещото лице, което не установя данни различни от установените
несъответствия от проверяващите.
С оглед на изложеното съдът намира, че
задълженото лице не е представило относими и достатъчни доказателства, които да
опровергаят направените фактически констатации и формираните въз основа на тях
изводи от ревизиращия орган. Така, като се има предвид установеното относно
реалността на сделките, то следва да се отчете при определяне на задълженията
по ЗДДС и безспорните факти относно неправомерно ползван данък, както и
дължимата за това лихва от 1000,59 лева, а също и дължимата лихва за невнесен и
внесен със закъснение ДДС в общ размер на 7 089,49 лева.
Относно констатациите по ЗКПО и установеното относно реалността на сделките
органите по приходи не признават за данъчни цели разходите за 2016, 2017 и
2018г. съответно за размер от 761,59 лева, 102 720,84 лева и 10 416,81
лева, като на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов
резултат с увеличение. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКПО регламентира, че
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция. Както вече беше посочено в настоящия случай реквизитите
във фактурите не отразяват вярно реално извършената стопанска операция и
липсват данни да се извършени от посочените във фактурите доставчици.
По отношение на непризнатото
преотстъпване от облагане с корпоративен данък по реда на чл.178 от ЗКПО на
дружеството, няма спор за ползваното данъчно облекчение под формата на
преотстъпен корпоративен данък съответно през 2016г. – 6 028,54 лева,
2017г. – 2 528,01 лева и през 2018г. – 1 081,17 лева. Всички събрани
по делето доказателства са в посока да установят, че към 31.12.2016г.,
31.12.2017г. и 31.12.2018г. жалбоподателят е имал подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения и лихви, свързани с невнасянето им в срок. Между
страните няма спор, че жалбоподателят е член на представителна организация на и
за хора с увреждания, но жалбоподателят спори, че има право на данъчно
облекчение по реда на чл.178 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл.166 от ЗКПО
преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не
внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за
корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и
се разходват за цели, определени със закон.
Следващата разпоредба на чл.167 урежда
реда, по който се преотстъпва
корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при
определяне на данъчния финансов резултат, но при условие че към 31 декември на
съответната година данъчно задълженото лице няма: 1./подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения, и 2./задължения за санкции по влезли в сила
наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно
публичните задължения, и 3./лихви, свързани с невнасянето в срок на
задълженията по т. 1 и 2, а изпълнението на тези изисквания се удостоверява от
данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация. В случая
жалбоподателят не спори, че не е декларирано в ГДД по чл.92 от ЗКПО
изпълнението на обстоятелствата, а освен това служебно е установено, че към
31.12.2016г., 31.12.2017г. и 31.12.2018г. дружеството е имало подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения и лихви, които са свързани с
невнасянето в срок на задълженията. В този смисъл е правилно прието, че
ЕООД Милва не е изпълнила общите
изисквания на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2016, 2017г. и
2018г., както и че същите са дължими заедно с лихви за забава.
В
този смисъл съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие
с изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което и жалбата
следва да бъде приета за неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност
на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, юрк.възнаграждение, определено
съобразно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 2436,42 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД
НИЯ МИЛВА – гр.Х., ЕИК***, срещу Ревизионен акт №Р-16002619002357-091-001/25.10.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №14/13.01.2020г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА
ЕООД
НИЯ МИЛВА – гр.Х., ЕИК***, да заплати на Националната агенция
за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика –
Пловдив, направените разноски 2436,42 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: