№ 585
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500481 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е поради обжалване на Решение № 2065/06.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 8756/2021 г., по описа на ВРС, поправено с Решение № 137/19.01.2022 г., гр.д. №
8756/2021 г. по описа на ВРС, с което Н. СП. СП., с ЕГН ********** е осъден да заплати на
ИВ. Д. Р. с ЕГН ********** сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания,
търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018 г. лека телесна повреда, изразяваща се в оток
и кръвонасядане по клепачите на лявото око, кръвоизлив по конюнктива на лява очна
ябълка, левостранен травматичен конюнктивит, ведно със законната лихва, считано от
увреждането – 21.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1500 лв. до пълния предявен размер от 3000
лв., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и ОСЪЖДА ИВ. Д. Р. с ЕГН ********** да заплати на
Н. СП. СП., с ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания,
търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018 г. лека телесна повреда, изразяваща се в
увреждане на тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките тъкани на
дясна скула и буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по долен
клепач на дясното око, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1000 лв.
до пълния размер от 3000 лв., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, със следните въззивни
жалби:
1
1.) Въззивна жалба вх. № 246/05.01.2022 г., уточнена с молба с вх. № 2922/18.01.2022
г., с която ИВ. Д. Р., чрез адв. Х.Г. обжалва решението на ВРС в частта, с която е присъдена
сума по насрещния иск, с която претенцията по него е частично уважена - за сумата от 1000
лв., както и в частта, с която е отхвърлена исковата му молба – за горницата над 1500 лв. до
търсената сума от 3000 лв.
Въззивникът навежда твърдения за неправилност и необоснованост на решението,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че със
събраните пред първа инстанция доказателства се установява безспорно сериозно увредено
емоционално 1 състояние в причинна връзка с нападението, изразено в болки и страдания,
притеснения относно рефлектиране на деянието върху детето му, ниска способност да се
справя в подобни ситуации емоционално, склонност да се затваря в себе си, дистанциране от
другите, включително загуба на работоспособност. Твърди, че болките и страданията му са
продължили за по – дълъг период от 2 седмици, което се установява с изготвената към
момента на увреждането съдебно – психиатрична експертиза. Сочи, че съда в нарушение на
процесуалните правила е ограничил правото му на защита по ответния иск, посредством
противоречиви действия, изразени в първоначално приемане и приобщаване на материали
по прокурорска преписка №2672/18 г. на ВРП и тези по АНД № 5382/19 ВРС, а
впоследствие отхвърлени от него поради принципа на чл. 11 от ГПК. От друга страна част от
свидетелските показания на въззивника от тези преписки са кредитирани от
първоинстанционния съд, за да установят неизгоден за същия факт. Заключенията на вещите
лица, които не му е ясно дали са приети или не от съда, показанията на свидетелите, близки
до С., както и медицинската документация са противоречиви, неясни и не са годни да
установят уврежданията, с които се обосновава насрещния иск, както и не са събрани
доказателства, че възстановяването на ищеца е продължило 1 месец.
Моли съда да отмени решението като неправилно и вместо него да уважи исковата
му претенция в цялост, в размер на 3000 лв. и отхвърли като неоснователен насрещния иск.
В писмен отговор въззиваемата страна Н. СП. СП., чрез адв. П. М., оспорва с
подробни доводи основателността на въззивната жалба. Твърди, че правилно е отречено от
съда увреждане, изразяващо се в оставане без работа, както и преживени притеснения за
възприятията и реакцията на детето на ищеца, тъй като такива оплаквания за обезвреда не са
релевирани в исковата молба, неработоспособността има имуществен характер. В
допълнение излага, че свидетелските показания са негодни доказателствени средства за
установяването на тези обстоятелства, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1во от ГПК.
Относно съдебно-психиатричната експертиза счита, че законно, основателно и обосновано
ВРС кредитира част от нея, както и, че не е налице нарушение на принципа на
непосредственост. Навежда извод, че от проведената комплексна СППЕ се установява
липсата на физиологичен ефект, безспорни са вредите на С., нанесени му от Р., които са
доказани, включително по отношение на периода. Отправя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв и оспорва
евентуално отправена молба от другата страна за осъждане на С. да заплати хонорар, поради
прекомерност, което да бъде редуцирано до минималния законов размер.
2. Въззивна жалба вх. № 5799/28.01.2022 г., уточнена с молба вх. № 7662 от
04.02.2022 г., с която Н. СП. СП., чрез адв. П. М. оспорва решението в частта, в която в
полза на И.Р. е присъдено обезщетение по първоначалния иск над сумата от 300 лв. до 1500
лв., както и в отхвърлителната му част по отношение на насрещния иск. Жалбата се
основава на становището, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила.
По отношение предявения срещу него иск, изразява становище, че с оглед
приложимостта на чл. 52 от ЗЗД, съда има правомощието самостоятелно да оценява и
анализира доказателствата, събрани в наказателното съдопроизводство, без значение
2
разпоредбата на чл. 300 от ГПК. В този смисъл правилен и обоснован се явява извода на
ВРС, че уврежданията на ищеца са кратковременен физически дисконфорт. Навежда доводи,
че И.Р. не е преживял никакви емоционални травми, тъй като работил като охрана, изразил е
в съдебно заседание и в показания, че е търсил саморазправа. Твърди, че в подкрепа на тази
личностна характеристика е СППЕ. Заключва, че морални вреди не са налице или са
минимални, поради което, в случай, че такива са налице, то за тях е обосновано обезщетение
в размер на 300 лв.
Що се отнася до насрещния иск счита, че изводите на съда противоречат на
доказателствения материал по делото. Навежда доводи за неправилно и необосновано
възприемане на действителната фактическа обстановка на нанесените му вреди, конкретно
за степента, характера и броя им. Сочи, че физическото посегателство над него от ответника
по насрещния иск е било съществено, което се доказва от медицинската намеса. Твърди, че
ВРС не е ползвал еднакъв критерии при определяне стойността на обезвредите в полза на
единия и другия ищец, при което С. е ощетен. Аргументира се с нарушение на принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Допълва, че в нарушение на закона съда е извършил
проверка за съпричиняване, тъй като не е внесено в предмета на доказване по делото – не е
релевирано от насрещната страна, нито е докладвано от съда. В условията на евентуално
твърди, в защита, че не е съпричинил вредите или не в обема, възприет от ВРС. Категоричен
е, че това са две отделни деяния, с времева разлика, няма физиологичен ефект. Моли да се
отмени решението в частта, с която в полза на И.Р. е присъдено обезщетение по
първоначалния иск над сумата от 300 лв. до 1500 лв., както и в отхвърлителната му част по
отношение на насрещния иск, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят
исковите претенции на И.Р. за сумата над 300 лв. и да се уважи в цялост неговия иск.
Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв и оспорва евентуално отправена молба от другата страна за осъждане
на С. да заплати хонорар, поради прекомерност, което да бъде редуцирано до минималния
законов размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна - ИВ. Д. Р. депозира отговор, в
който оспорва жалбата, с подробни доводи за нейната неоснователност.
В пледоарията си по същество процесуалният представител на И.Р. адв. Г. моли за
отмяна на решението в обжалваните от него части, като Н.С. бъде осъден да му заплати
сумата от 3000 лева, а насрещната му искова претенция бъде отхвърлена. Оспорва
твърденията на последния, че поради малкия си ръст не може да извърши процесното
деяние.
Насрещната страна, представлявана от адв. М., поддържа изложеното в подадените
от него въззивна жалба и отговор, като моли за постановява на решение в посочения в тях
смисъл. Твърди, че с оглед ниския си ръст не е могъл да осъществи вменената му физическа
агресия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
предявен от ИВ. Д. Р. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Н. СП.
СП. да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в
резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда- изразяваща се в оток и
кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктива на лява очна ябълка,
левостранен травматичен конюнктивит, ведно със законната лихва считано от увреждането
21.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
3
Позовавайки се на влязло в сила решение по АНД № 5382/2019г. на ВРС, ищецът
твърди, че ответникът е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
като му е наложено адм. наказание глоба в размер на 1000 лева, за това че на 21.08.2018г. в
гр. Варна му е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди, престъпление по чл.
131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 НК. Твърди, че в резултат на причинените увреждания на
здравето му продължително време е изпитвал силни болки, налагало му се е да приема
обезболяващи, а понякога и сънотворни. Наред с физическата болка, от активните действия
на ответника по време на инцидента твърди да е преживял страх, безсилие, безпомощност.
Дълго време се е чувствал депресиран, неуверен, подтиснат, лишен от възможност да води
обичайния си социален живот. Отправя искане към съда за уважаване на исковата
претенцията с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. СП. СП., с който искът се
оспорва като неоснователен, евентуално основателен до размер от сумата от 300 лева.
Ответникът възразява срещу твърденията на ищеца, че е претърпял сочените
неимуществени вреди. Оспорва последният да се е почувствал безсилен, безпомощен и
неуверен, като твърди, че от изявленията му пред органите на досъдебното и съдебното
производство се установява, че всъщност той го е настигнал и му е нанесъл множество
удари и ритници в главата, докато е лежал в безпомощно състояние на земята. Твърдените
чувства на страх, депресия и лабилност счита, че е житейски нелогично да са изпитвани от
ищеца, предвид че същият работи като охрана в дискотека, а ответникът визуално е описан
с физика на дете. В потвърждение на това се сочат изявленията на последния в съдебно
заседание от 20.02.2020г. пред наказателния съд. Ответникът сочи още, че характерът на
увреждането изключва продължителност на търпяна физическа болка и необходимост от
прием на обезболяващи и сънотворни. Ударът е бил лек, вкл. с оглед неудобната позиция.
Исковата претенция се оспорва по размер като се твърди да е опит за финансово
облагодетелстване на ищеца. Счита, че справедливият размер на обезщетението следва да се
определи до сумата от 300 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
За съвместно разглеждане в производството е приет насрещен иск, предявен от Н.
СП. СП. срещу ИВ. Д. Р. с правно основание чл. 45 oт ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в
резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда изразяваща се в увреждане
тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките тъкани на дясна скула и
буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по долен клепач на дясното
око, ведно със законната лихва считано от 21.08.2018г. до окончателното погасяване на
задължението. Ищецът по насрещната искова молба излага твърдения, че по повод
инцидента, за който ищецът е осъден с решение по анд № 5382/2019г. на ВРС, ответникът го
е настигнал и му е нанесъл многобройни удари в главата, вкл. с крак, докато той се е
опитвал да се изправи, лежейки в безпомощно състояние на земята. Реакцията на ответника
не би могла да се характеризира като съответна и реципрочна на първоначалното действие
на ищеца. Причините, поради които за това деяние не е ангажирана наказателната
отговорност на ответника се сочи да е приетият от РП Варна извод, че се касае за
престъпление по чл. 130 НК, за което 6-месечният срок за подаване на тъжбата от
пострадалия е изтекъл. В резултат действията на ответника твърди, че е претърпял следните
увреждания: счупване тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките
тъкани на дясна скула и буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по
долен клепач на дясното око. Впоследствие е констатирано, че реално счупване няма, но
въпреки това мястото и силата на удара са довели до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето за поне месец. Нарушен е бил сънят му, способността му да се храни спокойно и
с твърди храни изискващи дъвчене. От инцидента е останало у него чувство на страх от
4
физическа саморазправа по всеки един повод. Твърди да е преживял унижение лежейки в
безпомощно състояние на публично място и посред бял ден. Накърнено е било чувството му
на справедливост и достойнството му пред приятели и съпругата му, предвид че
първоизточник на конфликта е била направена забележка за преградена велосипедна алея, а
той не е успял да се защити. Събитието породило у него и негативни асоциации към
колоезденето. Счита че за обезвредата на така причинените му вреди паричният еквивалент
е в размер на исковата сума. Искането е за уважаване на претенцията.
Предмет на разглеждане са първоначален и насрещен осъдителен иск, които намират
правната си квалификация в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Основателността им е
предоставена от установяването в условията на главно и пълно доказване от ищеца по тях
на извършено от ответника противоправно деяние вследствие на което му е причинил
претендираните неимуществени вреди. С оглед въведената законова презумпция вината се
предполага до доказване на противното.
От приложеното влязло в сила решение от 06.07.2020 г., постановено по по АНД №
5382/2019г. на ВРС се установява, че ответникът Н. СП. СП. е призинат за виновен в това, че
на 21.02.2018г. в гр. Варна е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в оток
и кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктивата на лява очна
ябълка, левостранен травматичен конюнктивит обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, като деянието е причинено по хулигански подбуди,
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 от НК и е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му е наложено адм. наказание глоба в размер на
1000 лева.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици на деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. С присъдата и с решението по
чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 от
ГПК за гражданския съд - така Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 /
2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
С оглед гореизложеното, със задължителна сила за настоящата съдебна инстанция се
ползва изводът, обективиран в диспозитива на решението, а именно, че ответникът по
първоначалния иск на посочената дата е извършил виновно противоправно деяние като е
нанесъл на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по клепачите
на ляво око, кръвоизлив по конюнктивата на лява очна ябълка, левостранен травматичен
конюнктивит обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
деянието е причинено по хулигански подбуди.
Не съществува спор между страните още относно факта, че след като е бил ударен,
И.Р. е причинил лека телесна повреда на Н.С., нанасяйки му удари. Същият не се оспорва от
дееца, а и се признава извънсъдебно от него при разпита му по ДП № 314/2018 г. по описа
на I РУ при ОД на МВР – Варна, обективиран в приложения на л. 33 от него протокол от
22.02.2018 г., както и от разпита му като свидетел в протокол от о.с.з. от 20.02.2020г. по
АНД № 5382/19 по описа на ВРС.
За съда произнасящ се по гражданскоправните последици от извършеното деяние е
задължителна за съобразяване само присъдата или решението на наказателния съд и то по
въпросите, изрично посочени в чл.300 ГПК /, като в тези случаи законодателят е ограничил
приложението на принципите на непосредственост /чл.11 ГПК/ и свободно формиране на
вътрешното съдийско убеждение /чл.12 ГПК/. Единственото изключение касае
извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи.
Съставените протоколи от тези органи са надлежно доказателство за извършването на
съответните признания, като в този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 170/
5
12.10.2016г. гр.д.N.1952/2016г. и Решение №.265/10.09.12 по г.д.№.703/11г. В същото време
всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието,
респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване
пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в
хода на досъдебното, респ. наказателното производство /в с.см. - Решение № 43/16.04.2009 г.
на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о., Решение № 36/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. №
319/2011 г., II т. о./.
От извършените извънсъдебни признания се установява, че след като е бил ударен, Р.
е настигнал С., ударил го е с ръка по главата, като по този начин го е повалил на земята
заедно с велосипеда, след което му е нанесъл още два или три удара, а след това го е ритнал.
Посочените изявления на страната не противоречат на останалия доказателствен материал
по делото, а го подкрепят и допълват, поради което изложените от нея факти относно
нанасянето на ударите, техния брой и интензитет следва да бъдат приети за доказани.
С оглед гореизложената фактическа установеност се достига до еднозначния и
безпротиворечив извод, че на 21.02.2018 г. е възникнало взаимно сбиване между Н.С. и
И.Р., инициирано от ищеца по първоначалния иск, който е ударил в областта на лицето
ответника, който от своя страна му е нанесъл удари с ръка по главата и го е ритнал, докато е
бил на земята. Доколкото не са налице доказателства за нанесени по-тежки здравословни
увреждания, а и изрично е прието в решението на наказателния съд и в медицинските
удостоверения, чрез деянията си страните взаимно са си нанесли леки телесни повреди. По
описания начин и двамата са осъществили непозволено увреждане, обуславящо
ангажирането на деликтната им отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като за неимуществени
вреди то се определя по справедливост от съда. Размерът му според установения критерий зависи
от вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и
интензитета на изпитаните физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
За установяване на посочените морални вреди настъпили в патримониума на ищеца
Р. при първоинстанционното разглеждане на делото е разпитана жената, с която той живее
на семейни начала – свидетелката Мария Николова. От показанията , ценени съобразно
правилото на чл. 172 от ГПК доколкото не противоречат на останалия доказателствен
материал по делото, се установява, че след сбиването И.Р. се е върнал вкъщи с подут нос,
кръвоизливи и силно главоболие. Тъй като случката се е разиграла пред други родители и
детето им, на другия ден започнали подигравки с него в училище, че баща му е бил бит.
Поради това то отказвало той да го води и взема от училище. До края на учебната година
само свидетелката ходела да го взема от училище. а мъжът й страдал от това. Той бил с
постоянно главоболие, поради което се наложило да напусне работа, тъй като работел с
машини, които издавали силен шум, от които му прилошавало му. Наложило се свидетелката
да започне работа, за да се грижи за детето. Мъжът се затворил в себе си след инцидента и
трудно се говорело с него, а по принцип бил лъчезарен, весел и общителен.
От показанията на свидетеля Д.М. се установява, че след процесния случай ищецът се
чувствал зле, променил се, станал затворен, изпитвал срам.
За установяването на претърпените от ищеца по насрещния иск неимуществени
вреди са разпитани свидетелите А.Е.- С.а, негова съпруга, и К.К. - съпруг на нейната сестра,
чиито показания следва да бъдат кредитирани с оглед всички други данни по делото на
основание чл. 172 от ГПК. От тези на първата свидетелка се установява, че в деня на
инцидента съпругът се обадил по телефона за да кажа, че са го пребили и отива в
болницата. Тя отишла на място, прибрала му колелото и след това го придружила до
6
болницата. Той бил отпаднал, трудно говорел, имал видими наранявания по лицето.
Оплаквал се, че не може да дъвче, имал силни болки в слепоочието, не можел да лежи на
една страна, говорът му бил изкривен. Зъбите го боляли дълго време, месец- два не можел да
се храни нормално. Отоците му спаднали след месец. Не желаел да се среща с никой,
затворил се, не искал да общуват с приятели. На този ден трябвало да празнуват рожден ден
на дъщеря си, но се отложило. Спрял да кара колело след инцидента, но вече се придвижвал
с него. В болницата му правили изследвания.
От показанията на свидетеля К. се установява, че се е видял със С. седмица след
инцидента. Имал хематом, бил подут, със синини по лицето, говорел трудно. С течение на
времето физическите белези отшумели. Бил обаче вглъбен, не му се говорело много.
Посочените гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с приетото в
писмените такива – медицински удостоверения, от които е видно, че в резултат на
нанесените удари на ищеца по насрещния иск са причинени телесни увреждания- контузия
на дясната долночелюстна става, травматичен оток и кръвонасядане по лицето, контузия и
ожулване в областта на носа.
Гореизложената фактическа установеност обуславя еднозначния и категоричен извод
на настоящия въззивен състав, че от взаимното сбиване двете насрещни страни са си
причинили леки телесни повреди, от които са претърпели болки и страдания с еквивалентен
характер, интензитет и продължителност. Медицинското освидетелстване и
характеристиката на посочените телесни увреждани като временно разстройство на здравето
изключва възможността оздравителния им процес да продължи повече от 30 дни, така както
твърдят и двете страни. Необходимостта от по-продължително възстановяване на здравето
и телесния интегритет би обусловило наличието на средна телесна повреда, обстоятелство,
което се изключва от постановеното решение на наказателния съд, както и от приложените
медицински документи. Всеки от тях, освен физическите наранявания е изпитал и стрес,
притеснение и неудобство от случилото се, като вследствие от това са пострадали и
социалните им контакти с околните, включително са дали отражение в отношенията с
децата им. Съвкупността от установените от всеки от двамата неимуществени вреди дава
основание да се приеме, че претърпените болки и страдания от тях са съизмерими и
еквивалентни, поради което справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява присъждането
на обезщетение в равен размер, а именно по 1 500 лева, за всеки един тях. Ищците по
съвместно разгледаните искове не са ангажирали доказателства за настъпването на
неимуществени вреди на посочения паричен еквивалент, поради което определената сума би
репарирала претърпените от всеки от тях болки, страдания и неудобства напълно. В този
смисъл, както вече беше обосновано, с оглед принципа на непосредственост в гражданския
процес, изготвените експертни заключения в наказателното производство, както и другите
събрани доказателства в него, които не съдържат признания на неизгодни факти от
страните, нямат доказателства стойност и не представляват годни доказателствени средства,
ако не са надлежно събрани съобразно изискването на чл. 148, изр. I от ГПК- в п.см. Решение
№133/04.04.2012г. по гр.д.№1243/2011г. на ВКС, ГК, IІ г.о.
От друга страна, с отговора на насрещната искова молба, ответникът по нея И.Р. е
релевирал възражение, че е ударил Н.С. в следствие на афекта, причинен от действията на
последния, което по същността си представлява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Макар и не напълно прецизно
формулирано, твърдението на Р. е ясно и е в смисъл, че увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, поради което неоснователни се явяват доводите на насрещната
страна, че първоинстанционният съд се е произнесъл по посоченото възражение без да е бил
надлежно сезиран. По същество освен допустимо, то се явява и основателно, тъй като
нанасяйки непредизвикан удар по главата на Н.С. е станал причина за настъпването на
взаимното сбиване, съответно и за получените вследствие на него телесни увреждания.
7
Ответната реакция на И.Р. не е нито морално, нито законово оправдана и също представлява
деликт, за което страната следва да понесе извъндоговорна имуществена отговорност, но в
конкретния случай тя е изцяло предизвикана от насрещната страна, дотолкова, че без
действията на последния е напълно обосновано да се приеме, че сбиването е нямало да
настъпи, съответно и двете страни е нямало да претърпят претендираните от тях морални
вреди. Всички това, ценено с оглед спецификите на деянието на С., представляващо
престъпление от общ характер именно поради хулиганските по смисъла на чл. 131, ал. 1, т.
12 от НК подбуди за извършването му, обосновават извод, че пострадалият е допринесъл с
принос от 1/3 за причинените му неимуществени вреди. Поради изложеното и на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД определеното в негова полза обезщетение следва да бъде намалено с
посочената стойност, като размерът му бъде редуциран до 1000 лева.
По посочените съображения подлежащото на присъждане в полза на И.Р.
обезщетение възлиза на сумата от 1500 лева, а това в полза на Н.С. на 1000 лева, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. За разликата над присъдените суми до пълните претендирани размери от 3000
лева двата иска подлежат на отхвърляне.
Предвид пълното съвпадение в решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно, на основание чл. 272 от ГПК.
Доколкото обжалваният съдебен акт е потвърден изцяло, а подадените срещу него
въззивни жалби от насрещните страни са оставени без уважение изцяло, то извършените от
тях разноски следва да понесени, така както са направени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2065/06.01.2022 г., постановено по гр.д. №
8756/2021 г., по описа на ВРС, поправено с Решение № 137/19.01.2022 г., гр.д. № 8756/2021
г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8