Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/05.01. |
Година 2017 |
гр. С. |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на седми декември |
Година 2016 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря В.С. като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 2406 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 ТЗ вр.
чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл. 625 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ.
Молителят „Р. (Б.)“ ЕАД твърди, че ответникът „Е.С.5“ ЕООД не е изпълнил поето
задължение по договор за банков кредит
от 29.03.2007 г. просрочена главница в размер на 88200,00 евро, наказателна
лихва за периода от 02.01.2013 г. до 31.03.2016 г., включително – 29375,81
евро, просрочена редовна лихва, начислена върху редовна главница с падеж на
02.01.2013 г.съгласно чл. 2.2. от Анекс № 12 –
2999,00 евро, наказателна лихва върху процсрочена
главница по чл. 2.4. от анекс №12 за периода 05.07.2012 г. – 12.08.2012 г. в разер на 1008,18 евро, просрочена редовна лихва за периода
13.08.2012 г. – 01.01.2013 г., включително в размер
на 110,25 евро. Твърди да са налице и неизпълнени задължения по договор за банков кредит от 11.01.2008 г.
да погаси задълженията си, които към 31.03.2016 г. са съответно: главница в
размер на 107 435,38 евро, за 40 000 евро от които вземането е признато
с влязло в сила съдебно решение., 11063,93 евро – законна лихва върху сумата от
40 000 евро за периода 26.07.2013 г. до 31.03.2016 г., 18411,02 евро –
наказателна лихва върху главница в размер на 67 435,38 евро за периода от
26.07.2013 г. до 31.03.2016 г., наказателна лихва върху сумата 107 435,38
евро за периода 02.01.2013 г. – 25.04.2013 г., включително, просрочена редовна
лихва върху редовна главница за периода
05.07.2011 г. – 06.09.2011 г. в размер на 1527,97 евро, от 05.04.2012 г. до
04.07.2012 г. в размер на 2369,53 евро и от 13.08.2012 г. до 01.01.2013 г., включително – 3204,25 евро. Наказателна лихва
за просрочена главница за периода 05.07.2012 г. – 12.08.2012 г., включително в
размер на 1196,35 евро, комисионна за управление с падеж на 02.01.2013 г. –
89,51 евро, присъдени разноски в размер на 6965,89 лв. Твърди се да липсва
изпълнение и по договор за банков кредит
от 27.05.2008 г., за част от главницата по който в размер на 325 000
евро вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, а законната лихва
върху тази сума за периода от 26.07.2013 г. до 31.03.2016 г. се твърди да
възлиза на 89910,72 евро; останалата част от главницата в размер на 43078,97
евро; наказателна лихва върху тази част за периода 26.07.2013 г. до 31.03.2016
г., включително в размер на 11843,93 евро; наказателна лихва върху цялата
главница за периода 02.01.2013 г. – 25.07.2013 г., включително в размер на
21394,63 евро; просрочена редовна лихва за периода 05.07.2011 г. до 06.09.2011
г. в размер на 6691,39 евро, от 05.04.2012 г. до 04.07.2012 г. включително –
7803,51 евро и от 13.08.2012 г. до 01.01.2013 г.
включително в размер на 10 977,96 евро; наказателна лихва, начислена върху
просрочената главница за периода 05.07.2012 г. до 12.08.2012 г. в размер на
4207,32 евро, комисиона за управление с падеж на 02.01.2013 г. – 329,22 евро и
присъдени разноски в размер на 14584,93 лв. Страните сключили и договор за банков кредит от 24.03.2009 г.
за част от главницата по който в размер на 325 000 евро вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, а законната лихва върху тази сума
за периода от 26.07.2013 г. до 31.03.2016 г. се твърди да възлиза на 89910,72
евро; останалата част от главницата в размер на 14439,33 евро; наказателна
лихва за периода 26.07.2013 г. до 31.03.2016 г., включително в размер на 5432,83
евро; наказателна лихва върху цялата главница за периода 02.01.2013 г. –
25.07.2013 г., включително в размер на 29380,36 евро; просрочена редовна лихва
за периода 05.07.2011 г. до 06.09.2011 г. в размер на 7015,08 евро, от
05.04.2012 г. до 04.07.2012 г. включително – 7486,51 евро и от 13.08.2012 г. до
01.01.2013 г. включително в размер на 10 123,77
евро; наказателна лихва, начислена върху просрочената главница за периода
05.07.2012 г. до 12.08.2012 г. в размер на 5846,84 евро, комисиона за
управление с падеж на 02.01.2013 г. – 424,33 евро и присъдени разноски в размер
на 26899,64 лв. Твърди се причина за изпълнение на тези задължения да е
неплатежоспособността на ответника, поради което се иска тя да бъде обявена и
да бъде открито производство по несъстоятелност.
При условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ като
кредитор в производството е конституиран молителят „“Г.П.И.“ ЕООД, твърди
ответникът да има непогасени към него задължения на обща стойност 41994,63 лв.
В указания на ответника срок по делото
не се установява да е постъпил отговор.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалният представител на молителя – юрк. Г.,
поддържа молбата.
Присъединеният кредитор не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на
спора.
Длъжникът не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът
констатира, че към датата на депозиране на молбата – 01.04.2016 г., ответникът
е с вписано седалище ***, което, с оглед правилото на чл. 120 ГПК вр. чл. 621 ТЗ определя Софийски градски съд като съд по
несъстоятелността. Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по
делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното:
Видно
от решение № 10/08.01.2015 г., постановено по т.д. № 505 по описа за 2014 г. на
Варненския окръжен съд, Търговско отделение, влязло в сила на 05.02.2015 г., е
прието за установено, че ответникът дължи на „Р. /Б./“ ЕАД сумата от
40 000 евро, представляваща част от дължима главница по договор за банков кредит от 11.01.2008 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подадане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.07.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. Ответникът
е осъден да заплати 1564,66 лв. – платена държавна такса и 2014,66 лв. – юрисконсултско възнаграждение съгласно издадена заповед №
6622/30.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч-гр.д. № 11239/2013 г. по описа на ВРС, Х-ти състав, 1744,66
лв. – разноски в исковия процес и 2014,66 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С
решение № 464/08 юни 2015 г., постановено по т.д. № 532/2014 г. по описа на Варненски
окръжен съд, Търговско отделение, влязло в сила на 06.07.2015 г. е признато за
установено съществуване на вземане на „Р. /Б./“ ЕААД за сумата 325 000
евро – част от дължима главница по договор
за банков кредит от 27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 26.07.2013 г. до окончателно плащане на сумата. Ответникът е осъден да
заплати 51901,60 лв. – разноски в заповедното и исковото производство.
С
решение № 4/06.01.2015 г. по т.д № 1121/2014 г. по описа на Варнеският
окръжен съд е признато за установено, че ответникът дължи сумата от
325 000 евро – част от просрочена главница по договор за предоставяне на
банков кредит от 24.03.2009 г. Ответникът е осъден да заплати и разноски в
размер на 52051,60 лв.
На
16.11.2015 г. ответникът е депозирал молба с искане за откриване на
производство по несъстоятелност, в която се сочи, че към 1 ноември 2015 г.
ответникът има задължения към Р. Б. около 1,5 милиона лева, НАПК около
245 000 лв. и към 13 други кредитори общо в размер на 250 000 лв.
От
приложените и неоспорени в процеса фактури се налага извод, че представител на
ответника е получил от „Г.П.И.“ ЕООД стоки – строителни материали, при посочена
цена. От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството и на
ответника стои непокрито задължение в общ размер от 33882,19 лв.
Наличните
по делото постановления за налагане на обезпечителни мерки се налага извод за
съществуване на изискуеми публични вземания.
От
заключението на вещото лице Г., неоспорено и от страните, се установява, че за
периода 2010 г. – 2015 г. активите на дружеството намаляват, а дружеството е с
отрицателна величина на собствения капитал в резултат на верижно натрупвана
загуба – разходите за дейността превишават реализираните приходи. Задълженията
на дружеството са в относително постоянен размер като преобладаващата част от
тях – 2547 хил. лв. към 31.12.2015 г. са краткосрочни. Съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения обуславят коефициенти за
ликвидност както следва:
|
Показател / период |
към
31.12.2015г. |
към
31.12.2014 г. |
към
31.12.2013г. |
към
31.12.2012г. |
към
31.12.2011г. |
към
31.12.2010г. |
|
Обща ликвидност |
0,58 |
1,05 |
1,28 |
0,97 |
1,04 |
1,20 |
|
Бърза ликвидност |
0,15 |
0,24 |
0,25 |
0,15 |
0,20 |
0,16 |
|
Незабавна
ликвидност |
0,15 |
0,24 |
0,25 |
0,15 |
0,20 |
0,16 |
|
Абсолютна
ликвидност |
0,04 |
0,06 |
0,26 |
0,44 |
4,50 |
0,10 |
|
Коефициент на
финансова автономност |
-0,27 |
-020 |
-0,17 |
-0,15 |
-0,09 |
0,02 |
Вещото лице
заключава, че през целия изследван период съотношението е под препоръчителното
за обезпечаване посрещането на краткосрочните парични задължения.
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че в рамките на
индивидуално принудително изпълнение е продаден имот, обслужвал
производствената дейност на ответника.
По
делото не се установява и в указания на кредиторите срок да е привнесена
определената сума за посрещане на началните разноски.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично
вземане, което не е било надлежно удовлетворено, да постави под въпрос
способността на търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен.
При доказана невъзможност с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието
да покрива краткосрочните си задължения в относително продължителен период от
време правният ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на
търговското предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за
удовлетворяване на формираните задължения. В тази насока търсената в процеса
защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната
легитимация на молителя, произтичаща от изискуемо задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена
невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за възникнали парични
задължения в патримониума на всеки от молителите.
Както
сключените договори за банков кредит, така и предметът на сделките с
присъединения кредитор, обективирани в приложените
фактури, ги определя за търговски сделки по смисъла на закона. Наличието на
вземане, произтичащо от търговска сделка без оглед на неговия размер легитимира
молителите като правоимащи да повдигнат въпроса за
способността на ответника да участва ефективно в търговския оборот. Ето защо и
с оглед очертания вече предмет на изследване безпредметно на тази фаза от
процеса остава установяването по основание и размер на всички твърдяни от молителите вземания.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за
преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната
търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между актив и пасив,
обезпечаващо разплащане в разумен срок.
Тъй
като основното разменно средство в търговския оборот са парите, то и законът
определя неспособността за погасяване на парично задължение –
неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност (чл. 608 ТЗ). Ето защо и преценката за икономическото състояние
на ответника при предявеното на това основание искане е ограничена до
съпоставяне на доказаното в процеса имущество, позволяващо трансформиране в
парична сума в сравнително кратък времеви период, без да засяга необходимата
база за осъществяване на дейността и без осезаема загуба на стойност. На тези
критерии съответстват краткотрайните активи.
От
анализа на имущественото състояние се налага извод, че в рамките на предходните
години ответникът е съумявал да обезпечи обращаемост на материалните запаси в
едногодишен период, обусловило и коефициент на обща ликвидност над единица. От
заключението на вещото лице се установява, че към 31.12.2015 г. стойността на
краткосрочните задължения значително превишава тази на краткотрайните активи.
Натрупваната загуба в рамките на изследвания период изключва възможността за
извод, че тредприятието разполага с потенциал да
преодолее явилият се дисбаланс. Отрицателният коефициент на финансова
независимост еднозначно сочи на липсващ собствен потенциал у ответника да
преодолее това състояние. Допълнителна пречка в тази насока се явява
ограничената материална база на ответника в резултат на приключилата публична
продан на производственото хале и принадлежащата му земя. Показателна е и заявената от самия
търговец неспособност да посрещне изискуемите си задължения към свои кредитори.
По тези съображения съдът
приема нежеланото от правния ред състояние за трайно и в този смисъл обуславящо
хипотезата на неплатежоспособност.
Невъзможността в рамките на финансовата година
дисбалансът да бъде преодолян сочи на трайно състояние, поради което съдът
приема 31.12.2015 г. и като начална дата на неплатежоспособността.
По
делото не се доказва ответникът да разполага с имущество, покриващо
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Въпреки указаната
необходимост на кредиторите да привнесат сума, гарантираща разноските по
смисъла на чл. 723 т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност, а производството – да бъде спряно. Макар и самият закон да
препятства разпоредителните действия от името на прекратеното по силата на
закона юридическо лице, съдът приема, че следва да оповести изрично и това
ограничение в правата му.
По
разноските
Нормата
на чл. 81 ГПК свързва произнасянето по отговорността за разноски в съдебно
производство от нарочно заявено искане. Такова в случая е заявено само от името
на „Р. (Б.)“ ЕАД. С оглед изхода от спора ответникът дължи да възмезди този
кредитор за направените разноски – заплатена държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Е.С.*"
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***-н *******, ул.
******* № **, ет. *, ап.* по молба на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ******* с адрес
по делото: гр. С., район „*******“, бул. „*******“ № **, Е.**** и „Г.П.И.“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***-н *******, ул.
Е. Г. No **, вх. *, ет. *, ап. **.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2015 г.
ОТКРИВА на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на "Е.С.5" ЕООД, ЕИК *******.
ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на "Е.С.*"
ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието.
ОБЯВЯВА
"С.
Б." ЕООД, ЕИК ******* в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
СПИРА
производството по т.д. № 2406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13
състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК "Е.С.*"
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***-н *******, ул.
******* № **, ет. *, ап. * да заплати на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ******* с адрес
по делото: гр. С., район „*******“, бул. „*******“ № **, Е.**** сумата от
1250,00 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С..
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: