Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

19.03.2021

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			наказателен	състав
На	Двадесет и девети януари				Година	2021

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			Дело	562			по описа за		2020	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

                 Жалбоподателя  Е.Р.С. *** обжалвал в срок  Наказателно постановление № 20-0967-002502 /12.11.2020 г.  година  на Началник сектор „Пътна Полиция“ –ОДМВР-Враца  , с което на основание чл. 183 ал.4 т.6 ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 50.00  / петдесет / лева за нарушение на чл. 104а  ЗДвП, като на основание наредба Iз 2539 на МВР  са му  отнети и шест  контролни точки .

                     В жалбата се излагат бланкетни доводи  оспорващи атакуваното НП  без да се конкретизират. Въз основа на това се иска цялостна отмяна на НП.

 В хода на производството жалбоподателя,  редовно призован, явява се лично . Поддържа жалбата и оспорва изложените факти , че е говорел по мобилен телефон като водач на МПС. Представя разпечатка от проведени разговори с мобилен телефон №********** .

  Ответната страна ,редовно призована ,не изпраща представител .В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, предлага жалбата да бъде оставена без последствие и наложеното наказание бъде потвърдено .

   Събрани са писмени доказателства.  Снети са показания от очевидците на нарушението, явяващи се служители на РУП-Мездра констатирали същото и посочени като такива в АУАН , което не е пречка  съгласно чл. 189 ал.3 ЗДвП. Приобщена е представена разпечатка от проведени разговори с мобилен телефон №**********.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, РС-Мездра  в този съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна страна :

 Жалбата е неоснователна .

Съставен е АУАН № 140/21.10.2020 г. против Е.Р.С. за това , че на 21.10.2020 г. около 10,50 часа в гр.Роман по ул.“Хубавенско шосе“ като водач на т.а Форд Транзит с рег.№ СА8789МХ, като ползва  мобилен телефон по време на управление на МПС  без устройство, позволяващо  използването на телефона  без участие на ръцете му.  Нарушението е квалифицирано по чл.  104А ЗДвП Въз основа на съставеният АУАН е  издадено атакуваното НП при идентичност на  описанието на нарушението , приетата правна квалификация и относимата за нея   санкционна норма.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невинен до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Също така следва ангажиращата санкционна норма от наказващият орган следва също да съответства на правната квалификация на деянието при взаимовръзка между него и последващата кореспондираща санкция.  Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

 Освен това при съставяне на АУАН следва стриктно да бъде спазена разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН, а именно съставянето  да бъде извършено в присъствие на свидетели /т.е. повече от един свидетел/ участвали при установяване или извършване на нарушението,като подпис следва да положи поне един от тях –чл.43 ал.1 ЗАНН  . Нещо повече – съдебната практика е категорична, че при липса на такива свидетели /множествено число на свидетел/ е достатъчно АУАН да бъде съставен в присъствие на един свидетел , но той следва да е очевидец на нарушението,като също следва да подпише АУАН и копие в този вид се връчи на жалбоподателя съгласно чл. 43 ал.1 и ал.5 ЗАНН.

Отчитайки правният анализ на доказателствата по делото и предвид изложената  в резюме правна обща теория за разглеждани и анализ на административни дела от наказателен характер  ,този съдебен състав при РС-Мездра при извършената служебна проверка по чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН намира ,че правилно и законосъобразно на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН е сложено начало на административно наказателното производство. АУАН е обоснован и носи всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН . Съставен е от компетентен орган, в чиято насока изводът на съда за това се подкрепя от заповед рег.№ 8121з-515 / 14.05.2018 г.  на  Министъра на  вътрешните работи /л.10/  ,  където в т. 1.4. право да съставят АУАН имат длъжностни лица изпълняващи служебни задължения  в сектор  „Охранителня полиция“ след успешно положен изпит по ЗДвП , назначени на  младши изпълнителска длъжност. В този смисъл акстосъставителя Е.Г.Х.  с правомощия да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, тъй като фигурира в структурно звено „Охранителна полиция“ при РУ гр. Роман  в списък под №76  съобразно приложената  Заповед № 369з-346/27.02.2019 г.  на Директор ОД на МВР гр. Враца /л.25 и л.26 /  .     Съгласно т.2.11  от заповед  № 8121з-515 /14.05.2018 г.   на МВР право да издават НП за нарушения на ЗДвП имат началниците на Групи / сектори  при ОДМВР ,което несъмнено води до извод , че   наказващия орган в лицето на Началник сектор ПП-ОДМВр-Враца  притежава такава делегирана компетентност по силата на чл. 189  ал.12 ЗДвП.    Правната квалификация на нарушението   е правилна и съответства на текстово описание. Актът е съставен от полицейски служител Е.Х. в присъствие на нарушителя и  очевидеца на нарушението М.Ц. . Подписан е от актосъставителя Х.   , от свидетеля Ц.  , както и от  нарушителя с възражения ,че нарушението не е извършено-не е говорил по мобилен телефон като водач на МПС .  Съдебната практика е категорична , че свидетел по АУАН може да бъде и едно лице, стига той  да е очевидец на нарушението заедно с актосъставителя, като АУАН следва да носи подпис поне  от един свидетел – арг. от чл. 43   ал.1 ЗАНН, като в случая и тези разпоредби са спазени. В този смисъл са и  Решение №272/10.01.2011 г.  на АС-Враца по  к.н.а.х.д. № 870/2010 г. и Решение  от 12.03.09 година на  АС-Враца по к.н.а.х.д. №5/2009 година.

Издаденото въз основа на  така съставения АУАН  обжалвано  НП има задължителните форма,съдържание и реквизити. Точно  е   посочено правното основание  ангажиращо наказателната отговорност на нарушителя  . Обжалваното наказателно постановление не страда от процесуални пороци и носи всички необходими реквизити по чл.57 ЗАНН. Същото е обосновано и подробно в неговият диспозитив  е описано нарушението , съответстващо на правната му  квалификация ,както и основанията ангажиращи административно наказателната отговорност.

               При констатираната законосъобразност и след анализ на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства  съдът намира , че нарушението е доказано по несъмнен начин .

Фактическата обстановка в НП се подкрепя от съда.Касае се  за управление на МПС от водач , който ползва като водач на МПС мобилен телефон / освен чрез устройство позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му /  което е забранено по силата на чл. 104 а ЗДвП. Свидетелите Е.Х. и М.Ц. *** спрели за проверка на 21.10.2020 г. около 10,50 часа в гр.Роман по ул.“Хубавенско шосе“  жалбоподателя като водач на МПС т.а „Форд Транзит“ с рег.№ СА8789МХ .Причината била , че те ясно забелязали приближаващият към тях автомобил и видели през това време водачът да ползва мобилният си телефон с ръце . В тази насока показанията на свидетелите Х. и Ц. са логични , последователни и взаимно допълващи се , поради което се кредитират от съда като правдоподобни.Тези свидетели поясняват , че времето било ясно и видели водача да държи в ръце до ухото си мобилен телефон , който го свалил като наближил полицейският патрул . За нарушението по чл.140а ЗДвП съставили на място АУАН , който бил подписан от водача –жалбоподател с възражение , че не е използвал мобилният си телефон. Съдът не кредитира възражението като правдоподобно , тъй като противоречи на показанията на очевидците  Х. и Ц..

Съдът не кредитира и приложената от жалбоподателя разпечатка от телефон с мобилен номер  ********** , от която се установява , че към 10,50 часа на 21.10.2020 г. , т.е часът и датата на нарушението , не е провеждат разговор с този телефон. На първо място в АУАН и НП не се сочи , че е провеждат разговор  от водача –жалбоподател с  мобилен телефон точно с този номер , и на второ място нарушението на чл.104а ЗДвП не изисква провеждане на разговори с мобилен телефон , а неговото използване по предназначение , което включва и държане в ръка по време на управление на МПС с цел последващо провеждане на мобилен разговор. Не се твърди в АУАН и НП , че разговор е бил провеждан, като свидетелите сочат , че телефонът бил до ухото на жалбоподателя , което означава , че това действие покрива хипотеза на изпълнително деяние по  вмененото нарушение за използване на телефон от водач на МПС без устройство позволяващо ръцете да не участват при това използване .

За нарушението по чл. 104а ЗДвП  е предвидена фиксирана глоба в размер от   по 50 лева, поради което санкционната норма за него е  правилно  приложена и размера на санкцията не подлежи на преоценка  при забрана за това  по силата на чл. 27 ал.5 ЗАНН.

По отношение отнемането на контролни точки , то това отнемане по своята правна същност не представлява административно наказание по смисъла на чл. 13 ЗАНН .Отнемането на контролни  точки не фигурира сред принудителните   административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, от което се налага извод за различната им правна същност, т.е. това отнемане не е  санкция която подлежи на самостоятелно обжалване, а е действие с контролно отчетен  характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция .

От друга страна следва да се вземе предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно  постановление, в който смисъл са и разпоредбите на  Наредба № І-2539 на МВР. Административният орган отнемащ тези точки  действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя  от  факта на налагане на наказанието  за извършено административно нарушение  с влязло в сила за това наказателно постановление. В този смисъл съдът не може да се произнася самостоятелно  по отношение претенции за неправомерно отнемане на контролни точки, в която насока е и съдебната практика -  Определение № 2624/2004 година по адм. дело № 2130/2004 година, V-то отделение на ВАС;  Определение №  8849/2003 година по адм. дело № 7646/2003 година,V-то отделение на ВАС; Определение №  10959/2003 година по адм. Дело № 9986/2003 година І-во  отделение.

    Мотивиран при изложените  доводи  и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН този състав при РС-Мездра

                                                                 Р    Е   Ш     И

                      ПОТВЪРЖДАВА   като  правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 20-0967-002502 /12.11.2020 г.  година  на Началник сектор „Пътна Полиция“ –ОДМВР-Враца  , с което Е.Р.С. *** на основание чл. 183 ал.4 т.6 ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 50.00  / петдесет / лева за нарушение на чл. 104а  ЗДвП, като на основание наредба Iз 2539 на МВР  са му  отнети и шест  контролни точки .

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

                                                                 Районен съдия: