МОТИВИ към решение № 260012 /
27.10.2020
г., постановено по АНД № 157
/ 2020
г. на Районен съд КОТЕЛ
Срещу К.В.Б. е повдигнато обвинение, затова че на
02.11.2018г. по ул. Жечо Долчинков в град Котел, пред Евангелската църква, при управление
на МПС – лек автомобил „Опел корса“ с рег. № СТ5606ВТ, негова собственост,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВ :
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, чл.5, ал.2, т.1 : от ЗДП
„Водачът на пътно-превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“, чл.116 от ЗДП : „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата и към хората с трайни увреждания, в частност слепите, които
се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун
и към престарелите хора“ и чл.117 : „При приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътното превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре“ и по непредпазливост
причинил на М. Д. М., роден на ***г. средна телесна
повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозачна травма със счупване на основата
на черепа, линеарна фрактура на тилната кост вляво, както и импресионно
счупване на черепа в областта на дясното слепоочие с изпадане в безсъзнателно
състояние, което е преминало в сопорозно и изпадането му шоково състояние,
които са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, с което
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343,
ал.1, б.“б“ от НК.
В съдебно заседание не се явява представител на РП
Сливен.
Защитникът
на обвиняемия – адв. Д. А. от АК Сливен, не оспорва описаните в постановлението
фактически обстоятелства и дадената правна квалификация. Моли за налагане на
минимален размер на административното наказание глоба, което да бъде определено
само при наличие на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Обвиняемият
не се явява лично в съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
На 02.11.2018г. около 11 часа обвиняемият К.Б. управлявал
собствения си лек автомобил „Опел корса“ с рег. № СТ5606ВТ по ул. Жечо
Долчинков в град Котел, в посока към Евангелската църква, за да заведе дотам
св. Марийка Ламбова, която седяла на предната седалка. Когато пристигнал на
указаното място, обвиняемият видял много хора, вкл. и деца, които чакали да им
бъдат раздадени дрехи и хранителни продукти.
Там била и св. Нелина Юлиева Петрова заедно със сина си –
пострадалия Митко Димитров Митков, роден на ***г., който към посочената дата
бил на една година и шест месеца. Майката и детето чакали на тротоара пред
църквата, за да им дойде редът. Детето се заиграло с други деца, но тъй като
навалицата била голяма, майката го взела на ръце и преминала на отсрещния
тротоар. Детето започнало да плаче, тъй като искало да продължи да играе с
другите деца, затова майката го оставила на земята. Детето се втурнало да
пресича улицата, за да отиде при децата отсреща. Действията на детето убягнали
от вниманието на майката, тъй като тя през това време гледала настрани към
мястото, където била оставила детската количка. Започнала да се оглежда къде е
детето и пита за него.
В момента, в който детето тръгнало да пресича улицата, по
нея се движел управляваният от обвиняемия лек автомобил със скорост около 5
км/ч. Обвиняемият бил обърнал поглед наляво – към църквата, и не забелязал
навлизащото на пътното платно дете отдясно, и движейки се, блъснал детето с
предната част на автомобила. Детето било високо 89 см и по-високо от предния
капак. Детето опряло ръчички на капака, но било повалено на земята по гръб с
глава по посока на движението на автомобила, без водачът да успее да види
случилото се. Хората видели произшествието и започнали да викат. Чак тогава
обвиняемият спрял, след като бил изминал около 3,50 метра след сблъсъка с
детето, и излязъл от автомобила. Майката Нелина Петрова видяла детето паднало
между гумите на автомобила и го взела. От ушите и носа му течала кръв. При
падането детето получило тежка черепно-мозъчна травма със счупване на основата
на черепа, линеарна фрактура на тилната област вляво с фрактура на дясната
слепоочна кост с образуване костни фрагменти, които са били вбити към черепната
кухина и притискали дясната голямомозъчна хемисфера. Детето изпаднало в
безсъзнателно състояние, което постепенно преминало в сопорозно състояние.
Обвиняемият закарал с автомобила си детето и баба му –
св. Бонка Шелева, до ЦСМП – град Котел. Майката отишла дотам с друг автомобил.
Детето веднага било отведено до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в град Сливен,
където било прието за лечение в отделението по неврохирургия. Извършени били
редица изследвания и мероприятия за стабилизиране на състоянието му. На
05.11.2018г. било приложено оперативно лечение. По време на операцията се
установило наличие на субдурален хигром под повишено налягане. След операция
направило тежък епилептичен гърч с голям припадаък и изпаднало в критично
състояние с тромбози с кавернозните синуси, поради това било интубирано и
поставено на командно дишане. Състоянието му постепенно се подобрило и на
21.11.2018г. било изписано, със спокойна оперативна рана и нормален
неврологичен статус.
Според назначената по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р Тома Чаушев, счупването на
черепа на три места и изпадането му в безсъзнателно състояние, преминало в
сопорозно, довело до състояние на разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Съдът изгради описаната фактическа обстановка, след като
анализира всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
Показанията на всички разпитани свидетели съдът възприема и кредитира, тъй като
са в унисон с писмените доказателства. Към доказателствената съвкупност съдът
приобщи двете експертизи – съдебномедицинската, изготвена от д-р Тома Чаушев, и
автотехническата, изготвена от инж. Георги Хинов. Посредством тях се дават
отговори на въпроси, за които са нужни специални знания, заключенията са
обосновани и нито за страните, нито за съда са налице съмнения в
професионализма и обективността на вещите лица.
Протоколите за оглед са съставени по реда на НПК, без да
са допуснати някакви особено съществени нарушения откъм форма или съдържание,
поради което са доказателствено средство
за извършване на действията, за реда, по който са извършени, и за събраните
доказателства – чл.131 от НПК.
Съдът прочете и приобщи по реда на чл.283 от НПК
приложените в хода на досъдебното производства писмени доказателства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Обвиняемият К.В.Б. следва да бъде признат за виновен за
извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, предл.ІІ вр. чл.343, ал.1,
б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, затова че на 02.11.2018г. в град Котел при
управление на МПС нарушил правилата за движение – чл.116 и чл.117 от ЗДП, и по
непредпазливост причинил на Митко Димитров Митков средна телесна повреда, като
след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия.
Налице са всички съставомерни признаци на престъплението,
за което срещу обвиняемия е повдигнато обвинение. Безспорно е установено
времеизвършването на престъплението – на около 11 часа на 02.11.2018 г., така и
мястото на неговото извършване – по улица Жечо Вичов в град Котел пред
Евангелската църква. Не се спори, че обвиняемият, управлявайки лекия автомобил,
е блъснал тичащото по пътя дете. Причинената на детето телесна повреда е
средна, тъй като е изпаднало в състояние на разстройство на здравето, временно
опасно живота.
Съдът прие, че обвиняемият
е нарушил разпоредбите на чл.116 и на чл.117 от ЗДП. Разпоредбата на чл.117 от
ЗДП предписва задължение за водачите на ППС при приближаване на място, където
на пътя или в близост до него се намират деца, да намалят скоростта, а при
необходимост и да спрат. В ТР № 61/1983 г. на ОСНК, ВС, т.2, са дадени
разяснения в следния смисъл : Детето представлява опасност за движението само
когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме по
време на движението, щом се е намирало на пътя. Следователно, според
предписанията на закона, децата трябва да се намират на пътя или в близост до
него, за да могат да бъдат възприети от водача и съответно от този момент да
възникне за него задължението да вземе необходимите мерки за тяхната
безопасност.
По делото е непререкаемо
установено, че освен пострадалия Митко Митков, покрай пътя е имало и много
други деца и обвиняемия е следвало да бъде особено внимателен и да оглежда
цялата пътна обстановка, а не само да съсредоточи вниманието си в една посока.
Детето е било видимо за водача - било по-високо от височината на предния капак
на автомобила, няма данни между детето и автомобила да е имало някакви прегради
или препятствия, които да са постанили водача в обективна невъзможност да
възприеме детето.
Съдът прие, че след извършване на престъплението
обвиняемият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, тъй като веднага слязъл от автомобила си, отишъл при пострадалото
дете и го отвел заедно с баба му до ЦСМП в град Котел. В създалата се ситуация обвиняемият
е бил в обективна невъзможност да предприеме някакви други действия. Изложеното
мотивира съда да осъди обвиняемия по по-леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б. “а”, предл.ІІ вр. чл.343,
ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, което наложи оправдаване по първоначално
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1
от НК.
Гореизложеното даде на съда основание да приеме, че обвиняемият
е извършил престъплението при условията на непредпазливост под форма на
небрежност – не е предвиждал общественоопасните му последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Задължението за предвиждане произтича от нормативно
установените правила за движението по пътищата, които очертават границите на
грижата, която обвиняемият е трябвало да прояви, за да избегне
общественоопасния резултат. Обвиняемият е бил във възможност да предвиди
последиците, тъй като е правоспособен водач, който
познава правилата за движение, има достатъчен
житейски и професионален опит,
за да съобрази, че при такова струпване на хора покрай
пътя, включително и много деца, следва да следи цялата пътна обстановка, а не
да съсредоточава вниманието си само в една посока. Липсват обективни данни по
делото, които да разколебават извода на съда, че обвиняемият не е бил длъжен,
респ. че не е могъл да предвиди общественоопасните последици.
Съдът прие, че обвиняемият
не е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП, тъй
като от тях не произтичат конкретни задължения към водачите, а се установяват
общовалидни принципи.
Налице са всички предвидени
в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.
Обвиняемият е пълнолетно лице, деянието е извършено умишлено, предвижданото
наказание е лишаване от свобода до две година лишаване от свобода или пробация.
От деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Не са
налице пречките, очертани в ал.7-ма. При определяне размера на глобата, която
да се наложи на обвиняемия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
прецени обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. Решаващият състав счита, че размерът на глобата следва да бъде
определен при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства и наличие само на
смекчаващи такива – добрите характеристични данни на обвиняемия, както и
обстоятелството, че настоящият случай се явява изолиран в поведението на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Изложените съображения
мотивираха съда да определи глобата в предвидения минимален размер от 1000.00
лева.
Съдът, след като съобрази
изрядното процесуалното поведение на обвиняемия, добрите му характеристични
данни и критичността към извършеното не го лиши от право да управлява МПС
(чл.78а, ал.4 от НК).
На основание чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати на ОД на МВР Сливен сумата 586.50
лева, представляващи направени разноски за възнаграждение на експертите,
изготвили медицинската и автотехническата експертизи. Останалите разноски в
размер на 436.50 лева, направени за установяване дали в кръвта на обвиняемия
има наличие на алкохол или наркотични вещества, следва да останат за сметка на
органа, който ги е направил, тъй като посредством тях не се установяват факти,
относими към състава на престъплението, за извършването на което беше признат
за виновен обвиняемият.
Ръководен
от горните съображения, съдът постанови решението си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :