ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600211 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава 21 от НПК.
С определение №115/28.03.2024г. по ЧНД №""/23г. Х. окръжен съд е
ОПРЕДЕЛИЛ на осъдения Х. Д. Ф., със снета по делото самоличност, едно
общо наказание за осъжданията му по НОХД № ""/2023г. по описа на
Окръжен съд - Х. и по присъда № 467/22.11.2022г. постановена по дело №
""/2021г. по описа на Окръжен съд - А. Р. Р. призната и приета за изпълнение
с решение № 214/21.11.2023 г. по ЧНД № ""/2023г. по описа на ОС - Х., в
размер на най- тежкото измежду тях, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, чието изпълнение, на основание чл.66 ал.1 НК, е ОТЛОЖИЛ
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.67 ал.3 от НК, е постановил в рамките на изпитателния
срок, осъденият Х. Д. Ф., да изтърпява пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1
от НК, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес" с
периодичност два пъти седмично.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъдения, който
чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде изменено в частта
1
относно времето, от което започва да тече изпитателния срок, да се приложи
разпоредбата на чл. 25 ал.3 НПК, като се зачете изтърпяна до момента част от
наказанието пробация и се потвърди определението в останалата му част.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Х. окръжен съд е приел, че Х.
Д. Ф. е осъждан, както следва:
С присъда № 57/15.06.2011г. по НОХД № ""/2011г. на РС Х., в сила от
30.06.2011г., е осъден за извършено за периода от месец март 2010г. до месец
декември 2010г., престъпление по чл.183 ал.1 от НК и на осн.чл.183 ал.3 от
НК, не е наказан.
С определение № 6/03.02.2023г. в сила от същата дата, по НОХД №
""/2023г. по описа на ОС - Х., е одобрено споразумение с което е осъден за
извършени три престъпления - на 07.04.2020г. престъпление по чл.354а ал.2
изр.2 предл.1, вр. ал.1 от НК, на 08.04.2020г. престъпление по чл.242 ал.2
предл.1, вр.чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК и на 07.10.2020г.
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за които на осн.чл.23 ал.1 от НК, му е
определено едно общо наказание от 2 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 4
години.
С решение № 214/21.11.2023г. постановено по ЧНД № ""/2023г. по
описа на ОС - Х., потвърдено с решение № 240/14.12.2023г. на АС - П. и
влязло в сила на 14.12.2023г., в производство по реда на чл.16 от Закона за
признаване изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативни санкции, е призната и приета за изпълнение присъда №
467/22.11.2022г. постановена по дело № ""/21г. на Окръжен съд А., Р..
Присъдата на румънския съд е влязла в сила на 31.01.2023г. и с нея Х. Д.
Ф. е осъден за извършено на 07.05.2021г. престъпление по чл.263 ал.1 от НК
на Р. - „трафик на мигранти“, съответно на престъплението по чл.281 ал.2 т.1
и т.5, вр. ал.1 от НК на Република България, за което в издаващата държава –
Република Р., му е наложено наказание 3 години „лишаване от свобода“,
чието изтърпяване е отложено условно под надзор за срок от 3 години, с
приложена в същия период пробационна мярка, като след адаптиране на
присъдата към националният ни закон, му е наложена пробационна мярка по
чл.42а ал.2 т.1 от НК - „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
2
периодичност два пъти седмично, за срок до 31.01.2026г. /датата на изтичане
на изпитателния срок, според влизане в сила на присъдата на румънския съд/,
която изпълнява от 18.01.2024г. според приложените справки и копие на
съобщение и отчетен картон на МП ГД"ИН", РС"ИН" - Х..
Първоинстанционният съд е преценил, че предложението на ОП - Х., за
определяне на общо наказание на Х. Д. Ф. по правилата на чл.25, вр. чл.23 от
НК, за осъжданията му по НОХД № ""/2023г. на ОС - Х. и по Присъда №
467/22.11.2022г. по дело № "" /2021г. на Окръжен съд - А., Република Р.,
призната и приета за изпълнение с решение № 214/21.11.2023г. по ЧНД №
""/2023г. на ОС - Х., за допустимо и основателно. Съгласно Рамково Решение
2008/675/ ПВР на Съвета, уреждащо правилата за вземане предвид на
присъдите постановени от държавите членки на ЕС, в хода на
новообразувани наказателни производства, което е задължително за страната
ни като член на ЕС и е транспонирано в националното ни законодателство с
разпоредбата на чл.8 ал.2 от НК. Съгласно последната, влязлата в сила
присъда постановена в друга държава член на ЕС, за деяние представляващо
престъпление по НК на страна ни, се взема предвид във всяко наказателно
производство провеждано срещу същото лице, в Република България. Това
означава, че присъдата постановена в държава член на ЕС, която е за
различно деяние, поражда същите правни последици като такава, постановена
от национален съд, включително това касае и определянето на общо
наказание по правилата на съвкупността по чл.25 и чл.23 от НК, без да е
необходимо въпросната присъда да е призната и приета за изпълнение в
нарочно производство по реда на чл.463 от НПК.
В тази насока първоинстанционният съд е приел, че това е
регламентирано, както чл.3 §1 от посоченото РР 2008/675/ ПВР на Съвета,
така и също решение по дело С-171/16 на СЕС.
С основание е прието, че деянието по НОХД № ""/2011г. на РС Х. по
което Х. Д. Ф. е осъден, не следва да бъде обсъждано защото то не се намира
в съвкупност по смисъла на чл.25, вр.чл.23 от НК, с останалите му две
осъждания -по НОХД № ""/2023г. на ОС - Х. и по дело № "" /21г. на Окръжен
съд - А. Република Р., предвид датата на влизане в сила на посочената първа
по време присъда и деятелността му по последните две дела, която е след
това.
По отношение на последните две осъждания на Х. Д. Ф. - по НОХД №
""/2023г. на ОС - Х. и с Присъда № 467/22.11.2022г. по дело № ""/21г. на
Окръжен съд - А. Република Р., призната и приета за изпълнение с решение №
214/21.11.2023г. по ЧНД № ""/2023г. по описа на ОС - Х., се намират по
между си в реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК.
Извършени са преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
За тези деяния, съдът е определил на осъдения, едно общо наказание в
размер на най-тежкото измежду наложените му по тези две дела, а именно в
размер ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
3
Не може да се сподели доводът на защитата, че атакуваното
определение следва да бъде изменено и изрично се посочи, че изпитателният
срок започва да тече от влизане в сила от 31.01.2023 г., а именно датата на
влизане в сила на присъдата на Окръжен съд – А. Р.. Напълно правилно е
преценено, че след определяне на общо наказание по правилата на
съвкупността, осъжданията които я формират губят самостоятелното си
правно значение и когато по някоя от присъдите лицето е било освободено от
изтърпяване на наказанието по реда на чл.66 ал.1 от НК, този въпрос се
решава наново при определяне на общото наказание. Преценката за наличие
на предпоставките по чл. 66 НК по отношение на общото наказание включва
и размерът на изпитателния срок, който не може да започне да тече от
момент, различен от този на влизане в сила на определението по чл. 306 ал.1
НПК /Р-159-2012 II н.о./. С групирането на наказанията по отделните присъди
за деяния, извършени в съвкупност, отлагането на изтърпяването на
наказанията изгубва своето самостоятелно значение и следва да се решава
отново от съда, който прилага правилата за наказуемост при съвкупност
Въпросите, свързани с изпълнението на наказанията, не са относими към
материално-правните предпоставки на съвкупността /Р-166-2010 I н.о./.
Поради това и възражението на защитата не може да бъде възприето.
В конкретния случай, макар престъпленията за които Х. Д. Ф. е осъден
по посочените две дела за които му бе определено общото наказание, да са с
висока степен на обществена опасност, то по никое от тях изпълнението на
наказанието не е било ефективно, а е било отложено с определен изпитателен
срок. Коректно е преценено, че от събраните доказателства действително се
установява, че след последното си осъждане, Х. Д. Ф. с поведението си е
показал своя стремеж за поправяне и превъзпитание, като в тази насока са
представения договор за наем на търговски обект, сочещ на трудовата му
заетост, липсата на данни спрямо него да има други наказателни
производства, както и регулярното и съответно изпълнение на наложената му
пробационна мярка, в рамките на изпитателния срок.
Правилно е прието, че за постигане целите на чл. 36 от НК и за
поправянето и превъзпитанието на осъдения, не е необходимо определеното
общо наказание да се изтърпи от същия ефективно. Изпитателният срок също
справедливо е определен и изпълнението на наказанието е отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Х. окръжен съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.67
ал.3 от НК, постановявайки в рамките на изпитателния срок осъденият да
изтърпява пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК - „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично като за
същата не приложима разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК, доколкото не се
касае за наказание "Пробация". Поради това и неоснователен се явява
доводът, направен във въззивната жалба че първоинстанционният съд
неправилно и незаконосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 25 ал.3
НК, като не е зачел изтърпяната до момента пробация
4
С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 115/28.03.2024 г., постановено по
ЧНД ""/2023 г., по описа на Х. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5