Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С присъда № ..от ...2009 година, постановена по НОХД № ../2009 година Великотърновският районен съд е признал подсъдимия К. Д. К. за виновен за това, че за времето от 29.03.2005 година до 30.07.2007 година в Г.В. Т., при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностни лице – управител на „Е.” ЕООД- Г.В. в кръга на службата си с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, че представляваното от него дружество е собственик на недвижими имоти и ще им прехвърли собствеността върху тях, за което сключил предварителни договори за покупко – продажби с тези лица и с това им причинил вреда в общ размер от 214 917,72 лв., която е в особено големи размери и случаят е особено тежък и на основание чл.211 пр.1, вр.чл.210 ал.1 т.3, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 НК му наложил наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Пред въззивна инстанция е подадена жалба от едно от пострадалите лица- В. В. Б.- Г. П.. С решение № ..от ..2010г., постановено по в.н.о.х.д. № ../2010г. по описа на ВТОС е изменена първоинстанционната присъда в частта, с която на основание чл. 66 НК изтърпяване на наложеното на К. Д. К., наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 5 години. Определен е режима на изтърпяване на наложеното наказание и вида на затворническото общежитие. По реда на възобновяване на наказателните дела, визиран в разпоредбата на чл. 348, ал.1 НПК е образувано дело пред ВКС. С Решение №..от ...2010г. е отменено решението на въззивния съд по ВНОХД № ../2010г., като делото е върнато на ВТОС за ново разглеждане. Пред въззивна инстанция е образувано ВНОХД № ../2010г. по жалбата, подадена от частната обвинителка В. Б., която като я обжалва твърди, че същата е незаконосъобразна и необоснована само в частта, в която съдът е приложил разпоредбата на чл.66 НК. Моли въззивният съд да отмени присъдата в тази й част, като постанови ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия. В съдебно заседание окръжният прокурор счита жалбата за основателна. Посочва че става въпрос за множество измамени граждани и деянието е с изключително висока степен на обществена опасност. В тази връзка излага съображения, че приложение намира разпоредбата на чл.66 НК и наложеното от ВТРС наказание на К. следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ режим”, в затворническо общежитие от „открит тип”. Жалбоподателката – частен обвинител, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Въззиваемата П. се явява лично. Взема становище решението на въззивната инстанция да бъде потвърдено. Въззиваемите Г. и Б. – частни обвинители, редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не заемат становище по жалбата. Въззиваемият К., редовно уведомен се явява. Защитникът на същия излага доводи, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при условно осъждане, като моли да се остави без уважение въззивната жалба. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седем от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Пред настоящата инстанция не са представяни и не са събирани други доказателства, които да водят до промяна в приетата за установена от районният съд фактическа обстановка, поради което и настоящият съд приема същата за безспорно установена, а именно: Подсъдимият К. Д. К. е едноличен собственик на капитала на фирма „Е." ЕООД, съшият е управлявал и представлявал дружеството. Основен предмет на дейност на същото било извършването на строителна дейност на сгради и съоръжения. През 2005г. фирма „Б." ООД извършва строителство в собствения си недвижим имот УПИ .., кв. ..по ПУП на Г. В. Т.. Извършена е уговорка с фирмата на подсъдимия да започне строителство веднага, а в процеса на същото, той да изготви и представи договор. Така през април - май 2005 г. К. започнал строителството в недвижимия имот на „Б." ООД и продължил дейността около година, когато бил отстранен от обекта. В края на 2005 г. - началото на 2006 г. К. се свързал със собственичката на УПИ .., кв. 234 Г. В. Т., З. Р. В. и й предложил да извърши строителство на сграда в имота й, като срещу това да получи 80 % от собствеността на сградата.Свидетелката отказала, но предложила на К. К. да му продаде целия парцел. Договор не бил сключен През 2005 г.собственик на УПИ ..в кв..е И. Г., а на УПИ ..в същия квартал - „В." ООД с управител С. М. Г.. До началото на 2009 г.,когато К. К. се свързал със св. И. Г. и му предложил да закупи имота му, той не е имал никакви отношения със собствениците на тези парцели. През 2005 г. собственикът на УПИ ..в кв. ..по плана на Г. В. свидетелят Н. И. Р. сключил договор с К. за извършване на строителство в имота, но тъй като срокът е изтекъл, без подсъдимия да започне изпълнение по договора, през 2007 г. св. Р. възложил строителството на друго дружество. Поради това от началото на 2005 г. до момента К. или управляваното от него дружество „Е."ЕООД не са получавали никакви права на собственост или строеж върху в УПИ .., в квартал ..(..), УПИ .., .., ..и .., в квартал ..по плана на Г. В.. Въпреки това като се възползвал от обстоятелството, че представляваното от него дружество осъществява фактическо строителство в УПИ .., кв.., той сключил поредица предварителни договори с множество лица за покупко - продажба на недвижими имоти в посочените парцели. На лицата показвал извършвания от него строеж на „Б." ООД, убеждавал ги, че „Е." ЕООД е собственик на имотите и може да продава обекти от тях и подписвал договорите в качеството си на управител на дружеството.Парите получавал лично в брой, като се подписвал на гърба на договора или издавал неномерирани и неосчетоводени квитанции и не ги отчитал като приход на дружеството пред данъчните власти. По този начин се облагодетелствал лично в качеството си на физическо лице, като същевременно причинявал вреда на пострадалите, които не получавали никакви реални права върху недвижими имоти срещу предадените на К. суми и нямало да им се прехвърли собствеността върху имота, за който по определен отнапред ред заплащали вноските си. През месец март 2005 г. св. Г. И. разбрала от свои познати, че К. ще строи жилища в кв.Т., които продава изгодно. Срещнала се с него, обяснила му какво жилище желае да си закупи и се уговорили да се видят отново след два дни. При повторния им разговор подсъдимият показал на свидетелката планове, скици на сграда, строителни книжа и предложил да обедини две гарсониери на последния етаж в секция Б на блока. И. ходила на мястото, където имало само един изкоп, след което сключили предварителен договор за покупко -продажба от 29.03.2009 г., който бил подготвен от К.. В договора било отразено, че „Е." ЕООД продава на пострадалата И. собствения си недвижим имот, находящ се в Г. В. Т., УПИ .., кв. .., представляващ апартамент № .., от новострояща се жилищна сграда на мансарден етаж с чиста застроена площ 109,53 кв. м., заедно с 2,43 % идеални части от сградата, представляващи 16,6 кв. м. заедно с изба със светла застроена площ 10 кв. м. за сумата от 30 000 евро по курса на БНБ в деня на плащанията. Плащането било уговорено да се извърши по следната схема: при подписване на договора - 8000 евро, а остатъкът със заем в ОББ Клон В. Т., превеждан по банков път. Свидетелката И. платила на К., в качеството му на представляващ и управляващ дружеството „Е.” ЕООД Г. В. Т., първоначалните 8000 евро, за което той й издал квитанция към приходен касов ордер без номер. През следващата година свидетелката няколко пъти ходела на обекта и се уверявала, че макар и бавно строителството се извършва. През 2007 г. обаче строителството на обещания в предварителни договор имот спряло. Опитала се да се свърже с К., но телефонът му постоянно давал свободно и никой не се обаждал. По-късно от местната преса и от познати тя разбрала, че имотът не е собственост на „Е." ЕООД, а на „Б." ООД и всички обекти са продадени на други лица, за което имало сключени нотариални актове. От тогава, до настоящия момент свидетелката не е разговаряла с подсъдимия, тъй като не могла да се свърже с него и той не й е върнал сумата от 8 000 евро. По този начин й причинил вреда в левовата равностойност на същите в размер на 15 646,64 лв. През месец май 2005г. свидетелката Т. Г., която живеела в чужбина се върнала в България и решила да си закупи апартамент, гараж и магазин в Г. В.. Неин познат - строителен техник, й препоръчал подс. К. като строителен предприемач, който извършвал строеж на хубаво място в кв. Т. След като отишла и видяла лично строящия се обект и го харесала, свидетелката посетила К. в офиса на дружеството му. Той й се представил като собственик на имота, показал й скици и й посочил обектите, които вече са продадени. Още същият ден 25.05.2005 г. двамата подписали предварителен договор, съгласно който „Е." ЕООД с управител К. продава на пострадалата Г. собствения си недвижим имот, находящ се в Г. В. Т., УПИ .., кв. .., представляващ магазин № .., секция „В" от новострояща се жилищна сграда на партерен етаж, с чиста застроена площ 50,10 кв. м., заедно с 10,10 % идеални части от сградата, представляващи 7,52 кв. м.; магазин № 2, секция „В" от новострояща се жилищна сграда на партерен етаж с чиста застроена площ 33,37 кв. м., заедно с 0,75 % идеални части на сградата, представляващи 5,05 кв. м и гараж № 8 от новострояща се жилищна сграда, на сутеренен етаж с чиста застроена площ 19,80 кв. м, заедно с 0,56 % ид. ч. на сградата, представлявайки 10 кв. м за сумата от 41 000 евро, с включен ДДС към момента 20 %, платими в лева по курса на БНБ в деня на плащането. При подписване на договора Г. предала лично на К. 3500 евро капаро, за което той й издал квитанция. На следващият ден 26.05.2005 г. Г. и подсъдимия сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в УПИ .., кв. .., представляващ апартамент № .., секция „В" от новострояща се жилищна сграда на 4 - ти жилищен етаж, с чиста застроена площ 66,81 кв. м, заедно с 1,49 % ид. ч. на сградата, представляващи 9,9 кв. м, заедно с изба със светла застроена площ 6 кв. м за сумата от 20 500 евро с включен ДДС към момента 20 %, платими в лева по курса на БНБ в деня на плащането. При подписването на договора пострадалата предала сумата от 500 евро капаро, за което също получила квитанция, подписана от К.. След това Г. заминала за чужбина, а вноските по договора заплащала майка й св. А. П. Л. Това обикновено ставало в някое кафе, като тя предавала на ръка парите на К., а той й давал квитанция, подпечатвайки я с печата на фирмата, който носел в джоба си. Една от вноските от 2 000 евро платила лично Г. при идването си в България и това било отбелязано на гърба на договора, без да й бъде издадена квитанция. Едва през есента на 2006 г. Г. и майка й разбрали, че има проблеми със строежа, тъй като техният познат, който ги бил свързал с К., им се обадил и им казал да спрат да му плащат. През месец август 2007 г. Г. се върнала в България и разговаряла с К.. Първоначално той обещал да я обезщети с други обекти, а после да й върне дадените суми. И до момента обаче не сторил това, с което е нанесъл вреди на пострадалата Г. в размер на левовата равностойност на 22 500 евро - 44 006,18лв. по двата договора. От 2001 г. Д. С. П. и съпругата му се намирали в Испания. В края на месец май 2005 г. той си дошъл в България и чрез свой приятел, който вече си бил закупил апартамент от „Е." ЕООД се свързал с К.. Уговорили се свидетелят да закупи два апартамента и един гараж, като подсъдимият го уверил, че дружеството е собственик на терена и строежа върху него и сключили договор на 01.06.2005 г. Съгласно договора „Е." ЕООД продавало на пострадалия собствените си недвижими имоти, представляващи обекти в жилищна сграда със смесено предназначение в УПИ .., строителен кв.., както следва:апартамент № .., секция „.." от втори жилищен етаж, с чиста застроена площ 75,23 кв. м, заедно с 1,49 % ид. ч. от сградата, представляващи 10,2 кв. м и изба със светла застроена площ 6 кв. м.;апартамент № 6, секция „Ж" на трети жилищен етаж, с чиста застроена площ 75,23 кв. м, заедно с 1,49 % ид. ч. от сградата, представляващи 10,2 кв. м и изба със светла застроена площ 6 кв. м.;гараж № 6, на сутеренен етаж, с чиста застроена площ 19,80 кв. м заедно с 0,43 ид. ч. от сградата, представляващи 5 кв. м,като общата стойност на описаните недвижими имоти била 47 000 евро, платими в евро или лева по курса на БНБ в деня на плащане. Уговорено било плащането да се извърши по следния начин: капаро от 9 000 евро при подписване на договора, 20 000 евро. на вноски, платими до 10.11.2006 г., 3 000 евро, платими в месечен срок от завършване на сградата в груб строеж и 15 000 евро при подписване на нотариалния акт. Сумата по капарото била получена напълно и в брой от продавача, а след това били платени и вноски в общ размер на 20 000 евро, за което К. издал квитанции към приходни касови ордери без номера и дати. През месец ноември 2006 г. Д. П. се върнал в България и отишъл да види обекта. Там се срещнал със служители на „Б." ООД, които му обяснили, че същият в действителност е тяхна собственост и „Е." ЕООД и К. нямат права върху него. П. разговарял с К., който му подписал запис на заповед за дадената сума и изготвили друг договор с нотариална заверка на подписите. И до момента обаче, подсъдимият не е възстановил дадената от П. сума, чиято левова равностойност е 56 719,07 лв., с което му причинил имотна вреда в този размер. През 2008 г. Д. П. и съпругата му упълномощили свидетеля В. И. да ги представлява във всички дела по повод на спорния имот. Свидетелите В. и Т. Б. са съпрузи и живеят в Г. П.. През 2005 г. двамата решили да закупят жилище в Г. В. Т. и започнали да се интересуват от различни строителни фирми. Насочили се към обвиняемия и в началото на месец юли 2005 г. се срещнали с него в едно кафе в кв. П. Показал им скици, планове и чертежи и предложил да им продаде жилище в кв. Триъгълника на мястото на бившето заведение „О.". Уверил ги, че е собственик на земята и строежа. Казал им, че е извършил и други строителства и предложил много приемлива цена в сравнение с останалите строителни предприемачи. Свидетелите си избрали жилище и на 19.07.2009 г. пред нотариус Д. Д. сключили предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите. Съгласно договора „Е." ЕООД, представлявано от управителя К. Д. К. продавало на купувачите собствения си недвижим имот, находящ се в Г. В. Т., УПИ .., кв.., представляващ апартамент 12, секция „Д" от новострояща се жилищна сграда на мансарден етаж с чиста застроена площ 64,93 кв. м, заедно с 1,47 % ид. ч. от сградата, представляващи 9,75 кв. м, заедно с изба със светла застроена площ 5 кв. м. за сумата от 18 200 евро с включен ДДС. Още същият ден свидетелите превели по банков път по сметка на „Е." ЕООД сумата от 3600 евро, представляваща капаро по договора, за което им била издадена фактура. После, съгласно договора, внесли 16 вноски по 850 евро, последната от които на 14.11.2006 г., които превеждали по банков път чрез вносни бележки в левовата им равностойност - по 1700 лв. През това време посещавали обекта и следили развитието на строителната дейност. През декември 2006 г. констатирали, че на обекта няма работници, а само пазач. От него разбрали, че К. вече не е изпълнител. Свидетелите се свързали с него, който признал, че съществуват проблеми, но уверил, че ще изпълни строителството. През месеците януари и февруари 2007 г. постоянно обещавал, че ще изпълни задълженията си по договора. През месец март 2007 г. свидетелите разбрали, че истинският собственик на терена и сградата е „Б." ООД и предприели нови срещи с К.. На една от срещите им предложил да ги обезщети с друг имот, като впоследствие се оказало, че същият отново е собственост на „Б." ООД. После К. обещал да върне взетата сума, но и до момента не е сторил това, с което нанесъл на свидетелите вреда в размер на 34 240,99 лв. През 2005 г. свидетелката В. П. продала наследствен имот и решила да вложи парите при закупуването на жилище в Г. В. Т.. Тъй като знаела, че К. извършва строителство на „Б." ООД в УПИ.., в кв.., свидетелката се свързала с него. Той й казал, че апартаментите в този обект са продадени, но съвсем скоро, ще започне строеж на обект на негов собствен терен, който бил закупил в непосредствена близост. Срещата се провела на строежа и двамата обсъдили всички условия на бъдещия договор. На 11.07.2006 г. се видели в едно кафе и подписали подготвен от подсъдимия предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. Съгласно договора „Е." ЕООД, с управител К. К. продавал на пострадалата П. собствения си недвижим имот, находящ се в Г. В. Т., УПИ .., кв.., представляващ апартамент № .., на втори жилищен етаж, секция „3", с чиста застроена площ 54,93 кв. м, заедно с 1,15 ид. ч. от сградата, представляващи 8,10 кв. м, заедно с избено поме¨ение със светла застроена площ от 5 кв. м за сумата от 19 000 евро, с включен ДДС. Още при подписване на договора, свидетелката дала на К. 4 500 евро, за което той й издал приходен касов ордер. Следващите вноски следвало да бъдат от 5 000 евро при отливане на плоча на 2 - ри жилищен етаж, 6 000 евро при покриване на сградата и остатъка - при подписване на нотариалния акт. През месец януари 2007 г. К. започнал строителството и то продължило до месец юли. Тогава от местната преса свидетелката разбрала, че по повод на същото е възникнал конфликт между „Е." ЕООД и „Б." ООД. Свързала се с управителя на дружеството „Е. ЕООД Г. В. Т., но той я уверявал, че ще извърши уговореното в срок и ще продължи да строи. Това продължило до месец май 2008 г., когато свидетелката разбрала, че „Е." ЕООД не е собственик на терена. Действителният номер на имота, за който бил сключен договора, бил УПИ .., собственост на св. З. В., а не УПИ .., както било посочено в него. И след това обаче К. продължавал да я убеждава, че ще извърши строителството и не върнал взетото й капаро, чиято левова равностойност е 8 801,24 лв. През 2006 г. свидетелят Р. Н. решил да купи апартамент в Г. В. Т. за зет си и дъщеря си и след проучване на пазара се спрял на подс. К.. Решил да закупи жилище в УПИ .., кв. .. по плана на Г. В. Т. на У. Ст. М., чийто имот в действителност бил собственост на св. Н. Р. Н., в присъствието на зет си и дъщеря си, се срещнал с К., който го уверил, че е собственик на имота и ще извърши строеж на едната секция на блок, който е на калкан, а другата ще бъде построена от друго лице. Казал им, че са едни от първите купувачи и им предоставил богат избор. Те се спрели на едно от жилищата и на 20.10.2006 г. св. Н. подписал предварителен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Д. Д. В договора било отбелязано, че „Е." ЕООД продава на св. Н. собствения си недвижим имот, находящ се в Г. В. Т. УПИ .., кв. .., У. С. М., представляващ ап. 31, на 4 - ти жилищен етаж с чиста застроена площ 107,40 кв.м, заедно с 2,36 % ид. ч. от сградата, представляващи 10,70 кв. м, заедно с избено помещение със светла застроена част 7 кв. м за сумата от 35 000 евро, с включен ДДС. Като краен срок за извършване на строителството бил отбелязан 24 месеца от подписването на договора. Още същият ден св. Н. дал капаро в размер на 5 000 евро и зачакал започването на строителството. Това обаче не станало и през месец април 2008 г. той разбрал, че К. или дружеството му не са собственици на имота. Провел многократни срещи с него и искал връщането на парите. Подсъдимият обещавал, но не сторил това, с което причинил на свидетеля вреди в размер на 9 779,15 лв. На 26.10.2006 г. свидетелят Б. А. се срещнал с К., тъй като искал да си закупи жилище. Подсъдимият го развел из блока в УПИ .., който строял за „Б." ООД и му казал, че няма свободни жилища. Подвел го, че започва нов строеж в непосредствена близост, където имало направен изкоп, като му показал скици и строителни книжа. Свидетелят си харесал един апартамент и уговорили цена. На следващия ден 27.10.2006 г. се срещнали в кафене на У. Н. Г. и К. предоставил на свидетеля за подпис предварителен договор за покупко - продажба от същата дата. Съгласно договора, „Е." ЕООД продавало на пострадалия А. собствения си недвижим имот, находящ се в Г. В. Т., УПИ .., кв. .., представляващ апартамент 3, на първия етаж, секция 5 с чиста застроена площ 85,30 кв. м, заедно с 1,49 % ид. ч. на сградата, представляващи 9,95 кв. м и избено помещение със светла застроена площ от 5 кв. м за сумата от 24 500 евро с включен ДДС. В действителност имотът се намирал в УПИ .., собственост на св. З. В. При подписването на договора, свидетелят дал на подсъдимия сумата от 3 000 евро капаро, за която получил квитанция. След това заминал за чужбина и месечните вноски от по 900 евро превеждал на свои близки, които ги предавали на К.. Така до 30.07.2007 г., свидетелят заплатил 10 200 евро на обща стойност 19 949,47 лв. Тогава свидетелят разбрал, че обектът е замразен и се свързал с К., който го уверил, че ще продължи да строи. От 2008 г. обаче започнал да се крие, а когато свидетелят успявал да го намери твърдял, че не е истина, че не е собственик на имота и обещавал да върне парите. И до момента обаче не е възстановил дадените от свидетеля А. суми по договора, с което му причинил имотна вреда в горепосочения размер. През 2006 г. свидетелят Н. Н. продал жилището си в Г. Силистра и решил с парите да закупи такова в Г. В. Т.. Негови близки му препоръчали К. и му уговорили срÕща с него на 01.11.2006 год. Свидетелят разговарял с К., разглеждал чертежи и се спрял на сграда, намираща се западно от строежа на „Б." ООД. Изрично поискал доказателства за собственост на земята, но подсъдимият казал, че документите му се намират в офиса му и уверявал, че притежава такива. Още същият ден бил сключен договор, съгласно който „Е." ЕООД продавало на св. Н., собствения си недвижим имот, в Г. В. Т., УПИ .., кв.., представляващ апартамент № .., вх."..", от новострояща се жилищна сграда на трети етаж, с чиста застроена площ 91,34 кв. м заедно с 5,20 % ид. ч., представляващи 9,56 кв. м и изба със светла застроена площ от 6 кв. м за сумата 35 000 евро. В действителност обектът се намирал в УПИ .., кв. .., собственост на св. И. Г. Още при сключването на договора, свидетелят предал лично на К. сумата от 6 000 евро, за което получил квитанция към приходен касов ордер и в последствие заплащал по 1200 евро на месец - първите две вноски платил на ръка в български лева, за което подсъдимия извършил отбелязване на гърба на договора, четири вноски по банков път по 2340 лв., от които последната вноска на 04.06.2007 г. Така К. получил сумата в общ размер на 25 774,98 лв., с която причинил вреда на пострадалия, тъй като не ги е възстановил до момента. Общият размер на причинените на пострадалите вреди е 214 917,72 лв. При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно и обосновано е приел за безспорно доказано, че подсъдимият К. Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 211, пр.1 вр. чл.210, ал.1, т. 3 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 26 от НК. При определяне на наказанието районният съд е счел, че на подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства, като позовавайки се на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 55, ал.1, т.1 НК е наложил на К. Д. К. наказание в размер на две години и.единадесет месеца лишаване от свобода. При индивидуализация на наказанието съдът е приел висока обществена опасност на подсъдимия, както и висока обществена опасност на деянието, отчел е големия брой на пострадали лица, размера на причинените вреди,обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление. Доколкото подсъдимият не е бил осъждан с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за престъпление от общ характер съдът е приел, че за постигане целите на наказанието са налице предпоставките да се приложи институтът на условното осъждане – чл. 66, ал. 1 от НК, като е определил максималния срок предвиден в закона, а именно пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Единственото възражение, което може да бъде отправено към санкционната част на проверявания първоинстанционен съдебен акт касае приложението института на условното осъждане- визиран в чл. 66, ал.1 НК.Прилагането разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК районният съд е мотивирал с обстоятелството, че към момента на извършаване на деянията, подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Независимо от извода на първостепенния съд, от свидетелството за съдимост ясно личи, че срещу същия са водени редица наказателни производства. От справката за съдимост е видно още и наличие на идентично престъпление- като това предмет на настоящото дело, а именно ВТРС е постановил Присъда № ..при образувано НОХД № ../2008г. срещу К. К. за престъпление по чл.211 пр.1, вр.чл.210 ал.1 т.3, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 НК. Тоест налице е трайно формиран модел на незаконосъобразно поведение и престъпна упоритост у подсъдимия. Тези обстоятелства, отчетени заедно с констатациите по настоящото дело, че деянието е осъществено като продължавано престъпление от подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице, предметът на престъплението е в особено големи размери /причинените вреди значително надхвърлят 140 – кратния размер на минималната работна заплата/ и същото представлява особено тежък случай, не биха могли да мотивират настоящата инстанция да приеме, че с прилагането института на чл.66, ал.1 НК ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция. Напротив условното осъждане би било проява на неоправдано с юридически или социални аргументи снизхождение към подсъдимия, което няма как да съдейства за постигане целите на чл. 36 НК и преди всичко няма да допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца. Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че присъдата следва да бъде отменена в частта, в която изпълнението на наложеното на К. наказание лишаване от свобода е отложеното по реда на чл.66 НК и бъде постановено то да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Водим от горното и на основание чл.337 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № ..от ...2009 година, постановена по НОХД № ../2009 година от Великотърновският районен съд, като отменява същата в частта, с която на основание чл.66 НК изтърпяването на наложеното на К. Д. К. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години. На основание чл.41 ал.6 НК ОПРЕДЕЛЯ К. Д. К. да изтърпи наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |