№ 280
гр. гр.Несебър, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101261 по описа за 2022 година
Предявени са искове с чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
От ищеца Гаранционен фонд срещу С. Я. Ш. е предявен иск по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата от 4998 лв. – частичен иск от общо 400 000
лв., от които 1666,66 лв. частично от 140 000 лв. по щета 210003/04.01.2018г., 1666,66 лв. частично
от 130 000 лв. по щета 210004/04.01.2018г. и 1666,66 лв. частично от 130 000 лв. по щета
210005/04.01.2018г., представляващи изплатени от гаранционен фонд обезщетения за
неимуществени вреди по посочените щети, ведно със законната лихва върху тази сума от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът сочи, че посочените суми са
изплатени на съпругата (С. М. П. по щета 210003/04.01.2018г.) и синовете (Х. П. П. по щета
210004/04.01.2018г. и С. П. П. по щета 210005/04.01.2018г.) на П.К. П., починал от ПТП настъпило
на 03.11.2016г. Твърди, че съгласно Присъда № 249 по НОХД № 1026/2017г. по описа на Окръжен
съд Бургас виновен за произшествието е ответникът С. Я. Ш., който управлявал лек автомобил
„БМВ 316И“ с ДКН А 9320 АН, без действаща задължителна застраховка ГО към датата на ПТП.
Сочи, че на 03.11.2016г., около 17:00 часа, на пътя между с. Т. и гр. А. С. Ш., при управление на
посочения автомобил, се движил по средата на пътното платно с несъобразена с пътните условия
скорост от 122,5 км/ч, като поради наличие на „гърбица“ на пътя не успял да възприеме
своевременно насрещно движещия се лек автомобил „Опел Кадет“ с ДКН ****** и да се прибере в
своята лента за движение, поради което настъпило ПТП. Излага се, че вследствие на
произшествието водачът на автомобила „Опел Кадет“ – П. П., починал. Твърди се, че в нарушение
на чл. 490 КЗ ответникът управлявал автомобила БМВ без действаща застраховка „Гражданска
отговорност“. Сочи се, че наследниците на починалия подали заявления за изплащане на
обезщетения до ищеца, по които на С. П. от ищеца били заплатени 140 000 лв., а на двамата синове
– по 130 000 лв. Излага се, че на ответника била връчена покана за възстановяване на сумите на
Гаранционен фонд, но такова не било извършено. С тези доводи от съда се иска да уважи
1
претенцията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника С. Я. Ш. е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва. Развиват се подробни съображения за несправедлив размер на
изплатеното обезщетение за неимуществени вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Третите лица помагачи – С. М. П., С. П. П. и Х. П. П., чрез процесуалния си представител,
заемат становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл.
45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът, като водач на посочения в
исковата молба лек автомобил, за който към 03.11.2016г. не е била сключена действаща
застраховка „Гражданска отговорност“, е предизвикал по негова вина ПТП на 03.11.2016г., в
причинна връзка с което е настъпила смъртта на лицето П.К. П.. Следва да докаже, че заплатил
посочените в исковата молба суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на
съпругата и синовете на П.К. П., както и размера на претенцията си.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 300 ГПК е отделил като ненуждаещи се от
доказване, поради задължителната сила на поставената от наказателен Присъда № 249 от
26.10.2017г. по НОХД № 1026/2017г. по описа на Окръжен съд Бургас обстоятелствата, че на
03.11.2016г., около 17:00 часа, на път № 90052, отсечката между с. Т. и гр. А., при управление на
МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел № 316i с рег. № А 9320 АН, С. Я. Ш. нарушил чл. 15,
ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което допуснал ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил марка „Опел Кадет“ с рег. № А 2001 АН и по непредпазливост причинил смъртта на
водача П.К. П., с което извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
При това положение от ищеца е следвало да бъде доказано, че заплатил посочените в
исковата молба суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на съпругата и
синовете на П.К. П., както и размера на претенцията си.
Видно е, че при ищеца били заведени щета 210003/04.01.2018г (по заявление на С. П. – на
л. 18 – л. 25 от делото), щета 210004/04.01.2018г. (по заявление на Х. П. на л. 26 – л. 32 от делото)
и щета 210005/04.01.2018г. (по заявление на С. П. на л. 33 – л. 39 от делото). По всяка от щетите
били изготвени медицински експертизи (на л. 20, л. 28 и л. 35 от делото), като на 19.01.2018г. от
Гаранционен фонд били изплатени следните суми: 140 000 лв. на С. П. (платежно нареждане на л.
25 от делото), 1300 лв. на Х. П. (платежно нареждане на л. 32 от делото) и 130 000 лв. на С. П.
(платежно нареждане на л. 39 от делото). Т.е. и тези обстоятелства са доказани по делото. За
заплащане на тези суми била изготвена регресна покана до ответника (на л. 40 от делото), връчена
ведно с връчване на исковата молба (съобщение на л. 58 от делото).
При горните данни единственият спорен по делото въпрос е за размера на претендираните
от ищеца суми (т.е. размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на
наследниците на починалия по смисъла на чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ).
Следва да се има предвид, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне
2
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Тези конкретни обстоятелства са видът и характерът на увреждането, начинът на
настъпването му, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия,
общественото му положение, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение, както
и всички други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства. При определяне на
размера на обезщетение за неимуществени вреди е необходим цялостен анализ и оценка на всички
обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната (Решение № 91 от 19.07.2022г. по гр.д. №
1165/2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Решение № 50010 от 06.02.2023г. по гр.д. №
1239/2022г. по описа на I гр.о. на ВКС).
В случая пред Гаранционен фонд са образувани щети по заявени претенции от синовете и
съпругата на починалото лице. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че това са
били най-близките хора на починалия П. П., поради което в най-голяма степен са изпитали
страдание от неговата смърт. От показанията на свидетелката Т. този факт се потвърждава, като се
установява, че отношенията в семейството винаги били близки и задружни и всички живеели
заедно (вкл. и синовете) в гр. А.. Установява се, че след смъртта на П. настъпила сериозна промяна
в живота на семейството, изпаднали в дупка и в невъзможност да преодолеят случилото се.
Установяват се конкретни факти за съпругата на починалия – С. П., която преди инцидента била
слънчева и весела, а след него – изпаднала в дупка, започнала да ходи по невролози, пиела
лекарства, отказвала да се разхожда. Забелязала се и съществена промяна в сина на починалия – Х.
П. (който изпълнявал трудови функции при св. Т.). Същият се затворил в себе си, започнал да
проявява признаци на неадекватност, да прави елементарни грешки в работата, започнал да пие
лекарства, да излиза често в болнични. Установяват се конкретни проявления на инцидента и у
другия син – С. П., който се затворил в себе си, мълчал, прекарвал много време затворен в стаята
си. В обобщение се установява, че семейството преживяло загубата тежко и към момента им
липсва подкрепата на починалия.
Както вече се посочи от самия вид и характер на претърпяното увреждане (смъртта на П.
П.) се налага извод, че най-близките му хора са изпитали страдание в много голяма степен. Наред с
това по делото се установяват конкретни факти за реално причинените на съпругата и децата на
пострадалия морални страдания. Самите отношения на любов и разбирателство в семейството
предполагат висока степен на страдание от настъпилата загуба. Тази степен на страдание се
установява и от конкретни факти, описани по-горе. Не без значение е и обстоятелството, че по
образуваните щети са изготвени експертизи през месец януари 2018г., като от вещото лице са
констатирани конкретни факти, свързани с инцидента – починалият П. претърпял контузия на
белия дроб, счупване на ребра в ляв гръдна половина, разкъсно-контузна рана на главата,
разкъсване на левия диафрагмален купол, разкъсване на слезката, счупване на лявата бедрена кост,
охлузни рани по крайниците, като в резултат на произшествието е бил в тежко състояние, а за
изваждането му от автомобила се е наложило да бъдат рязани част от ламарините на колата.
Пострадалият бил отведен в МБАЛ Бургас, където същата нощ починал от тежките травми. Т.е.
самото произшествие се характеризира с изключително интензивни болки, претърпени от
пострадалия, довели до смъртта му, които безспорно са се отразили морално и върху неговите най-
3
близки хора. Това са обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на
обезщетението.
Посочените обективни факти, установени в хода на производството, налагат извод, че
справедливото обезщетение за С. П. следва да се определи от съда в размер на 140 000 лв. Налице
са конкретни факти, които сочат за сериозни вреди, които е претърпяла тя. Както се посочи децата
на починалия също са претърпели значителни вреди от смъртта на своя баща. Безспорно като деца
на П. те са били засегнати в еднаква степен в морален план от настъпилата смърт (и в близка до
майка си степен с оглед данните за сплотеността на семейството). Ето защо при събраните по
делото данни съдът достигна до извод, че справедливото обезщетение за тях следва да се определи
в размер на 130 000 лв. Това е така, тъй като от една страна и тримата ищци са преживели вреди с
голям интензитет и са били най-близките хора на починалия, поради което не следва да е налице
голяма разлика между размера на справедливите обезщетения, които им се дължат. От друга
страна по делото се доказа, че С. П. (показанията на св. Т.) е приела загубата на съпруга си най-
тежко, което е и логично с оглед дългия им семеен живот.
Нещо повече – определянето на вреди в посочените размери напълно отговаря на
икономическата обстановка към момента на произшествието – в края на 2016г., като в практиката
си върховната инстанция, в близки до този периоди (и при макар и различни съизмерими с
процесните вреди) е определяла обезщетения за най-близките на починали именно в сходни на
посочените размери – между 120 000 лв. и 150 000 лв. – Решение № 50172 от 17.01.2023г. по т.д. №
1958 от 2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 106 от 13.10.2020г. по т.д. №
1931/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че базисната сума, която следва да бъде
определена като обезщетение за търпените от С. П., Х. П. и С. П. неимуществени вреди от смъртта
на П. П. е от 140 000 лв. за П. и по 130 000 лв. за другите двама. Ето защо обезщетенията са
определени в коректни размери от ищеца – Гаранционен фонд. След като съдът приема, че са
доказани до тези размери, то всеки от частичните искове е доказан до предявените размери -
1666,66 лв. частично от 140 000 лв. по щета 210003/04.01.2018г., 1666,66 лв. частично от 130 000
лв. по щета 210004/04.01.2018г. и 1666,66 лв. частично от 130 000 лв. по щета 210005/04.01.2018г.,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски. При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическа и правна сложност
по настоящото производство и като се вземе свършената от юрисконсулта работа (по подаване на
исковата молба), съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 100 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 200 лв. – платена
4
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Я. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. *********, да заплати на „Гаранционен
Фонд“, правна форма: Институция, създадена със специален закон, БУЛСТАТ: ********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., р-н ******, представлявано от С.Г.С. и М.Н.К., на
основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4998 лв. ,
предявена като частичен иск от общо 400 000 лв., от които сумата от 1666,66 лв. частично от
140 000 лв. по щета 210003/04.01.2018г., заведена от С. М. П., ЕГН **********, сумата от 1666,66
лв. частично от 130 000 лв. по щета 210004/04.01.2018г., заведена от Х. П. П., ЕГН **********, и
сумата от 1666,66 лв. частично от 130 000 лв. по щета 210005/04.01.2018г., заведена от С. П. П.,
ЕГН **********, представляващи изплатени от Гаранционен фонд обезщетения за неимуществени
вреди по посочените щети, претърпени поради причина по непредпазливост от С. Я. Ш. смърт на
водача П.К. П. при ПТП на 03.11.2016г. - на път № 90052, в отсечката между с. Т. и гр. А., ведно
със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба – 09.11.2022г., до
окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв. – направени по
делото разноски, от които 200 лв. за платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
БАНКОВА сметка, по която могат да бъде платени присъдените суми:
„********“, IBAN: **********, BIC: *******.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ищеца - С.
М. П., ЕГН **********, Х. П. П., ЕГН ********** и С. П. П., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5