Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр. София, 05.02.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ- ри въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на 05.02.2019 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от съдия
Георгиев гражданско дело № 727 по описа на ОС - София за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 3 от ГПК и е
образувано по жалба вх. № 15722/26.10.2018г., постъпила по изп.
д. № 20189270400604 на ЧСИ Стоян Лазаров, подадена от длъжниците
по делото ЕТ „АПА – А.А.“, А.П.А. и Т.Д.А.. Жалбата е
насочена срещу постановление за възлагане на недвижим имот – бригаден стан на
първа тракторна бригада ведно със земята, върху която са построени обектите, за
която е отреден УПИ І-1909 от кв. 1 по действащия регулационен план на гр. Г..
В нея се излагат съображения, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно и че имуществото не е възложено по най- високата предложена
цена. Жалбоподателите считат, че пазарната оценка на продавания имот била
изкуствено занижена, което било в обуславяща връзка с хипотезата на чл. 435,
ал. 3 от ГПК. Описват процеса на формиране на тази оценка и сочат, че, според
първото експертно заключение, тя е била 210250 лв. (без ДДС), респ. 252300 лв.
(с ДДС). Правят извод, че средната аритметична стойност между оценките,
посочени с първото експертно заключение и с повторното такова (367220лв. с ДДС)
е 309760 лв. с ДДС, а първоначалната цена, от която е следвало да започне
наддаването, в размер на 80% от тази оценка, е 247808 лв. с ДДС. Сочат, че
вместо това съдебният изпълнител неправилно бил определил първоначална цена от
237308лв., което опорочавало наддавателната процедура
и водело до възлагане на имота не по най- високата предложена цена. Също така
навеждат довод, че в началната цена не е следвало да се включва ДДС, а
начисляването на такъв данък е довело до неправилното й формиране, както и до
неправилно изчисляване на определения задатък, а също
и до включване на ДДС в наддавателните предложения.
Изтъкват, че, съгласно ЗДДС, данък се начислява върху поземлените имоти, но не
и върху сградите, тъй като те били построени преди повече от 10 години. Сочат,
че начисляването на ДДС върху стойността на продавания имот противоречи на
императивните разпоредби на ЗДДС. Правят извод, че всичко това е довело до
изкривяване на пазарната цена и е опорочило проведената публична продан – в
нарушение на ЗДДС и предвидената в ГПК процедура. Молят съда да отмени
обжалваното възлагателно постановление и да бъде
извършена нова публична продан. Претендират разноски.
Видно от намиращото се на л. 393 от
изпълнителното дело съобщение, постановлението за възлагане е било съобщено на
жалбоподателите на 18.10.2018г. Поради това и с оглед пощенското клеймо върху плика,
с който е подадена жалбата (24.10.2018г. – л. 432 от изпълнителното дело),
съдът намира, че законоустановеният едноседмичен срок
за обжалването му е бил спазен. Освен това, жалбата изхожда от надлежни страни
– длъжници по изп. д. № 20189270400604
на ЧСИ Стоян Лазаров – поради което е процесуално допустима. Внесена е и
дължимата държавна такса за разглеждането й (л. 465 от изпълнителното дело).
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение
от взискателя по делото – „У.Б.“ АД, с което жалбата
се оспорва. Взискателят счита, че жалбата е
недопустима, тъй като изложените в нея аргументи не са свързани с процедурата
по наддаването, а с процедурата по определяне на началната цена, откъдето прави
извод, че жалбоподателите в действителност целят повтаряне на процедурата по
обжалване на оценката на продавания имот. По същество, взискателят
намира, че жалбата е неоснователна, а изложените в нея твърдения са фактически
неверни. Сочи, че определената с първата оценка цена на имота е 226050 лв. с
ДДС, а не 252300 лв. с ДДС, както претендират жалбоподателите. Извършва
изчисления и прави извод, че началната цена на публичната продан е определена
законосъобразно. Изтъква, че ДДС е начислен само върху цената на земята, която
не е прилежаща към построените в поземления имот сгради. Позовава се на
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която сградите и прилежащата им
площ от поземления имот не следва да се облагат с ДДС. Прави извод, че няма
нарушение на разпоредбите на ЗДДС. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Претендира разноски.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното
дело и с изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния
изпълнител, който описва събитията по делото в хронологична последователност, и
намира, че същите са били извършени законосъобразно. Счита жалбата за
недопустима, а по същество – за неоснователна. Оспорва твърденията на
жалбоподателите, излага съображенията си относно условията и предпоставките за
начисляване на ДДС и прави извод, че цената на продаваемия имот е била
определена правилно. Изразява становище, че начисляването на ДДС (дори да е
неправилно) не може да бъде основание за атакуване на възлагателното
постановление. Подчертава, че претендираните от
жалбоподателите пороци не отговарят на фактите по делото. Намира, че в случая
са били спазени относимите към казуса нормативни
разпоредби – чл. 45 от ЗДДС, § 1, т. 5 и 6 от ЗДДС, чл. 83 от ППЗДДС. Сочи, че
е изготвил всички изискуеми документи и е внесъл в срок дължимия ДДС по сметка
на НАП.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка.
Изпълнителното дело е образувано на 02.02.2018г. при ЧСИ Стоян Лазаров по изпълнителен лист от 20.09.2017г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение от същата дата по гр.д. № 49726/2017г.
на Софийския районен съд в полза на „У.Б.“ АД.
Проучено е имущественото състояние на длъжниците, наложени са обезпечителни мерки и са изпратени
покани за доброволно изпълнение (л. 50 - 177 от изпълнителното дело).
На 30.03.2018г. е извършен опис на процесния
поземлен имот, видно от протокола за опис, намиращ се на л. 180 - 184 от
изпълнителното дело.
Изготвена е оценка на имота от в.л. Гергана Маркова
(л. 199 – 207 от изпълнителното дело), която възлиза на 210250лв. без ДДС,
респ. 226050лв. с ДДС. Изрично е посочено, че върху сградите и върху прилежащия
им терен с площ 2336 кв.м. не е начислен ДДС, а такъв е начислен само върху терена,
който не е прилежащ към сградите и е с обща площ 7900 кв.м., като съответният
ДДС е в размер на 15800 лв.
Видно от документите на л. 215 – 221 от изпълнителното
дело, на 15.04.2018г. на длъжниците са били връчени
съобщение по чл. 485, ал. 2 от ГПК за изготвената оценка, заверени копия от
отправените до тях ПДИ, както и съобщение изх. № 006079/03.04.3018г., в което
се съдържа изрично запитване до длъжника и собственик на процесния
имот, дали последният да бъде продаван със или без ДДС (т.е. дали доставката да
бъде облагаема или не). В съобщението се съдържа изрично предупреждение, че,
ако до обявяването на проданта не бъде получен писмен отговор на това
запитване, имотът ще бъде продаван без начислен ДДС.
По делото няма данни, до датата на обявяване на
проданта (21.08.2018г. – л. 322 от изпълнителното дело) да е постъпил отговор
на това запитване.
На 13.04.2018г. в кантората на съдебния изпълнител е
постъпила жалба от длъжниците по изпълнителното дело
срещу определената от в.л. Маркова оценка на процесния
имот. Жалбоподателите са изложили съображения, че стойността на имота е по-
висока и са изразили желание да бъде изготвена нова оценка, която да бъде
изготвена от в.л. инж. Катя Стоянова Дринова.
Съдебният изпълнител е уважил желанието на жалбоподателите
и е възложил изготвянето на оценката именно на инж. Дринова
(л. 258 от изпълнителното дело).
Експертното заключение на така определеното вещо лице
се открива на л. 307 – 319 от изпълнителното дело. От него се установява, че
пазарната стойност на оценявания имот е в размер на 345029 лв. без ДДС, респ.
367220 лв. с ДДС. При това вещото лице изрично е посочило, че прилежащият терен
към сградите е с площ 3081 кв.м., като върху стойността на тази площ не следва
да се начислява ДДС, а върху стойността на оставащата площ (7155 кв.м.) следва
да се начислят 20% ДДС.
С протокол от 20.08.2018г. съдебният изпълнител е
определил пазарна цена на продаваемите недвижими имоти в размер на 296635 лв.,
формирана от цена на сгради и прилежащия им терен (182662лв.) и цена на
останалия терен (113973лв., в която се включва данъчна основа от 94997,50лв. и
ДДС в размер на 15196,40лв.). Определянето на цената по така описания начин е
мотивирано с т. 6 от протокола, в която е посочено, че, съгласно извършената
справка в НАП, длъжникът и собственик на продаваемия имот е регистрирано по
ЗДДС лице, а сградите не са нови по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Въз
основа на тази цена, съдебният изпълнител е определил начална цена на
продаваемите недвижими имоти в размер на 237308лв., като от тази цена
15196,40лв. са за ДДС. Със същия протокол е насрочена и публична продан за
период 28.08.2018г. до 28.09.2018г., като е разпоредено,
тя да се разгласи по реда на чл. 487 от ГПК и да се уведомят страните по
делото.
Видно от документите на л. 322 – 330 от изпълнителното
дело, проданта е била надлежно разгласена чрез поставяне на съответни обявления
на самия имот, в сградата на общ. Г., в сградата на РС- Костинброд, както и в кантората
на съдебния изпълнител и в сайта на КЧСИ.
Взискателят, длъжниците,
ДСИ и ДФ „З.“ също са били уведомени за проданта, видно от документите на л. 334
- 341 от изпълнителното дело.
В рамките на определения от съдебния изпълнител срок (по-
точно – в последния ден от него - 28.09.2018г.) е постъпило наддавателно
предложение за продавания имот, подадено от „Х. р.“ АД, с което е предложена
цена от 238000лв. Внесен е и задатък от 23730,80 лв.
(л. 360 - 368 от изпълнителното дело).
С протоколи от 01.10.2018г. съдебният изпълнител е
констатирал постъпването на единственото наддавателно
предложение, и, поради липса на други такива, е обявил „Х. р.“ АД за купувач на
продавания имот срещу заплащане на предложената от дружеството цена за него (л.
369 - 376 от изпълнителното дело).
На 12.10.2018г. съдебният изпълнител е изготвил
обжалваното в настоящото производство постановление за възлагане на имота в
полза на купувача „Х. р.“ АД (л. 383 от изпълнителното дело).
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК изброяват
изчерпателно действията, които подлежат на обжалване от длъжника в
изпълнителното производство и те не могат да се тълкуват разширително
(арг. от мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, както и Определение № 100 от
19.01.2011 г. на ПАС по ч. т. д. № 1218/2010 г. и Решение № 1518 от 4.03.2014
г. на СГС по в. гр. д. № 1422/2014 г.).
Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК, постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника в изпълнителното производство
единствено поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
По отношение на първото основание е налице
задължителна съдебна практика (т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК), съгласно
която на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане подлежат
единствено действията на съда и наддавачите във връзка
с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите
при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка. Изрично изключени от проверка са действията,
които подготвят наддаването, без да се включват в него, а именно - връчването
на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването
на проданта.
В същия смисъл е и по- старата незадължителна съдебна
практика, според която надлежното извършване на
наддаването се свежда само до спазване на изискванията на чл. 489, чл. 490 и чл. 492
от ГПК (Определение № 640 от
7.04.2011 г. на САС по ч. гр. д. № 983/2011 г., Определение № 1422 от 23.09.2010 г. на САС по ч. г. д. № 1253/2010
г., ГК, Определение № 2054 от 15.05.2014 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. №
311/2014 г.).
Следователно, основанията на длъжника за оспорване на
постановлението за възлагане поради ненадлежно извършено наддаване са
ограничени единствено до нарушения на така цитираните нормативни текстове,
регламентиращи действията
на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за
това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на
наддаването.
Наистина, със ЗИДГПК (ДВ бр. 86/27.10.2017г.) са
предприети съществени изменения на ГПК в частта, касаеща
изпълнителното производство, напр. възможност за страните да обжалват оценката
на продаваните имоти, електронна регистрация на наддавачите
и др. Следва да се има предвид, обаче, че в случая
жалбоподателите са се възползвали от възможността да обжалват определената
оценка на продаваемия имот в самостоятелно производство (в резултат от
провеждането на което същата е била надлежно коригирана), а това обстоятелство
не е самостоятелно основание за оспорване на възлагателното
постановление. Както се посочи по- горе, задължителната съдебна практика
изрично изключва оценката на имуществото като основание за обжалване на възлагателното постановление, с което е преодоляна
цитираната от жалбоподателите по- стара и изолирана незадължителна съдебна
практика в обратен смисъл.
Поради това съдът намира, че, дори да се
установи неправилно определяне на началната цена, от която да започне
наддаването при публичната продан, това не би опорочило обжалваното възлагателно постановление и не би обусловило неговата
отмяна.
Единствено за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че:
·
началната
продажна цена е била определена правилно. По този въпрос съдът отбелязва, че не
съответства на действителното фактическо положение твърдението на жалбоподателите
за определена от в.л. Маркова цена на имота в размер на 252300 лв. с ДДС. Видно от
изготвеното от това вещо лице заключение (л. 199 – 207 от изпълнителното дело),
определената от него цена е 210250лв. без ДДС, респ. 226050лв. с ДДС, като е
посочено, че върху сградите и върху прилежащия им терен с площ 2336 кв.м. не е
начислен ДДС, а такъв (в размер на 15800 лв.) е начислен само върху терена от
7900 кв.м., който не е прилежащ към тях. Именно поради това се е стигнало до
ситуация, в която цената на общо продаваните недвижими имоти с ДДС не е
формирана в резултат от начисляване на данъчна ставка от 20% върху общага им цена без ДДС (както погрешно считат
жалбоподателите). С оглед посоченото по- горе, тази ставка е била приложена
единствено върху облагаемата доставка с предмет – неприлежащата към сградите
част от поземления имот, т.е. само върху част от цената без ДДС, определена от
вещите лица. Според настоящия съдебен състав, този подход на вещите лица и на
съдебния изпълнител е законосъобразен, тъй като той съответства на:
o
факта, че процесният поземлен имот е урегулиран;
o
изключението
от чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, регламентирано с разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 1,
предложение първо от ЗДДС и касаещо урегулираните
поземлени имоти;
o
обстоятелството,
че собственикът на имота и длъжник по изпълнението е регистрирано по ЗДДС лице;
o
разпоредбите
на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 45, ал. 5, т. 1,
предложение второ от ЗДДС, признаваща характер на освободена от ДДС доставка на
сделките със сгради
или части от тях, които не са нови, както и на прилежащите към тях терени;
o
обстоятелството,
че процесните сгради фигурират в нотариалния акт от
2008г., с който длъжникът ЕТ „АПА – А.А.“ се
легитимира като собственик на имота (л. 187 от изпълнителното дело), което налага
извод, че те не са нови по смисъла на § 1, т. 5, буква „б“ от ДР на ЗДДС.
o
обстоятелството,
че, независимо от изрично дадените му указания в този смисъл, собственикът на
имота не е упражнил в законоустановения срок правото
си по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да превърне в облагаема освободената доставка на
сградите и прилежащата площ към тях, поради което и на основание чл. 83, ал. 5,
изречение второ от ППЗДДС, тази доставка е останала освободена.
С оглед гореизложеното, в конкретния
случай правилно ДДС е бил начислен само върху тази част от терена, която не е
прилежаща към сградите, но не и върху самите сгради и прилежащата им площ. Също
така правилно и в съответствие с чл. 485, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е
определил стойността на продаваемия имот като средноаритметична стойност от
двете налични оценки с ДДС, а именно (226050+367220)/2=296635лв. с ДДС.
Правилно и в съответствие с чл. 485, ал. 4 от ГПК е определена и първоначалната
цена, от която да започне наддаването, в размер на 80% от така формираната
средноаритметична оценка, т.е. 296635*0,8=237308лв. с ДДС. Следователно,
началната продажна цена е била определена правилно и законосъобразно.
·
данните по
делото сочат на надлежно извършена процедура по наддаване в следната
хронологическа последователност: подаване на отговарящо на изискванията на
закона наддавателно предложение в срока за провеждане
на публичната продан, внасяне на задатък от наддавача в нормативно установения размер по чл. 489, ал. 1
от ГПК, обявяване
на постъпилите наддавателни предложения от страна на
съдебния изпълнител в началото на първия работен ден след изтичане на срока за
подаване на предложения, съставяне на протокол за това действие, наличие на единствено
редовно наддавателно предложение за продаваемия имот,
надвишаващо началната му тръжна цена, както и констатирано от съдебния
изпълнител заплащане на предложената от наддавача
цена в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК.
По
тези съображения съдът намира, че наддаването е било извършено надлежно и не
страда от пороци, които биха довели до неговата отмяна.
По отношение на второто основание за обжалване на възлагателното постановление, а именно – невъзлагане на
имота по най- високата предложена цена, жалбата не съдържа конкретни
оплаквания. Същевременно, от протокола от 01.10.2018г. за обявяване на наддавателните предложения се установява, че за продаваемия
имот е подадено само едно такова. Протоколът е официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което е доказателство за
изявленията пред съдебния изпълнител и за извършените от него и пред него
действия. Доказателствената му сила не е оборена,
поради което удостоверените в него обстоятелства следва да се приемат за верни.
Следователно,
Х. р.“ АД правилно е било обявено за купувач на имота в качеството си на наддавач, предложил най- висока (поради това, че е
единствена) цена за него, а доводът на жалбоподателите в обратен смисъл е
неоснователен.
Жалбоподателите не са посочили други доводи в подкрепа
на твърденията си за ненадлежност на наддаването и невъзлагане
на имота по най- високата предложена цена, поради което и на основание чл. 269
от ГПК, съдът не е длъжен служебно да издирва и обсъжда такива.
По така изложените съображения жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, взискателят
има право на разноски в производството по обжалване на възлагателното
постановление, каквото искане се съдържа и в подадената от него жалба. По
делото, обаче, няма данни за реално извършване на претендираните
от него разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
15722/26.10.2018г. по изп. д. № 20189270400604 на ЧСИ
Стоян Лазаров, подадена от длъжниците по делото ЕТ
„АПА – А.А.“, А.П.А. и Т.Д.А., срещу постановление за
възлагане от 12.10.2018г., с което на „Х. р.“ АД е възложен недвижим имот за
сумата от 238000 лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Стоян
Лазаров, рег. № 927 в КЧСИ.
Председател: Членове: 1.
2.