РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 27.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 917 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Й.В.Д., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния си представител адв.Ч.Ч. против
Държавата, чрез процесуалния си представител Министъра на земеделието, храните
и горите – Р. Порожаров, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска
съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът - Й.В.Д.,
ЕГН ********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ представляващ „ЛИВАДА” с площ от
1.350дка, находящ се в землището на с.Сърница, местност „Голяма и Малка круша”,
за който имот е отреден ПАРЦЕЛ №19 от масив 143 при граници и съседи: парцел
1392-дере, овраг, яма; парцел-1641-сервитут на яз.”Доспад’'; парцел 35 - пасище
с храсти, наел. на К.х.с.; ПИ 1002 - местен път, по картата на землището на
с.Сърница, община Велинград, съгласно - НОТАРИАЛЕН АКТ А-160, т.VII, дело
№3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград, ЗСПВ вх.рег.№1738,
том №66, стр.1738 от 12.12.1997г., на Службата по вписване в партидната книга към
PC-Велинград, площта на който е заснета неправилно в действащата Картата на
възстановената собственост от 1999 г., изцяло като част от имот №000169,
регистриран като собственост на МЗХ-ДГС”Селище”, с площ от 11.013 дка, НТП
„Залесена Територия”, при граници и съседи на този имот: имот №000419-Месетен
път на Община Сърница; имот №000173-3елесена територия на МЗХ- ДГС”Селище”,
имот №000445-Язовир на Държавата; имот №000491-Дървопроизводителна горска площ
на МЗХ-ДГС „Селище”, и имот №000181- Залесена територия на МЗХ- ДГС”Селище”,
попадащ изцяло в северозападната му част.
Ищецът Д. твърди, че по силата на покупко-продажба станал собственик на
процесния имот. Поддържа, че имота е закупен от наследниците на К.Х.С., на
които същият бил възстановен съобразно Решение на Поземлената комисия на с.
Сърница, по преписка № 267 от 21.01.1992 г., на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и
чл.18ж от ППЗСПЗЗ, влязло в сила. Излага, че по молба на наследниците на общия
наследодател бил издаден нотариален акт № 7, том.2, дело 388 от 1996 г. на
21.03.1996 г.. Твърди, че в последствие със Заповед на Министъра на земеделието
РД - 46 1257 от 08.09.1999 г. е извършена преработка на КВС на с.Сърница, като
план за земеразделяне бил обезсилен. Поддържа, че въпреки това разпоредителните
действия извършени с нотариалния акт, въз основа на който ищеца се легитимира
като собственик са запазили действие. Излага, че поради инвестиционни намерения
ищецът поискал от началника на ОСЗ – гр.Сърница да му издаде скица и история на
процесния имот, а с писмо му отговорили, че към момента имотът не е отразен в
КВС, а попада изцяло и е част от имот 169 собственост на ДГС – Селище, с начин
на трайно ползване – залесена територия, без да посочи правното основание за
това обстоятелство, което е пречка да му бъде издадена скица. Поддържа се, че
ищецът не е уведомяван за промяната, че никой не е оспорвал правото му на
собственост, че до настоящия момент имотът се ползва от ищеца като ливада, че
предназначението на земеделската земя не се е променило на залесена гора и
същата на място не представлява залесена гора. На следващо място поддържа, че
именно земеделския характер на имота е станал причина и за колективизацията му.
По изложените съображения поддържа, че действащата КВС не отразява правилно пределите
на собствеността на ищеца върху процесния имот, като същия не е отразен, а
инкорпориран изцяло в имот № 169, поради което тази непълнота следва да се
отстрани и в картата да бъде нанесен имота съобразно границите му. Ангажира
доказателства претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е депозиран отговор, в който се поддържа, че подадения иск е недопустим.
Твърди, се че процесния случай не касае земеделски имот, който да е в
регулация. Поддържа се имотът да е в залесена горска територия, която е
предназначена за нуждите на горското стопанство и не е заснета в кадастралните
карти и кадастралните регистри. По изложените съображения моли делото да бъде
прекратено, алтернативно се оспорва иска по основание по изложените в исковата
молба съображения. Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните, че ищецът е придобил правото на собственост чрез правна сделка -покупко-продажба, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ „ЛИВАДА” с площ от
1.350дка, находящ се в землището на с.Сърница, местност „Голяма и Малка круша”,
за който имот е отреден ПАРЦЕЛ №19 от масив 143 при граници и съседи: парцел
1392-дере, овраг, яма; парцел-1641-сервитут на яз.”Доспад’'; парцел 35 - пасище
с храсти, наел. на К.х.с.; ПИ 1002 - местен път, по картата на землището на
с.Сърница, община Велинград, съгласно - НОТАРИАЛЕН АКТ А-160, т.VII, дело №3112/12.12.1997г.,
на Нотариус при Районен съд-Велинград, ЗСПВ вх.рег.№1738, том №66, стр.1738 от
12.12.1997г., на Службата по вписване в партидната книга към PC-Велинград,
който имот е закупен от наследниците на К.Х.С., на които същият бил възстановен
съобразно Решение на Поземлената комисия на с. Сърница, по преписка № 267 от
21.01.1992 г., на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж от ППЗСПЗЗ.
Това се установява и от представените по делото - Решение
№ 267 от 14.08.1995г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Сърница,
с което на наследниците на К.х.с. е признато право на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, находящ се в землище
на гр. Сърница, местността „Крушици“ имот № 19, масив 143 по кадастрален план
изработен 1995г., както и констативен НА от 21.03.1996г. за собственост на
недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползването на
земеделски земи - №7 том II дело № 388/1996г. на нотариус Георги Шуманов при РС Велинград, издаден
за възстановения с Решение
№267/14.08.1995г. имот, и НА за продажба на недвижим имот – А-160, т.VII, дело
№3112/12.12.1997г., на Нотариус Шуманов при Районен съд-Велинград, видно от
който ищецът е закупил от легитимираните с посочения НА от 21.03.1996г. собственици,
част от притежавания от тях имот, а именно- ливада в местността „Голяма и малка
крушица“ с площ 1.350 дка, парцел 19 от масив 143 по карта на землище на гр.
Сърница.
Не е спорно
по делото, че за ПИ №000169 с площ от 11013 кв.метра, землище на гр.Сърница, е издаден Акт №4892/09.03.2006г.
за държавна собственост.
От изслушаната и приета по делото съдебно лесотехническа
техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло, се
установява, че поземлен имот с номер 143019 по КВС преди 1998 г. (след 2001 г. имот с
номер 000169) отнесени към фондовата граница (разделителна линия между фондова
принадлежност гори (горски фонд ; горска територия) и земеделски земи към 1951
г., попада извън горската територия с отстояния 100 - 110 м. от нея срещу
отд.71”а” по ГСП и картен материал от 1951 г.. Към 2016 - 2018 г. съседство и в
посока юг, юг изток, юг запад, север, север изток и север запад и на значителни
отстояния от поземления имот с номер 143019 по КВС преди 1998 г. (след 2001 г.
имот с номер 000169) има възстановени поземлени имоти като земеделски земи -
масиви 161 , 170 , 172, лични поземлени имоти в горски територии. Държавните горски
територии са в посока юг, югоизток, югозапад спрямо възстановени земеделски
земи от масиви 170 и 172. Извън фондовата граница към 1951 г. няма установени
самостоятелни малки горски територии. Няма данни след кооперирането на
земеделските земи да е предоставяна или прехвърляна земеделска земя за нуждите
на горското стопанство и/или за изкореняване за земеделски нужди за
трансформиране от земеделска земя в горска територия и/или обратно. Видно от
Нотариален акт № 20/1955 г. и заявление - декларация до 1958 г. процесният
поземлен имот е земеделска земя. С Решение № 267 / 14.08.1995 г. на ПК
с.Сърница на насл.К.х.с. е признато и възстановено право на собственост Гора -
Земеделска земя с площ 5.46 дка парцел 19 масив 143. НА А-160 T.VII дело № 3112/12.12.1997 г. е съставен за покупко продажба на ливада в
м.Крушица с площ 1.35 дка като парцел 19 от масив 143 , който е част от
възстановения имот по Решение № 267. Към 1951 г., респективно 1955 -1958 г.
процесния поземлен имот е земеделска земя. Към 1995 г. процесния имот е
възстановен като гора в земеделска земя. В приложена пълна история на имот
000169 към 19.12.2018 г., като начин на придобиване, е посочен Закона за
собствеността и ползване на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Справката е изготвена на
база наличната в регистър информация За
начало на история на имота се приема възстановяването на имоти по ЗСПЗЗ или
Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд
(ЗВСГЗГФ). По ЛУП и картен материал към 2006 г. отд.303”а” е с площ 6.0 дка. По
ЛУП и картен материал към 2016 г. отд.303”а” е с площ 3.0 дка. 0бластен
управител е съставил и вписал АКТ № 4892 за държавна собственост за поземлен
имот 000169 попадащ в отдел и подотдел 302’Т” и 303”а” на МЗГ - ДЛ”Селище”
м.Селище, с площ 11.013 дка. Вещото лице е заключило, че имот с № 143019 с площ 1.35 дка по КВС преди 1998г
частично съвпада като конфигурация и местонахождение след 2001г. с имот 000169.
В идентифицираната площ като отдел 303 „а“ с площ 8.804 имот 143019 като
конфигурация е частта на запад северозапад и дере. В югозападната част от имота
преминава далекопровод 20 КV. Вещото лице уточнява се, че имотът е земеделски, внесен е като земеделски
земи
Със
заключението на вещото лице по допълнителната задача към съдебно техническата
експертиза, приета от съда без възражения от страните, са представени
комбинирани скици на имот № 169 по картата на гр.Сърница с данни за
собственост, съседи, ограничения, също и графични данни от лесоустройствения
проект и данни за подотделите с площите, които участват в имота – за 1996г. и
2006г., и обзорна комбинирана скица с обединени данни от КВС и ЛУП за 1996г. и
2006г..
От изслушаната и приета по делото съдебно
техническа експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира, се установява, че процесният имот попада в имот № 169 по
картата на гр.Сърница. Приети са комбирани скица и тресировъчен карнет.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи :
Предявен е иск за установяване право на собственост
на ищеца върху претендирания земеделски имот, за когото е налице правен интерес
от провеждане на този иск срещу ответника, доколкото същият разполага с титул
на собственост върху същия този имот. Ищецът претендира право на собственост
върху процесния имот по силата на реализирана възмездна сделка- покупко-продажба,
осъществена през 1997г., който имот не е
отразен в КВС на гр.Сърница предвид извършена преработка на същата със Заповед
на Министър на земеделието № РД -46-1257 от 1999г.
С така посочената заповед - Заповед
№РД-46-1257 от 08.09.1999 г. ДВ бр.95 от 02.11.1999г., Министерство на
земеделието, горите и аграрната реформа, на основание чл. 17, ал.8
ЗСПЗЗ е наредено да бъдат изцяло преработени картата и
регистър на съществуващите стари реални граници на с.Сърница, общ.Велинград.
Съгласно чл.34 в ЗСПЗЗ се смятат
за обезсилени по право всички издадени решения на Общинска служба земеделие и
издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от
преработката имоти.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че освен всички издадени решения на Общинска служба
земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове на
засегнатите от преработката имоти, за обезсилени по право се считат и
производните им, какъвто е нотариалният акт на ищеца, легитимиращ го като
собственик въз основа на правна сделка -покупко-продажба.
Съгласно чл. 34
"в" от ЗСПЗЗ /в редакцията й
преди изменението с ДВ бр.99 от 2002 година/, съгласно която от момента на
обнародването в ДВ на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал.8 се
смятат за обезсилени по право всички издадени решение на поземлената комисия и
издадените въз основа на тях нотариални актове за засегнатите от преработката
имоти. Нормата се отнася само до констативните нотариални актове, издадени въз
основа на решения на ПК, но не и до нотариалните актове, материализиращи
сделка, какъвто е актът, с които ищецът се лигитимира като собственик. Това е
така, тъй като тази норма е императивна и не може да се тълкува разширително, а
и очевидно законодатялят е вложил такъв смисъл в нея, след като с изменението й
през 2002 година вече изрично е уточнено, че се смятат за обезсилени по право
само издадените въз основа на решения на ОЗС констативни нотариални актове за
засегнатите от преработката имоти.
Ищецът е собственик на основание
договор за покупко –продажба, която сделка е извършена преди обнародването на
посочената заповед. Легитимиращият го като собственик нотариален акт А-160,
т.VII, дело №3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград, не
попада в обхвата на актовете, които подлежат на обезсилване по право след
обнародване на заповед за преработка на плана по чл. 17, ал.8
ЗСПЗЗ, конкретно Заповед №РД-46-1257 от 08.09.1999г. ДВ бр.95 от
02.11.1999г., Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа и същият
не може да се счита за обезсилен на посоченото основание. Ищецът е станал
собственик на процесния имот -земеделска
земя, по силата на прехвърлителна сделка , като е безспорно между страните, че
праводателите му са се легитимирали като собственици на процесния имот към онзи
момент, поради което не може да му бъде противопоставено претендираното от
ответника право на собственост върху него на осн. чл.77 от ЗС- по друг начин
определен в закона, което право той основава на преценката си, че притежаваният
от ищеца нотариален акт е обезсилен, съответно на посоченото основание е
преминал в собственост на МЗХГ –ДГС „Селище“ и което право той не успя да защити. Ангажираните
от ответника доказателства не са в състояние да обусловят извод за придобиване
на спорния имот от държавата на годно правно основание, като следва да се отбележи, че съставеният акт
за частна държавна собственост сам по себе си не доказва това придобиване.
Актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не
конститутивно действие и при оспорването им в тежест на Държавата/ респ.общината/, е да докаже
наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността
върху имота. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се
посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал
държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна/
общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само конститират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.
След цялостна
преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че ищецът не е загубил
правото си на собственост на придобития от него през 1997г. имот с площ 1.350
дка, който към онзи момент е бил земеделска земя, а и към настоящия, съгласно
съдебно техническата експертиза, находящ се в землището на гр.Сърница, местност
„Голяма и малка круша“, за който имот е отреден парцел №19 от масив 1432 по
силата на НОТАРИАЛЕН АКТ А-160,
т.VII, дело №3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград и който
имот е част от ПИ № 000169, попадащ в отдел и подотдел 302’Т” и 303”а” на МЗГ - ДЛ”Селище”
м.Селище, с площ 11.013 дка., с местоположение и граници на комбинираната
скица, издадена от вещо лице инж.В.Т.Б..
По горните съображения съдът намира предявения установителен
иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.
След влизане в сила на съдебното решение
промяната в КВС на процесния имот следва да се извърши по реда на чл. 18 и сл.от Наредба № 49/05.11.2004г. за
поддържане картата за възстановена собственост.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото, или ответтникът следва да бъде осъден да му
заплати сума в размер на 1600 лв., представляващи държавна такса,
възнаграждение за един адвокат и депозит за вещи лица, съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на
Държавата, представлявана от Министър на земеделието, храните и горите- Р.П.,
че Й.В.Д., ЕГН **********,***
е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ „ЛИВАДА” с площ от 1.350дка,
находящ се в землището на с.Сърница, местност „Голяма и Малка круша”, за който
имот е отреден ПАРЦЕЛ №19 от масив 143 при граници и съседи: парцел 1392-дере,
овраг, яма; парцел-1641-сервитут на яз.”Доспад’'; парцел 35 - пасище с храсти, ПИ 1002 - местен път, по картата на землището
на с.Сърница, община Велинград, съгласно - НОТАРИАЛЕН АКТ А-160, т.VII, дело
№3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен съд-Велинград, ЗСПВ вх.рег.№1738,
том №66, стр.1738 от 12.12.1997г., на Службата по вписване в партидната книга към
PC-Велинград, който имот по сега действащата КВС на гр.Сърница попада в ПИ № 000169, попадащ в отдел и
подотдел 302“1” и 303”а” на МЗГ - ДЛ”Селище” м.Селище с площ 11.013 дка., с
местоположение и граници на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министър на
земеделието, храните и горите- Р.П., ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.Д., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1600.00 лева, представляваща разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА