№ 21995
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110141383 по описа за 2024 година
Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове от Г. К. Г.
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД с искане да се
признае за установено между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски
кредит № 40011586748 е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД с искане да се
признае за установено между страните, че клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ и
„Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40011586748 е нищожна поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, както и с
искане за признаване за установено, че клаузата, регламентираща договорна лихва в размер
на 41 % е нищожна като противоречаща на закона.
Ищецът Г. К. Г. твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт № 40011586748. По силата на договора ответникът поел
задължение да предостави парична сума в размер на 800 лева. Сочи, че параметрите на
договора били следните: общ размер на кредита- 800 лева; ГПР- 48,88 %; фиксиран годишен
процент на заема- 41,00 %; лихвен процент на ден- 0,11 %; брой погасителни вноски- 18;
размер на погасителната вноска- 59,84 лева. Обща дължима сума по кредита- 1077,04 лева.
В процесния договор било включено и задължение за заплащане на допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 760 лева /320 лева за услуга „Фаст“ и 440 лева за услуга
„Флекси“/. Общата дължима сума била в размер на 1837,04 лева. Изложени са съображения,
че договорът за кредит е нищожен поради наличие на няколко от хипотезите,
регламентирани в чл. 22 ЗПК. Поддържа, че не било спазено изискването договорът да е
изготвен на ясен и разбираем език. Твърди, че не бил посочен реалният размер на ГПР.
1
Сочи, че в процесния договор липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран
процесния ГПР. Поддържа, че неясното определяне на ГПР се приравнявало на липса на
ГПР, което било самостоятелно основание за нищожност на договора. Отделно не били
предоставени Общи условия. Твърди, че договорът бил сключен и в нарушение на добрите
нрави, тъй като съдържал нищожни клаузи. Такива клаузи били тези за възнаградителна
лихва в размер на 41 % и клаузите, предвиждащи заплащане на допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“. Изложени са съображения, че клаузите за заплащане на допълнителни услуги са
нищожни, тъй като в тях липсвало основание и достатъчно определено съгласие на
страните. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит. Аргументира подробно, че
договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че таксата за
допълнителна услуга не следва да се включва в размера на ГПР. Евентуално твърди, че
неправилно посочен размер на ГПР не е равнозначен на липса на такъв. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора са клаузи, предвиждаща заплащане на такса за услуга „фаст“ и
„флекси“.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
40011586748 от 22.08.2022г. с посоченото в исковата молба съдържание.
От приетия Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
40011586748 от 22.08.2022г. се установява, че между тях е налице правоотношение по
договор за потребителски кредит за сумата от 800 лева със срок на кредита 18 месеца, с ГЛП
от 41 % и ГПР от 48,88 %.
В раздел VI от процесния договор за потребителски кредит е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 320
лева и „Флекси“ на стойност 440 лева. В договора е посочено, че възнаграждението за
поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с
2
подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на
равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай
че кредитополучателят поиска да погаси частично своя кредит преди уговорения срок,
възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между
настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако
кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“- дължи пълния размер на
възнаграждението на същата.
По делото не са представени Общите условия, приложими към процесния договор за
кредит.
В частта допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити се установява, че допълнителна услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане
и становище на искането за отпускане на кредит преди кредитоискателите без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането
за отпускане на потребителския кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД.
Разглеждането и даването на становище по искане за отпускане на потребителски кредит
при поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“ обичайно е в рамките на петнадесет
минути. Ако искането за отпускане на потребителски кредит постъпи в системата на Профи
Кредит България ЕООД извън работното време на кредитора, в неработен ден или на
официален празник, е възможно забава в разглеждането и даването на становище по него, но
кредиторът гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не носи
отговорност за забавяния, възникнали поради технически проблеми на кредитора или
поради причина в кредитоискателя например невъзможност за контакт с него или с лицата за
контакт поради изключен мобилен телефон, при неотговаряне на телефонно позвъняване,
при невъзможност за получаване на смс и др. подобни. В такива случаи кредиторът се
задължава да предостави услугата приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит, когато това стане възможно. Кредитоискателите, които
не са избрали и закупили допълнителна услуга „Фаст“, получават разглеждане и становище
по искането за отпускане на потребителския кредит в срок до 5 работни дни, считано от
постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на Профи
Кредит България ЕООД.
Посочено е, че допълнителна услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна
промяна на погасителния план на потребителския кредит от страна на потребителя, извън
предоставените по закон изменения на погасителния план поради предсрочно погасяване.
Уточнено е, че кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителна услуга
„Флекси“, нямат право да променят първоначално уговорения погасителен план освен при
изпълнение на законовите изисквания за предсрочно погасяване.
При преценка на гореописаните услуги съдът намира, че същите са свързани с
3
отношенията между страните по сключването на договора и отпускането на кредита, както и
неговото управление, поради което попадат в обхвата на установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забрана, тъй като не представляват допълнителна услуга свързана с договора, а касаят
действията по отпускане на сумата по кредита, както и евентуална промяна на определения
в договора за потребителски кредит погасителен план за изплащане на дължимите суми.
Същевременно "общ разход по кредита за потребителя", според дефиницията на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, представлява всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на гореописаните допълнителни възнаграждения /в размер на над 90 % от
заемната сума/, тъй като те не са свързани с предоставяне на допълнителни услуги по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а със самото отпускане и усвояване на кредита, както и
неговото изплащане, поради което разходите за него представляват част от
възнаграждението на ответника като заемодател за предоставянето на заетия ресурс.
Следователно възнаграждението представлява общ разход по кредита за потребителя по
смисъла на цитираното определение и следва да бъде включено в състава на ГПР. В този
смисъл е и практиката на Съда на ЕС, обективирана в Решение по дело C- 714/22, според
която член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. В този смисъл и Решение № 2919 от 16.05.2024г. на СГС по в. гр. д.
№ 247/2024г., Решение № 1448 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2023г., Решение №
3464 от 12.06.2024г. на СГС по в. гр. д. № 10778/2023г., Решение № 4899 от 21.08.2024г. на
СГС по в. гр. д. № 6858/2023г., Решение № 4897 от 21.08.2024г. на СГС по в. гр. д. №
5257/2023г., Решение № 1342 от 16.03.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8970/2022г., Решение №
4265 от 15.07.2024г. на СГС по в. гр. д. № 10784/2023г., Решение № 3812 от 26.06.2024г. на
СГС по в. гр. д. № 1367/2024г.
В допълнение следва да бъде посочено, че заплащането на т.нар. „допълнителни
4
услуги“, за които е налице императивна забрана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, се дължи
предварително, само за наличието на възможност за предоставяне на услугите, като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
между страните договор, доколкото възнагражденията за предоставянето на посочените
допълнителни услуги стават изискуеми с подписване на договора, като изискуемостта им е в
пълен размер, дори и да не е ползвана и една от тях. По отношение на услугата „Фаст“ не е
посочено в какво точно се изразява приоритетното разглеждане на искането за отпускане на
кредит, респ. дали искането в конкретния случай на ищеца е било разгледано по-бързо от
други искания, постъпили в същия период от страна на кредитоискатели, които не са
заявили посочената допълнителна услуга.
Предвид гореизложеното съдът намира, че възнагражденията за посочените
допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР. При използване на електронен лихвен
калкулатор по реда на чл. 162 ГПК съдът установи, че при включване в годишния процент
на разходите на възнаграждението за услугата „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 760 лева,
действителният ГПР по договора надвишава 300 %. При това положение посоченият в
договора годишен процент на разходите от 48,88% не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението
на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно
валиден.
Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на
годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК,
поради което процесният договор за кредит е изцяло недействителен.
С оглед на това, предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен, а
евентуалните искове не следва да бъдат разглеждани, доколкото не е настъпило вътрешно-
процесуалното условие за разглеждането им.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му се присъдят. В
производството е бил представляван безплатно от адв. К. Б. съгласно представен Договор за
правна помощ и съдействие от 27.06.2024г. Както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на
СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните размери на възнагражденията,
определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При това
положение при определяне на възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: 1/
фактическата и правна сложност на делото /в случая такава липсва/; 2/ обема на
извършената от представителя защита /подаване на искова молба и явяване в открито
съдебно заседание/; 3/ защитаваният материален интерес по исковете; 4/ обичайният
възприет в съдебната практика размер на адвокатските възнаграждения по делата, касаещи
договори за малки потребителски кредити /около 400 лева/. При тези критерии съдът
намира, че на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева за
5
осъществената от нея безплатна правна помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните
Договор за потребителски кредит № 40011586748 от 22.08.2022г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да
заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50
лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да
заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: ***, офис-
партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение
за безплатна защита по делото на Г. К. Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6