Определение по дело №967/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1952
Дата: 23 май 2023 г. (в сила от 23 май 2023 г.)
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20233100500967
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1952
гр. Варна, 22.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500967 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 23637/29.03.2023г. от Д. Ж. Л.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Р Б“ № 13, ет.3, ап.9, чрез адв. П. Г. от АК
– Варна, срещу решение № 497/16.02.2023г., постановено по гр. дело №
7720/2022г. на ВРС, XXVI-ти състав, с коeто са уважени иск с правно
основание чл.108 от ЗС и искане по чл.537, ал.2 от ГПК, предявени от Л. Ж.
Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д Ч“ № 10 срещу въззивницата.
Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е отказал да
съобрази становището й по иска. Излага, че между страните не е съществувал
спор относно обстоятелството, че на 24.10.2017г. се е позовала на изтекла в
нейна полза придобивна давност. Поискала е да установи истинността на
фактите, изнесени пред нотариуса, а не е въвела възражение за придобивна
давност. Намира, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на
свидетелите Е Л. и К Н, като по този начин е останало недоказано
твърдението, че тя е отказала да предостави достъп на брат си Л. до
процесния имот.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
1
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което
и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстационното производство. Изключенията от тази забрана са
предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая,
доказателственото искане на въззивницата за събиране на гласни
доказателства за установяване на твърдението й, че на 24.10.2017г. са били
налице предпоставките за признаване качеството й на собственик по
отношение на процесния имот, се явява несвоевременно направено и
преклудирано. Страната е имала възможност да поиска събирането на същите
от първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, но такъв не е
подаден. Подобна възможност е съществувала и в първото съдебно заседание,
след обявяването на окончателния доклад по делото при условията на чл.146,
ал. 3 от ГПК, но и тогава подобно искане не е релевирано. Искането е
отправено едва във второто съдебно заседание, когато е оставено без
уважение от първоинстанционния съд, макар и по различни съображения.
Липсват твърдения за допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. По изложените съображения направеното от
въззивната страна доказателствено искане следва да бъде оставено без
уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
23637/29.03.2023г. от Д. Ж. Л., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Р Б“ № 13,
ет.3, ап.9, чрез адв. П. Г. от АК – Варна, срещу решение № 497/16.02.2023г.,
постановено по гр. дело № 7720/2022г. на ВРС, XXVI-ти състав, с коeто са
уважени иск с правно основание чл.108 от ЗС и искане по чл.537, ал.2 от
ГПК, предявени от Л. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д Ч“ №
10 срещу въззивницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззивницата.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 967/2023г. на ВОС на
13.06.2023г. от 13,30ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
2
НАПЪТВА страните към възможността за извънсъдебно уреждане на
спора чрез процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане,
като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3