Решение по дело №433/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 351
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20221700500433
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Перник, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 42 от 21.03.2022 по гр.дело № 1022/2021 по описа на РС - Радомир, са
отхвърлени като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК, чл.92 и чл.86 ЗЗД от ищеца ЕТ
„ВЕЛАМ-ГЕО-А. В.“ ЕИК ********* срещу Община Радомир БУЛСТАТ ********* –с
които е искал от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 13
555.27лв. с ДДС като неизплатено задължение по фактури № *** в размер 11 800лв.,
договорна неустойка в размер 918 лв., сумата 837.27лв. лихви за забава от датата на падежа
за плащане на всяка просрочена вноска до сезирането на съда, ведно със законната лихва
върху общата дължима сума от депозиране на заявлението 09.08.2021 до окончателното
изплащане на сумата. С решението ищеца ЕТ „ВЕЛАМ-ГЕО-А. В.“ ЕИК ********* е осъден
да заплати разноските по делото в размер 1200лв.
В установения от закона срок е постъпила въззивна жалба от ЕТ „ВЕЛАМ-ГЕО- А. В.“
ЕИК ********* срещу решение № 42 от 21.03.2022 по гр.дело № 1022/2021 по описа на РС -
Радомир - като се иска решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови
решение по същество на спора, с което да се признае за установено че Община Радомир
дължи на ищеца ЕТ „ВЕЛАМ-ГЕО-А. В.“ ЕИК *********: сумата 13 555.27лв. с ДДС като
неизплатено задължение по фактури № *** в размер 11 800лв., договорна неустойка в
размер 918 лв., сумата 837.27лв. лихви за забава от датата на падежа за плащане на всяка
просрочена вноска до сезирането на съда, ведно със законната лихва върху общата дължима
сума от депозиране на заявлението 09.08.2021 до окончателното изплащане на сумата.
Посочени са подробни мотиви, а именно, че първоинстанционният съд не е взел под
внимание приетите по делото подписани протоколи за извършени работи, подписът върху
които обвързва Общината да изпълни и заплати извършените работи, както и, че
1
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че при приемане на изпълнението е
приложена нормата на чл.75 ЗЗД. Посочва се още, че съдът неправилно е приел за
ирелевантна представената по делото фактура № *** г., а в проведено о.з. на 22.02.2022
съдът неправилно е отхвърли доказателствените искания на жалбоподателя като
преклудирани. Въз основа на направени доказателствени искания са допуснати и изготвени
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи със задачи, посочени във
въззивната жалба.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Община
Радомир, в който се иска да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Възразява се срещу искането за събиране на нови
доказателства.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно по следните съображения:
Видно от материалите по делото, а и не е спорно между страните, че между ищеца ЕТ
„ВЕЛАМ- ГЕО – А. В. - от една страна като Изпълнител, и ответника Община Радомир- от
друга като Възложител, е налице сключен договор № *** г. по силата на който на ищеца е
възложено хидрологическо проучване за изграждане на ново водовземно съоръжение.
Предмет на договора било извършване на слените дейности: Хидроложки сондаж с
дълбочина 50 метра; Обсаждане на 50 м с филтри и полагане на филц; Почистване с ерлифт
и опитно филтрационни работиш кладенеца, както и това, че общата уговорена стойност за
изпълнението на услуги по Договора е в размер на 18 000 лв. без ДДС, съответно 21 600 лв.
с ДДС. Не се оспорва и това, че е извършено авансово плащане от 6 480 лв. с ДДС,
представляващо 30 % от общата сума, съгласно т.2 от раздел V от цитирания по- горе
договор, приложен по делото. По делото са представени протоколи за извършени работи от
*** г., с който изпълнителят е приел да извърши определен вид работа и *** г., за предаване
на извършени работи, подписани от инж.Д. Д.- *** Дирекция „СА“ при община Радомир и
инж.А. В.- представител на изпълнителя, в които подробно били описани извършените
дейности.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани и свидетели, от
показанията на които се установяват фактите около извършването на възложената от
Община Радомир работа по изграждане на ново водоземно съоръжение за добив на
подземни води.
В хода на въззивното производство е изготвена и приета съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че процесното вземане в размер на 11 880,00 лв. е
осчетоводено от ЕТ „Велам – Гео – А. В.“, но от страна на Община Радомир тази сума не е
осчетоводена като задължение към доставчици на външни услуги. Относно инж.Д. Д. е
посочено, че същият е регистриран с трудов договор в Община Радомир, като считано от
*** г. е преназначен на длъжност „*** на дирекция „СА“ при Община Радомир“.
Видно от заключението по изготвената и приета съдебно-техническа експертиза,
дейностите по процесния договор са били изпълнени съгласно предвижданията на същия
към *** г. Водоземното съоръжение е изградено, като към момента на изготвяне на
експертното заключение съоръжението не е въведено в експлоатация.
2
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани от настоящия състав, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството.
Освен това, заключенията не са оспорени от страните и са изготвени въз основа на
документи, съставяни от двете страни, както и при обследване на място, поради което съдът
им дава вяра.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че процесният договор има характер на такъв
за изработка. При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или
предоставя извършваната услуга на възложителя. От своя страна, възложителят е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. Веднъж приел, той прави признание за съответствие. Между страните не
се спори относно валидността на договора, като и съдът счита, че същият е валиден. В
правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е
неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на
съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Спорният въпрос
е дали работата е била надлежно приета от страна на възложителя – Община Радомир.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна
Община Радомир, че лицето, осъществявало контрол по време на изпълнението на договора
и подписало приемо-предавателния протокол – инж.Д. Д., няма представителна власт.
Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането, веднъж настъпили, не
могат вече да бъдат ревизирани от страните. От това следва, че възложителят, щом е приел
изрично или чрез конклудентни действия работата, впоследствие не може да иска поправяне
на работата; заплащане на разходите, необходими за поправката; намаление на
възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от пълното или
неточно изпълнение. В този смисъл е Решение № 238 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 655 / 2020
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Видно от т.3 от СИЕ, длъжността, която
инж. Д. Д. заема предполага представителни права от името на Община Радомир. Още
повече, съгласно разпоредбата на чл. 301. ТЗ Когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че фактът на извършената и
приета работа налага извод за наличие на облигационна връзка между страните. Самото
изпълнение на Договор № *** г. обосновава постигнато съгласие за сключването му при
установения по делото факт, че извършената работа е приета без възражение от
възложителя, видно от приложените 4 броя протоколи за извършени работи от *** г. При
приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с договор за
изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение
при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното. Липсата
на подобно възражение при приемането се приравнява на признание за съответствие.
3
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЕТ „Велам – Гео – А. В.“ е доказал исковата
си претенция по основание и размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което искът за
заплащане на задължението по договора до предявения размер да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на жалбоподателя във въззивното производство и ищец в
първоинстанционното производство ЕТ „Велам – Гео – А. В.“ следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В заповедното производство е доказал разноски в размер на 739,43 лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
В първоинстанционното производство последният е доказал разноски в общ размер
на 1 237,61 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат
присъдени.
Във въззивното производство жалбоподателят е доказал разноски в размер на
1 736,00 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити на СИЕ и СТЕ, които
следва да му бъдат присъдени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна не се дължат разноски за
производството.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 42/21.03.2022г. по гр.д.№1022/2021 г. на Районен съд-
Радомир, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.92 и чл.86 ЗЗД, че в полза на ЕТ
„ВЕЛАМ-ГEO - А. В.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с
физическо лице- търговец /представляващ А. А. В., чрез адв.В. Я. Г., член на С.
Адвокатска Колегия, с личен номер ***, със съдебен адрес: ***, съществува изискуемо
вземане срещу Община Радомир, с адрес: ***, ЕИК по БУЛСТАТ *********,
представлявана от П. С. А. - Кмет на община Радомир, в размер на 13 555,27 лв.
(тринадесет хиляди петстотин петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) с вкл.
ДДС, от които неизплатено задължение по фактури № ********** г. в размер на 11 800
(единадесет хиляди и осемстотин) лева; договорна неустойка в размер на 918
(деветстотин и осемнадесет) лева; сумата в размер на 837.27 лева - лихви за забава от
датата на която е настъпил падежа за плащане на всяка от горепосочените суми до
сезирането на съда; ведно със законна лихва върху общата дължима сума от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в
съда - 09.08.2021 r., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: ***, ЕИК по БУЛСТАТ *********,
представлявана от П. С. А. - Кмет на община Радомир, да заплати на ЕТ „ВЕЛАМ-ГEO
- А. В.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с физическо лице-
търговец /представляващ А. А. В., сумите както следва:
- 739,43 лв., представляващи разноски в заповедното производство за държавна такса
и адвокатско възнаграждение;
4
- 1 237,61 лв., представляващи разноски в първоинстанционното производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
- 1 736,00 лв., представляващи разноски във въззивното производство за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозити на СИЕ и СТЕ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5