ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10
06.07.2021 г. гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева ЧКАН дело №651 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адвокат М.Т. ***, лично и в качеството му на пълномощник на Д.Г.А. ***, против Решение №260084/11.05.2021 г., постановено по АНД №450 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 година, в частта му относно разноските, и разпореждането по същото дело, с което съдът оставя без уважение допълнителното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) на адвоката, който оказва безплатна правна помощ на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че оспореният отказ е неправилен и необоснован. Сочи се, че по делото своевременно било направено искане за осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на адвоката, който оказвал безплатна правна помощ, по което съдът не се бил произнесъл с решението. Посочено било единствено, че на жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като такива не били направени. Съдът не бил съобразил, че това било така поради обстоятелството, че адвокатът, пълномощник на жалбоподателя, оказвал безплатна правна помощ. В този случай обаче на адвоката (не на жалбоподателя) се дължало адвокатско възнаграждение, за което съдът не се бил произнесъл с решението. Съдът не бил приложил правилно материалния и процесуалния закон, като не се бил съобразил с прогласения в чл.36, ал.1 от ЗА принцип, че адвокатският труд винаги бил възмезден (дори при оказана правна помощ), и че адвокатът имал право на възнаграждение за своя труд, а размерът му при оказана безплатна правна помощ се определял от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2, в рамките на предвидения от Наредба №1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за всяка съдебна инстанция. Развиват се подробни съображения за основателност на жалбата и се претендира решението в обжалваната му част относно разноските да бъде отменено, а ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М.Т. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната и касационната инстанции, както и разноските по делото на жалбоподателя.
Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, получил препис от подадената жалба, не ангажира становище.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорвания акт, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:
С Решение №260084/11.05.2021 г., постановено по АНД №450/2020 г., Димитровградският районен съд е отменил обжалвания пред него Електронен фиш серия К №3145273, издаден от ОДМВР – Хасково, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Д.Г.А. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, и оставил без уважение искането за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото, произтичащи от адвокатско възнаграждение.
За да остави без уважение искането, районният съд е посочил, че на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство, и в случая са налице доказателства за упълномощаване на процесуален представител, но не и за направени разноски, доколкото липсва описана заплатена сума за такива.
Сезиран с молба от 18.05.2021 г. от адвокат М.Т.Т., за осъждане ответника по делото да му заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА като адвокат, който оказва безплатна защита на жалбоподателя по делото, районният съд е поставил разпореждане от 21.05.2021 г., като се е мотивирал, че вече има произнасяне по искането с постановеното решение. За разпореждането молителят е уведомен на 26.05.2021 г., съгласно направеното отбелязване.
Касационната жалба, с характер на частна, е подадена на 01.06.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е постъпила, и е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на чл.38 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред районния съд от жалбоподателя Д.Г.А., чрез процесуалния му представител адвокат М.Т., своевременно, още в жалбата срещу Електронния фиш, е била заявена претенция за присъждане на разноски по делото. В представения пред този съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2021 г., сключен между Д.Г.А. и адвокат М.Т.Т., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата – на близък, друг юрист.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред районния съд е инициирано по жалба на санкционираното лице Д.Г.А., който е бил представляван по делото от надлежно упълномощения адвокат М.Т., а оспореният от него Електронен фиш е отменен от съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са били налице, поради което неправилно районният съд е възприел, че не следва да уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
Като е постановил разпореждане, с което е оставил без уважение искането на адв. М.Т. *** в тази насока, чрез изменение на постановеното по делото Решение, в частта му за разноските, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Вместо това Решение №260084/11.05.2020 г. по АНД №450/2020 г. по описа на Димитровградския районен съд следва да бъде изменено в частта му за разноските, като бъда осъден ОДМВР – Хасково, като ответник по делото пред районния съд, да заплати на адвокат М.Т.Т. адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2020 г.
На основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 (в приложимите редакции на нормите) от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 300 лева за въззивната инстанция.
Доколкото определението, с което се произнася настоящата инстанция, не е акт, с който се разрешава спора по същество, а произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт в частта му за разноските, то производството няма самостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.05.2021 г., постановено по АНД №450 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 година, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение №260084/11.05.2021 г. в частта му за разноските, вместо което:
ИЗМЕНЯ Решение №260084/11.05.2021 г., постановено по АНД №450 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 година, в частта му, с която е оставено без уважение искането за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото, произтичащи от адвокатско възнаграждение, като
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адв. М.Т.Т., със служебен адрес ***, ***, сумата от 300 (триста) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие на Д.Г.А. по АНД №450 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.