№ 454
гр. Видин, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Т. С. Б.
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20211320100914 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., САК, против М. А.
Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Дунавци, ул. „Добри Чинтулов“ № 34,
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК,
във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на сключен Договор за
мобилни услуги от 28.12.2018 г.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по издадени
3 броя фактури и не е заплатил потребените услуги на обща стойност 126.12
лева. Поради това ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника и
му е начислил неустойка в размер на трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, за което е издадена крайна фактура №
**********/05.05.2019 г. в общ размер на 173.00 лева.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2490/2020 г. по описа на
ВдРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
1
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в
размер 173.00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за мобилни услуги от дата 28.12.2018 г., за която е
издадена фактура № **********/05.05.2019 г.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът, редовно уведомен чрез назначеният особен представител е
подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е
оспорил исковите претенции по основание и размер.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
2490/2020 г. по описа на РС – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа
страна:
От представените по делото копия на договор за мобилни услуги и
договор за лизинг е видно, че ответникът е сключил два броя договори с
ищеца „Т.Б.“ ЕАД, а именно договор за мобилни услуги от дата 28.12.2018 г.
за ползване на мобилен номер +359********* по избрана абонаментна
програма Тотал+ 20.99, за срок от 24 месеца до 28.12.2020 г. При възползване
от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът – ответник е
сключил и Договор за лизинг от същата дата – 28.12.2018 г., по силата на
който е взел мобилно устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Silver на
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3.79 лева всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия догвор, както и с
правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 3.79 лева да придобие собствеността върху
лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. С оглед качеството на
абонат на дружеството на ответника е предоставено за ползване описаното
по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от
договора за мобилни услуги както следва: Стандартната цена на мобилното
устройство /в брой, без абонамент/ е 329.90 лева; Цената в брой или общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал+20.99 лева е 165.96
лева, следователно отстъпката от стандартната цена, която ответникът е
2
получил възлиза на сума в размерна 163.94 лева.
Представени са три броя фактури за неплатени далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски, както и издадена крайна фактура № **********
от 05.05.2019 г., в която като основание за дължимост на сумата от 173.00
лева е посочено – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги,
с краен срок за плащане 20.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на начислена неустойка
поради предсрочно прекратяване на договори. Предмет на предявения иск е
вземане, произтичащо от договор за мобилни услуги и договор за лизинг от
дата 28.12.2020 г. и за ползване на мобилен номер +359********* по избрана
абонаментна програма Тотал+ 20.99, за срок от 24 месеца до 28.12.2020 г .
Между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер и мобилно устройство на лизинг, при съответни месечни
такси и условия и срок на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорените цени на услугите - абонаментни такси и цени на
услуги извън включените в съответния тарифен план, също така и лизингови
вноски за закупеното мобилно устройство. В договорите се съдържа описание
на тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойки.
В договора за мобилни услуги /стр. 2 от договора/ е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в
раздела на договора по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
3
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Договорите по своето съдържание отговарят на законовите изисквания
за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самите договори,
който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с
тях.
Видно от договора за лизинг, сключен на 28.12.2018 г., ищецът, в
качеството си на лизингодател предоставил на ответника – лизингополучател
мобилно устройство на стойност 162.17 лева с включен ДДС съгласно чл. 1,
ал. 1 от Договора за лизинг, а съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора към горната
сума ищецът следва да заплати и 3.79 лева, което прави обща сума 165.96
лева за мобилното устройство. Сумата следвало да бъде платена на 23
месечни вноски. С подписване на договора, лизингополучателят декларирал,
че лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора. В чл.12,
ал. 2 от Общите условия на договора за лизинг е уговорено, че месечните
вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни
и/или фиксирани услуги сключени от лизингополучателя, както и в случай на
забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
В Общите условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато
потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов
индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на
обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18. Съответно т. 23, б. „б” и
„в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния
4
абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и
месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на
всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от
Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок,
Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до
услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания,
до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите
условия Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми
след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно съгласно Общите условия.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение
на договорените и отразени във фактурите парични задължения по
договорите за абонаментни такси, поради което съдът приема, че същият не е
изпълнил поетите с договорите задължения.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при
неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде
начислявана неустойката.
Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е
изпълнил в указания във фактурата срок задължението си към ищеца.
Съгласно посоченото в договорите, ако договорът бъде прекратен по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В настоящият случай, абонатът - длъжник е сключил Договор за
5
мобилни услуги с оператора, като се е съгласил 24 месеца да заплаща месечна
абонаментна такса срещу задължението на последния да му предоставя
достъп до мобилната мрежа. Абонатът е подписал договор с конкретен
оператор, при условията уговорени в договора. При сключване на договора,
на абонатът са предоставени преференциални условия, за да получи мобилно
устройство, като същият е получил възможността да вземе мобилно
устройство на цена, по-ниска от пазарната, от която възможност длъжникът
се е възползвал. Предвид сключените 24-месечени абонаменти, абонатът е
получил мобилното устройство на цена, която е много по-ниска от пазарната,
но с оглед задължение на потребителя да запази облигацията за 2 години.
Следва да се има предвид още, че абонатът е имал свободата да сключи
безсрочен абонамент, както и да вземе предплатена СИМ карта, щом като не е
искал да се обвърже с договор за 24 месеца, но тогава не би получил
отстъпките и условията, който следват от срочния абонамент. Устройството е
предоставено по повод и поради това, че ответницата е избрала „Т.Б.“ ЕАД за
свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче, че абонатът е
променил решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си
по договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните
клиенти за закупуване на устройства на специални, по- ниски цени. Ето защо
тази клауза от договора не води до заключение за възлагане на необосновано
високи тежести върху потребителя, а възстановява баланса в отношенията.
В конкретния случай, ответницата е получила повече от това, което е
престирала по договора. Най-малкото тя е придобила собствеността на
мобилното устройство, като не е заплатила цената, която се дължи.
Неоснователно е възражението на особения представител на
ответницата, че не ставало ясно как е изчислена неустойката. Видно от
неустоечните клаузи в договорите, начинът на формиране на претендираната
неустойка в размер на 173.00 лева е следният:
За абонаментен план Тотал+ 20.99 към мобилен номер +359********* се
дължи неустойка в размер на 52.47 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета
без ДДС, или 17.49 лв. х 3 = 52.47 лв. Към абонаментния план е начислена и
неустойка за ползване на устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver в размер на
120.53 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена
6
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента
на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 173.00 лева, представляваща
неустойка по договори, сключени между ответника и ищеца.
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Неустойката не се формира от
стандартните за договора месечни абонаментни такси за всяка СИМ карта до
края на договора. Точно обратното- ищецът претендира стойността на 3-
месечни абонаментни такси без ДДС, както и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е насочен към избягване понасянето на прекомерни
тежести върху икономически по-слабата страна. Заключение за
несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка, със
загубите на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската
логика. Видно е, че процесните договори са сключени на дата 28.12.2018 г. и
са със срок на действие 24 месеца до 28.12.2020 г. Неизпълнението на абоната
започва считано от месец 01/2019 г., т. е същият не е заплатил нито една
месечна абонаментна такса по договора. Вследствие на това търговецът е
прекратил предсрочно процесния абонамент. Съпоставката на горните
периоди посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни
абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за
период от приблизително две години. Именно така уговорената сума за
неустойка цели постигане на основните функции на неустойката -
превантивна - да стимулира страната да изпълни задължението си,
обезпечителна - да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна
- да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на
договора. При положение, че на търговеца не е заплатена нито една месечна
абонаментна такса и доколкото неговото първоначално очакване е да получи
7
24 такива (колкото месеца е срокът на договора), то заплащането на
обезщетение в размер на 3-месечни абонаментни такси не може да бъде
прекомерно и необосновано високо. На следващо място, видно от т. 7 от
договора е, че процесното устройство е предоставено на абоната на обща
лизингова цена с абонаментния план в размер на 165.96 лв., докато
стандартната цена на устройството е 329.90 лв., т. е. търговецът е направил
отстъпка на абоната в размер на 163.94 лв., само и доколкото последният е
сключил абонамент за 24 месеца. При положение, че абонатът е преустановил
заплащането на дължимите от него суми, не е обосновано същият да се
ползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на
устройства на специални, по-ниски цени.
Неустойката е индивидуално договорена в сключените договори, като
ясно е посочен начина на формирането й - същата представлява трикратния
размер на месечната такса. Отделно в договорите изрично е уговорена
следната клауза: „(б) в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.“ Така определена, неустойката не противоречи на добрите нрави,
нито поставя потребителя в неравноправно положение. Същата служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответницата дължи
претендираната неустойка, поради което предявеният иск ще следва да бъде
уважен за сумата от 173.00 лева.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 480.00 лева /180.00
8
лева - адвокатско възнаграждение и 300.00 лева разноски за особен
представител/. Искането за присъждане на разноски за заплатена държавна
такса в размер на 75.00 лева по исковото производство следва да бъде
отхвърлено като неоснователно, тъй като такава държавна такса по делото не
е заплащана от ищцовото дружество. В тази връзка ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на РС – Видин разноски за държавна такса
върху уважения размер на иска по настоящото производство в размер на
25.00 лева.
Ответницата следва да заплати и направените в заповедното
производство разноски в общ размер от 205.00 лева /25.00 лева - за държавна
такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Дунавци, ул. „Добри Чинтулов“ № 34, че дължи на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 173.00 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги от дата 28.12.2018 г., за която е издадена
фактура № **********/05.05.2019 г.
ОСЪЖДА М. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Дунавци, ул. „Добри
Чинтулов“ № 34 да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2490/2020 г.
по описа на РС - Видин в размер на 205.00 лева /25.00 лева - за държавна
такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА М. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Дунавци, ул. „Добри
Чинтулов“ № 34 да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, сумата в общ размер от 480.00 лева /180.00 лева - адвокатско
възнаграждение и 300.00 лева разноски за особен представител/ - направени
разноски в исковото производство.
9
ОТХВЪРЛЯ искането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6 за присъждане на разноски в размер на 75.00 лева за заплатена държавна
такса по исковото производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА М. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Дунавци, ул. „Добри
Чинтулов“ № 34 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Видин сумата от 25.00 лева за държавна такса в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се
приложи препис по ч.гр.д. № 2490/2020 г. по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10