№ 10814
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110109605 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК.
Постъпили са две молби с вх. № 151295/09.05.2024г. и с вх. №
151541/09.05.2024г., депозирани от С. С. Г., с идентично съдържание, с които
се иска поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението
от 23.02.2024г.
Препис от молбите е изпратен на насрещните страни но не е постъпил
отговор.
Не са подадени отговори от страна на ищеца и третото лице помагач.
Исканията за допускане поправка на очевидна фактическа грешка и за
допълване на съдебното решение съдът намира за неоснователни.
При извършване на проверка не се констатира в диспозитива на
съдебното решение да е допусната очевидна фактическа грешка, която да
подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК, предвид което това искане
следва да се остави без уважение.
Що се отнася до искането на ответника съдът да допълни мотивите на
решението и да се произнесе с нарочен отговор на поставените с искането
въпроси, то също следва да се остави без уважение.
Съгласно Определение № 8 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 676/2020
г., II г. о., ГК, производството по чл. 250 ГПК има за цел отстраняване
пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет - когато не е
формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че
е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания
на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове,
лихви и разноски/. За допълване на решението е меродавно отразеното в
диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. Последните, макар и да са
обективирани в един писмен документ със самото решение, не съставляват
1
част от него и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и
чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от
доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до
непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен
предмет, изразена в диспозитива му. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика: решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1625/2009 г., I г. о., решение № 60 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
113/2017 г., I г. о., решение № 137 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
197/2012 г., IV г. о., решение № 263 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
359/2011 г., I г. о.
С постановеното решение съдът се е произнесъл по предявените искове
за пълния им размер. Оплакванията на ответника касаят произнасянето по
съществото на спора, с оглед което и не е налице нито правомощие, нито
основание първоинстанционният съд да поправя и/или допълва решението си
по този процесуален ред.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията обективирани в молби с вх. №
151295/09.05.2024г. и с вх. № 151541/09.05.2024г., депозирани от С. С. Г., , с
които се иска поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247,
ал.1 ГПК и допълване по реда на чл. 250 ГПК на решението от 23.02.2024г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „МХ
ЕЛВЕКО“ ООД на страната на ищеца "Топлофикация София" ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2