Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 15.02.2021 година
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 15.01.2021 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1058
по описа на ВТРС за 2020 година , за да
се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на
чл.415, ал.4, вр. чл.422 ал.1 от ГПК- обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл.79,
ал.1, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД за главница,
за договорна лихва, за неустойка,
за обезщетение за забава и акцесорен иск
за законна лихва върху главницата от подаване заявлението до окончателното
изплащане.
Ищецът
"АСВ " ЕАД, гр.София твърди,
че на основание сключен Договор за
паричен заем от 30.06.2017 г. между
"Сити Кеш" ООД и
ответника на последния е предоставен
заем в размер на 850 лева, който е следвало да се върне на 27 равни седмични погасителни вноски с
възнаградителна лихва в размер на 94,50 лева. Твърди, че поради неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение по
договора е начислена неустойка. Претендира обезщетение за забава поради неизпълнение на задълженията на
длъжника. Излага, че падежът на задължението е настъпил на 5.01.2018 г. , като по договора длъжникът е платил
сумата от 223,96 лева. Моли съда да приеме за установено между страните, че му се дължи общо сумата от 1632,90 лева, включваща главница от 792,88 лева , договорна
лихва от 81,66 лева , неустойка от 413,50 лева и обезщетение за забава от
344,86 лева за периода от 21.07.2017 г. до подаване на заявлението в съда. Претендира
законна лихва върху главницата и разноски. Активната си процесуална легитимация
установява с твърдението за сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания между кредитора "Сити Кеш "
ООД и "Агенция за събиране на
вземания " ЕАД от 25.03.2019 г. ,
по силата на който вземането срещу длъжника е прехвърлено на цесионера с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности . Излага, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което моли съда да приеме за установено в
отношенията между страните дължимост на претендираните в исковата молба суми. В съдебно заседание не изпраща представител. С
писмено становище поддържа предявените искове.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът П.К.П. чрез пълномощника си адв.Н. от
ВТАК оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Релевира възражения за
нищожност на договора за кредит поради наличие на неравноправни клаузи в него.
Изтъква подробни съображения относно нищожността на клаузите относно ГПР и ГЛП,
относно договорната лихва и неустоечната
клауза. Заявява, че не са спазени разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД относно уведомлението за
цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание пълномощникът
поддържа депозирания отговор.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени
събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че е издадена заповед за изпълнение № 1577/12.12.2019
г. по ч. гр.д.№ 3676/2019 г. на ВТРС срещу длъжника в полза на "АСВ" ЕАД,
гр.София за сумата 792,88 лева главница по договор за паричен заем №
133310/30.06.2017 г. сключен между "Сити Кеш" ООД и ответника, ведно
със законната лихва от 10.12.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от 81,66 лева договорна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 5.01.2018 г.; сумата от 413,50 лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 25.08.2017 г. до 5.01.2018 г.; сумата от 344,86 лева
обезщетение за забава за периода от 21.07.2017 г. до 10.12.2019 г. След
връчването на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в
законоустановения срок. От представените
към исковата молба и приети по делото писмени доказателства се установява, че
след подадена молба от 30.06.2017 г. , на същата дата между ответника като заемател и "Сити Кеш" ООД , гр.София като
заемодател е сключен договор за паричен заем № 133310 , по силата на който
заемодателят е отпуснал на заемателя парична сума в
размер на 850 лева. Сумата според чл. 4,ал.1 от договора е получена от длъжника
, който се е запознал с параметрите на договора чрез представените Стандартен
европейски формуляр и Общи условия, приети от заемателя
безусловно- чл. 4,ал.2 от договора и с които видно от положения под документите
подпис заемателят е бил запознат. Според
условията на договора за заем същият следва да се погаси на 27 седмични вноски
по 34,98 лева при първа погасителна вноска на 7.07.2017 г. и последна на
5.01.2018 г. Годишният лихвен процент е
40,08%, а годишният процент на разходите- 49,056%. Към договора е приложен
погасителен план , в който са посочени падежите на месечните вноски, техният
размер, неустойката по чл. 8 от договора и размера на вноската с
неустойката. С договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 25.03.2019 г. "Сити Кеш"
ООД е продал на "Агенция за събиране на вземания " ЕАД вземания и
права на продавача по договорите му с длъжници по потребителски кредити от портфолиото му съгласно Приложение № 1 към договора. Видно от извадката от приложението вземането
срещу ответника е продадено на цесионера. Цедентът е упълномощил цесионера
да съобщи за цесията на длъжника, което се установява от приложено по делото
пълномощно. До длъжника-ответник е изпратено писмо , с което същият е уведомен
за извършената цесия. Писмото е изпратено до адрес в с.Дичин,
№ 183 чрез препоръчано писмо, върнато с информация, че лицето не живее в
населеното място. По делото е изготвена
и съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице ответникът
е получил заем в размер на 850 лева на 30.06.2017 г. по договор № 133310 от същата дата.
Счетоводството на заемодателя е водено редовно.
Погасената сума по договора от ответника възлиза на 224 лева , от които
главница от 57,12 лева, лихва от 12,84 лева и неустойка от 154,04 лева. Месечната вноска по кредита се формира от
главница, договорна лихва и неустойка и е в общ размер от 56 лева / при
последна вноска от 56,04 лева/. Размерът
на задължението на ответника възлиза на 1632,90 лева, от които главница от
792,88 лева, договорена лихва от 81,66 лева за периода 21.07.2017 г. -
5.01.2018 г.; договорена неустойка от 413,50 лева за периода 25.08.2017 г. - 5.01.2018 г. и законна лихва към 1.11.2019
г. от 344,86 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск за
установяване вземането на ищеца към ответника, като активната си процесуална
легитимация ищецът установява с представения Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. сключен между него и "Сити Кеш" ООД
, по силата на който правата относно вземания по договори за заем сключени от
цедента са прехвърлени на ищеца в
производството. Ответникът релевира няколко възражения , от които черпи тезата
си за неоснователност на претенцията. Едно от тях е свързано именно с договора
за цесия, като ответникът счита, че уведомлението за нея не е достигнало до
длъжника , тъй като е изпратено само на един от посочените в договора адреси. Приложените към делото документи
относими към съобщаването на цесията наистина доказват, че писмото изпратено от
упълномощения за това цесионер не е достигнало до длъжника, който е търсен само
на посочения постоянен адрес ***, но не и на известния настоящ адрес ***. Съдът
в съответствие с константната съдебна
практика в тази насока приема редовно уведомяване на длъжника за извършената продажба
с връчване на препис от исковата молба на
ответника. Уведомяването по чл. 99, ал.4
от ЗЗД има за цел да защити длъжника от извършване на плащане на лице, което не
е носител на паричното притезание, но ако длъжникът не е уведомен за цесията той може да се позове
на това само при хипотеза на извършено плащане на стария кредитор, каквото в
случая безспорно не е налице. /вж.
Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на
чл.290 от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г.
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. По тези съображения съдът приема, че
ищецът доказа качеството си на кредитор
спрямо ответника за задълженията на последния, възникнали по подписания от него
договор за потребителски заем, като тезата относно липсата на упълномощаване от
страна на заемодателя на лицето подписало договора от негово име също не може
да бъде споделена. След като няма оспорване от страна на ищеца относно
качеството на лицето подписало договора за заемодателя и същото вероятно е
служител на дружеството, а по делото не се спори и реалното предаване на
заетата сума, съдът няма основание да уважи този довод. Относно релевираните възражения за изтекла
погасителна давност същите не се споделят от съда доколкото падежът на
задължението е настъпил на 5.01.2018 година, а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 10.12.2019 г. - в срока както на общата
петгодишна давност относно главницата, така и на кратката тригодишна давност
относно претендираните лихви. Относно релевираните възражения за наличие на
неравноправни клаузи в договора: Безспорно е, че ответникът има качество на
потребител по смисъла на §13,т.1 от ЗЗП и като такъв се ползва от защитата на
този закон , а сключеният договор за заем попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит и следва да отговаря на императивните му разпоредби
относно вид и съдържание, за да бъде действителен. Разглеждайки го по същество е видно, че
договорът е сключен след като заемателят се е запознал с условията по него
описани в Стандартния европейски формуляр и Общите условия предоставени на
същата дата, на която е сключен и самият договор. В него са посочени елементите от неговото
съдържание- размера на отпуснатия заем, размерът на погасителната вноска,
срокът на договора, годишният процент на разходите и годишният лихвен процент ,
както и общата сума за плащане. Приложен е погасителен план към договора с
посочени падежни дати и месечни вноски.
Съгласно този договор длъжникът е поискал и му е предоставен заем в
размер на 850 лева, който следва да се върне на 27 седмични вноски по 34,98
лева , при последна погасителна вноска на 5.01.2018 г. Договорен е ГЛП от
40,08% и ГПР от 49,056 %. Ответникът се е съгласил, ако не предостави
обезпечение на заемателя по реда на чл.
6 от договора , вр. с чл. 9,ал.2 от ОУ да заплати неустойка съгласно чл. 8 от договора в размер на 567,54 лева, която
е разсрочена съгласно погасителния план
на вноска от по 21,02 лева и формира обща месечна дължима вноска от 56
лева, както е установило и вещото лице. Ответникът релевира възражения за нищожност
на договора свързани с нарушение на посочени разпоредби на ЗПК относно
съдържанието на съществени елементи на договора, както и относно договорените лихви и
неустойката. Разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т.11 от ЗПК задължава в договора за потребителски кредит да се съдържат
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, а съгласно т. 12 на
същата разпоредба планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи . Видно от
приложените към делото доказателства погасителният план към процесния
договор за заем не отговаря на тези условия.
Същият съдържа датите на падежа на уговорените седмични вноски, без да
показва по разбивка размерът на главницата и договорената лихва, както и
разбивка относно погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и когато е приложимо - допълнителните разходи. Капитализирано
цифрово изражение относно дължимите лихви се съдържа само в Стандартния
европейски формуляр, не и в договора за
заем, но дори да се приеме, че длъжникът е разбрал каква е дължимата договорна
лихва , нарушението на чл. 11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК е достатъчно основание да
се приеме недействителност на основание
чл. 22 от ЗПК. Детайлизирана разбивка относно компонентите на погасителните
вноски се съдържа едва в заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, но изискването на закона при сключването на процесния договор не е изпълнено. Договореният годишен лихвен процент от 40,08%
накърнява добрите нрави, доколкото надвишава трикратния
размер на законната лихва приет като критерий в съдебната практика относно
преценката за спазване на принципа на справедливост и съразмерност в
отношенията между кредитора и длъжника при необезпечените кредити. Що се отнася до
възражението за нищожност на клаузата, с която е предвидено заплащане на
неустойка то съображенията на ответника напълно се споделят от съда.
Неустоечната клауза е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Същата е предварително
договорена без реално да са възникнали вреди от неизпълнението за
кредитора, не отговаря на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и има неравноправен характер
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Неустойката е уговорена във вреда на
потребителя и води до значително неравновесие между насрещните права и задължения
в отношенията между кредитора и длъжника. Договорната клауза има предвидени
условия за длъжника, които на практика в повечето случаи са реално неизпълними,
което е предпоставка за неизбежното начисляване на неустойката, водеща до
печалба на кредитора в противоречие с изискванията за добросъвестност. Тъй като
нищожните уговорки не пораждат правно действие, то следва да се счита, че
задължение по тях не е възникнало за потребителя- ответник. С оглед изложените
съображения съдът намира , че са налице основанията на чл. 22 от ЗПК относно
недействителност на договора поради неспазване разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.
11 и т.12 от ЗПК, както и поради констатираното противоречие с добрите нрави
относно клаузите за възнаградителна лихва и неустойка
водещи до тяхната нищожност . В този случай според чл. 23 от ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. Като взе предвид извършеното
плащане от ответника на суми по договора в общ размер от 224 лева според
приетото заключение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
, при чиста стойност на кредита от 850 лева дължимата от ответника сума възлиза
на 626 лева, която следва да бъде заплатена ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Иска е основателен и
доказан до този размер, като следва да се приеме за установено между страните
неговата дължимост. В останалата си част, именно за
разликата от 166,88 лева до претендираната главница
от 792,88 лева, както и за сумата от 81,66 лева договорна лихва, сумата от
413,50 лева неустойка и сумата от 344,86 лева обезщетение за забава за периода
от 21.07.2017 г. до подаване на заявлението претенциите следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни .
С оглед изхода на спора на
ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно
уважената част от иска, които се претендират относно заплатената ДТ в
размер на 167,34 лева , заплатен депозит за ВЛ от 180 лева и юрисконсултско
възнаграждение претендирано в размер на 300 лева. Относно направеното
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение съдът, отчитайки
фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не се е
явявал в съдебни заседания, а е представял писмени становища счита, че на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева. Така по правилото на
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 209,83
лева за заплатена ДТ, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение. С решението по установителния
иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сумата от 31,69 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 3676/2019 г. на ВТРС. Ищецът дължи на ответника
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част на иска, възлизащи в размер на 185
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.П. с ЕГН **********
постоянен адрес ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 626 / шестотин двадесет и шест/ лева представляваща непогасена част от главница от 850 лева по Договор за
паричен заем № 133310/30.06.2017 г.,сключен със "Сити Кеш" ООД,
продадено с договор за цесия от 25.03.2019 г. на "АСВ" ЕАД, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -10.12.2019 г. до
окончателното изплащане, като в частта за разликата от 166,88 /сто шестдесет
и шест лева и 88 ст./ до претендираната главница от 792,88 /седемстотин деветдесет и
два лева и 88 ст./, както и за сумата от 81,66 / осемдесет и един лева и 66
ст./ договорна лихва за периода
21.07.2017 г. - 5.01.2018 г.; сумата от
413,50 / четиристотин и тринадесет лева и 50 ст./ за периода от 25.08.2017 г.
до 5.10.2018 г. и сумата от 344,86 /триста четиридесет и четири лева и 86 ст./
обезщетение за забава за периода от 21.07.2017 г. до 10.12.2019 г. ОТХВЪРЛЯ исковите претенции , като неоснователни.
ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН ********** постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 сумата от 209,83 / двеста и девет лева и 83 ст./ представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски , както и сумата от 31,69 / тридесет и един лева и 69 ст./ представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П. с ЕГН **********
постоянен адрес *** сумата от 185
/ сто осемдесет и пет/ лева представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3676/2019
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: