Р Е Ш Е Н И Е
№
………/………04.2019 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдията
Маркова
т.д. № 291/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 83718/18.12.2018 г. от К.М.Я., ЕГН **********,*** срещу Решение №
4799/23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 6089/2018 г. на ВРС, XI с., в частта, с която е осъдена да заплати
на „АЛ КОРЕКТ 68" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ЖК „Победа", № 10, ет. 4, ап. 23, представлявано от А.Х.Й., сумата 2100.00 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение по Договор за поръчка № К102/05.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.04.2018 г. до
изплащането й, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Излага, че съдът правилно е
анализирал фактическата обстановка, но не е отдал дължимото значение на факта,
че в договора липсва отбелязване същият да е изготвен в два екземпляра, от
които един да е предаден на въззивницата, поради което и същата не е знаела, че
е налице сключен договор за поръчка. Твърди, че липсва житейска и правна
логика, при наличие на сключен договор с посредник за покупка на жилище без да
се дължи комисиона за това, да се сключи втори договор със същия предмет и с
дължимо възнаграждение за услугата. Още се твърди, че протоколите за оглед са
подписвани от въззивницата, тъй като й било обяснено, че такъв е бил редът, но
последната е останала с впечатлението, че това е помощ от страна на общия й
познат и от страна на брокерката. По същество отправя искане за отмяна на
атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Ал Корект 68“ ООД, в писмен
отговор счита жалбата за допустима, но оспорва нейната основателност и от своя
страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение е в унисон със събраните в хода на производството
доказателства. Счита, че безспорно се е установило, както наличието на сключен
договор между страните, така и изпълнение на задълженията на въззиваемата
страна по него и неизпълнение на задълженията на въззивницата. Излага коментар
на събраните гласни доказателства. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
претендира присъждане на разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпила насрещна въззивна жалба вх. №
1534/09.01.2019 г. от „АЛ КОРЕКТ 68" ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЖК „Победа", № 10, ет. 4, ап. 23, представлявано от А.Х.Й. срещу Решение №
4799/23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 6089/2018 г. на ВРС, XI с., в частта, с която е отхвърлен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на К.М.Я., ЕГН **********,***
да заплати сумата 9485.77 лв., представляваща договорна неустойка по Договор за поръчка № К
102/05.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 30.04.2018 г., до изплащането й.
В
срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, от страна на въззваемата К.Я. е постъпил писмен
отговор, в който се оспорва насрещната въззивна жалба. Излага, че ВРС правилно
е приел неустоечната клауза за нищожна, тъй като предвид размера на неустойката
е налице противоречие с добрите нрави, в унисон с постановеното ТР № 1/2010 г.
С оглед твърденията си за липса на сключен договор между страните, счита че не
е налице и подобна уговорна между тях.
В
с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат доводите изложени по
предмета на спора.
ВОС
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред първостепенния
Варненски Районен Съд е образувано по предявени от „Ал Корект 68” ООД, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280
и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на К.Я. да заплати сумата 2845.73
лв., неизплатено възнаграждение по Договор за поръчка от 05.01.2018 г. и сумата
9485.77 лв., договорна неустойка, на осн. чл. 8 от Договора, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете –
30.03.2018 г. до изплащането.
Ищецът твърди, че на 05.01.2018 г. между него и ответницата бил сключен Договор за поръчка
по силата, на който последната му възложила да й
предостави предложения, да организира и осъществява огледи, както и да посредничи при закупуването на недвижим имот, срещу договорено
възнаграждение. В изпълнение на задълженията си, ищецът организирал огледи
на апартаментите
описани в Приложение № 1 към Договора. Един от тях бил Апартамент № 21, находящ се в
гр. Варна, ул. „Елица“, № 11А, ет. 5, който им бил
показан от колега от друга агенция, с която собствениците на имота имали сключен договор. Ответницата искала максимално бързо да си купи
апартамент, защото била сключил договор за продажба на собствения си имот, в
който живеела с внука си и трябвало да го напуснат до края на месеца. След
огледа, на който присъствали представител на ищеца, ответницата и нейния внук,
тя заявила, че много харесват имота, но ще си помисли и ще
се чуят допълнително. Ищецът сочи, че след няколко дни негов представител се свързал с
ответницата по телефон, за да узнае решението й. Последната заявила, че е размислила и че не желае да закупи този
имот,
тъй като нейна позната продавала апартамента си, находящ
се в ж.к. “Чайка“ и много го
харесала. Ищецът се усъмнил в думите й, тъй като преди това самата тя заявила, че
много бърза. При извършена проверка в края на м. януари се установило, че
ответницата е придобила Апартамент № 21, находящ се в гр. Варна, ул. „Елица“, № 11А, ет. 5. На 19.03.2018 г. на ответницата била връчена
покана за заплащане на дължимото възнаграждение, което тя не сторила. Счита, че
действията на ответницата са недобросъвестни и е станала неизправна страна по
сключения договор. Счита, че освен дължимото възнаграждение, ответницата дължи
и уговорената неустойка на осн. чл. 8 от Договора.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответницата депозира писмен отговор, в който оспорва исковете и отправя искане за отхвърлянето
им. Сочи, че едиствените действия, извършени от ищеца са, че са й били показани
четири жилища на датата, вписана в Договора – 05.01.2018 г. Твърди, че не е подписвала представения
договор и вписания в него ръкописен текст не е изпълнен от нея, поради което исковете следва да бъдат
отхврълени. Излага, че при подписването на всеки оглед в Приложение № 1 не са
били вписани цени като й било обяснено, че първо трябва да хареса имот, след което ще се договаря цена. Счита, посочената в договора неустойка за прекомерна. Не оспорва, че на
05.01.2018 г. са й показани четири имота, но не знае от кого. Сочи, че била взета с кола от нейн познат и й било обяснено, че присъстваща в колата жена е негова приятелка, занимаваща се с имоти, която ще й покаже няколко жилища. Ответницата била
заедно с внука си. Възприела е, това като лична услуга от страна на приятелката на нейния познат, никога не е
ходила в офис на ищеца и не е подписвала договор. Сочи, че се подписвала за извършените огледи, защото й било обяснено, че такъв бил реда. Сочи, че вече имала сключен договор с друг
посредник – „Ремакс Идеал“, който осигурил купувач за собственото й жилище на
бул. „Чаталджа“, да й посредничи без комисиона и именно чрез него закупила
посочения от ищеца апартамент, който й бил показан още на 23.12.2017 г. Оспорва се приложената покана от ЧСИ, като нищожна, тъй като е извън компетентността му.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
От представения Договор за поръчка № К102 от
05.01.2018 г., се установява че по силата на възникналото правоотношение
ответницата е възложила на ищеца, а последния е приел да организира и осъществи
огледи, както и да посредничи при закупуване на недвижими имоти, описани в
Приложение № 1, неразделна част от Договора.
Във връзка с оспорване автентичността на
Договора от 05.01.2018 г. е назначена Съдебно-почеркова експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се цени и
от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От него се
установява, че подписът положен за „Възложител“ в Договор за поръчка от
05.01.2018 г. е изпълнен от К.М.Я.. Установява се още, че ръкописния текст в
същия Договор не е изпълнен от нея. Поради което и съдът намира, че оспорването
не е успешно проведено.
Не се спори между страните и, че ответницата
е търсела да закупи жилище, тъй като непосредствено преди това е продала
собственият си недвижим имот и е следвало да го освободи. В раздел II от Договора е предвидено, че приемателя се
задължава да предостави посочените в Приложение № 1 имоти, както и да организира
огледите им, а при избор на някой от имотите да подготви предварителен договор,
да защити интересите, както и да консултира възложителя относно изискващите се
документи за сключване на окончателен договор. Раздел III от Договора, възложителя се е задължил да се подписва в Приложение № 1
при извършване на всеки оглед като по този начин декларира, че имотът е
предоставен за оглед и че не е получил офертата от друг източник, освен от
приемателя. Възложителя е поел задължение да заплати еднократно възнаграждение
в размер на 3 % от покупната цена на имота, но не по-малко от 700 евро, при
подписване на предварителния договор. Страните са уговорили, че
възнаграждението се дължи и в случай, че възложителя или друго свързано с него
лице, закупи недвижим имот, предложен от приемателя. В Договора, страните са
предвидили, че при неизпълнение на задълженията си възложителя дължи на
приемателя неустойка в размер на 10 % от обявената цена, независимо от
дължимото по договора възнаграждение.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представеното Приложение №
1, неразделна част от Договора, че на същата дата – 05.01.2018 г., ответницата
е провела огледи на четири недвижими имота, измежду които и Апартамент,
находяща се в гр. Варна, ул. „Елица“, № 11А, ет. 5.
Видно е от представения нот. Акт № 26, т. I, д. № 24/2018 г., че на 22.01.2018 г. ответницата
е придобила, по силата на договор за покупко-продажба, Апартамент № 21,
находяща се в гр. Варна, ул. „Елица“, № 11А, ет. 5, за сумата 70000.00 лв.
Пред ВРС е представена покана, изходяща от
ищеца, по силата на която ответницата е поканена в 7-дневен срок от
получаването да заплати сумата 1455 евро, възнаграждение по Договор за поръчка
от 05.01.2018 г. Поканата е връчена на 19.03.2018 г., лично на ответницата,
чрез ЧСИ № 895.
По делото е представен Договор за
поръчка-посредничество от 22.12.2017 г., сключен между ответницата и „Варна
Естейт Ейджънтс“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който на Посредника били
предоставени изключителни права да извършва посредническа дейност за закупуване
на недвижим имот, предоставен в Приложение № 1. Срокът на договора е 2 месеца.
Страните се договорили, че посредническо възнаграждение не се дължи.
За установяване твърденията на страните по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.П.М.,
служител при ищеца и Г.Р.Г., без родство с ответницата, служител на „Варна
Естейт Ейджънтс“ ЕООД. Показанията на свидетелите се ценят от въззивната
инстанция, в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия
и не противоречат на останалите приети за установени факти по делото.
Жалбите, инициирали настоящото въззивно
произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е постановено от законен състав и в границите на
правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран
като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280 и сл. ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По въззивна
жалба вх. № 83718/18.12.2018 г., съставът на ВОС, намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД
– ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за
която длъжникът отговаря.
По своята правна същност, договорът за
посредничество носи белезите на договор за поръчка, уреден в чл. 280 и сл. ЗЗД,
като последният е неформален и възнаграждение се дължи единствено ако такова е
било уговорено между страните. За да са основателни искове за заплащане
възнаграждение по договор за поръчка следва да е установено, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора и е изправна страна по него, както и че е уговорено
възнаграждение, което не е платено от страна на ответника. В тежест на ищеца е
да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна - т.
е., че е изпълнил задълженията си да окаже съдействие на клиента при покупката
на недвижим имот, съобразно зададените от последния критерии, както и че
ответникът не е изправна страна - намерил е имот със съдействието на ищеца,
сключил е договор за придобиването му и не е заплатил уговореното
възнаграждение на посредника в предвидения за това срок, вследствие на което е
възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава и размера на
претенциите.
При проведеното неуспешно оспорване на
автентичността на сключения между страните договор и при представените писмени
доказателства за извършени огледи от страна на служител на ищцовото дружество и
ответницата, съставът на въззивния съд намира, че страните са обвързани във
валидно облигационно правоотношение за посредничество от страна на ищеца – сега
въззиваем, за закупуване от страна на ответницата – сега въззивник, на недвижим
имот. Не се подкрепя от доказателствата по делото оплакването, че въззивницата
не е била в известност, че е сключила договор с ищеца. Обстоятелството, че
последната не се е информирала за вида на подписваните документи, не се е
запознала с тяхното съдържание и е имала погрешна представа за последиците от
тях не могат да породят изгодни за последната правни последици или да доведат
до извод за липса на валидно правоотношение. Не може да има такива последици и
оплакването, че в договора липсва отразяване на изготвянето му в два екземпляра
и един от тях да е бил предназначен за Я.. Поначало, както бе посочено по-горе,
договорът е неформален и в този смисъл не е налице изискване за писмена форма
за неговата действителност. Това оплакване обаче се опровергава и от показанията
на св. Минчева, която заявява, че въпреки, че в договора не е отразено,
екземпляр от него е бил предоставен на Я..
Безспорно е, че по делото е представен
Договор за поръчка от 22.12.2017 г., сключен с „Ремакс Идеал“ като въззивницата
въвежда оплакване, че липсва правна и житейска логика да сключва втори по ред
договор и то при задължение за заплащане на комисиона. Следва да бъде посочено,
че личните мотиви на ответницата да действа по този начин, не подлежат на
изследване и не могат да рефлектират върху валидността на правоотношението и
върху неговите последици, освен при наличието на хипотезите на чл. 27 и сл. ЗЗД, каквито твърдения в настоящият спор не са наведени. Всъщност, действията
на ответницата, могат да бъдат обяснени единствено с недобросъвестност при
сключването на договора с ищеца. След като ответницата е била в известност, че
е в договорни отношения с друга агенция за недвижими имоти и е оглеждала имота,
впоследствие закупен от нея, именно с посредничеството на тази агенция, е била
длъжна да действа добросъвестно и да доведе до знанието на служителя на ищеца
тези обстоятелства. Този основен принцип при договарянето и сключването на
договори е закрепен и в разпоредбата на чл. 12 ЗЗД. Въззивницата не само, че не
е сторила това, но и е заблудила служителя на ищеца в телефонен разговор като е
заявила, че е харесала жилище на нейна позната, а не огледаното на ул. „Елица“.
От събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и коментирани в приетата фактическа установеност, съставът
на ВОС намира, че изпълнението на възложената по договора работа е започнало от
страна на ищеца, но не е завършено по причина, за която ответницата отговаря. Съобразно
клаузата на чл. 6.1. от сключения договор, в тази хипотеза – на частично
изпълнение, страните са уговорили дължимост изцяло на уговореното
възнаграждение. Не се спори между страните, че закупения от въззивницата имот,
находящ се на ул. „Елица“ й е бил предоставен за оглед от страна на ищеца,
както и, че впоследствие е закупен от нея, без да ползва услугите на ищеца. След
като въззиваемият е осигурил и предложил за закупуване от въззивницата имот,
който впоследствие е закупен от нея без участието на посредника, по силата на нот.
Акт № 26, т. I, д. № 24/2018 г. и то през времетраенето на договора между тях и
предвид клаузите на сключения между страните договор за поръчка, въззивния съд
намира, че ищецът-въззиваем се дължи уговореното между страните възнаграждение
в размер на 3 % от посочената в окончателния договор цена, но не по-малко от 700
евро, му се дължи.
Видно от посочената в сключения окончателен
договор продажна цена, възлизаща на 70000.00 лв., то ответникът дължи на ищеца
възнаграждение в размер на 2100.00 лв., до който размер е ограничен и предмета
на въззивното производство като върху тази сума се дължи и законна лихва
считано от датата на предявяването на
иска - 30.04.2018 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, въззивната жалба
е неоснователна, предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
280 и сл. ЗЗД подлежи на уважаване, а първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено в тази му атакувана част.
По насрещна въззивна жалба вх. № 1534/09.01.2019
г., съставът на ВОС намира следното: Както бе посочено по-горе в мотивите на
решението ако задължението не бъде изпълнено точно, кредиторът има правото да
иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение, което обезщетение обхваща всички преки и предвидими вреди, които
подлежат на доказване. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
като кредиторът може да иска обезщететение и за по-големи вреди. Следователно
неустойката е вид обезщетение за неизпълнение. Видно от посочената
законодателна уредба на кредитора е предоставено правото да избере дали да
претендира изпълнение по сключения договор или да претендира обезщетяване на
вредите от неговото неизпълнение, било като ги докаже при условията на пълно и
главно доказване, било под формата на неустойка. Не се допуска обаче кумулиране
на претенциите, тъй като би се стигнало до обогатяването му.
В конкретния случай,
неустоечната клауза на чл. 8 от Договора има компенсаторен характер. След като
това е така и при наличието на претенция за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение, на кредитора изначално не се следва уговорената неустойка,
целяща да компенсира вредите от неизпълнение на задължението на ответницата да
заплати дължимото по договора възнаграждение. При това положение не се налага
обсъждане противоречи ли клаузата на добрите нрави.
По изложените
съображения, насрещната въззивна жалба е неоснователна, предявения иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне, а първоинстанционното
решение ще следва да бъде потвърдено и в тази му атакувана част.
Предвид неоснователността и на първоначалната, и на
насрещната въззивна жалба разноските следва да останат за страните, както са
направени.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 4799/23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 6089/2018 г. на ВРС, XI с., В ЧАСТТА, с която е осъдена К.М.Я., ЕГН **********,*** да заплати на „АЛ КОРЕКТ 68" ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЖК „Победа", № 10, ет. 4, ап. 23, представлявано от А.Х.Й., сумата 2100.00 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща
неизплатено възнаграждение по Договор за поръчка № К102/05.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.04.2018 г. до
изплащането й, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД И В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска на „АЛ КОРЕКТ 68" ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЖК „Победа", № 10, ет. 4, ап. 23, представлявано от А.Х.Й. за осъждане на К.М.Я., ЕГН **********,*** да заплати сумата 9485.77 лв. (девет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и 77
ст.), представляваща неустойка по чл. 8 от Договор за поръчка № К 102/05.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска - 30.04.2018 г., до изплащането й, на
осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В
необжалваната му част Решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.