Р Е Ш Е Н И Е
555/7.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1029 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от
С.Н.И., с ЕГН**********,***, чрез пълномощника адв.Г. Г. от ШАК срещу И.Х.И., с
ЕГН**********,***, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо
разстроен и моли същият да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса
за вината.
Преди първото съдебно заседание по делото двамата
съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и
имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
споразумение.
Съдът на основание
разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.
Молителката С.Н.И. в
съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г. Г. от
ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение. Молят съда да прекрати брака и
да одобри споразумението.
Молителят И.Х.И. в съдебно заседание се явява
лично и с упълномощен представител – адв.И. К. Т. от ШАК, като поддържат
споразумението и молят брака да бъде прекратен при договорените условия.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Молителите С.Н.И. и И.Х.И. сключили граждански
брак на 22.11.1981 год., за което бил съставен акт за граждански брак №688. От
брака си имали родени деца, които към настоящия момент били пълнолетни. От
около пет месеца били във фактическа
раздяла. Двамата живеели в семейно жилище, представляващо апартамент,
намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“ №26, ет.5, вх.4, придобито по време на брака в
режим на СИО.
При сключване на брака молителката е приела да
носи фамилното име на своя съпруг И..
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Договор за покупко-продажба на
недвижим имот частна общинска собственост от 17.12.2001 год., Схема
№15-156216-16.04.2015 год., Справка по лице от СВ – Шумен за периода 01.01.1992
год. – 14.04.2015 год. – 2 бр., Удостоверение изх.№1827/30.04.2015 год., Трудов
договор №36/26.02.2013 год., Допълнително споразумение №150/30.08.2013 год. към
трудов договор №36 от 26.02.2013 год., Удостоверение
за сключен граждански брак №129766, Договор за правна защита и съдействие,
ведно с адвокатско пълномощно, Пълномощно, Вносна бележка от 04.05.2015 год. за
заплатена държавна такса.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на
страните направени, както в исковата молба и в депозираното споразумение, а
така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени
отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че
постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на
брака е пълно, не противоречи на закона и
добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на С.Н.И.
и И.Х.И. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да
допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да
утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата
държавна такса. Имайки предвид представените по делото доказателства относно
доходите на съпругата и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна
възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в
настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време видно от материалите по
делото, при завеждане на делото молителката е внесла държавна такса в размер на
25 лева, която следва да бъде приспадната от общо дължимата държавна такса. В
тази връзка молителят следва да бъде осъден да доплати държавна такса в размер
на 25 лева до пълния предявен размер. При преценка на въпроса за разпределение
на разноските съдът съобрази постигнатото от двамата молители в този смисъл
споразумение допълнителната държавна такса да бъде доплатена от молителя.
В същото време молителката следва да бъде осъдена
да заплати и държавна такса върху определения размер на дължимия месечен наем в
размер на 54 лева. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика
по този въпрос и по-конкретно Решение №123 от 04.04.2013 год. на ВКС по ГД
№526/2012 год., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.Н.И., с ЕГН**********,***
и И.Х.И., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №688/22.11.1981
год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Н.И. и И.Х.И. споразумение в
следния смисъл:
І. Семейното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ №26, ет.5, вх.4, придобит по време на брака
остава в обикновена съсобственост на двамата съпрузи, като за в бъдеще ще се
ползва от молителката С.Н.И., като съдът констатира, че молителя И.Х.И. го е напуснала.
II. Молителката С.Н.И., с
ЕГН********** се задължава да заплаща
на И.Х.И., с ЕГН********** месечна наемна цена за ползването на посочения
по-горе недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“
№26, ет.5, вх.4 в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/, считано от датата
на влизане на съдебното решение в сила, платими до пето число на всеки следващ
календарен месец, считано за предходния, като плащането ще се извършва по
банков път по посочена от молителя банкова сметка.
***. Молителите декларират, че нямат претенции за
изплащане на издръжка помежду си.
ІV След прекратяване на брака съпругата С.Н.И. запазва
придобитото по време на брака фамилно име – И..
V. Разноските по делото остават в тежест на
страните, така, както са ги направили.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА И.Х.И., с ЕГН**********,*** да заплати по сметка
на ШРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна
такса по делото, както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Н.И., с ЕГН**********,*** да заплати по сметка на ШРС сумата от 54 лева /петдесет и четири
лева/, представляваща държавна такса върху определения размер на дължимия от
нейна страна месечен наем, както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: