Р Е Ш Е Н И Е
№137
06.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело
№679 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.1
от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба от С.Л.И. и Д. И. Л. ***, против
Заповед № 673/20.05.2019г. на Кмет на Община Хасково.
Жалбоподателите сочат, че оспореният акт е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Твърдят, че същият е издаден преди
да е приключила процедурата по приемане изменение на ПУП – ПР, за създаване на
улица „Клен“, с което се засягат собствените им поземлени имоти. На следващо
място се оспорва основанието, на което е издадена оспорената заповед, а именно
Решение № 802/30.11.2018г. на Общински съвет Хасково, което не би могло да
породи желаните правни последици. В тази връзка се посочва нарушаване на
нормата на чл. 17, ал.3 от Конституцията на Република България, с която се
прогласява неприкосновенност на частната собственост и нормата на чл. 21, ал.1
от ЗОС, според която отчуждаването на имоти собственост на физически или
юридически лица, принудително за общински нужди се допуска, когато не могат да бъдат
задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ
изграждане на обекти публична общинска собственост. В оспорения акт липсвали
мотиви относно необходимостта от отчуждаване на оспорения акт, във връзка
необходимостта от обезпечаване общински публични нужди, които да не могат да
бъдат задоволени по друг начин съгласно ЗУТ. Също така липсвали и критерии и
показатели въз основа на който бил определен размера на посоченото за всеки
един от ПИ, обезщетение. Определените обезщетения не били съобразени с
обстоятелството, че имотите собственост на С.И. и Д.Л. са съседни.
Ответникът - Кмет на Община Хасково, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва
жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните по делото не се оспорва
обстоятелството, че жалбоподателката С.Л.И. е собственик на ПИ № 77195.703.151
по КК на гр. Хасково, а Д.Д.Л. на ПИ №77195.703.152 по КК на гр. Хасково и
двата имота находящи се в кв. 1063 по КК на гр. Хасково. Също не се спори, че с
Решение № 275/006.03.2009г. на Общински съвет Хасково, влязло в сила на
05.05.2010г. е одобрен окончателен проект за ПУП- план за улична регулация на
жилищен район „Кенана“- гр. Хасково с обхват на територията – кадастрални
райони 113, 701, 702, 703 и 704 по КК на гр. Хасково.
Жалбоподателите
оспорват обстоятелството, че Решение №701/26.09.2014г. на Общински съвет
Хасково, с което се одобрява ПУП – изменение на плана за регулация на улица с
осови точки о.т.148- о.т.474-о.т.475-о.т.476, кв. 1062, кв. 1063, жилищен район
„Кенана“, гр. Хасково, като се създава задънена улица с осови точки
о.т.476-о.т.705 /„Клен“/ е влязло в сила по отношение на тях, съответно
претендират липса на правно основание за издаване на процесния акт. Във връзка
с горното възражение, съдът е изискал от органа да представи доказателства за
приемане на ПУП – план за улична регулация на жилищен район „Кенана“, както и
такива за влизането му в сила. В изпълнение по делото се представя Решение №701/26.09.2014г. на Общински съвет
Хасково, с което се одобрява ПУП – изменение на плана за регулация на улица с
осови точки о.т.148- о.т.474-о.т.475-о.т.476, кв. 1062, кв. 1063, жилищен район
„Кенана“, гр. Хасково, като се създава задънена улица с осови точки
о.т.476-о.т.705 /„Клен“/, ведно с доказателства за обнародването му в ДВ бр.
88/24.11.2014г./л. 82/, като видно от констативен протокол от 02.12.2014г./л.
81/ в срока за оспорване не са постъпили жалби и същото е отбелязано, като
влязло в сила на 24.11.2014г.
Предвид
образуваното пред Административен съд Хасково АД 791/2019г. по направено от
страните оспорване срещу Решение №701/26.09.2014г. на Общински съвет Хасково,
настоящото производство е спряно с протоколно определение от 23.07.2019г. до
приключване на производството по АД 791/2019г. Последното приключило с определение
за оставяне без разглеждане жалбите на С.И. и Д.Л., като недопустими поради
просрочие, което определение е потвърдено от ВАС.
По
преписката се представя Становище на главен архитект на Община Хасково/л. 54/
за наличие на условията на чл. 205, т.1 от ЗУТ за образуване на отчуждително
производство по реда на Закон за общинската собственост, предвид наличие на
влязла в сила улична регулация от 15.10.2014г.
В становището се сочи, че съгласно предвижданията на плана за улична регулация
се отчуждават от ПИ 77195.703.151- 47 кв. м., а от ПИ 77195.703.152- 101 кв.м.,
която част от имотите се отчуждава за изграждане на улица. В становището липсва
посочване на акта, с който е одобрена уличната регулация.
Към административната преписка се
прилагат експертни пазарни оценки /л.48 - л.53/ на отчуждаваните имоти, видно
от които: справедливата пазарна стойност на отчуждаваната част от имот №
77195.703.151 с площ 47 кв.м е в размер на 2000 лева, а справедливата пазарна
стойност на отчуждаваната част от имот № 77195.703.152 с площ 101 кв.м е в
размер на 3000 лева. И двете оценки са от дата 16.11.2018г.
С докладна записка /без дата/ Кмет
на Община Хасково предлага на Общински съвет Хасково на основание чл. 23 от
ЗОбС да открие процедура по отчуждаване на процесните имоти, като предлага на С.Л.И.
да бъде определено обезщетение в размер на 2000 лв., а на Д.Д.Л. обезщетение в
размер на 3000 лв. В докладната се сочи, че отчуждените имоти ще бъдат със
статут на публична общинска собственост за прилагане на улична регулация в
частта на улица – тупик „Клен“, находяща се в ж.к. „Кенана“, гр. Хасково, без
да се посочва акта, с който е одобрена съответната улична регулация, налагаща
отчуждаването.
С Решение № 802/30.11.2018г. Общински
съвет Хасково, на основание чл. 21, ал.1, т.8 и ал. 2 от ЗМСМА и във вр. чл. 23
от ЗОС открива процедура за отчуждаване на 47 кв. м. от ПИ 77195.703.151 по КК
на гр. Хасково, собственост на С.Л.И. и 101 кв. м от ПИ 777195.703.152 по КК на
гр. Хасково, собственост на Д.Д.Л.. В решението се сочи, че придобитите имоти
ще бъдат със статут на публична общинска собственост, за прилагане на улична
регулация в частта на улица –тупик „Клен“, находяща се в ж.р. „Кенана“ гр.
Хасково, отново без да се споменава акта въз основа на който се твърди да е
приета уличната регулация и въз основа на който процесните имотите се отреждат
като такива за задоволяване на публична общинска нужда.
С Обявление на Община Хасково /л. 43/
публикувано на 02.01.2019г и 03.01.2019г. в два централени и един местен
ежедневник /л. 37-42/, собствениците на процесните имоти, са били уведомени за
предстояща процедура по принудително отчуждаване по реда на ЗОС, като във
същото се сочи, че е налице необходимост от
отчуждаване на процесните имоти за осигуряване на достъп до поземлен имот с
идентификатор № 77195.703.150 по действащата КК на гр. Хасково, съгласно
Решение № 802/30.11.2018г. на Общински съвет Хасково.
За направеното уведомяване по реда на чл. 25, ал.1 от ЗОбС същите са получили
писмо рег. № 94 С-1983-2#1/
29.01.2019г. /л.31-32 и л.35/
Развилото
се административно производство по реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на
процесните имоти е завършило с издаване на
Заповед № 673/20.05.2019г. на Кмета на Община Хасково.
С административния акт, на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25 ал. 2 и чл.
21 ал.1 от ЗОбС и Решение№ 802/30.11.2018г. на Общински съвет - Хасково, е наредено отчуждаването на части от имоти подробно
описани с идентификатор, трайно предназначение, площ за отчуждаване и
собственик. Посочена е определената от органа пазарна стройност на площта
определена за отчуждаване, като за 47 кв.м от имот с №
77195.703.151 от КК на гр. Хасково в размер на 2000 лв., а за 101 кв.м. от имот
с № 77195.703.152 в размер на 3000 лева, като липсва посочване на
обстоятелствата въз основа на които органа е възприел конкретно посочената
стойност на паричното обезщетение.
Заповедта е връчена с известие за доставяне (л.19) на С.Л.И. на
30.05.2019г., а на Д.Д.Л. на 31.05.2019г.
Жалбата
срещу заповедта е подадена пред Административен съд Хасково на 07.06.2019г., видно от поставения
регистрационен номер.
По делото са назначени две съдебно-оценителни
експертизи. Видно от представеното и прието с оспорване на ответника заключение
по първоначалната експертиза, равностойното парично обезщетение за
отчуждаваните 47 кв. м. от ПИ
77195.703.151 по КК на гр. Хасково, собственост на С.Л.И. е в размер на 4 582 лева, а за 101 кв. м от ПИ
777195.703.152 по КК на гр. Хасково, собственост на Д.Д.Л. в размер на 8 873 лева. Вещото лице е посочило, че
пазарна стойност на имотите е определена на база сравнителен метод с избрани аналози
по оферти на публикувани обяви за продажба на недвижими имоти със сходни
характеристики. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че сделките вписани в Служба по вписванията са с посочена
пазарна цена, равна на данъчната оценка, което обстоятелство не отговаряло на
реалния пазар на недвижимите имоти в
района, предвид което такива сделки не са били взети предвид.
С оглед оспорването на експретното
заключение от ответника и по искане на
последния, по делото е назначена повторна съдебно оценъчна експертиза.
Видно от приетото заключение, ведно с допълнение към същото след
съобразяване на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗОС, равностойното парично
обезщетение за отчуждавания имот № 77195.703.151 е в размер на 3572 лева, а равностойното парично
обезщетение за отчуждавания имот № 77195.703.152 е в размер на 6868 лева. Така изготвеното
допълнително заключение е прието към доказателства с оспорване на страните.
Съдът, като прецени
доказателственият материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
за обжалване, изхожда от лица с правен интерес от оспорването и е насочена
против годен за съдебен контрол административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Процедурата по принудително отчуждаване на имоти -
частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона
за общинската собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от същия закон, отчуждаването
в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по
местонахождението на недвижимия имот. Имотите, предмет на отчуждаване, се намират
в землището на гр.Хасково, поради което процесната
заповед като изхождаща от Кмета на Община Хасково е издадена от материално
и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден административен акт.
Независимо от последното настоящият съдебен състав
намира, че оспореният административен акт, макар и да е издаден в писмена
формата е издаден при липса на релевантни към производството по чл. 25, ал.1 от ЗОС фактически основания. Последното определя АА като издаден при липса на
мотиви, което обстоятелство възпрепятства съда да упражни контрол по
съответствието на оспорения акт с посоченото в акта правно основание за
неговото издаване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за релевантни
наведените от жалбоподателите възражения, че посоченото в акта фактическо
основание за неговото издаване, а именно въз основа на Решение №
802/30.11.2018г. на Общински съвет Хасково по естеството си не би могло да
породи целените правни последици. Следва да се посочи, че съгласно чл. 25 ал. 2
от ЗОС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу
парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването,
предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота,
както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити привидно са налице в
проверяваната заповед, но посоченото фактическо основание, а именно Решение №
802/30.11.2018г. на Общински съвет Хасково, се явява неотносимо към стриктно
въведените от нормата н чл. 21, ал1 от ЗОС основания за провеждане на отчуждително
производство по този ред.
Отчуждителното производство по реда на
чл. 25, ал.1 от ЗУТ на имоти частна собственост е допустимо при условие, че със същите ще бъдат задоволени общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин,
въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането
на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен
план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична
общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В настоящият случай от оспорения акт не се стига до
извод за наличие на влязъл в сила ПУП, предвиждащ отчуждаването да бъде, с
оглед задоволяване на общинска нужда, която не би могла да бъде задоволена по
друг начин. В оспорения акт се сочи, че същият се издава на основание Решение № 802/30.11.2018г. на Общински съвет
Хасково /л.45/, което решение е за откриване процедура по отчуждаване на
процесните имоти. Последното решение за откриване на процедура по отчуждаване
също не е обосновано с наличие на влязъл в сила ПУП, за да се приеме, че
посредством същото оспорения акт се мотивира за наличие на такъв. Единствено се
сочи, че придобитите имоти ще бъдат със статут на публична общинска собственост
за прилагане на улична регулация, без да се посочва основанието на което се
твърди, че тези имоти се засягат от уличната регулация. Никъде в оспорения акт
не се сочи, кой е акта, с който е приета уличната регулация, влязъл ли е в
сила, приложена ли е тази регулация. Последните пропуски водят до
немотивираност на издадения акт съобразно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗУТ, въз
основа на която се издава и до невъзможност за проверка материалната му
законосъобразност.
Следва да се отбележи, че макар към доказателствата по
делото да е прието Решение № 701/26.09.2014г.
на Общински съвет Хасково, с което се одобрява ПУП – изменение на ПУР, доколкото
същото не е приложено към изпратената от страна на органа административна
преписа с писмо вх. № 4041/19.06.2019г., а е депозирано след изричното му изискване
от страна на съда и предвид липсата на изрично позоваване в оспорения акт
именно на това решение, същото не следва да бъде разглеждано, като основание за
издаване на процесния акт. Обратното би довело до недопустимо мотивиране на
оспорения акт в хода на съдебното дирене. За предприемане на отчуждителното
производство при наличие на обстоятелства по чл. 21, ал.1 от ЗОС и за
аргументиране именно с тези обстоятелства, не би могло да се съди и от
направеното от органа уведомление по реда на чл. 23 от ЗОС. Последното
поместено в два централни и един местен ежедневник /л.37-42/ сочи, необходимост
от отчуждаване на процесните имоти за осигуряване на достъп до поземлен имот с
идентификатор № 77195.703.150 по действащата КК на гр. Хасково, съгласно
Решение № 802/30.11.2018г. на Общински съвет Хасково, а не и за задоволяване на
общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, въз основа на
влязъл в сила ПУП. В тази връзка не следва да се обсъждат и направените от
жалбоподателите възражения за липса на влязъл в сила ПУП предвиждащ процесните
имоти за отчуждаване, доколкото нито в оспорения акт, нито в който и да било
друг документ от изпратената от органа административна преписка, последният не
се позовал на наличието на такъв. Дори и в изпратеното от страна на главен –
архитект становище за наличие на предпоставките по чл. 205, т.1 от ЗУТ за
образуване на отчуждително производство по ЗОС, не е посочен, кой е влезлия в
сила ПУП въз основа на който се предлага тези имоти да бъдат отчуждени за
изграждане на обект публична общинска собственост, каквото е императивно
заложеното основание за допустимост на тази процедура.
Предвид изложеното по- горе,
настоящият състав намира, че оспореният акт следва да бъде отменен изцяло,
поради издаването му при липса на мотиви, релевантни към производството по реда
на чл. 21, ал.1 от ЗОС, на каквото правно основание се е позовал органа за
неговото издаване.
По отношение другото спорно по делото обстоятелство, а
именно размера на определените обезщетения за отчуждаваните части
от имоти, следва да се посочи, че изготвените в административното производство
експертни оценки са от дата 16.11.2018г., а оспореният акт е издаден на
20.05.2019г. Следва да се обърне внимание, че в оспорения акт органа не е
посочил изрично, че обезщетението е определил въз основа на така изготвените
експертни оценки, предвид което основателно се явява възражението на
жалбоподателя за липса на мотиви относно критериите, по които е определено
посоченото в акта обезщетение. Дори и да се приеме, че обезщетението е определено
въз основа на тези оценки, то не е спазена разпоредбата на чл. 22, ал.10 от ЗУТ,
съгласно която „размерът на равностойното парично
обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта
по чл. 25, ал. 2 от ЗУТ“, което от своя страна предопределя
материалната незаконосъобразност на оспорения акт в тази му част.
Доколкото оспорения акт е издаден
при липса на мотиви, релевантни към производството по чл. 21, ал.1 от ЗОС,
обстоятелство водещо до пълната му отмяна, не следва да се анализира какъв
следва да е размера на равностойното парично обезщетение, но следва да се
посочи, че с оглед принудителния характер на процедурата по отчуждаване, така
определения от органа размер трябва в максимална степен да бъде равностоен на
това, което лицето би получило при доброволно отчуждаване на същите имоти,
какъвто смисъл е заложен в нормата на § 1, т.2 от ДР на ЗОС. В тази връзка
съдът кредитира последното изготвено по делото заключение, което при съобразяване
разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на ЗОС е определило за
отчуждавания имот № 77195.703.151 равностойно парично обезщетение в размер на 3572 лева, а за отчуждавания имот №
77195.703.152 в размер на 6868 лева.
Предвид изложеното, следва извод за
постановяване на оспорения акт при наличие на визираните в нормата на чл.146,
т.2 и т.4 от АПК основания за неговата отмяна.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателите
следва да се присъдят направените в производството разноски, в доказания им
размер. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката С.Л.И. сумата от 110 лева, представляващи,
10 лева заплатена държавна такса за разглеждане на производството и 100 лева
депозит за вещо лице, на жалбоподателя Д.
И. Л. сумата от 110 лева, представляващи, 10 лева заплатена държавна такса
за разглеждане на производството и 100 лева депозит за вещо лице, както и на
двамата жалбоподатели солидарно, сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие
/л.120/.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 673/20.05.2019г. на Кмет на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на С.Л.И., направените по делото разноски в размер на 110
лв., от които 100 лева, представляващи внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице и 10 лева платена държавна такса за водене на съдебното производство.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д. И. Л., направените по делото разноски
в размер на 110 лв., от които 100 лева, представляващи внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице и 10 лева платена държавна такса за водене на
съдебното производство.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати
солидарно на С.Л.И. и Д. И. Л. сумата в размер на 300 лв.,
представляващи направени по делото разноски от заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
Съдия: