№ 11948
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110168410 по описа за 2021 година
Предявени са от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/ срещу Н. С. Х. положителни установителни искове по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер 438,79 лева, от която сумата 57,84 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за ползван за мобилен номер:
**********, за които вземания са издадени фактури № **********/25.06.2019г.; №
**********/25.07.2019г., сумата 7,38 лева, неплатени лизингови вноски за мобилно
устройство Motorola One Dual White, за които вземания са издадени фактури №
**********/25.06.2019г.; № **********/25.07.2019г., сумата 79,98 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
договор за мобилни услуги по вина на ответника, която сума е включена в издадена
фактура с № **********/25.09.2019г., сумата 70,11 лева, представляваща предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Motorola One Dual White,
начислена във фактура № **********/25.09.2019г., сумата 223,48 лева, представляваща
разлика между цената на горепосоченото закупено устройство без абонамент и
преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена във фактура №
**********/25.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 16.04.2021г. по гр.д. № 19456/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
1
ЕАД/ e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника Н. С. Х. за сумата от общо 438,79 лв., представляваща задължения по
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 20.04.2019г., ведно със
законната лихва от 07.04.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение от 16.04.2021г. по ч.гр.д. № 19456/2021г. по описа на СРС,
81състав. След дадени указания на ищеца по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК са предявени
настоящите установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Ищецът „Йеттел България“ ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че по силата на договор за предоставяне на
мобилни услуги и договор за лизинг, сключени с ответника на 20.04.2019г.,
предоставил на последния мобилни услуги и устройство на изплащане – телефонен
апарат Motorola One Dual White. Ответникът не изпълнил задълженията си, за което
били издадени Фактури № **********/25.06.2019г.; № **********/25.07.2019г.; и №
**********/25.09.2019г., във всяка от които били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от посочените договори. Ето защо моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 438,79 лв.,
представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства, неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги за номер **********, както и сума,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставено устройство -
Motorola One Dual White без отстъпка и дължимата преференциална цена по Договор
за лизинг от 20.04.2019г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни
услуги, ведно със законната лихва за период от 07.04.2021г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19456/2021г. по описа на СРС, 81състав. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. С. Х., чрез назначения по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
На 07.04.2021г. ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Н. С. Х. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи
сумата в размер на 438,79 лева, представляваща задължения по договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 20.04.2019г. ведно със законната лихва,
2
считано от 07.04.2021г., както и разноските по делото. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, a установителният иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен в законовия срок за
това.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да
докаже следните предпоставки: че между страните са били налице облигационни
отношения по сочения в исковата молба договор; че ищецът е изпълнил задълженията
си, определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесните периоди, както и стойността на доставените услуги по договора за
посочените периоди. При установяване на горепосочените
обстоятелства в тежест на ответника е да установи плащане.
По делото е представен Договор за мобилни услуги от 20.04.2019г., от
съдържанието на който се установяват поетите от страните права и задължения, и въз
основа на който ищцовото дружество е обусловило издаването на процесните фактури,
поради неизпълнение от ответника на задължението си за погасяване на сумите по
сключеното от него съглашение. Представени към процесното съглашение като
писмени доказателства по делото са и приложение - ценова листа, подписани от
абоната, в което е инкорпорирана декларация съгласие от последния, че е получил
подписан от оператора – ищец в настоящото производство, екземпляр от общите му
условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или
общите условия за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги.
Писмено ответникът е заявил съгласието си, че приема тези общи условия, като
декларация - съгласие е приложена при подписване на гореупоменатото съглашение за
мобилни услуги. Това води до извод за съда, че приложимите общи условия валидно са
обвързали ответницата Н. С. Х. и са действали по отношение на нея в процесния
период, за който се претендират вземанията по
фактурите.
Представени са следните Фактура № *********/25.06.2019г., с получател Н. С.
Х., за отчетен период 25.05.2019 г. – 24.06.2019 г., с обща сума за плащане 35,27 лева,
Фактура № **********/25.07.2019г., с получател Н. С. Х., за отчетен период
25.06.2019г. – 24.07.2019г., с обща сума за плащане 71,85 лева, Фактура №
**********/25.09.2019г., с получател Н. С. Х., за отчетен период 25.08.2019 г. –
24.09.2019г. , с обща сума за плащане 438,79 лева.
От обсъдените писмени доказателства безспорно се установява, че между
страните е съществувало облигационно отношение с предмет предоставяне на мобилни
3
услуги за мобилен номер +359********* и с избрана абонаментна програма Тотал 31,99
лева, като договорът е с уговорен срок на действие за 24 месеца. Процесният договор
за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята
правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен и възмезден
договор, по силата на който в момента на сключването и за двете страни по него са
възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на сключените
ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от
тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от
вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са
задължителни за потребителя – настоящ ответник, тъй като писмено ги е приел, както
вече беше обсъдено по-горе.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на
така сключените между страните договори, представляващи частен диспозитивен
документ, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните
изявления изхождат от страните, сочени като техни автори. Съгласно чл. 20 и сл. от
представените общи условия на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, в сила от 10.09.2010 г., задължението за плащане на
уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги
от абоната. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения
точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.154, ал.1 ГПК.
В договора за мобилни услуги са посочени конкретни номера, посредством
които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са
предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват
достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е
осигурен достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, поради което се явява изправна страна по
същия. Съобразно поетите задължения със сключения договор е издал на ответницата
фактури за месеците от процесния отчетен период. Ответницата от своя страна не е
изпълнила своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните
абонаметни такси и услуги по договорите за мобилни услуги.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото, кредитирана в цялост от
съда по смисъла на чл. 202 ГПК, фактурите, издадени от ищцовото дружество въз
основа на отразените в системата данни, са надлежно осчетоводявани. Поради
изложеното, съдът намира, че сумата по фактура № *********/25.06.2019г. и фактура
4
№ **********/25.07.2019г. е дължима от ответницата, въз основа на валидно сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги и устройства.
Въз основа на гореизложеното съдът достигна до извод за основателност на
предявения установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с оглед на
всички предпоставки, които по правилото на чл. 154 ГПК бяха в разпределени в
доказателствена тежест на ищеца, и които бяха установени при условията на пълно и
главно доказване от него, доколкото от своя страна ответникът не се установи
погасяване на задълженията си по процесните фактури.
По иска с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните са налице
облигационни правоотношения по валидно сключени договори за лизинг, със
съдържанието, посочено в исковата молба, че е изпълнил задълженията си да предаде
лизинговите вещи на лизингополучателя, както и че е настъпила изискуемост на
задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен Договор за лизинг от 20.04.2019г. за предоставяне на устройство
марка Motorola One Dual White срещу заплащане на месечна лизингова вноска от 3,69
лева, предоставено за ползване за срок от 23 месеца. В приетите по делото договор за
мобилни услуги от 20.04.2019 г., както и Договора за лизинг от 20.04.2019г., се
установява, че мобилният оператор е предоставил на ответника процесното устройство
на лизинг на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на
устройството без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за доказано
предаването на вещта по договора за лизинг с оглед изричната уговорка по
споразумението и договора в частта, в която е описано, че с подписването им е
предоставено устройството на Н. С. Х..
Доказателства за плащане не са ангажирани от ответника, който носи тежестта
на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за
недоказан.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковете по чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД за изцяло основателни.
5
По иска с правно основание чл. 92 от
ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя
неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното
вземане: обезщетителна – свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението; наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението.
В случая в договорите за мобилни услуги са уговорени неустойки при
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на трикратния размер на
съответните месечни абонаментни такси. Така уговорени неустойките обезпечават
възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договорите и
невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до
изтичане на срока им. Те не са необосновано високи и не водят до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за
предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната неустойка не
надвишава уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни
такси. Начинът, по който е уговорена неустойката, представлява санкция за страната,
допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява
изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е
налице нарушаване на добрите нрави и клаузите са валидни.
Уговорените между страните неустойки относно предоставените отстъпки от
цената на устройствата, предоставени на лизинг, за срока на договора също не се
явяват нищожни. С договорите за мобилни услуги страните са посочили цената, срещу
която съответното устройство се предоставя за ползване на потребителя, цената на
6
устройствата без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на
услугата. В случая търговецът е предоставил преференциални цени на устройствата
при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като са уговорени
неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Именно в последното се
разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителната и
санкционна, тъй като клаузата за неустойка при прекратяване на договора относно
размера на отстъпката има функцията да обезщети кредитора поради това, че с оглед
прекратяването на договора предсрочно нарушен се явява интересът му от
предоставяне на същото това устройство за ползване с отстъпка за остатъка от срока на
договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от
цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния
срок на договора, респективно че очакването му да получава изпълнение по този
договор до края на първоначално уговорения срок, не се е
оправдало.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответницата дължи заплащане на
претендираните от ищеца неустойки по валидно сключените между страните договор
за мобилни услуги и лизинг на устройство, доколкото се установява от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че неустойките са начислени в съответствие с
договорните клаузи, както и че за исковия период ответницата е имала неплатени
задължения в твърдения от ищеца размер, обосноваващи предвидената в договорите
възможност за едностранно прекратяване на договорните правоотношения по вина на
потребителя. В случая дължими се явяват неустойките, начислени във фактура №
**********/25.09.2019г. стойност 303,46 лева.
От така приетата за доказана фактическа обстановка, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 385
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 1085 лева
(за държавна такса - 25 лева, за адвокатско възнаграждение - 360 лева, за
възнаграждение на особен представител на ответника - 400 лева и ССчЕ – 300 лева).
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Н. С. Х., ЕГН **********
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК130460283 /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, сумата в общ размер на 438,79 лева, от които сумата 57,84
лева, представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за ползван за мобилен
номер: **********, за които вземания са издадени фактури №
**********/25.06.2019г.; № **********/25.07.2019г.; сумата 7,38 лева, неплатени
лизингови вноски за мобилно устройство Motorola One Dual White, за които вземания
са издадени фактури № **********/25.06.2019г.; № **********/25.07.2019г., сумата
79,98 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
между страните договор за мобилни услуги по вина на ответника, която сума е
включена в издадена фактура с № **********/25.09.2019г., сумата 70,11 лева,
представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Motorola One Dual White, начислена във фактура №
**********/25.09.2019г., 223,48 лева, представляваща разлика между цената на
горепосоченото закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова
цена по договора за лизинг, начислена във фактура № **********/25.09.2019г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.04.2021г. по ч.гр.д.
№ 19456/2021г. по описа на СРС, 81състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. Х., ЕГН **********, да заплати
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК130460283 /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, сумата 1085 лв. – разноски в исковото производство и
сумата от 385 лв. – разноски в заповедното производство,
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8