Решение по дело №2403/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 596 от 26.04.2024г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ - ти наказателен състав, постановено по АНД № 996/2024г., допълнено с Определение № 558/13.09.2024г., постановено по същото дело.

Жалбоподателят Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния представител юрисконсулт П. И., моли да се отмени решението в частта, в която е отменен Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр., с чл.179, ал.3б от ЗДвП. Твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Поддържа се, че в случая е налице пълно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци, като фактическия състав на нарушението е доказан по безсъмнен начин. Поддържа се също така, че неправилно е прието, че е следвало да се състави АУАН и да се издаде НП, както и, че са неправилни мотивите относно несъразмерността на наказанието. Навеждат се доводи за неправилно приложение на разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/520 на ЕП, както и тези на ЗП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК ********* , чрез процесуалния си представител адвокат К. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Частният касационен жалбоподател „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК ********* обжалва решението в частта, в която е допълнено с Определение № 558/13.09.2024г., в частта за разноските. Прави възражение за неправилна преценка на въззивния съд относно фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по частната касационна жалба Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния представител юрисконсулт П. И., оспорва същата и моли да се остави в сила определението по разноските на районния съд.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбите са неоснователни.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на наведените касационни основания, намери за установено следното:

За допустимостта :

Касационната жалба и частната касационна жалба са подадени в рамките на предвидените за това преклузивни процесуални срокове и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

По същество:

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба против Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр., с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

От фактическа страна е установено, че на 16.11.2020г. в 18:36 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – Община Родопи, път А-1 км.107+663, с посока намаляващ километър, било установено движение на ППС влекач Даф ХФ 460 ФТ, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, като не е заплатена частично дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Така извършеното нарушение № B46F5С8039С506F3Е053021F160A91В1 било установено с устройство №20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км.107 + 663. Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС е „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, в което му качество е издаден ел. фиш.

За да отмени издадения електронен фиш, районният съд е приел, че за процесното нарушение не е предвидена възможност да се издава електронен фиш, а се следва издаване на АУАН и НП. Приел е още, че санкцията е несъразмерна спрямо дължимата Тол такса, както и,че липсват доказателства да е било налице виновно поведение от страна на „Интелигентни трафик системи“ АД. Отчетени са и измененията в ЗП, като е прието, че е налице по-благоприятен закон.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението/21.01.2021 г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на нарушението не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Към настоящия момент е налице допълнение в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което изрично е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Наред с гореизложеното, в случая следва да се посочи, че достатъчно основание за отмяната на ЕФ е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т.нар. „принцип на пропорционалност“. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urbán, C 210/10, EU:C:2012:64, т. 41), както е и в случая.

Така и в този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С - 61/2023г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ правилно е бил отменен, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на останалите мотиви на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба на АПИ е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частната касационна жалба, с определението, с което е допълнено решението в частта за разноските, районният съд е приел, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. е прекомерно, като според обема на извършената работа следващото се е в размер на 300лв.

Определението е правилно.

Въпросът за минималното адвокатско възнаграждение е коментиран от СЕС по съединени дела С-427/2016 и С-428/206, като съдът е посочил, че преценката на всички относими обстоятелства, необходими за осигуряване изпълнението на посочената легитимна цел, се извършва от националния съд. Разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява във всеки конкретен случай съобразно предмета на спора, материалноправния интерес, положения труд, продължителността на процеса, проявената активност и съдържанието на предоставената защита, като техният размер следва да бъде съобразен и с действително направените от спечелилата страна разходи за защита от адвокат. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

Като изхожда от това, касационният съд намира, че обемът на свършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа в рамките на въззивното производство е минимален, като степента на фактическа и правна сложност на делото не се е отразила по никакъв начин на положените усилия. Подадена е бланкетна жалба, с молба от 01.03.24г. е представено становище по само едно от възраженията на ответната страна, което изобщо не е било решаващо за изхода на спора,а не е било и правилно, и производството е приключило в едно съдебно заседание. Положителният за жалбоподателя резултат е постигнат благодарение на служебното начало в процеса. Действително, определеният размер от 300лв. е под минимума, който в случая е 550 лв., но в случая се отчита действително положения труд.

За разноските :

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във в. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационното производство, но не и за частното касационно производство. Доказателства за направени разноски по главния спор не са представени, поради което и разноски няма да се присъдят.

Дължими на ответника са само разноските за заплатена държавна такса в размер на 150лв. по частната жалба против определение № 401/13.06.2024г. на ПРС, което е отменено с определение № 7497/27.08.2024г. на настоящия касационен състав по първото образувано КАНД № 1824/24г. на АС-Пловдив.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 596 от 26.04.2024г. и Определение № 558/13.09.2024г., с което е допълнено решението в частта за разноските, постановени по АНД № 996/2024г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ - ти наказателен състав.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, да заплати на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от150 (сто и петдесет) лева разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.