№ 2301
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110158865 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор е доставил за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплащали същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на
съответните фактури на интернет страницата на ищеца. Поради тази причина се дължала и
лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху
сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния
отоплителен сезон. При тези твърдения иска да се установи, че ответниците дължат
солидарно сумата от 776,90 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. и сумата 29,53 лв. за дялово
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 09.09.2020 г., до окончателното им изплащане; сумата от 92,02 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 31.08.2020
г., както и сумата от 6,14 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2017 г. – 31.08.2020 г., за които вземания се твърди да е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като в
срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжниците,
1
което обосновава интересът от търсената с иска защита. Претендира съдебни разноски.
Ответниците, с отговора на исковата молба, оспорват качеството си на потребител на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, с твърдения, че имотът се ползва от
наемател по силата на сключен договор за наем и открита партида за имота. Твърдят, че
ищецът неоснователно изчислил потребената топлинна енергия „на база“, тъй като не било
установено до процесния имот да не е осигуряван достъп за отчет, за да се приложи този
метод на изчисление и не бил изготвян нарочен протокол за това обстоятелство. Оспорва се
методиката на изчисляване на сумата за дялово разпределение и основанието за дължимост
на тази сума. Липсвали и доказателства ищецът да е заплатил претендираната такса за
дялово разпределение на топлинния счетоводител, макар последният да бил титуляр на това
вземане. Релевират възражение за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите
условия на ищеца, тъй като същите задължавали потребителя да притежава компютър или
друго подобно техническо средство и достъп до Интернет, за да се запознава с
публикуваните от ищеца фактури, а по този начин и с падежа на задълженията си, което
поставяло потребителя в неравностойно икономическо положение спрямо търговеца.
Поради нищожността на тези клаузи се твърди да не е настъпвала забава и да не е
възниквало задължение за мораторна лихва. Такова задължение липсвало и поради факта, че
процесните фактури не били публикувани. По отношение на лихвата за забава за сумата за
дялово разпределение се твърди недължимост на още едно основание, а именно – липсата на
писмена покана до длъжника. Релевират възражение за настъпила погасителна давност, за
началото на която следвало да се вземе предвид ежемесечният падеж на съответното
задължение за заплащане на топлинна енергия, а не датата на изравнителните сметки. При
тези възражения иска съдът да отхвърли предявените искове.
„Техем сървисис” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач
на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена
от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Договорното отношение между главните страни възниква от качеството на ответника
на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху описания в
исковата молба недвижим имот или писмен договор – аргумент от разпоредбата на чл. 149,
ал. 1 от ЗЕ и чл.153, ал.1 от ЗЕ. Изричното волеизявление ( съгласие ) за сключване на
договор изключва презумираното– агр. от чл.9 от ЗЗД
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
които ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
2
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия, директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот ( в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. ). Съдът,
зачитайки задължителната сила на постановеното между страните решение от 19.05.2016 г.,
постановено по гр. д. № 5261/2015 г. на СГС, приема, че между страните е установено,
макар и за предходен период, че за процесния имот е сключен договор за покупко- продажба
на топлинна енергия за битови нужди от наемател на имота, по силата на сключен на
31.10.2007 г. безсрочен договор за наем. По делото ищецът, който носи доказателствената
тежест, не е представил доказателства за факти, от които да бъде направен извод, че
сключеният с наемателя договор за покупко – продажба на топлинна енергия е прекратен
към настоящия момент. Предвид изложеното длъжник за цената на претендирана енергия е
именно страната по сключения договор, а не ответниците като собственици на процесния
имот, поради което исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на
по 150 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, *****,
срещу В. М. Д., ЕГН: **********, с адрес – гр.София, *** и Л. КР. Д., ЕГН: **********, с
адрес – гр.София, **** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно
сумата от 776,90 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. и сумата 29,53 лв. за дялово разпределение за
3
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от
92,02 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. – 31.08.2020 г., както и сумата от 6,14 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. – 31.08.2020 г., за които суми
по ч.гр.д № 43438/20 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, *****, да заплати на
В. М. Д., ЕГН: **********, с адрес – гр.София, *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
150 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, *****, да заплати на
Л. КР. Д., ЕГН: **********, с адрес – гр.София, **** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
150 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4