РЕШЕНИЕ
№ 2200
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110102997 по описа за 2024 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" твърди, че на
16.09.2023г., при движение по път гр. В. – с. К., Б. Н. Д., като водач на МПС марка М., рег.
№ СВ ****, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, с ползвател „Турист трейн ЕУ“ АД,
попада на препятствие на пътното платно, представляващо стърчаща арматура, в резултат на
което е увредена предна дясна гума на автомобила.
Между „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп и собственика на автомобила е
сключен договор за застраховка „Каско стандарт“ със застрахователна полица №
4704230200023177S, валидна за периода от 27.06.2023г. до 26.06.2024г.
За отстраняване на щетите по автомобила, на 19.10.2023г. е преведена сумата от
361.92 лева на ползвателя „Турист трейн ЕУ“ АД. Наред с тази сума излага, че от страна на
застрахователя са сторени разноски за ликвидация на щетата в размер на 25 лева.
Ищцовото дружество сочи, че причина за настъпване на застрахователното събитие е
необозначено препятствие на пътното платно, за което отговорност носи Община Варна, тъй
като нейните работници и служители не са изпълнили задължението си по поддържането му
в изправност.
На 28.12.2023г. е връчена регресна покана на Община Варна с изх. № ДУП
3232/20.12.2023г. като липсва плащане на претендираната по регреса сума.
Отправено е до съда искане да се приеме за установено, че Община Варна дължи на
1
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 386.92 лева, представляващи изпратено
застрахователно обезщетение в размер на 361.92 лева и разноски по ликвидация на щетата в
размер на 25 лева; сумата от 15.95 лева, предсталяваща обезщетение за забава, начислена за
периода от 19.10.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно с лихва за забава
от датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2024г., до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община Варна, депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло исковата претенция. Оспорва механизма на
настъпване на събитието, както в тази връзка поддържа, че щетите не биха могли да
настъпят по описания от ищеца начин. Прави възражение за съпричиняване на
вредоностния резултат, като поддържа, че водачът на превозното средство не е съобразил
скоростта с пътните и метеорологичните условия на пътя. Оспорва препенцията и по
размер, като счита същата за завишена, тъй като необходимите средства за възстановянане
на автомобила са в по-малък размер. Твърдят, че визираната арматура не е общинска вещ, а
е част от частен имот. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото заверено от страната копие на застрахователна
полица № 4704230200023177S, че на 26.06.2023г. между ищцовото дружество и „ОТП
Лизинг”, е сключена застраховка “Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“, на лек автомобил
„М.”, модел „GLC 200”, с рама № W1NKM5BB1PF020525, ползвател на който автомобил е
„Турист Трейн ЕУ“ ЕООД. Застрахователният договор е със срок на действие от
27.06.2023г. до 26.06.2024г.
Със заявление от 18.09.2023г. застрахователят е уведомен за настъпило
пътнотранспортно произшествие, от което за управлявания от Б. Н. Д. лек автомобил „****”,
модел „*****”, с рама № W1NKM5BB1PF020525, рег. №.**** са настъпили щети по предна
дясна гума. Приложена по делото е декларация за настъпилото застрахователно събитие, в
която Б. Н. Д. е декларирал, че на 16.09.2023г., при движение в гр. В., пътя към К., усетила,
че гумата на автомобила се спукала, като установила, че на пътя има стърчаща арматура.
Установила и леко одраскване на калника на автомобила.
От представената по делото преписка по щета № 50-04000-03659, се установява, че
след извършен оглед на застрахованото МПС, по лекия автомобил са констатирани следните
увредени части: облицовка предна броня и гума предна дясна. С доклад по горната щета е
определено обезщетение в размер на 361.92 лева, която сума е преведена по сметка на
ползващото автомобила лице „Турист Трейн ЕУ“ ЕООД на 19.10.2023г. (л. 19).
До ответника е изпратена регресна покана, с която Община Варна е поканена да
възстанови сумата от 361.92 лева, представляваща изплатено обезщетение за вреди по лек
автомобил „****”, рег. № ****. От своя страна Община Варна, с писмено становище от
2
03.01.2024г., е оспорила искането за възстановяване на изплатено обезщетение като
неоснователно.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните. В заключението си вещото лице установява, че уврежданията по
гумата – разкъсване на страничен борд, съответстват да е получено при съприкосновение с
арматурно желязо. Увреденият детайл съответства на механизма на пътнотранспортното
произшествие. Според експерта стойността на щетите, нанесени на автомобила възлиза в
размер на 426.70 лева. Разходите за оглед и експертиза в размер на 25 лева, съответстват на
обичайните такива при такъв тип щети.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Т. Д.,
пътник в автомобила на процесната дата и управляван от съпругата му. От показанията на
същите се установява, че на излизайки от дома си, находящ се в близост по в гр. Варна на
път за с. Каменар, на пътя имало арматура върху която попаднало предното дясно колело на
автомобила и в резултат на това гумата се спукала. Излага, че автомобилът се е движил със
скорост 5-10 км/ч, тъй като пътният участък не позволявал по-голяма такава.
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на предявения установителен иск е съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената от длъжника заповед. Или, в контекста на
основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на имуществено
застраховане; да е причинено застрахователно събитие от трето лица, което отговаря по
правилата на деликтната или договорна отговорност; застрахователят да е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение на застрахования, и третото по делото лице да не
принадлежи към домакинството на застрахования и да е негов роднина, освен ако е
действало умишлено (арг. от ал. 2 от чл. 410 КЗ).
Съдът приема, че е установено наличието на имуществено застраховане на
автомобила, управляван от Б. Д. – налице е застрахователна полица, доказваща
застрахователното правоотношение, а и това не се спори от страните. Установи се от
събраните по делото доказателства, че на твърдяната дата – 16.09.2023г. е настъпило
застрахователното събитие, а именно реализиране на пътнотранспортно произшествие, като
управляваният от Д. автомобил е преминал през несигнализирано и необезопасено
препятствие на пътното платно – арматурно желязо, при което е увредена предна дясна гума
на същия. От заключението по допусната съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че сочената щета, би могла да настъпи в резултат на съприкосновения на гумата
с острия метален предмет. При това положение и при липса на съответно опровергаване от
страна на ответника на изнесеното от свидетелите, за съда не е налице основание да не
приеме, че вследствие на преминаване през необезопасеното препятствие на пътното платно
3
на застрахования автомобил е причинена твърдяната от ищцовото дружество щета, а
именно: увредена предна дясна гума, като размерът на щетата следва да се определи на
426.70 лева, съобразно заключението на вещото лице, като на собственика на увредения
автомобил е изплатена сума от 361.92 лева. Изпълнението на задълженията на водача,
вменени му с нормата на чл. 123 ЗДвП, респ. липсата на протокол за ПТП, съставен от
органите на полицията, съдът намира, че не освобождава от отговорност причинителя на
вредите, които подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е
застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования
въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай
вредите да са причинени бездействие на работници или служители, на които ответната
страна е възложила поддържането на пътя. Именно по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана
отговорността на Община Варна. Този извод на съда се следва от дадените с ППВС №
17/1963 год., допълнено с ППВС № 4/1975 год., т. 3, задължителни указания на съдилищата
досежно разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. Посочено е,
че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в
резултат на виновно поведение на дееца, включително и бездействие, отговорността по чл.
50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ. В
случая наведените в исковата молба обстоятелства, на които се основава регресната
претенция на ищцовото дружество спрямо причинителя на вредите - Община Варна,
настоящият състав намира, че се субсумират в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Необезопасеното
пътно платно, довело до горните вреди, не е дефект поради свойството на вещта, а поради
неизпълнение на задължението за поддържане на общинските пътища съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението, или в случая общината отговаря
за бездействието на работниците и служителите, на които е възложена дейността по
поддържане на патя, което обосновава отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Не се оспорва от ответната страна, че пътят, на който е реализирано процесното
пътнотранспортно произшествие, е собственост на Община Варна, респ. нейно е
задължението по ремонт и поддържане на пътя, предвиден за осъществяване на улично
движение – чл. 29 и 31 от Закона за пътищата. А както беше посочено по-горе съдът намира
за установено, че на посочения пътен участък е било налично препятствие, коeто е създавало
опасност и от своя страна обосновава извода на съда, че собственикът на пътя не изпълнил
вменените му със закона задължения, респ. следва да бъде ангажирана отговорността му.
Неоснователно настоящият състав на съда намира възражението на ответника за
неспазване на правилата за движение от страна на водача за неоснователно, доколкото
доказателства в този смисъл в процеса не са събрани.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявената претенция е основателна и като
такава същата следва да бъде уважена в рамките на предявения размер, включително и за
претендираните ликвидационни разноски, дължими съгласна нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ.
4
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение
/такъв е и настоящият случай/, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора.
От представената регресна покана се установява, че ответната община е била
поканена от застрахователя да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение от
361.92 лева. При липса обаче на представени доказателства за датата на получаването на
поканата, същата следва да се приеме за достигнала до Община Варна на 03.01.2024г., на
която дата е отправено от последната възражение за недължимост на претендираната сума и
от която дата следва да се приеме, че страната е изпаднала в забава. Изчислено с помощта на
програмен продукт Апис „Финанси“ обезщетението за забавено плащане на горната сума за
периода от 03.01.2024г. до 12.02.2024г. възлиза в размер на 5.68 лева. До този размер
претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер и за периода от
19.10.2023г. до 02.01.2024г., включително – отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер на 423.91 лева за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като съразмерно уважената част от исковете
в полза на дружеството следва да се присъди сумата от 365.44 лева. В полза на дружеството
не следва да се присъждат разноски за свидетели, доколкото възнаграждение на последните
не е изплащано.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5
срещу Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. ”Осми Приморски полк” 43, представлявана
от кмета Благомир Рубенов Коцев, че Община Варна ДЪЛЖИ на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” сумата от 386.92 лева (триста осемдесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща заплатено от заявителя застрахователно обезщетение в размер
на 361.92 лева за отстраняване на щети по лек автомобил “М.”, с рег. № *****, причинени
при пътнотранспортно произшествие на 16.09.2023г., на път гр. В. – с. К., по договор за
застраховка „Каско” и 25.00 лева - разноски за ликвидация на щетата, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 13.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5.68 лева (пет лева и
5
шестдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава върху изплатеното
застрахователно обезщетение, начислена за периода от 03.01.2024г. до 12.02.2024г., за което
е издадена заповед № 794/15.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, поправена с разпореждане № 10964/15.03.2024г., постановени по ч.гр.д. № 1756/2024г.,
по описа на ВРС, 34-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5.68 лева до
15.95 лева и за периода от 19.10.2023г. до 02.01.2024г., включително, претендирана като
лихва за забава за възстановяване на застрахователното обезщетение, на основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. ”Осми Приморски полк” 43,
представлявана от кмета Благомир Рубенов Коцев, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано” № 5, сумата от 423.91 лева (четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и
една стотинки), представляваща сторени по ч.гр.д. № 1756/2024г., по описа на ВРС, 34-ти
състав, разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата
от 365.44 лева (триста шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща сторените разноски в настоящото първоинстанционно производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6