РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3292 по описа за 2018 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са Р.Д.П. срещу Г.Н.Д. искове с
правно основание чл. 285 ЗЗД за заплащане на суми, както следва:
30 325,14 лв. - неизплатената част от главницата по сключен от ищцата с „Р.Б.“
ЕАД договор за потребителски кредит № ********от 15.05.2014 г., ведно със
законната лихва от 12.04.2018 г.; сумата от 304,15 лева - дължимите на банката
непогасени задължения за такси и комисиони; сумата от 10 005,27 лева -
дължимите към банката непогасени задължения за лихви по кредита за периода от
м. януари 2018г. до м. май 2024 г.
При
условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати получената от него без основание по
банков път, на 15.05.2014 г., сума в размер на 36 094,26 лв., ведно със
законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба – 12.03.2018
г.
В
исковата молба и уточнителна молба от 10.06.2019 г. се твърди, че докато ищцата
и ответника са имали интимна връзка, без съвместно съжителство и са били в
близки отношения, по молба и настояване на ответника, ищцата е сключила с
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договор за кредит, за да му направи услуга, като
уговорката е била договорът за кредит да е на нейно име, а той да получи парите
и съответно да възстанови цялата сума по кредита, така че ищцата да няма
ангажимент за погасяването му. На 15.05.2014 г. ищцата е изтеглила кредит от 41
320 лв. и в същия ден е наредила по банкова сметка *** Г.Д. сума от 36 094,26
лв. Твърди, че остатъка от кредита е използвала за погасяване на вноските през
първите месеци, докато ответникът започне да реализира доходи и да му възстановява
сумите по кредита. Сочи, че от декември 2015 г. до декември 2017 г. Г.Д. е
продължил да погасява кредита, превеждайки сумите от неговата банкова сметка. ***,
уговорката ѝ с ответника била при поискване той да ѝ възстанови цялата
главница по кредита, ведно с дължимите лихви и такси по банковия кредит.
Независимо,
че в исковата и уточнителна молби ищцата твърди, че сумата от 36 094,26 лв. е
предадена в заем, едновременно с това се поддържа, че банковият кредит е
изтеглен единствено по искане на ответника и цялата сума е
отишла в негова полза, поради което освен преведената му сума от 36 094,26 лв.,
ищцата претендира и разходите по банковия кредит – такси, комисиони и лихви.
Доколкото съдът не е обвързан от дадената от ищцата правна квалификация, а
следва въз основа на изложените факти сам да определи основанието на иска,
намира, че в случая се касае за твърдяно възникване на договор за поръчка, по
силата на който ищцата е изтеглила от
свое име, но за сметка на ответника банков кредит и му е предоставила сумата
със задължение последният да я възстанови при поискване.
Ответникът Г.Н.Д. оспорва исковата молба в депозирания отговор, като счита
на първо място, че главният иск е недопустим, защото той не е страна по договора за потребителски кредит.
По същество излага, че няма представени доказателства за наличието на договорно
правоотношение между него ищцата, която
не е декларирала заемно правоотношение. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от договор за потребителски кредит от 15.05.2014 г., сключен между „Райфайзенбанк
(България)“ АД, и Р.Д.П., банката е предоставила на ищцата кредит в размер на
41 320 лв. за потребителски нужди, с краен срок на погасяване 10.05.2024
г.
По делото е представен погасителния
план към договора за кредит, както и платежни нареждания за внасяни от ищцата
вноски и такси по кредита.
Прието е платежно нареждане от 15.05.2014
г., видно от което Р.Д.П. е превела на Г.Н.Д. сумата от
36 094 лв. Като основание в нареждането е посочено „захранване на сметка“.
От удостоверение за раждане на С.Г.Д.
се установява, че нейни родители са Р.Д.П. и Г.Н.Д..
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, на 15.05.2014 г., от сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с титуляр Р.Д.П.
е извършен превод на парична сума в размер 36 094,26 лв. по сметка на Г.Н.Д. в
„Общинска банка“ АД. Титуляр на банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД от която е извършено плащане на сумата в размер на 36 094,26 лв., е ищецът
по делото Р.Д.П.. Титуляр на банковата сметка в „Общинска банка“ АД която е
заверена с наредената на 15.05.2014 г. от Р.Д.П. сума в размер 36 094,26 лв., е
ответникът по делото Г.Н.Д..
До датата на депозиране на исковата молба, включително и на самата дата -12.03.2018
г., по договор за потребителски кредит № ********от 15.05.2014г. са погасени задължения за главница и лихви в общ размер 22 889,49 лева. Извършените до м.12.2015 г. включително погашения по
кредита са извършени със средства от сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с
титуляр Р.Д.П.. Погасяванията на всички следващи падежирали вноски до м.
02.2018 г включително са извършвани със средства, постъпвали по сметката на
ищцата с парични преводи от по 500 лв., наредени от ответника Г.Н.Д.. Размерът
на сумата, която Р.П. е внесла за погасяване на кредита, е 10 428,12 лв. На
датата на усвояване на кредита ищцата е платила и застрахователна премия по
застраховка „Живот“ в размер на 1 320 лв.
От заключението на допълнителната съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че няма данни след 06.03.2018 г. ответникът Г.Н.Д. да
е продължил плащанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал.
1 от ЗЗД, доверителят е длъжен при поискване да достави на
довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати
направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с
изпълнението на поръчката
По делото не са събрани никакви
доказателства за наличието на валиден договор за поръчка между страните по
делото, поради което искът по чл. 285 ЗЗД за заплащане на суми, както следва:
30 325,14 лв. - неизплатената част от главницата по сключен от ищцата с „Р.Б.“
ЕАД договор за потребителски кредит № ********от 15.05.2014 г., ведно със
законната лихва от 12.04.2018 г.; сумата от 304,15 лв. - дължимите на банката
непогасени задължения за такси и комисиони; сумата от 10 005,27 лв. - дължимите
към банката непогасени задължения за лихви по кредита за периода от м. януари
2018 г. до м. май 2024 г., подлежи изцяло на отхвърляне.
В тази хипотеза, съдът дължи
произнасяне по евентуалния иск. Съгласно нормата на чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Първият
фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, което в случая се
установява от представените писмени доказателства, ценени в тяхната съвкупност
и в частност от платежното нареждане от 15.05.2014 г. Началната липса
на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден
юридически факт за получаването на определена имуществена облага, както е в случая за сумата от 36 094 лв. преведена по сметка на
ответника, което се установява и от заключението на съдебно счетоводната
експертиза. Следователно е основателен изцяло иска по чл. 55, ал. 1 , пр. I от ЗЗД. В полза на Р.П. следва да бъде присъдена сума в размер на
36 094,26 лв., ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на
исковата молба – 12.03.2018 г.
В полза на
ищцата, следва да бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер на 4244,23
лв., от които 1694,23 лв. за държавна такса, 2200 лв. за възнаграждение за
адвокат и 350 лв. за експертизи.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от Р.Д.П., ЕГН **********,*** срещу Г.Н.Д., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 285 ЗЗД за заплащане на суми, както следва: 30 325,14
лв. - неизплатената част от главницата по сключен от ищцата с „Р.Б.“ ЕАД
договор за потребителски кредит № ********от 15.05.2014 г., ведно със законната
лихва от 12.04.2018 г.; сумата от 304,15 лв. - дължимите на банката непогасени
задължения за такси и комисиони; сумата от 10 005,27 лв. - дължимите към
банката непогасени задължения за лихви по кредита за периода от м. януари 2018 г.
до м. май 2024 г.
ОСЪЖДА Г.Н.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Р.Д.П., ЕГН **********,*** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума
в размер на 36 094,26 лв., получена по банков път на 15.05.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба – 12.03.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Н.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Р.Д.П., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в общ размер на 4
244,23 лв., представляваща деловодни разноски в настоящето производство.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: