Решение по дело №76/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63“в“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД- Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Варна против решение № 90 от 31.12. 2024 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 297 / 2024 г. по описа на ТРС, с което е потвърдено наказателно постановление № СС-18-ДНСК-95/17.10.2024 г. на началника на ДНСК–София. С последното,на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от закона за устройство на територията е наложено административно наказание „имуществена санкция” на дружеството в размер на 3 000 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията.

С писмено становище касаторът счита, че решението на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа заявените оплаквания пред въззивната инстанция, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които правото му на защита е било накърнено. Счита, че изводите в обратна насока, формирани от съда, са неправилни. Изводите на съда били общи, неконкретни и формални. Липсвала индивидуализация на нарушението от обективна страна.Позовава се , че не са били събрани убедителни доказателства, че дружеството носи „вина“,доколкото предмет на неговата дейност е разпределение на електрическа енергия, и по делото не било установено със сигурност, че процесната въздушна мрежа е разпределителна.Липсвал посочен конкретен момент кога е извършено процесното нарушение.Събрани са били само косвени доказателства, поради което е нарушен принципът по чл.107,ал.2 от НПК.Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото НП.

Ответникът Началникът на ДНСК гр. София, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра поддържа становище, че районният съд се е произнесъл с решение при напълно изяснена фактическа обстановка, съобразно всички писмени и гласни доказателства като е обосновал извода, че касаторът е извършил посоченото в акта и НП административно нарушение. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С наказателно постановление № № СС-18-ДНСК-35 / 17.10.2024г. на началника на ДНСК–София, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание „имуществена санкция” на дружеството в размер на 3 000 (три хиляди) лева за това, че в качеството на в качеството си на възложител на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, и във връзка с чл. 161. ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съгласно договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. ПУПРОК-0591-ДПРОК-0454/21.02.2020 г. сключен на 11.03.2020 г. и договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници № Д-ПВИ-15-10.09.200 г., сключен на 17.09.2020 е. е извършило нарушение на чл. 178 , ал. 1 от ЗУТ. Предмет на договора било присъединяването на обект - полумасивна жилищна сграда - увеличаване на мощността и промяна броя на фазите, намиращ се в с. Цар Самуил, обл. Силистра, [улица], кв. 65, представляващ УПИ XIV-144. С оглед изпълнение на договорните си задължения, дружеството следвало да извърши следните дейности: да изгради паралелен клон на клон Б от въздушна мрежа НН към ТП 1 Цар Самуил чрез изтегляне на необходимото количество усукан изолиран проводник (УИП) в участъка от табло НН на ТП 1 до СБС № 55 до имота на клиента; доставка и монтаж на електромерно табло 1Т на СБС № 55 до имота на клиента, част от клон Б на въздушна мрежа НН към ТП 1, и захранването му от новоизградена въздушна мрежа НН; доставка и монтаж на средство за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло 1Т.

При обжалването на посоченото наказателно постановление районният съд е възприел фактическите констатации на административно-наказващия орган.

Дружеството жалбоподател е надлежен субект на нарушението по чл. 237, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, доколкото неминуемо е лице, ползващо процесния строеж.

Гореописаният строеж, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура - въздушна мрежа НН. съгласно § 5. т. 32 от ДР на ЗУТ, започва съществуващ трафопост № 1, находящ се в УПИ II-831 в с. Цар Самуил, обл. Силистра, като е изпълнено ново трасе с усукан изолиран проводник, паралелно на клон Б в източна посока по продължение на [улица], като било окачено по стоманобетонни стълбове (СБС) от № 1 до № 7 до кръстовището с [улица]. От там трасето се отклонявало на юг, пресичайки отново улицата, продължавало по СБС № 54 и завършвало в електромерно табло тип ТЕМО- 2Т-1М № 003444/23:11:2019, монтирано на СБС № 55. В електромерното табло имало 2 бр. работещи електромери с № 1127 0318 0028 6295 и № 1127 0420 0051 4065, захранени от трасето, след които проводникът продължавал към УПИ XIV-144. Приблизителната дължина на трасето била 271,00 м.

Строежът е завършен и се ползва в дена на проверката, видно от установените показания на средствата за търговско измерване.Нарушението е извършена в с. Цар Самуил, община Тутракан към момента на проверката на място на 16.07.2024 г.

На базата на това и въз основа на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ във връзка с § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, строежът следва да се квалифицира като такъв от трета категория. Поради изложеното, голословното възражение на жалбоподателя, че не било установено към коя категория строежи принадлежи процесният такъв, следва да се отклони като неоснователно. Оттук, въз основа разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, следва, че по отношение на строежа е важал императивът преди ползването му същият да бъде въведен в експлоатация след разрешение за ползване, издадено от компетентните органи.

Ползването на строежа, както сочи и жалбоподателят, в принципен план има множество проявни форми. Не е такъв случаят обаче с процесния строеж (въздушна мрежа „ниско напрежение“), доколкото предназначението на проводниците, изграждащи въздушната мрежа, е именно да се пренася електроенергия - т.е. защитното възражение, че в НП не било описано в какво се изразява ползването, също следва да се отхвърли като неоснователно. Този извод би бил налице дори и при липсата на изричното посочване в обстоятелствената част на НП, че „строежът се ползва за електрозахранване на електромери в таблата“.

Въз основа на констатациите при проверката е бил съставен и Акт № СС-18 / 16.09.2024 г. за нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ.

В законоопределения срок срещу получения АУАН не е постъпило възражение от страна на наказаното лице. Въз основа на акта е било издадено и обжалваното НП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният административнонаказателен акт е издаден от компетентен орган, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Обсъдил е подробно наведените в жалбата оплаквания и е приел, че същите са неоснователни. Приел е, че на дружеството е била връчена надлежно покана въз връзка със съставянето на АУАН, но то не е изпратило представител, поради което актът е бил съставен в негово отсъствие. Счел е, че актът е връчен на лице, което е било овластено да представлява дружеството. Съдът е приел, че в АУАН е налице изчерпателно и обстойно описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване. Във връзка с останалите възражения съдът е коментирал, че в настоящия казус строежът представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура - въздушна мрежа НН. съгласно § 5. т. 32 от ДР на ЗУТ, започва съществуващ трафопост № 1, находящ се в УПИ II-831 в с. Цар Самуил, обл. Силистра, като е изпълнено ново трасе с усукан изолиран проводник, паралелно на клон Б в източна посока по продължение на [улица], като било окачено по стоманобетонни стълбове (СБС) от № 1 до № 7 до кръстовището с [улица]. От там трасето се отклонявало на юг, пресичайки отново улицата, продължавало по СБС № 54 и завършвало в електромерно табло тип ТЕМО- 2Т-1М № 003444/23:11:2019, монтирано на СБС № 55. В електромерното табло имало 2 бр. работещи електромери с № 1127 0318 0028 6295 и № 1127 0420 0051 4065, захранени от трасето, след които проводникът продължавал към УПИ XIV-144. Приблизителната дължина на трасето била 271,00 м.

Така постановеното решение е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

СРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административна отговорност. Изложените от СРС мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Твърденията на касатора, че липсата на точно описание на строежа в АУАН и в издаденото въз основа на него НП са довели до невъзможността да разбере дали е извършено нарушение и съответно какво е то, също са лишени от основание. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени подробни индивидуализиращи белези на строежа – местонахождение, начална и крайна точна на въздушната линия, дължина, технически характеристики. Препратката в НП към предмета на Допълнително споразумение № 2 към договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, сключен между касатора и собственика на имота, внася още яснота за касатора, който е извършил реконструкцията на съществуващата въздушна мрежа ниско напрежение в съответствие с уговореното в това допълнително споразумение. В тази връзка твърдението, че подобно описание в акта и в наказателното постановление е неясно, поради което правото на защита на касатора е накърнено, е необосновано. Неоснователно е и оплакването относно липсата на яснота досежно нарушените законови разпоредби в АУАН – видно е, че нарушението е било в достатъчна степен и правилно описано и характеризирано с нужните реквизити и признаци в АУАН, като за актосъставителя не съществува задължение да посочи състава на установеното административно нарушение, тъй като това е в правомощията на АНО. Правилни са и изводите на районния съд относно обстоятелството, че настоящото производство не е обусловено по никакъв начин от воденето на друго административно производство, чийто основен предмет евентуално би бил признаване на незаконност на строежа.

Въззивният съд правилно е приложил материалния закон като е установил, че касаторът е осъществил състава на посоченото в НП нарушение, с оглед на което основателно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. По смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ за „реконструкция“ на строеж се счита всяко възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В тази връзка както замяната на елементи, основни части, съоръжения или инсталации, така и изпълнението на нови такива се счита за реконструкция. Ето защо обстоятелството, че АНО е използвал само термина „реконструкция“ по никакъв начин не е рефлектирало върху установените признаци от обективния състав на деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ от ЗУТ, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ реконструкцията на мрежа ниско напрежение съставлява строеж трета категория, за който съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ се изисква разрешение. Липсата на такова разрешение е основание да се счете, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 т. 2 от ЗУТ, а извършването на такъв е предпоставка за санкциониране на дружеството, в качеството му на възложител, на основание чл. 237 ал. 1 т. 1 от ЗУТ с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лева. Въз основа на тези изводи и съобразявайки липсата на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а също и при преценка на вида и тежестта на извършеното нарушение, АНО е реализирал законосъобразно правомощието си по чл. 27 от ЗАНН като е определил имуществена санкция в минимален размер.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 31.12.2024 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 297 по описа на съда за 2024 г.

Решението е окончателно.