№ 183
гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502627 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2127/13.04.2020 г. постановено по гр.д. № 11748/2017 г. по описа на СГС,
ГО, 1 състав, е уважен положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, като е
признато за установено по отношение П. Н. М. и С. К. Д., че П.А. П. е собственик на следния
недвижим имот, придобит въз основа на нотариално заверено универсално завещание от
14.10.2009г., а именно : Поземлен имот е идентификатор 68134.1892.854, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се в гр.***, св.***,
ул.*** № 16, целият с площ 1559 кв.м., трайно предназначение на територията
урбанизирина; начин на трайно ползване: ниско застрояване,с номер по предходен план №
192 в кв.50, при съседи: ПИ с идентификатори 68134.1892.855; 68134.1892.849;
68134.1892.884; 68134.1892.970; 68134.1892.853, заедно с построените в него
1. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.1892.854.2, със застроена
площ 47 кв.м., на два етажа и
2.Сграда с идентификатор 68134.1892.854.3, с предназначение- хангар, депо, гараж,
със застроена площ 25 кв.м., заедно с всички други подобрения и приращения в имота.
1
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи Е. А. Д. и Р. А. Г..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от третите
лица-помагачи Е. А. Д. и Р. А. Г..
Жалбоподателите- трети лица-помагачи Е. А. Д. и Р. А. Г. оспорват решението
изцяло. Посочват, че първоинстанционният съд не е изяснил делото от фактическа
страна, не е допуснал събиране на доказателства, които са от съществено решаване на
спора и въз основа на това е достигнал до неправилни изводи относно релевираните
възражения за нищожност и унищожаемост на нотариалното завещание от 14.10.2009г.
на завещателката Л. Г. М., ЕГН: ********** с оглед липсата на психическа годност у
последната да се разпорежда с имуществото си. В о.с.з. от 30.10.2018г. св.Г., която е
имала преки контакти със завещателката заявява; „мисля че Л. М. имаше психични
проблеми,.“, както и описва проблемно поведение у същата. Св.Ч. пък заявява, че
завещателката е била конфликтна и с променливо проблемно поведение, като посочва,
че докато били в добросъседски отношения изведнъж Л. М. взела да й крещи, да й
вика, да я обижда, както и я изгонила от имота си, без Ч. да е дала повод за такова
поведение. При разказа на случилото се на сестра й М. М., същата реторично
отговорила „ мен питаш ли ме“, което от своя страна е още една индикация за
психичното състояние на завещателката. Ето защо неправилни са изводите на съда
относно това, че „завещателката е имала противоречиво и понякога проблемно
поведение, дължащо се на личностови особености и до голяма степен свързано с
личните отношения със сестра й, което съвсем не означава да е имала психични
проблеми или да е страдала от душевно заболяване, пречещи й да действа разумно.“
Този извод не може да бъде споделен, тъй като по делото не е налице годна
медицинска документация, от която да се установи какво всъщност е било
здравословното и психическото състояние на завещателката, независимо от
направеното доказателствено искане в тази връзка. Посочват още, че по делото е
приета съдебно-психиатрична експертиза, която да дава отговор на въпроса досежно
здравния статус на Л. М. към датата на завещанието и способността й да завещава и да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Направили са възражение срещу същата, предвид неизпълнената задача и
неизпълнените указания на съда, а именно вещото лице да се запознае с медицинската
документация за лицето в НЗОК, както и при личния лекар и тогава да даде отговор на
въпроса. В о.с.з. от 30.10.2018г. е направено искане да бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред НЗОК във връзка със снабдяването с цялото
медицинско досие на Л. М. от 2008г., което е необходимо за установяване
способността на починалата да завещава, както и да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. По така направеното искане, няма
изрично произнасяне на съда. Съгласно протокола от о.с.з., проведено на 30.10.2018г.,
2
съдът е допуснал изготвянето на СПЕ като е посочил; ..вещото лице, по която след
като извърши проверка при органите и лицата, посочени в днешно съдебно
заседание, да даде заключение по формулирания от третите лица помагачи
въпрос....“. Въпреки това, вещото лице е работило само по материалите в кориците на
делото. Считат, че заключението на вещото лице не съставлява годно
доказателство относно способността на Л. М. да завещава. Самото в.л. в о.с.з.
от 02.04.2019г. заявява, че при допълнителна медицинска документация би
променило становището си след запознаване с нея. При постановяване на
решението, съдът не е взел предвид предвид и разминаванията в почерка на
завещателката констатирани от вещото лице-графолог по СПЕ, приета в о.с.з. от
05.02.2019г. което от своя страна съставлява индиция, че лицето не се е подписало на
всички шест екземпляра от завещанието.
Отделно от горното твърдят, че дори да се приеме, че завещанието е действително,
то би могло да породи действие само досежно притежаваната от завещателката част от
имота, не и за останалата част, за която нито е имала воля, нито е притежавала целия
имот, още повече самата тя декларира, че притежава етаж от къщата,
пристройката и гаража и идеална част от мястото на ул. *** №16 кв. ***, гр.
София. Твърдят, че лицето ползващо се от завещанието, не е предявявало права, нито
е заплащало данъци за имота. Завещанието не е било вписано от ползващото се лице в
службата по вписванията съгл,чл.4б .. к" от Правилника за подлежащи на вписване
актове, нито пък е представена декларация от него с нотариално удостоверяване на
подписа. Претендират разноски.
Въззиваемата страна П.А. П. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Твърди, че п о делото не се установява пълно и главно
липсата на психична годност на завещателката Л. М.. Показанията на св. Г. не кореспондират с
което и да е друго доказателство по делото, а и представляват нейно субективно мнение, че Л. М.
имала “психични проблеми“, само защото не я е харесвала и се е карала често с нея.
Квалификациите, които тя дава за завещателката, че била „конфликтна и с променливо проблемно
поведение“, също не води до извод за недееспособност или някаква психична болест. Много хора
менят своето настроение, но не са психично болни. Този извод се подкрепя от приетата СПЕ по
делото. На л. 339 от делото свидетелката говори основно за сестрата на завещателката, които
сведения са ирелевантни. Липсата на събрани писмени доказателства (медицинска документация),
което се твърди от жалбоподателите, не е основание за друг извод, а и това не се дължи на вина на
съда или друга страна, а на процесуалното бездействие на самите жалбоподатели, които следва да
носят последиците от тежестта на недоказване на своите несъстоятелни възражения.
Изтъква факта, че не е налице противоречие между показанията на свидетелите на страните
и по отношение на факта могла ли е да става и да се движи сама завещателката. Не отговарят на
3
обективната истина твърденията на жалбоподателите, че според св. Г. и св. Ч. завещателката била
неподвижна от лятото на 2009 г. Св. Г. заявява, че „през последните 5 години от живота си Л.
беше на легло на (ул.) „***“ (л.339). Завещанието е съставено през 2009г., а завещателката умира
през 2016г. Следователно свидетелката на жалбоподателя твърди, че едва след 2011 г. до 20 16 г.
Л. М. не е можела да се движи. От показанията на св. Ч. става ясно, че през лятото на 2009 г. М. е
живяла сама в къщата, където е направено завещанието, както и че от есента не я е виждала да се
разхожда. Св. Г., разяснява кога е започнало обездвижването на Л. М., а именно - след падането й
в асансьора на „Л. К.“, когато тя повече не е била в състояние да се върне в къщата (л. 340). Може
да се направи обоснован извод, че това обстоятелство е настъпило след извършването на
нотариалното завещание.
Посочва, че нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ и удостоверява,
че посочените в него факти отговарят на действителното правно положение. Неговата материална
доказателствена сила на официален документ може да бъде опроверган от оспорващата страна
само по реда на пълно и главно доказване. Нито едно от описаните обстоятелства не е оборено от
свидетелите на жалбоподателите в хода на първоинстанционното производство. Липсата на
активна завещателна дееспособност следва да се установи категорично, а не с косвени
доказателства и предположения. Това не само не е установено, напротив - СПЕ е категорична, че
г- жа Л. М. е била способна да завещава към момента на съставяне на нотариалното завещание. Не
на последно място, възражението за унищожаемост на завещанието поради твърдяното незнание
на собствената рождена дата и квалифицирането на това като невменяемост (унищожаемост,
поради липса на активна завещателна дееспособност) е направено едва в писмената защита т.е. то
е преклудирано и съдът не е длъжен да се произнесе по него. Същото не може да бъде предявено
за първи път и пред въззивна инстанция.
Посочва, че е невярно твърдението, че М. не била завещала целия имот, тъй като била
собственик само на 1/2 от него към датата на съставяне. В теорията и практиката няма спор, че
завещанието поражда действие от момента на откриване на наследството. Към момента на
съставяне на завещанието кръгът на наследствената маса не е бил определен. Завещателят може да
отчужди някои имоти, които притежава към момента на съставяне на завещанието, както и да
придобие впоследствие други - това не се отразява на валидността на завещанието. След смъртта
на наследодателя назначеното за негов универсален правоприемник лице ще придобие тези
недвижими имоти, които са били в имуществото на завещателя към момента на смъртта, без оглед
кога са придобити (ТР 7/2012, т. 7, ОСГТК). Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. Н. М. и С. К. Д., оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Изтъкват факта, че по отношение
здравословното състояние на завещателката са приети две медицински
заключения от 04.03.2009г. и 29.09.2009г., изготвени приживе по искане на
завещателката. Последните косвено потвърждават решението на Л. М. да
завещава и да защити това свое решение от оспорване на нейната годност да
завещава. Категорични по отношение годността й да завещава са и двете
4
приети по делото заключения на ВЛ. Неоснователни са исканията за
издирване на някаква медицинска документация - досие на завещателката при
личния й лекар и/или в НЗОК. То е неоснователно защото е ноторно известно,
че такива досиета Законът не предвижда да съществуват. Съгласно
действащите в момента правила медицинската документация касаеща
здравословното състояние на лицата се съхранява от самите тях. Факта, че
имено третите лица са тези, които са били във владение на продадения имот
налага извод, че те следва да представят исканата да се издирва
документация. По тяхно искане те установяват личния лекар на
завещателката, но не са поискали снабдяване от него с каквато и да е
медицинска документация. Следователно искането за представяне на такава
документация е откровено шиканиране на процеса. Иска се представяне на
документация, която следва да е била на разположение на третите лица и
може би не се представя и/или е унищожена от тях, с оглед защитната им
позиция в производството. Допълнително основание за недопускане е фактът,
че ще се търси и събира медицинска документация от преди повече от 10
десет години, която дори и да е съществувала някога, е унищожена поради
давност. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по положителен установителен иск по чл.124 ГПК, депозиран от П.А. П.
против П. Н. М. и С. К. Д. за признаване правото му на собственост върху недвижим имот
/подробно описан в ИМ/, придобит въз основа на оставено в негова полза през 2009г.
нотариално универсално завещание от Л. Г. М., починала на 04.02.2016г., с което му
завещала цялото си движимо и недвижимо имущество. Наследодателката била собственик
на основание дарение и наследствено правоприемство от своите починали баща, майка и
сестра. Освен него, като наследник по завещание, след смъртта й единствен наследник по
закон от четвърти ред по чл.8, ал.4 ЗН била Е. Р. Г., от своя страна наследена от Е. А. Д. и Р.
А. Г.. На 13.04.2017г. последните продали имота на ответниците П. Н. М. и С. К. Д. с договор,
обективиран в НА № 70, том I, рег.№ 821, дело № 64/2017г., откогато последните го и владеят.
Поддържа, че наследяването по закон се измества от волята на наследодателката, изразена в
завещанието, поради което и считано от нейната смърт през 2016г. е станал собственик на
имота. Затова ответниците не са придобили правото на собственост, защото праводателите
им /продавачи/ не са били собственициресп.и сключеният договор за покупко-продажба не е
произвел вещно- прехвърлително действие, поради което владението върху имота е без
правно основание.
Ответниците П. Н. М. и С. К. Д. не оспорват правото на собственост на ищеца и
признават иска.
Третите лица-помагачи Е. Д. и Р.Г. оспорват оставеното в полза на ищеца завещание
5
да е произвело правно действие с релевирани възражения за неговата нищожност по чл.42,
б.”б” ЗН-завещанието не е подписано лично от Л. М.; при съставянето му не са били спазени
изискванията по чл.24, ал.2 ЗН волята на завещателката да бъде записана така, както е
заявена; действителната воля била да се сключи договор за издръжка и гледане; както и за
унищожаемост по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН-към деня на съставяне на завещанието не била
способна да завещава поради болест и напреднала възраст. Допълнително навеждат довот,
че към деня на съставяне на завещанието Л. М. е притежавала само 1/2 ид.ч. от имота,
поради което е могла да се разпореди за в бъдеще само с тази идеална част. Считат
сключения с ответниците договор за покупко-продажба за валиден и породил желаните
правни последици, като е налице и неговото изпълнение съобразно уговореното.
От фактическа страна се установява, че ищецът се легитимира като собственик на
процесния имот, въз основа нотариално универсално завещание от 14.10.2009г., оставено от
Л. М., с което се разпоредила за след смъртта си в негова полза с цялото си движимо и
недвижимо имущество. Завещанието е обективирано в акт за нотариално завещание № 3,
том I, рег.№ 11331, дело №31/2009г.
Л. М. е била собственик на процесния недвижим имот, придобит по силата на дарение
и въз основа наследствено правоприемство от нейните родители, тъй като е закупен от баща
й Г. М. през 1929г. с извършени по-късно в полза на Л. М. и нейната сестра М. М. дарения
на идеални части. След смъртта на Г. М. през 1962г. и на неговата съпруга И. М. през 1978г.
имотът е наследен от Л. М. и М. М. при равни права т.е. по 1/2 ид.ч. за всяка от тях. Сестра й
М. М. е починала на 22.11.2015г., като е оставила за единствен наследник по закон своята
сестра Л. М. /чл.8, ал.1 ЗН/, поради което последната е придобила и другата 1/2 ид.ч. В този
смисъл към датата на съставяне на завещанието е била собственик само на 1/2 ид.ч. от
имота, но към датата на смъртта й, тя вече е била изключителен собственик на процесния
имот.
След смъртта си на 04.02.2016г. Л. М. не е оставила наследници по закон от първи до
трети ред вкл. Видно от удостоверението за наследници, наследник по закон е само Е. Р. Г.-
роднина по съребрена линия от четвърти ред по смисъла на чл.8, ал.4 ЗН. Последната
починала на 19.01.2017г. и от своя страна е наследена от синовете си Е. А. Д. и Р. А. Г.
/третите лица- помагачи/.
На 13.04.2017г. последните продали имота на ответниците П. Н. М. и С. К. Д. с договор,
обективиран в н.а. № 70, том I, рег.№ 821, дело № 64/2017г., откогато последните го владеят. В
хода на производството купувачите признават правата на ищеца, като предават доброволно
владението върху имота, поради което е допуснато изменение на иска от такъв по чл.108 ЗС
в установителен по чл.124 ГПК./л.179/
Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните от третите лица-
помагачи възражения досежно действителността на завещанието, от което ищецът
черпи своите права. В тази насока по делото са изслушани две графологични експертизи -
основна /л.299/ и допълнителна /л.371/, заключенията от които са приети от съда като
обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните. Вещита лица са единодушни, че
положеният в нотариалното завещание подпис е автентичен т.е. изпълнен е от Л. М., а
разпитаните свидетели М. и Г. сочат, че подписът е положен в тяхно присъствие.
При съставянето на завещанието са спазени изискванията за форма по смисъла на
чл.24, ал.1 и ал.2 ЗН. Извършено е от нотариус по предвидения в закона ред и в
присъствието на двама свидетели А. М. и И. Г., чийто показания потвърждават
завещателката да е изразила устно своята воля пред нотариуса и нейното обективиране така,
както е заявена; означени са мястото и датата на съставянето, а именно - 14.10.2009г. в дома
на завещателката в гр.***, ул.*** № 16.
6
В показанията си св.М. и Г. /разпитани в о.с.з. на 30.10.2018г. л.323/ сочат, че при
съставяне на завещанието завещателката неколкократно, ясно и недвусмислено заявила
желанието си да завещание в полза на ищеца цялото си имущество, което допълнително е
опровержение на възражението, че действителната й воля била разпореждането с
имуществото да се осъществи по възмезден начин /издръжка и гледане/, а не със завещание.
Аргумент за обратното не може да се черпи от обстоятелството, че след съставяне на завещанието
на нотариуса не били представени документи за данъчна оценка на завещаното имущество,
нито, че преди това и в същата година завещателката се разпоредила с други свои недвижим
имоти отново в полза на ищеца /надарения П. л.286/, така и в полза на трето лице /договор
за издръжка и гледане л.285/.
Съдът кредитира напълно показанията на св.М. и Г. като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви.
По отношение възражението, че завещателката по време на съставянето на
завещанието не е била способна да завещава по смисъла на чл.13 ЗН т.е. поради слабоумие,
душевна болест или друга причина е в обективна невъзможност да разсъждава нормално и
действа разумно и не може да разбира и ръководи постъпките си. Меродавен за преценката
за завещателна способност е денят на съставяне на завещанието - 14.10.2009г.
В тази насока са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на
св.М. и Г. /посочени по-горе/, както и св.Г. /наемател на магазин от починалата завещателка/
и Ч. /съседка на починалата/.
В показанията си св.М. и Г., които са били такива и при съставяне на завещанието,
сочат, че Л. М. ги посрещнала в дома си и докато нотариусът се подготвял, те разговаряли с
нея. Била спокойна, адекватна и комуникативна, поведението й било напълно нормално и
останали с убеждението да знае и осъзнава точно какво прави. Св.М. си спомня да е
споделила причината, поради което останала сама и без преки наследници.
В показанията си св.Р. Г. разказва за отношенията си с Л. М. и нейната сестра М. М.
приживе, докато била наемател на техен наследствен имот-магазин в гр.София до 2007г.,
когато напуснала. Описва поведението на Л. М. като много противоречиво-понякога била
вежлива и любезна, а понякога ужасна и свадлива. Сочи, че макар сестрите да държали една
на друга, личните им отношения били сложни, защото Л. говорела неверни неща за сестра
си, клеветяла я, ревнувала я от всеки, който се сближи с нея. Това била причината
свидетелката да освободи като наемател този имот. Сочи, че през последните пет години от
живота си Л. била неподвижна на легло и за нея се грижила сестра й, но след като
пострадала при падане, свидетелката за известно време им помагала.
Св.Ч. притежава имот в кв.***, съседен на процесния, в който двете сестри пребивавали
в различни периоди от време. Възприятията й до 2006г. били спорадични, поради това, че
рядко посещавала имота и предимно контактувала с М. М., но след това се пренесла да
живее там за постоянно и има непосредствени наблюдения. Разказва, че двете сестри често
се карали, като споровете им основно били предизвикани от Л.. Последната влязла в
конфликт със свидетелката по повод границата между двата имота. Сочи, че установила
добри отношения с М. и неведнъж й гостувала, каквито първоначално имала и с Л. М., но
това се променило, когато при едно от посещенията последната й вдигнала скандал,
започнала да крещи, да обижда нея и сестра си и я изгонила. Конфликтните отношения
между сестрите били известни и на останалите съседи. От М. знае, че през 2009г. Л. М.
пострадала при падане и за обгрижването й наела жена, а в края на същата година се
преместила да живее в друг имот в гр.София.
7
От заключението по съдебнопсихиатрична екпертиза, депозирано на л.388 от
делото, прието от съда като обективно и компетентно дадено и оспорено от третите лица,
към датата на съставяне на завещанието Л. М. е притежавала психична годност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си респ. да извършва
правни сделки. Този извод е основан на събраните по делото свидетелски показания, както и
на представените две частно изготвени съдебно-психиатрични заключения от 04.03.2009г.
/л.268/ и от 29.09.2009г., /л.272/ и двете изготвени приживе по желание на завещателката/,
сочещи липса на данни за душевно заболяване, за дементна симптоматика, както и че тя е в
състояние да разбира свойството и значенето на постъпките си.
Съвкупната преценка на тези доказателства дават основание на СГС да приеме,
че към деня на съставяне на завещанието завещателката е била в състояние да
действа разумно и да разбира свойството и значението на постъпките си, поради
което не е налице порок във волята водещ до унищожаемост по чл.42, ал.1, б.”а” ЗН.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира искът за
неоснователен по следните съображения:
При съвкупна преценка на всички доказателства се налага извод, че е доказано
наличието на действително, автентично и породило желаното правно действие универсално
нотариално завещание в полза на ищеца, сега въззиваем, поради което последиците му
следва да бъдат зачетени. Завещанието е универсално и с него завещателката се разпоредила
с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ищеца, което го прави наследник
по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН. Към деня на съставянето му през 2009г. Л. М. е притежавала
само 1/2 ид.ч. от имота, но останалата част е придобила като наследник на своята сестра М.
след нейната смърт през 2015г. Това означава, че към деня на откриване на наследството
т.е.смъртта й /04.02.2016г./ завещателката е притежавала изключителното право на
собственост върху целия имот, което от своя страна е преминало валидно в патримониума
на ищеца.
Сключеният през 2017г. договор за продажбата му в полза на ответниците не е
произвел вещно-транслативен ефект, доколкото прехвърлителите /третите лица-помагачи/
не са станали собственици по силата на наследствено правоприемство. Те не са и от кръга на
лицата със запазена част по чл.28 и чл.30 ЗН. Доколкото продажбата е деривативен
придобивен способ, тя не може да създаде годен титул за собственост в полза на купувачите.
Нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ и удостоверява, че
посочените в него факти отговарят на действителното правно положение. Неговата материална
доказателствена сила на официален документ може да бъде опроверган от оспорващата страна
само по реда на пълно и главно доказване. Липсата на активна завещателна дееспособност следва
да се установи категорично, а не с косвени доказателства и предположения. Вещото лице К. е
категорична, че Л. М. е била способна да завещава към момента на съставяне на нотариалното
завещание. Възражението за унищожаемост на завещанието, поради твърдяното незнание на
собствената рождена дата и квалифицирането на това като невменяемост (унищожаемост, поради
8
липса на активна завещателна дееспособност) е направено едва в писмената защита т.е. то е
преклудирано и съдът не е длъжен да се произнесе. Св.Ч. няма преки впечатления, не е
посещавала дома на завещателката, дори сама признава, че не е била в добри отношения с нея - М.
я е гонила от двора на имота си и я е обиждала (л. 342). Двете имали по-ранен спор за границата
между притежаваните от тях съседни недвижими имоти, поради което не може да се очаква, че
св.Ч. е била желан гост в дома на завещателката и пряк свидетел на случващото се с нея. Това
означава несъмнено, че е изключено да има непосредствена представа за състоянието на
завещателката към лятото на 2009г., като не я е виждала лично, а всичко споделено са нейни
субективни предположения и впечатления, добити от преразкази на трети лица. Св. Г., разяснява
кога е започнало обездвижването на Л. М., а именно - след падането й в асансьора на апартамента
й в гр.***, ул.„Л. К.“, когато тя повече не е била в състояние да се върне в къщата (л. 340). Може
да се направи обоснован извод, че това обстоятелство е настъпило след извършването на
нотариалното завещание. Св. Г. заявява, че „през последните 5 години от живота си Л. беше на
легло на (ул.) „***“ (л.339). Завещанието е съставено през 2009г., а завещателката умира през
2016г. Следователно свидетелката на жалбоподателя твърди, че едва след 2011 г. до 20 16 г. Л. не
е можела да се движи респ. да се намира в къщата в ***, където е съставено завещанието
през 2009г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не се установява пълно и главно
липсата на психична годност на завещателката Л. М. към 14.10.2009г. Показанията на св. Ч. не
кореспондират с което и да е друго доказателство по делото, а и представляват нейно субективно
мнение, че Л. М. имала “психични проблеми“, само защото не я е харесвала и се е карала често с
нея. Не доказват психично разстройство и думите на свидетелка: „Мисля, че Л. М. имаше
психични проблеми, защото говореше лъжи срещу сестра си само и само да я оклевети.“
Квалификациите, които тя дава за завещателката, че била „конфликтна и с променливо проблемно
поведение“, също не води до извод за недееспособност или друга психична болест, който извод се
подкрепя от приетата СПЕ по делото. От показанията на св. Г. се установява, че тя е била близка
приятелка с М. Г. - сестра на завещателката. Този факт дава основание да се направи извод, че
впечатленията й не са непосредствени, а „пречупени“ през разказа на М. Г.. На л. 339 от делото
свидетелката говори основно за сестрата на завещателката, които сведения са ирелевантни.
Липсата на събрани писмени доказателства (медицинска документация), което се твърди от
жалбоподателите, не е основание за друг извод, а и това не се дължи на процесуален пропуск на
съда, а на процесуалното бездействие на самите жалбоподатели, които следва да носят
последиците от тежестта на недоказване на възраженията, от които черпят благоприятни за себе
си правни последици.
Ето защо искът по чл.124 ГПК правилно е бил уважен от първа инстанция, който
краен извод се споделя от въззивна инстанция, доколкото правоизключващите възражения
на третите лица-помагачи остават недоказани пълно и главно.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния
резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на
иска, поради което решението следва да бъде потвърдено.
9
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите дължат в полза на въззиваемя П.
направените по делото разноски, в размер на 3600 лв. пред настоящата инстанция, както и
сумата от 5000 лв. в полза на въззиваемите Д. и М., съгласно списъци по чл.80 ГПК,
приложени на л.56 и 59. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2127/13.04.2020 г. постановено по гр.д. № 11748/2017 г. по описа
на СГС, ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН **********, гр.***, ул.*** № 4, и Р. А. Г., ЕГН **********,
гр.***, ул.*** № 10 ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА П.А. П., ЕГН **********, гр.***,
ул.Владайска № 19, сумата от
3600лв. /три хиляди и шестстотин лева/, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН **********, гр.***, ул.*** № 4, и Р. А. Г., ЕГН **********,
гр.***, ул.*** № 10 ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА П. Н. М., ЕГН **********, с адрес
гр.***, ж.к.***, бл.605, вх.Л, ет.6, ап.48, и С. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.к. №
2, двамата със съдебен адрес гр.***, ул.*** № 14, ет.3, ап.7, чрез адв.Д., сумата от 5000
лв./пет хиляди лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника Е. А. Д. и Р. А. Г..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10