Решение по дело №2620/2018 на Административен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2264/30.11.2018

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 2620 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).  

Образувано е по жалба на „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Царево, ул. „Христо Смирненски“ № 8, представлявано от управителя А. Орачев, чрез адвокат К.Г.Г., БАК против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-690-0270035/22.08.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в  Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – бистро „Силва“, находящ се на Южен плаж в гр. Приморско, стопанисван от „Люив“ ЕООД както и е забранен достъпа до обекта за срок от 12 дни. С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна и неправилна и като постановена при нарушаване на процесуално и материалноправните разпоредби за нейното издаване.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът по оспорването – началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

На 19.08.2018 г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект – бистро „Силва“, стопанисван от "Люив" ЕООД, резултатите от която са отразени в протокол за извършена проверка № 0270035/19.08.2018 г. Констатирано е, че при извършена контролна покупка на 2 броя таратор в халба и 1 порция палачинка с пиле заплатени в брой от инспектор по приходите на обща стойност 11 лева от сервитьор в обекта (Б. Р.-Банова) не е издаден фискален бон или касова бележка от кочан. На проверяващите е била представена единствено бележка от нефискален принтер.

Въз основа на съставения протокол за извършена проверка и на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. а от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – бистро „Силва“, находящ се на Южен плаж в гр. Приморско, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпа до обекта за срок от 12 календарни дни.

За посоченото нарушение, квалифицирано по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите е съставен акт за установяване на административно нарушение № F403114/30.08.2018 г.

На жалбоподателя са били съставени още два АУАН-а с № F403102/30.08.2018 г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и № F403091/30.08.2018 г. за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок – заповедта е съобщена на 25.08.2018 г., а жалбата е депозирана на 07.09.2018 г. Жалбоподателят, като адресат на оспорения административен акт е надлежно легитимиран да го оспорва, поради което жалбата е процесуално допустима.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят за допуснатo нарушение при връчване на обжалваната заповед. Същата е връчена на Васил Г. Стоянов, собственик на „Люив“ ЕООД поради което настоящият състав счита, че правото на защита на жалбоподателят не е нарушено, още повече, че същият надлежно го е упражнил с настоящата жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това административен орган, предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с точка 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При издаване на атакувания административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е мотивирана, съдържа както фактически основания – описание на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален касов бон за заплатената сума в размер на 11 лева за 2 бр. таратор в халба и 1 порция палачинка с пиле, така и правни основания -  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Според приложимата разпоредба на  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Предвид посочените правни норми и установените по делото факти, които се подкрепят от представените с административната преписка доказателства, съдът намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

За налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице – констатирано е, че при извършено заплащане на 11 лева за 2 бр. таратор в халба и 1 порция палачинка с пиле, не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство, а е предоставена бележка от нефискален принтер. Доказателствата за неиздаването на касов бон се съдържат в протокола, отразяващ извършената проверка, който е официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила. Протоколът не е оспорен в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК.

При тези обстоятелства и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. отделно от ангажирането на административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН на този търговец за същото нарушение. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект.

В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. В конкретния случай, административният орган е определил срок от 12 дни, като са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. Административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незакосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Като цел на наложената ПАМ е посочена и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

С оглед изложеното жалбата против заповед № ФК-690-0270035 от 22.08.2018 г. на началник отдел „оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от процесуалния представител на ответника, поради което жалбоподателят дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г.) във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24 от наредбата по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г.) конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е в едно съдебно заседание, спорът не е фактически и правно сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Царево, ул. „Христо Смирненски“ № 8, представлявано от управителя Атанас Стойчев Орачев против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-690-0270035/22.08.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в  Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Царево, ул. „Христо Смирненски“ № 8, представлявано от управителя Атанас Стойчев Орачев да заплати на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

           

 

                                                                                                СЪДИЯ: